№ 115
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100600161 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК
С присъда от 14.04.2021 година по НЧХД № 17565/2018 година, СРС е
признал подсъдимия Д. К. Ч. за невинен в извършването на престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК, поради което и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по повдигнатото обвинение. В
тежест на частния тъжител са присъдени направените от подсъдимия
разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от
адв.Т.Ж., повереник на частния тъжител В.П., с която се иска отмяна на
оправдателната присъда и постановяването на нова такава, с която
подсъдимия да бъде осъден. В жалбата не се иска събиране на доказателства.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
провеждането на въззивно съдебно следствие.
В откритото заседание по делото пред въззивния съд, редовно призован,
подсъдимият се явява лично и със своя защитник. В дадената му последна
дума изразява становище за прекратяване на наказателното производство, в
случай че е изтекла предвидената по закон давност.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, констатира, че е налице основание за нейното отменяне поради
1
следните съображения:
Съгласно повдигнатото обвинение, подсъдимият е обвинен в това, че на
17.11.2016 година е извършил престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и
т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК. За престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2
пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК, към датата на извършване на деянието,
се предвижда наказание глоба от 5 000 до 15 000 лева и обществено
порицание. Давността, изключваща наказателното преследване, съгласно
разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 НК, касаеща престъплението по чл.148 ал.2 вр.
ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК, е три години. Абсолютният
давностен срок, изключващ наказателното преследване е уреден в
разпоредбата на чл.81 ал.3 НК, съгласно която независимо от спирането или
прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, надвишаващ с една втора срока, предвиден в чл.80 от НК. В
случая, абсолютният давностен срок е четири години и половина и като се
съобрази датата на деянието се установява, че е изтекъл на 17.05.2021 година.
Давностният срок е изтекъл след постановяване на
първоинстанционната присъда на 14.04.2021 година.
Фактът на изтеклата давност и свързаните с него последици е съобразен
от подсъдимия, направил изрично изявление, че желае прекратяването на
наказателното производство. При това положение съдът приема, че е налице
прекратителното основание, визирано в чл.24 ал.1 т.3 НПК, тълкувано във
връзка с чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК - наказателната отговорност е
погасена по давност.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставки за разглеждане на обвинението по същество. Въпросите,
включени в обхвата на чл.301 НПК не следва да бъдат обсъждани във връзка
с повдигнатото срещу подсъдимия обвинение.
Следователно, на основание чл.334 т.4 от НПК, проверяваният
първоинстанционен съдебен акт следва да бъде отменен, а наказателното
производство - прекратено. Последният извод определя като безпредметно
изследването на всички въпроси, свързани със законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт по отношение на обвинението за
престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК, а
оттук - като ненужна проверката на фактите, на доказателствения анализ и на
приложението на правото относно същото обвинение. Поради това не следва
да се обсъждат и доводите от жалбата, касаещи делото по същество.
При извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция констатира наличието на основание, налагащо нейната отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето
решение.
По отношение на разноските и с оглед изхода на делото, въззивният съд
намира, че същите правилно са били възложени на частния тъжител, поради и
което в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
В тежест на частния тъжител освен това ще следва да бъдат възложени
2
и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, сторени във
въззивното производство от подсъдимия, за които са представени писмени
доказателства.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 14.04.2021 година по НЧХД № 17565/2018 година,
СРС, НК, 10 състав.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.334 т.4 вр. чл.24 ал.1 т.3 от НПК
наказателното производство срещу подсъдимия Д. К. Ч. за престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 пр.2 и т.3 вр. чл.147 ал.1 пр.2 от НК.
ОСЪЖДА частния тъжител В. Н. П. ЕГН: ********** да заплати на
подсъдимия Д. К. Ч. сумата от 600 лева, направени във въззивното
производство разноски.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта за разноските и възлагането им.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3