№ 8382
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110172209 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от В. Г. М. срещу „Т...........“ ЕАД, с която при
условията на обективно съединение по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК са предявени
установителни искове с предмет вземанията, за които на 08.10.2021г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54656/2021г. по описа на
СРС, 113 състав, а именно: за сумата от 3 603, 53 лв. като главница, получена от ответника
на отпаднало основание и за сумата от 357,99 лв., с която ответникът се обогатил без
основание за сметка на ищеца в резултат на проведеното принудително изпълнение по
изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ с рег. № 844 на КЧСИ.
Ищецът твърди, че като наследник на Стоянка Николова М.а получил покана за
доброволно изпълнение по изпълнително дело № ............. по описа на ЧСИ с рег. № 844 на
КЧСИ, образувано въз основа на издаден в полза на „Т...........“ ЕАД изпълнителен лист от
24.04.2020г. по гр.д. № 66751/2016г. по описа на СРС. Твърди, че с Определение № 268130
от 05.05.2021г. по гр.д. № 2113/2021г. по описа на СГС разпореждането, въз основа на което
бил издаден цитирания по-горе изпълнителен лист, било прогласено за нищожно, а
екзекутивният титул бил обезсилен. Въз основа на това определение изпълнителното дело
било прекратено, но междувременно по същото от ищеца принудително била събрана
сумата от 3 603,53 лв., с която ответникът се обогатил на отпаднало основание. Наред с това
без основание „Т...........“ ЕАД се обогатила за сметка на ищеца и със сумата от 357,99 лв.,
представляваща разпределени в полза на съдебния изпълнител такси по изпълнителното
дело. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда да признае за
1
установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение и да му
присъди разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е получил посочените
от ищеца суми. Поддържа, че таксите по изпълнителното дело се следвали на съдебния
изпълнител пропорционално на събраните суми и не били дължими авансово от взискателя.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от писмените доказателства по делото се установява,
че по гр. дело №66751/2016 г. по описа на СРС, 75 състав, е издаден изпълнителен лист от
24.02.2020 г. на основание влязло в сила съдебно решение и заповед за изпълнение в полза
на „Т...........“ ЕАД срещу Стоянка Николова М.а за сумите от 1803,66 лв. за доставена
топлинна енергия през периода от 01.07.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва за
периода от 30.08.2016г. до изплащане на вземането, и лихва в размер на 280,37 лв. за
периода от 31.08.2013г. до 22.08.2016г.
Не се спори, че въз основа на същия изпълнителен лист срещу ответника като
наследник на Стоянка Николова М.а е образувано изпълнително дело №............. по описа на
ЧСИ Стоян Якимов с взискател „Т...........“ ЕАД.
От удостоверение с изх. № 40117/02.09.2021г., издадено по изпълнителното дело, се
установяват погашенията, които е направил длъжникът-ищец в настоящето производство на
27.10.2020г., 05.02.2021г., 10.03.2021г. и 14.04.2021г., в т.ч. общо постъпилата сума,
преведените на взискателя 3 603,53 лв. и платените такси в размер на 357,99 лв.
С неподлежащото на обжалване определение № 268130 от 05.05.2021г. по ч.гр.д. №
2113 по описа на СГС, е прогласено за нищожно разпореждането, въз основа на което е
издаден изпълнитленият лист от 24.02.2020г. и последният е обезсилен, като делото е
върнато на СРС за ново произнасяне с постановяване на валиден съдебен акт.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът формира следните
правни изводи:
В часта по предявения иск с правно основание по чл. 59 ГПК за сумата от 357,99 лв. за
събрани такси от съдебния изпълнител, в т.ч. по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ, производството по делото е процесуално недопустимо, доколкото евентуален
спор за дължимостта на тези суми може да бъде разрешен само по реда за обжалване на
действията на съдебния изпълнител / чл.435 ,ал.2, т.7 ГПК/. В този смисъл е и трайната
практика на ВКС, в т.ч. Решение № 58 от 20.07.2022г. на ВКС, ТК, I т.о. по т.д. № 309/2021г.
По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че е платил процесната сума на ответника в резултат на осъщественото срещу
2
него принудително изпълнение и че основанието за погасяване на задължението е
отпаднало.
Изпълнителните основания са изброени в чл. 404 ГПК и това са документи, които
удостоверяват изпълняеми права и въз основа на които по силата на закона се издава
изпълнителен лист. Видно от обезсиления изпълнителен лист, същият е издаден на
основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.09.2016г. по гр.д. № 49396/2016г. по
описа на СРС, 75 състав във връзка с Решение от 05.08.2019г. по гр.д. № 66751/2016г. по
описа на СРС, 75 състав. Именно цитираните, а не разпореждането за издаване на
изпълнителния лист, са изпълнителното основание. Съществуаването на изпълняемото
право, удостоверено с изпълнителното основание, е установено със сила на пресъдебно
нещо между страните, вкл. и по отношение на техните наследници (арг. от чл. 298, ал. 2
ГПК), като по делото не се твърди и не се установява същото са е било отречено с друго
съдебно решение въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по гр.д. № 66751/2016г. по описа на СРС, 75 състав по реда на чл. 439 ГПК.
В тази връзка съдът намира за нужно да подчертае, че изпълнителният лист само
удостоверява правото за принудително изпълнение за притезанието, но не го поражда. Ето
защо обезсилването на изпълнителния лист има за последица само прекратяването на
изпълнението на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, но не води до отпадане на основанието,
на което кредиторът-ответник в настоящето производство, е получил изпълнение на
признатото му със съдебното решение парично притезание.
С оглед на така изложеното и доколкото обезсилването на изпълнителния лист в случая
не се основава на отричане на изпълняемото право съдът намира, че предявеният иск с
правно основание по чл. 55, ал. 1 предл трето ЗЗД е неоснователен, поради което подлежи
на отхвърляне.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на
спора - неоснователност и недопустимост на предявените искове, право на разноски има
само ответникът. На основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 50 лв. за заповедното производство и
100 лв. за исковото, което съдът определи в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 и чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на
извършената дейност от процесуалния представител на ответника, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на едно съдебно
заседание.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 72209/2021г. по описа на СРС, 113 състав в
частта по предявения от В. Г. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ж.к.
„........“, бл. 44, вх. „А“ срещу „Т...........“ ЕАД с ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Я....“ №23Б по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК установителен
иск с правно основание по чл. 59 ЗЗД за сумата от 357,99 лв., за такси в полза на ЧСИ по
изпълнително дело № ............., с която ответникът се обогатил без основание за сметка на
ищеца, като ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2021г.
по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54656/2021г. по описа на СРС, 113 състав в частта й за същото
вземане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Г. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София,
ж.к. „........“, бл. 44, вх. „А“ срещу „Т...........” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я....” № 23Б, иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с
правно основание по чл.55, ал. 1 предл. трето ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от
3 603, 53 лв. представляваща главница, получена от ответника на отпаднало основание в
резултат на проведеното принудително изпълнение по изпълнително дело № ............. по
описа на ЧСИ с рег. № 844 на КЧСИ., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /21.09.2021 г./ до окончателното плащане, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 08.10.2021г. по ч.гр.д. №
54656/2021 г. по описа на СРС, 113 състав.
ОСЪЖДА В. Г. М. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ж.к. „........“, бл. 44,
вх. „А“ да заплати на „Т...........” ЕАД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я....” № 23Б, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумите от 50 лв. - за разноски в
заповедното производствто, и 100 лв. за разноските в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4