Номер 24421.10.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти наказателен
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Карамфила Тодорова
Виолета Магдалинчева
Прокурор:Бойко Димитров Конакчийски (СГП-София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно частно
наказателно дело № 20201000600880 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 34 от ЗПИИРКОРНФС.
С решение № 62 от 16.7.2020г. на Окръжен съд-Кюстендил е признато решение
№ 0062 5422/22.4.2019г. на несъдебен орган на Кралство Нидерландия - Pol.M/W-
Brabant, Centrale Verw.Eenheind, с което на Й. С. , роден на ***г., е наложена
финансова санкция в размер на 240 евро с левова равностойност от 468.79 лева за
нарушение на чл. 2 от Закона за административната уредба относно нарушаване на
разпоредби от Кодекса на движение по пътищата.
Срещу това решение е подадена жалба от адв. Б. И.-служебен защитник на
заинтересованото лице, в която са релевирани конкретни основания за
незаконосъобразност на атакувания акт. В жалбата се твърди, че не е ясно кой е
административният орган, издал решението за финансова санкция и в този смисъл
съдът не е могъл да провери неговата компетентност. Посочва се още, че окръжният
съд не се е съобразил с указанията на САС в отменителното решение по в.н.ч.д. №
180/2020г., издадено при първото разглеждане на делото. Поискано е обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него издадено друго, с което да бъде постановен
отказ от признаване на решението за налагане на финансова санкция.
В жалбата не е поискано събиране на доказателства пред тази инстанция.
Въззивният съд е преценил, че такива не са налага да бъдат изискани и по служебен
път.
В съдебно заседание пред САС адв. Б. И. поддържа жалбата срещу решението на
окръжния съд по съображенията, изложени в нея.
1
Заинтересованото лице Й. С. не е открито на известния по делото адрес, поради
което делото е разгледано в негово отсъствие.
Представителят на САП пледира за отхвърляне на жалбата. Определя като
неоснователни доводите на защитата и посочва, че органът, издал решението е
известен, известни са датата на издаване на това решение, моментът на влизането му в
сила и нарушението, за което С. е наказан. Посочва се, че окръжният съд е отстранил
всички процесуални нарушения, които са съпътствали делото при първото
разглеждане.
В съответствие със задължението си за пълна проверка на обжалвания акт, САС
прие следното:
Съставът на Окръжен съд - Кюстендил е установил вярно всички факти,
относими към процесния случай. От наличните по делото доказателства се установява
следното:
Не е спорно по делото, че с решение № 0062 5422/22.4.2019г. на несъдебен
орган на Кралство Нидерландия - Pol.M/W-Brabantq Centrale Verw.Eenheind на Й. С. е
била наложена финансова санкция (глоба) в размер на 240 евро. Финансовата санкция
е наложена за това, че на 10.4.2019г., около 08:01 часа е спрял без уважителна причина
в лентата за аварийно спиране на магистрала Ossendrechtq Rykswg (А 4). Нарушението
било квалифицирано по чл. 2 от Закона за административната уредба относно
нарушаване на разпоредби от Кодекса на движение по пътищата, като на
жалбоподателя била наложена финансова санкция в упоменатите размери.
Не е спорно по делото, че въз основа на това решение било издадено и
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции. Видно от
удостоверението, решението за налагане на финансова санкция е издадено от
несъдебен орган на решаващата държава, въз основа на наказуемо деяние по
националния й закон, като санкционираният е имал правна възможност да отнесе
въпроса за разглеждане и до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се
установяват данните на засегнатото лице – собствено, бащино и фамилно име,
рождената му дата и мястото на раждане, а също и последния му известен адрес в
България. От удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение се установява, че актът
на несъдебния орган е издаден на 22.4.2019г. за нарушение на правилата за движение,
свързани с неправилно спиране на магистрален път. Във формуляра на
удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 3.6.2019г. и срещу
същото лице, за същото деяние изпълняваща или трета държава не са постановили
друго решение. Отразено е също така, че засегнатото лице е било уведомено, съгласно
законодателството на издаващата държава, за правото си да обжалва решението и
датата, на която изтича давностният срок за изпълнение на наказанието по
националния закон на решаващата държава.
При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна
страна САС приема следното:
Рамково решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на принципа на
2
взаимното признаване по отношение на финансовите санкции, които са наложени от
съдебни или административни органи, с цел улесняване изпълнението на такива
санкции в държава-членка на Европейския съюз, различна от държавата, в която са
били наложени. По смисъла на Рамковото решение „решение за налагане на финансови
санкции” е влязъл в сила акт на съдебен или административен орган за налагане на
задължение за плащане на парична сума или наложените със същия акт: обезщетение
за пострадал от престъпление, разходи по съдебните или административни процедури
или парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции съгласно
националното законодателство, включително за нарушения на правилата за движение.
Проверките за двойна наказуемост са премахнати по отношение на 39 нарушения,
изброени в Рамковото решение. В процесния случай такава проверка също не се
изисква, тъй като решението, което се иска да бъде признато, санкционира поведение,
представляващо нарушаване на правилата за движение по пътищата. (арг. чл. 30, ал. 2,
т. 1 от ЗПИКОНФС). Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде
признато и по другата, предвидена в чл. 30, ал. 3 от закона причина, тъй като
засегнатото лице има местоживеене на територията на страната.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че не е ясно кой е органът издал
решението за налагане на финансова санкция. Този орган е вписан в буква А от
формуляра на удостоверението - Pol.M/W-Brabant, Centrale Verw.Eenheind, като е
посочен и адресът, на който пребивава. Твърдението, че този е орган е некомпетентен
са спекулативни и не намират подкрепа в данните по делото.
Неоснователно е и следващото твърдение в жалбата - че първостепенният съд не
се е съобразил с указанията, дадени в отменителното решение на Апелативен съд -
София при предходното разглеждане на делото. Вярно е, че решението на окръжния
съд по н.ч.д. № 562/2020г. е било отменяно веднъж от въззивната инстанция на
процесуално основание. Причините за това са били свързани с пороци в съдебния акт -
неяснота в името на заинтересованото лице, неяснота по отношение на това кой е
актът за финансова санкция, който се приема за изпълнение, а също и поради
противоречие между мотивната и диспозитивна част на самото съдебно решение. Тези
недостатъци обаче са преодолени в решението, предмет на обжалване в настоящото
производство, поради което въззивният съд няма основание да отмени отново съдебния
акт на това основание.
Правилно ОС-Кюстендил е обследвал и приел за неналични факултативните
основания за отказ за признаване и изпълнение на решението, установени в чл. 35, т. 1-
8 и т. 10-11 от ЗПИИРКОРНФС. Спор по отношение на тях не съществувал между
страните в производството нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.
В обобщение на изложеното въззивният съд прецени, че като правилно и
законосъобразно издадено първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, САС,
Наказателно отделение, 6 състав
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 62 от 16.7.2020г. на Окръжен съд-Кюстендил, с
което е признато решение № 0062 5422/22.4.2019г. на несъдебен орган на Кралство
Нидерландия - Pol.M/W-Brabant, Centrale Verw.Eenheind, с което на Й. С. , роден на
***г. е наложена финансова санкция в размер на 240 евро, с левова равностойност от
468.79 лева, за нарушение на чл. 2 от Закона за административната уредба относно
нарушаване на разпоредби от Кодекса на движение по пътищата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4