№ 134
гр. Дупница, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело №
20241510102454 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявил срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД
ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“
№159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, обективно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е битов клиент на ответното дружество за доставка на ел. енергия
на адрес: ***, с регистрирана партида с клиентски № 300138679213.
По ч.гр.д. № 811/2008 година по описа на ДРС бил осъден да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ ЕАД (в момента „Електрохолд продажби“ АД) сумата от 414,96 лева-
главница за незаплатена електрическа енергия за периода 18.08.2007 година до 18.02.2008
година, ведно със законната лихва в размер на 17,44 лева за периода 10.10.2007 година до
15.05.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-09.06.2008 година и 83.00 лева-разноски. По повод на
издаден изпълнителен лист от 27.03.2009 година по същото дело било образувано
изпълнително дело № 423/2009 година по описа на ЧСИ М. Д.. Това изпълнително дело било
прекратено с постановление от 13.03.2023 година, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
поради бездействие на взискателя повече от две години.
По ч.гр.д. № 491/2008 година по описа на ДРС ищецът бил осъден да заплати на „ЧЕЗ
Електро България“ ЕАД (в момента „Електрохолд продажби“ АД) сумата от 213,50 лева-
главница за незаплатена електрическа енергия, за периода 01.11.2006 година до 19.11.2007
1
година, ведно със законната лихва в размер на 28,36 лева за периода 18.12.2006 година до
11.03.2008 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение-11.04.2008 година и 83.00 лева-разноски. По повод на
издаден изпълнителен лист от 31.08.2009 година по същото дело било образувано
изпълнително дело № 384/2010 година по описа на ЧСИ М. Д.. Това изпълнително дело било
прекратено с постановление от 19.10.2016 година, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК
поради бездействие на взискателя повече от две години.
Въпреки, че изпълнителните дела били прекратени, задълженията не са отписани от
счетоводството на ответното дружество. Ищецът депозирал заявление до ответното
дружество, на което му отговорили с Писмо вх. № 12055343454/17.07.2024 година, в което
го уведомяват, че за клиентски № 300138679213 има неплатени стари задължения-предмет
на съдебно събиране, както следва: 106 лева-съдебни такси; 414,96 лева-главница по
фактури и 24,01 лева-лихви за просрочени плащания. Освен това има налице и задължения,
които не са предмет на съдебно събиране на обща стойност 3104,13 лева.
Ищецът счита всички посочени вземания на ответното дружество за погасени по
давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответното дружество, че не му ги дължи.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който признава
предявения иск. Тъй като дружеството не е дало повод за завеждане на делото, моли
разноските по делото да се възложат в тежест на ищеца.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е
основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1
ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД. Спазени са и изискванията
на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите
нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен
и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява
настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е
необходимо да излага мотиви за това.
Съдът намира за неоснователно искането на ответното дружество разноските по
делото да бъдат присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези
предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената
разпоредба. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице произнасяне с
определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС и определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, в които е прието, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на
иск за несъществуване на претендираното вземане, както и че титулярят на вземане има
право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори
възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност
и извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на
исковата молба, като отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането поради изтекла погасителна давност.
С оглед приетото в цитираните определения на ВКС, настоящият съдебен състав е на
становище, че в настоящия случай не са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК,
тъй като ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото, тъй
като е предприело съдебни мерки по събиране на вземането си, образувайки срещу
длъжника (ищеца в настоящото производство) две заповедни производства: ч.гр.д. №
811/2008г. и ч.гр.д. № 491/2008г. по описа на ДРС, по които са издадени съответно заповеди
за изпълнение и изпълнителни листове, въз основа на които са образувани и две
изпълнителни дела: изпълнително дело № 423/2009 година и изпълнително дело № 384/2010
година, двете по описа на ЧСИ М. Д., впоследствие прекратени на основание чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК поради бездействие на взискателя.
Отделно от това, видно от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
писмо от ответното дружество до ищеца и показанията на свидетелката И. С.а, налице е
извънсъдебно оспорване на вземането от страна на ответника, който отказва да възстанови
електрозахранването в имота на ищеца, докато последният не заплати погасените по
давност задължения, поради което за ищеца не съществува друга възможност да защити
правата си.
С оглед на това, искането на ищеца за присъждане на разноски в тежест на ответника
следва да бъде уважено, като на основание чл. 78, ал. 1 ГП същият ще бъде осъден да
заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 150.00 лв.
и адвокатско възнаграждение, което съдът определя на 300.00 лева, предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД, предявен от А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1784, бул.
„Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес Център“, че А. Г. С.,
ЕГН: **********, не дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК: *********,
сума в размер на общо 3749,10 лв. (три хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и
десет стотинки), представляващи незаплатени задължения за електрическа енергия и
начислени лихви по клиентски № 300138679213, поради погасяването на вземанията по
давност.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №159, район „Младост“, бл. „Бенч Марк Бизнес
Център“, да заплати на А. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от общо 450.00
(четиристотин и петдесет) лева, представляваща сторените разноски по делото за
държавна такса (150.00 лв.) и адвокатско възнаграждение (300.00 лв.).
Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4