НОХД № 990/2015 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимите В.Д.В., роден на *** ***, обл.
Пазарджик, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН: **********, Е.В.С.,
родена на *** г. в гр. С., живуща ***, българка, българска гражданка, с основно
образование, неомъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН: **********, Й.С.С.,
родена на *** г. в гр. С., живуща ***, българка, българска гражданка, с начално образование,
омъжена, неосъждана, безработна, с ЕГН: **********, Т.И.А., родена на *** г. в
гр. И., живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование,
неосъждана, неомъжена, безработна, с ЕГН: ********** и В.Й.С., родена на *** г.
в гр. И., живуща ***, българка, българска гражданка, с основно образование,
неосъждана, неомъжена, безработна, с ЕГН: **********,
за това, че на 23.05.2014 г. в с. Карабунар, област Пазарджик в съучастие като съизвършители са извършили непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото -
престъпление по чл.325, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимите се признават за виновни по така
повдигнатото им обвинение, като признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и производството по делото е при
съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода по отношения на подсъдимия
В.В., което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и
обществено порицание, а останалите подсъдими да бъдат освободени от наказателна
отговорност при условията на чл.78а НК с налагане на административно наказание
глоба.
По делото няма приети за съвместно разглеждане граждански
искове, няма конституирани граждански ищци и частни обвинители.
Защитниците на подсъдимите се солидаризират с
представителя на държавното обвинение, като пледират за налагане на наказание лишаване
от свобода по отношения на подсъдимия В.В., което да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, както и обществено порицание, а останалите
подсъдими да бъдат освободени от наказателна отговорност при условията на
чл.78а НК с налагане на административно наказание глоба в минимален размер.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите В.В. и Е.С. живеят без брак на съпружески
начала в с. Карабунар, област Пазарджик, а подсъдимата Й.С. е майка на
подсъдимата Е.С.. Подсъдимите Й.С., Т.А. и В.С. ***. Свидетелят Я.О. живее със
съпругата и сина си – свидетеля Т.О. ***. На 22.05.2014 г. между семействата на
подсъдимите В.В. и на свидетеля Я.О. възникнал спор по незначителен повод.
Стигнало се и до кратко сбиване между жените на двете спорещи страни. Вечерта
след конфликта подсъдимата Е.С. споделила по телефона станалото с майка си -
подсъдимата Й.С.. Сутринта на 23.05.2014 г. от гр. Долна баня в с. Карабунар
пристигнали с няколко леки автомобила подсъдимите Й.С., Т.А. и В.С., както и
техните съпрузи. Всички отишли в дома на подсъдимите В.В. и Е.С.. Там била още М.Д.Н.
- майка на подсъдимия В.. Всички започнали да обсъждат скандала от предишния
ден. В хода на разговора у присъстващите се породил гняв и неприязън към
свидетеля Я.О., жена му и неговите близки. Те решили да отидат в къщата на Я.О.
и да се саморазправят физически с тях. Веднага пристъпили към действие.
Подсъдимият В.В. се въоръжил с дървен кол, а подсъдимите Е.С., Й.С., Т.А. и В.С.
- с камъни. Като приближили дома на свидетеля О., подсъдимите вдигнали голяма
врява, като псували обитателите, заканвали се да ги бият и ги подканяли да
излязат навън. Насъбрали са още хора - вече било светло, около 10:00 ч. От къщата
никой не излязъл, защото О. и съпругата му не били там. Вътре бил само синът им
– малолетният свидетел Т.О., които тъкмо ставал от сън. Като чуло заканите,
детето се уплашило и през една задна врата избягало незабелязано за
нападателите. Отишло в съседната къща при баба си – свидетелката Т.О., откъдето
двамата наблюдавали какво се случва. В същото време, като видели, че къщата е
празна и не могат да се саморазправят е обитателите, подсъдимите излели гнева
си чрез погром върху самата сграда и покъщнината. Най- напред подсъдимият В.В.
влязъл в къщата през незаключената входна врата и удряйки с дървения кол счупил
телевизора марка LG, декодера за цифрова телевизия DVB-Т и едно голямо огледало
- врата на трикрилен гардероб. Ударил и пералнята, като успял да счупи капака
й. През това време подсъдимите Е.С., Й.С., Т.А. и В.С. стояли на улицата и
хвърляли камъни по стъклата на къщата. Съпровождали действията си с крясъци на
псувни, обиди и закани. Чрез хвърлените камъни успели да деформират рамката на
входната врага и да счупят стъклата й -
2 бр. стъклопакет е размери 111/61 см. и 111/33 см. Счупили и двете стъкла на
прозореца откъм улицата - стъклопакет с размери 49/108 см. и 39/108 см.
Виждайки случващото се, свидетелката Б.П. - продавач в магазин за хранителни
стоки срещу дома на пострадалия, се изплашила и затворила магазина.
Свидетелката М.Н. и съпрузите на трите подсъдими от гр. Долна баня гледали
отстрани, но не участвали в развихрилият се вандализъм. В един момент
свидетелката Н. видяла, че нещата ескалират прекалено и се втурнала в къщата на
свидетеля О. в опит да възпре сина си – подсъдимия В.В.. По нейно настояване
той престанал да троши покъщнината и излязъл навън. Той и останалите подсъдими
се качили в леките автомобили и напуснали местопроизшествието. На мястото
пристигнал полицейски екип, който бил повикан от страничен наблюдател. Извършен
бил оглед и започнало разследване. В хода му е изготвена експертиза за оценка
на щетите върху имуществото на Я.О.. Размерът им към датата на деянието
възлизал на 513,80 лв. в т.ч. унищоженият напълно телевизор - 134 лв.,
унищоженият напълно декодер за цифрова телевизия - 49 лв., унищожените стъкла -
100,80 лв., повредената входна врата - 200 лв. и повредения капак за пералнята
- 30 лв. За една част от тези вреди до размера на 207,20 лв. подсъдимият В.
доброволно е обезщетил Я.О. чрез плащане на горепосочената сума, извършено на
20.07.2014 г. в хода на ДП, за което по делото е приложена разписка, а
останалата сума е заплатена преди първото заседание по делото в съда.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи
въз основа на самопризнанието на подсъдимите, което самопризнание се подкрепя
от всички събрани писмени и гласни доказателства по делото, а именно от
показанията на свидетелите Я.В.О., Т.Й.О., Т.Я.О., Б.Д. Петкова, В.Г.Д., С.Д.В.,
Й.П.Г., заключението на изготвената стоково-оценъчна експертиза от вещото лице,
писмените – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно
предаване, разписка, справки съдимост, характеристични справки, ДСМПИС.
От правна страна:
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимите В.Д.В., Е.В.С., Й.С.С.,
Т.И.А. и В.Й.С. са осъществили престъпния състав на престъплението по чл.325, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2 от НК, като 23.05.2014г. в с. Карабунар, област Пазарджик
в съучастие като съизвършители са извършили
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
От обективна страна подсъдимите са се държали
непристойно на обществено място и грубо са нарушили обществения ред.
Изпълнението на това престъпление е започнало със събирането на подсъдимите в
тълпа около дома на свидетеля Я.О., въоръжаването им с кол и камъни и крещенето
на псувни и закани с побой. С тези начални действия подсъдимите са вдигнали шум
и са създали суматоха, с което са обезпокоили и разтревожили една голяма част
от жителите на селото.
От субективна страна подсъдимите В.Д.В., Е.В.С., Й.С.С.,
Т.И.А. и В.Й.С. са действали с евентуален умисъл, тъй като пряката им цел е
била саморазправа със семейството на свидетеля О., а не демонстрация на
неуважение към обществото и нарушаване на реда в държавата. Преследвайки този
резултат обаче, те съзнателно са извършили горепосочените непристойни действия,
допускайки настъпването на общественоопасните
последици на хулиганството, а именно намирайки се на обществено място, са
крещели, псували и хвърляли камъни по дома на О.. Те са допуснали настъпването
на общественоопасните последици от поведението си, като
са съзнавали, че с поведението си грубо нарушават обществения ред и
демонстрират неуважение към реда в държавата, което е довело до възмущение от
поведението им в останалите членове на обществото.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54, ал.1 от НК, касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност на извършеното от подсъдимите
деяние, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.
Съдът прецени като сравнително ниска обществената
опасност на подсъдимите Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С., който са неосъждани и с
добри характеристични данни. Сравнително по-висока е обществената опасност на
подсъдимия В.Д.В., който е осъждан, но също е с добри характеристични данни.
Съдът прецени като смекчаващи отговорността
обстоятелства фактът, че подсъдимите са оказали съдействие на органите на досъдебното
производство, което е довело до цялостно разкриване на обективната истина по
делото, чистото съдебно минало на Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С., липсата до
момента на противообществени прояви и възрастта им, както и възстановяването на
всички щети на Я.О..
По отношение на подсъдимите Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С.
не са налице отегчаващи вината обстоятелства. За подсъдимия В.Д.В. такова се
явява предишното осъждане.
Направеното самопризнание не може
да бъде отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
производството по делото е по реда на Глава 27-ма от НПК и направеното
самопризнание е взето предвид от съда при прилагане на разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
в частност на обществения ред и реда в държавата.
При тези данни и като даде превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства съдът определи на подсъдимия В.Д.В. наказание девет
месеца лишаване от свобода, както и
обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване на присъдата на таблото за
съобщения в кметството в с. Карабунар, Община Септември. Размерът
на наказанието лишаване от свобода съдът определи отчитайки смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. При приложението на разпоредбата на чл.373, ал.2
от НПК съдът намали размера на така определеното наказание с 1/3 на шест месеца
лишаване от свобода, така както повелява чл.58а, ал.1 от НК.
Съдът намира, че в случая са налице законовите
предпоставки за прилагане на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 НК
с оглед размера на наложеното наказание и съдебно минало на подсъдимия, който
не е осъждан на лишаване от свобода досега, както и че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за тяхното поправяне не се налага подсъдимият да
изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Поради това на
основание чл.66, ал.1 НК съдът отлага изтърпяването на така наложеното
наказание за срок от три години, като съдът намира така определения изпитателен
срок за подходящ и справедлив с оглед на конкретния случай. Съдът счита, че
така определеното наказание ще изпълните целите, визирани в чл.36,ал.1 НК, тъй
като се касае за млад човек, който ръководен от един импулс и с оглед обстоятелствата,
се е подвел по това да извърши престъпно деяние, но който към момента искрено
съжалява за стореното от него и се разкайва. Така определеното
наказание съдът намира, че съответства напълно на тежестта на самото престъпно
деяние, характеризиращо се със сравнително висока степен на обществена
опасност. Начинът, времето и мястото на извършване обуславят този извод за високата
му обществена опасност. Ето защо съдът намира, че едно по-леко наказание не би
могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК. При горните данни
съдът счита, че именно така определеното наказание ще изиграе своята роля за
постигане целите по чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия В., така и по
отношение на останалите членове на обществото. С налагането му подсъдимият ще
има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще
поведението си със законоустановените порядки в
обществото. Така прецененият изпитателен срок от три години е достатъчно дълъг
с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме
възможността на лицето да върши престъпления.
Санкцията
предвидена за извършено деяние по чл.325, ал.1 е наказание лишаване от свобода
до две години или пробация. Подсъдимите Е.В.С., Й.С.С.,
Т.И.А. и В.Й.С. са пълнолетни, неосъждани
към момента на извършване на деянието, не са освобождавани от наказателна
отговорност по реда на глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни и
подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимите Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С. следва да бъдат
освободени от наказателна отговорност за извършеното престъпление с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите
Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С., съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът съобрази фактът, че подсъдимите
са оказали съдействие на органите на досъдебното производство, което е довело
до цялостно разкриване на обективната истина по делото, чистото им съдебно
минало, липсата до момента на противообществени прояви и възрастта им, както и
възстановяването на всички щети на Я.О.. Не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимите Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С. административно наказание
глоба в размер на 1000 лв. за всяка една от тях, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
При
определяне размера на глобата съдът съобрази и данните за имущественото
състояние на подсъдимите Е.В.С., Й.С.С., Т.И.А. и В.Й.С. и фактът, че са
безработни и не притежават недвижимо имущество или МПС, видно от представените
по делото ДСМПИС от самите тях.
Съдът следва да осъди подсъдимите поравно да заплатят
и сторените по делото разноски за експертиза в общ размер на 50 лв. или по 10
лв. за всеки от тях, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и 5 лв.
държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: