№ 295
гр. Ботевград, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело №
20251810200072 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш /ЕФ/ серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. С. П., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**** от ****
година.
В подадената жалба от В. С. П. е описано искане за отмяна на така
издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
Жалбоподателят твърди, че не е ползвател на лек автомобил Пежо 5008, с
регистрационен номер ***** и не е негов собственик като на процесната дата
не го управлявал. Претендира разноски.
Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се
явява. В съдебно заседание за него се явява адв.А. от САК, който поддържа
жалбата срещу горепосочения електронен фиш и моли да бъде уважена,
1
съобразно изложените доводи в същата, като допълнително излага доводи за
неговата отмяна
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. П.
И., с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като
неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и
въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.
От фактическа страна:
Според процесния електронен фиш на 11.04.2023 г. в 10.01 часа, в
Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 40+452 с
посока на движение към гр.София, при ограничение от 80 км/ч, въведено с
пътен знак В-26, с МПС лек автомобил Пежо 5008, с регистрационен номер
*****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1, при разрешена
стойност на скоростта 80 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания
автомобил от 110 км/ч (след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3
км/%) при измерване на скоростта е установена превишена стойност на
скоростта 30 км/ч.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № ****г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № **** г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г. /.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е с ползвател ****“ООД, ЕИК ****, с
законен представител Р. А. И., ЕГН ********** със седалище и адрес на
управление в гр. В., **** ул. **** ***
Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, на
представителя на юридическото лице - ползвател на автомобила – Р. А. И.,
ЕГН **********. Същият се е възползвал от правото си да посочи в
декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП лице което е управлявало автомобила,
като е посочил В. С. П..
При наличие на обективните предпоставките на чл. 189, ал. 5 ЗДвП /
2
писмена декларация, копие на свидетелството за управление на МПС, АНО е
анулирал ЕФ, и е издал обжалвания електронен фиш срещу жалбоподателя.
От съдържанието на приложената по делото на л. 22 декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП се установява следните обстоятелства:
На първо място, Р. А. И. е декларирала съвсем различна дата и час
/10.04.2023г. в 10:51 часа/ от инкриминираната /11.04.2023г. в 10:01 часа/;
На второ място, Р. А. И. е декларирала, че жалбоподателят е
управлявал автомобил /л.а. Ланд Круйзер с рег. ****/, а инкриминираният е
съвсем различен - Пежо 5008 с рег. *****.
По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на
жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на
мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” ***1-СГ-
ИСИС/12.09.2022г.; ежедневна форма на отчет образец №11 отразен в ЕФ;
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта, справка за регистрация, декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, справка-
отговор от Областно пътно управление-София, ведно със схема за временна
организация и безопасност на движението на АМ Хемус, в участъка от км
40+452, с посока към гр. София, трудов договор, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение, справка за собственост на автомобили и др.
От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по
делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към
датата на извършване на нарушението /11.04.2023г./ при км 40+452 пътното
платно в посока гр. София е действал знак „В26” /Забранено е движението със
скорост, по-висока от означената 80км/, монтиран на км 40+640.
Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след
пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта
на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на
3
заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаеш това ограничение.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на
удостоверението 07.09.2017г. и срок на валидност на същото - 07.09.2027г. По
делото са представени данни за осъществена последваща проверка по
смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 10.05.2022г.
Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.
От самия снимков материал, автомобилът е с ясно виждаш се
регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без
около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост
евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на
жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на
жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него, то
съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е
допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй
като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото
нарушение по ЗДвП.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
4
видеоконтрол „ ARH CAM S1, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр.
54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и
заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015
г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните
писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол
на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и
комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския
институт по метрология съгласно удостоверение ***.09.5126 със срок на
валидност 07.09.2027г. Този документ удостоверява, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип № ARH CAM S1, е вписана в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с
метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № **** г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място
за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от
наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в
който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол,
въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на
задействане, началото и края на работната смяна и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
5
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е
относим към описаното в него нарушение.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението
на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип № 120CD16/0220802, в която
са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото
превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за
установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия
материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш,
заснет при приближаващ трафик, съответен на движението на
инкриминираното превозно средство, поради което всяко съмнение чия
скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед
№ 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство/неговия ползвател, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
В разглеждания случай, във връзка с авторството на твърдяното
нарушение следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е
въведена презумптивна отговорност за собственика на моторното превозно
6
средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе отговорност за
извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на
скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично
изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни
механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно
управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го
е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на
собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото
лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС
по реда на чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на
вътрешните работи на регистриран ползвател /какъвто не е настоящия/, в
който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното
нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово
име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал.
5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало
МПС, ако е било различно от него.
В конкретния случай по делото е установено, че ползвател на
инкриминирания лек автомобил е дружеството ****“ООД, ЕИК **** като
управителят му Р. А. И., ЕГН **********. се е възползвала от правото си да
посочи в декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП лице което е управлявало
автомобила, като е посочил В. С. П.. В декларацията Р. А. И. е декларирала
съвсем различна дата и час /10.04.2023г. в 10:51 часа/ от инкриминираната –
11.04.2023г. в 10:01 часа, както и че жалбоподателят е управлявал автомобил
/л.а. Ланд Круйзер с рег. ****/, а инкриминираният е съвсем различен - Пежо
5008 с рег. *****. Независимо, че посочените данни в декларацията са
неотносими към процесния случай, въз основа на нея и представеното копие
на свидетелството за управление на МПС, АНО е анулирал ЕФ и е издал
обжалвания електронен фиш срещу жалбоподателя. В тази връзка, за да бъде
обоснован издаденият електронен фиш, е следвало да се приложат и
съответните доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че автомобилът
е ползван от жалбоподателя, който е следвало да бъде санкциониран.
Наличието на доказателства в обратна насока водят до неизпълнение на
изискванията за мотивиране, респ. обоснованост на административния акт. В
случая е налице само предположение, че жалбоподателят е лицето, което е
7
следвало да понесе административно - наказателната отговорност, а за
търсенето на наказателна отговорност съобразно приложението на чл. 11 от
ЗАНН, вр. чл. 303, ал. 1 и, ал. 2 от НПК, наказание не може да бъде налагано
на основание на предположения и лицето се счита за извършило деянието
виновно само и единствено, когато то е доказано по несъмнен начин. Поради
наличието на противоречиви доказателства, не може по несъмнен и
категоричен начин да се установява автора на административното нарушение,
което винаги е съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на санкционираното лице и водещо до незаконосъобразност на
издадения правораздавателен административен акт. Ето защо, без да са
приложени относимите доказателства, от който де се установява причинно -
следствената връзка с неговия ползвател към инкриминираната дата и час,
както и автомобил, се е стигнало до незаконосъобразен административен акт,
от който не става ясно защо и при какви обстоятелства е санкционирано
лицето, посочено в него. Конкретният случай е нарушение на
административно - производствените правила, касаещи изискване за
установяване по категоричен и несъмнен начин на датата на твърдяното
нарушение, нарушителя и неговата самоличност с последица неспазване
изискванията на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
По разноските:
За заплащане на разноски следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса. С оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН
във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400. 00 (четиристотин) лева. Искането е направено своевременно, а по
делото са налице доказателства за действителното заплащане на адвокатско
възнаграждение. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредба ***09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа (нова - ДВ, бр. 88/2022 г.) ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция
и/или обезщетение, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 за процесуално
8
представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв.
адвокатското възнаграждение е 400 лв. В случая, наложената глоба е в размер
на 200 лв., от което следва, че размерът на адвокатското възнаграждение е
400.00 лв. Договореното и заплатено на адв. А. възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на 400.00 лв. и поради това не е прекомерно.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредба ***09.07.2004 г. (нова
– ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за защита по наказателно или
административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко
следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В настоящия случай
по делото са проведени шест открити съдебни заседания, като по две от тях не
е даван хода и не са били извършвани някакви съдебно следствени и
процесуални действия. Съгласно представените по делото договори за правна
защита е договорено, изплатено и съответно претендирано адвокатско
вънаграждение в размер на 250 лева за всяко едно открито съдебно заседание
по делото след второто, т. е. общо за две проведени открити съдебно
заседание по делото по които е даван ход на делото. Във всяко едно от тези
проведени открити съдебни заседания по делото е осъществено процесуално
представителство от адвокат А.. Ето защо, това искане следва да бъде
частично уважено.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-
Ботевград, въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № **** издаден от ОДМВР-София, с
който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на В. С. П., ЕГН ********** е наложена
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева, за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/**** от ****
година.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр. София, да заплати на В. С. П.,
ЕГН ********** сумата от 900 /деветстотин/ лева, представляваща сторените
от последния разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
9
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
10