РЕШЕНИЕ
№ 931
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110100590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „**” ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. *, срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
град *, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, за следните суми: 254,56 лева, дължими за периода 05.04.2020 г. - 04.05.2020 г. за
услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г., от която сума:
29,99 лева, представляваща абонаментна такса и 224,57 лева, представляваща непогасено
задължение за такса за потребление на допълнителни мобилни услуги; 29,99 лева, дължима
за периода 05.05.2020 г. – 04.06.2020 г., представляваща абонаментна такса за потребление на
мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г.; 29,99
лева, дължима за периода 05.06.2020 г. – 04.07.2020 г., представляваща абонаментна такса за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от
27.10.2019 г.; 95,58 лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г., представляваща три месечни такси,
ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране на
заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумите, за които суми по
реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение № */04.08.2022 г. по ч.гр.д. №
10352/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г. Поддържа, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по сключения между страните договор. Поради това и на основание т. 11 от
договора, в негова тежест са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услугите,
ненадвишаващи трикратния размер на месечния абонамент за съответния предпочетен
номер. Твърди, че за посочените неизплатени суми по сключената между страните сделка се
1
е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, която е била връчена
на последния по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за
иницииране на исков процес.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не изразява становище.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
чрез назначения от съда особен представител, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва исковете, както по основание, така и по
размер. Оспорва между страните да е налице валидно облигационно отношение по договор
за мобилни услуги. Оспорва ответникът реално да е потребил допълнителни мобилни
услуги. Настоява, че фактурите не установяват дължимост на вземането. Намира, че липсват
предпоставките за валидно упражнено право на едностранно прекратяване на сключения с
ответника договор. Твърди се, че липсва писмено уведомяване на ответника за прекратяване
на договора. Намира неустойката за нищожна, поради прекомерност и накърняване на
добрите нрави.
В открито съдебно заседание и в представена писмена защита ответникът, чрез
назначения особен представител, оспорва предявените искове, като твърди недоказаност
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищеца и ответника
по процесния договор за мобилни услуги, въз основа на което се претендират процесните
суми.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 10352/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение № */04.08.2022 г. по реда
на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил искове по чл. 422 ГПК.
По делото е представен в оригинал Договор за мобилни услуги от 27.10.2019 г./лист
107 - 108/ за предпочетен номер *, като същият е сключен за срок от две години, с уговорен
абонаментен план с дължима промоционална месечна абонаментна такса в размер на 13,99
лева с включен ДДС за първоначалния срок на договора, съответно 16,99 лева – след него.
Представен от ищеца е и Договор за мобилни услуги от 03.04.2020 г. за предпочетен
номер *, като същият е сключен за срок от две години, с уговорен абонаментен план с
дължима промоционална месечна абонаментна такса в размер на 29,99 лева с включен ДДС
за първоначалния срок на договора, съответно 33,99 лева – след него. Приобщено към
доказателствата по делото е и Заявление за смяна на номер от 03.04.2020 г., като номер * се
заменя с мобилен номер *.
Процесният договор за мобилни услуги съдържа текст, предвиждащ, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на неговия срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по договора или други документи,
свързани с него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти. В допълнение на
посочената неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен
абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна
стойност на месечни абонаменти.
2
Към писмените доказателства по делото са приобщени издадени от „* *“ ЕАД фактури
за процесния период по повод на ползваните от ответника мобилни номера. Към същите са
приложени подробни справки за потреблението чрез мобилните номера.
По делото е изслушано заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза,
съгласно което дължимата сума по договор за мобилни услуги с предпочетен номер * за
месечни и еднократни такси/абонаменти, допълнителни пакети и потребление на мобилни
услуги, както и неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода 05.04.2020 г. –
04.09.2020 г., е в размер на 410,12 лева. Не са извършвани плащания на посоченото
задължение от страна на ответника.
Проведена в хода на производството е Съдебно-електротехническа експериза, съгласно
която за процесния период на потребление ответникът не е реализирал потребление извън
абонаментните планове. В открито съдебно заседание експертът заяви, че посоченото
заключение е изготвено единствено въз основа на материалите по делото, без от страна на
ищеца да е била предоставена изисканата трафична информация.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумите, предмет на настоящото производство, е връчена на длъжника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил установителни искове за вземанията си. Поради изложеното,
съдът намира, че се породил правен интерес от провеждане на настоящото производство и
същото е допустимо.
По претенциите за незаплатена цена на предоставени мобилни услуги:
За да бъдат уважени тези претенции, ищецът следва да установи в условията на пълно
и главно доказване, че между него и ответната страна е налице валидно възникнало
облигационно отношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, както и че реално
са предоставени посочените услуги и стойността им е начислена правилно съобразно
сключения индивидуален договор и общите условия.
От ищеца се претендира заплащане на незаплатени услуги и абонаментни такси,
начислени на основание Договор за мобилни услуги от 27.10.2019 г.
На първо място, следва да бъде направено разграничение между задължението за
абонаментна такса и задължението за заплащане на предоставените услуги.
Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането й срещу
предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на
абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи
условия. Според Раздел IV, т. 23, б. "б" потребителят дължи цена за месечен абонамент,
осигуряваща достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва
разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно в размер,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план. Следователно, абонаментната такса
се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния
абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор,
като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно
избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще
зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния
оператор или не, при всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.
В случая, ищецът основава претенциите си за абонаментни такси в общ размер на
89,97 лева на сключения между страните Договор за мобилни услуги от 27.10.2019 г. Видно
3
от процесните четири фактури обаче, начислената за абонаментна такса сума е в размер на
29,99 лева с ДДС, тоест съответства на тази, уговорена между страните в последващо
сключения Договор за мобилни услуги от 03.04.2020 г.
Съгласно заключението по допуснатата Съдебно-счетоводна експертиза, и четирите
процесни фактури са издадени след склюване на Договор за мобилни услуги от 03.04.2020 г.,
съответно за последващи периоди на потребление.
С оглед на посоченото, ищецът не установи в производството, въпреки възложената му
тежест на доказване, претендираните и фигуриращи в процесните фактури суми за
абонаментни такси да са начислени правилно и в съответствие с уговорения със сключения
между страните Договор за мобилни услуги от 27.10.2019 г. абонаментен план.
На следващо място, доколкото от особения представител на ответника е направено
изрично възражение, че на абоната не са предоставени договорените услуги, съдът е указал
на ищеца, че е в негова тежест да докаже предоставянето на потребителя на начислените
допълнителни мобилни услуги, извън включените в абонаментния план, както и че не сочи
доказателства в тази връзка. Ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства.
Представените фактури, от една страна, не са достатъчни да установят факта на
предоставяне на услугите, доколкото изхождат от самия ищец и удостоверяват изгодни за
него факти.
На целите на проведена в хода на производството е Съдебно-електротехническа
експериза, от друга страна, не бяха предоставени от ищеца данни или достъп до трафичните
данни, от които да бъде установено предоставяне на ответника на допълнителни мобилни
услуги в претендирания общ размер от 224,57 лева, извън включените в абонаментния план.
Недоказването и на реално потребление на допълнителни услуги от ответника води до
извода за липсата на възникнало задължение за ответника за заплащане на такива.
Поради изложеното, претенциите за заплащане на суми за абонаментни такси и такси
за потребление на допълнителни мобилни услуги са недоказани и подлежат на отхвърляне
изцяло.
По претенциите за неустойка поради предсрочното прекратяване на договорите за
мобилни услуги:
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) наличието на валидна
неустоечна клауза в сключения между страните договор; 2) прекратяването на договора по
вина на потребителя.
Процесният договор за мобилни услуги включва клауза, съгласно която, в случай на
предсрочното им прекратяване по вина на потребителя, последният дължи неустойка,
равняваща се на сбора от месечните абонаментни такси до края на срока на договора.
Безспорно ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителни услуги
по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите /„потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност“/, поради което се ползва със специалната закрила по този закон. Съгласно чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договор, сключен с потребител, са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално. Следва да се отбележи, че съдът следи служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни основания, обуславящи неравноправност на клауза в
потребителски договор, като при констатиране наличието на неравноправни клаузи съдът
следва да прогласи тяхната нищожност, освен ако потребителят изрично не се
противопостави на това.
4
Съгласно легалната дефиниция, дадена в чл. 143 ЗЗП, неравноправна клауза е всяка
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В посочената разпоредба неизчерпателно са изброени отделни проявни форми
на неравноправност на клаузите в потребителския договор, като т. 5 визира клаузи, които
задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка, а т. 14 – такива, които налагат на потребителя да
изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Ищецът основава претенциите си за неустойка на твърдения, че поради неизпълнение
на задълженията по издадени фактури от страна на ответника, ищцовото дружество е
прекратило предсрочно сключените с него договори. По същество се касае за разваляне на
договорите поради неизпълнение на основното задължение на потребителя /за заплащане на
предоставените услуги/, което има за цел да освободи занапред мобилния оператор от
задълженията му за осигуряване достъп на потребителя до мрежата му.
Следователно, уговорената неустойка следва да компенсира вредите от прекратяването
на договора преди настъпване на неговия краен срок. Последните обаче не са съизмерими с
неполучената парична престация на потребителя за остатъка от срока на договора.
Последната би била дължима в случай, че мобилният оператор продължи да осигурява
услуги съобразно договорения абонаментен план и занапред, като съставлява
възнаграждението, което потребителят заплаща за предоставянето им. В случаите на
предсрочно прекратяване на договора и прекъсване достъпа на потребителя до мобилната
мрежа обаче отпадат всички задължения на оператора. Така, при уговорена неустойка,
равняваща се на сбора от дължимите абонаменти до края на срока на договора, мобилният
оператор получава имуществената облага в размер, какъвто би получил, ако договорът не
беше развален, без да предостави насрещна престация.
Независимо, че в случая клаузата, предвиждаща начисляването на посочената
неустойка, е включена в индивидуален договор, сключен с потребителя, съдът намира, че
същият не отразява индивидуалните нужди на потребителя. Тъкмо напротив – той е сключен
в частта от договора, имаща характер на бланка, на която клиентът не може да влияе.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, посочената клауза е
нищожна и като такава не поражда права и задължения за страните по облигационното
отношение. Ето защо, предявеният иск за неустойка следва да бъдат отхвърлен като
неоснователен.
.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответникът. Доколкото обаче такива не са реализирани от същия, съответно не следва да му
бъдат присъждани.
В тежест на ищеца в производството следва да бъдат присъдени разноските за депозит
по допуснатата Съдебно-електротехническа експертиза, платен от бюджета на съда, в
размер на 200 лева, както и възнаграждението за назначения на ответника особен
представител, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора, цената на
предявените искове, броя на проведените открити съдебни заседания, извършените от
особения представител процесуални действия следва да бъде определено в окончателен
размер на 800 лева /400 лева от които са предварително внесени от ищеца/. С оглед на
посоченото, ищецът следва да заплати разноски в общ размер на 600 лева.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „* *” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, срещу Д. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град *, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за следните суми: 254,56 (двеста
петдесет и четири лева и петдесет и шест стотинки) лева, дължими за периода 05.04.2020 г. -
04.05.2020 г. за услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г.,
от която сума: 29,99 лева, представляваща абонаментна такса и 224,57 лева, представляваща
непогасено задължение за такса за потребление на допълнителни мобилни услуги; 29,99
(двадесет и девет лева и деветдесет и девет стотинки) лева, дължима за периода 05.05.2020 г.
– 04.06.2020 г., представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г.; 29,99 (двадесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки) лева, дължима за периода 05.06.2020 г. – 04.07.2020 г.,
представляваща абонаментна такса за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г.; 95,58 (деветдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки) лева, неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер * от 27.10.2019 г., представляваща три
месечни такси, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на
депозиране на заявлението в съда – 04.08.2022 г. до окончателно изплащане на сумите, за
които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение № */04.08.2022 г. по
ч.гр.д. № 10352/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 50 състав.
ОСЪЖДА „* ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от общо
600 (шестстотин) лева – разноски за настоящото производство, от която: 200 (двеста) лева
– депозит за вещо лице и 400 (четиристотин) лева – депозит за особен представител, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6