Решение по дело №22/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от С. Б. П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 224А, ап. 2, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000324002576-091-001/10.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 227/11.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността на С. Б. П. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД по РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. за корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период 2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви.

Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита, че същият е неправилен, необоснован и не съответства на целта на закона, като отразените в него обстоятелства не кореспондират със събраните доказателства. Твърди, че органите по приходите не са изпълнили вменените им в чл. 12 от ДОПК правомощия с оглед установяване на обективната истина. Счита, че констатациите на приходните органи не намират опора в доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, като установените факти са неправилно интерпретирани. Твърди, че не са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Твърди, че не се установява да е укривал факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или публичен изпълнител и че подаването на данъчни декларации с неверни данни невинаги е равнозначно на укриване на факти и обстоятелства, които лицето е било длъжно да обяви пред органите по приходите по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като следва да е налице и установена субективна страна – умисъл или пълна липса на счетоводно отразяване на стопанска операция. Счита, че съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК декларациите за дължими данъчни и осигурителни плащания са изпълнително основание и добросъвестното и надлежното им подаване от управителя изключва наличието на умисъл. Твърди, че не е налице и причинно-следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността за събирането на публичните задължения на дружеството. Оспорва изводите на приходните органи, че жалбоподателят, като управител на „Крисмар Пауър“ ООД, е извършил умишлени действия по вписване и заличаване на съдружници в дружеството, като посочва, че тези действия не са от неговата компетентност. Твърди, че по делото няма данни С. П., като управител на „Крисмар Пауър“ ООД, да е получавал парични средства от дружеството като скрито разпределение на печалба. Моли да бъде отменен РА в оспорената част и да му бъдат присъдени разноските по делото и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Счита, че заключението по съдебно икономическата експертиза не следва да бъде кредитирано, тъй като документите, въз основа на които е изготвено, са представени след нейното изслушване, като същите нямат никаква връзка със счетоводната отчетност на „Крисмар Пауър“ ЕООД. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В молба С.д. № 8493/21.05.2025 г. е направено възражение за прекомерност на размера на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 156 от ДОПК, от легитимирано лице – адресат на оспорения РА, и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което е допустима.

От Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000324002576-020-001/28.05.2024 г., издадена на основание чл.112 и чл.113 ДОПК от началник сектор при ТД на НАП-Варна се установява, че е възложено извършване на ревизия на С. Б. П. установяване на отговорността му по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Крисмар Пауър“ ЕООД, както следва: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.; отговорност за ДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.; отговорност за ДДС за периода от 01.06.2022 г. до 30.06.2022 година, като завърши до два месеца, считано от датата на връчване на ЗВР, която е връчена електронно на 29.05.24г. От заповед № Д-10/02.01.24г. /приета като електронен документ, съдържаща се на представения диск/ се установява, че ревизията е възложена от компетентен орган. За резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № Р-03000324002576-092-001/12.08.2024 г. /л. 888-902/, а въз основа на него е издаден обжалваният РА № Р-03000324002576-091-001/10.10.2024 г. /л. 917-926/, с който е ангажирана отговорността на С. Б. П. по чл. 19 от ДОПК за задълженията на „Крисмар Пауър“ ЕООД, както следва: за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. в размер на 47 791,20 лева – главница, и 34 173,81 лева – лихви, за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за д.п.2019 г. в размер на 15 337,58 лева – главница, и 7 465,01 лева – лихви; за ДДС по ЗДДС за д.п.м.02.2017 г. – д.п.м.10.2019 г. в общ размер на 16 857,63 лева – главница, и 12 781,70 лева – лихви, и за д.п.м.06.2022 г. в размер на 13 557,87 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви. РА е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП“ Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 227/11.12.2024 г. го е потвърдил в частта, с която е ангажирана отговорността на С. Б. П. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения за корпоративен данък по ЗКПО на „Крисмар Пауър“ ЕООД, за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви; изменил го е в частта, с която е ангажирана отговорността на П. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения за ДДС по ЗДДС на „Крисмар Пауър“ ЕООД, за д.п.м.06.2022 г. в размер на 13 557,87 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви, като е установил отговорност по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения за ДДС по ЗДДС на „Крисмар Пауър“ ЕООД за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви, и е отменил РА в частта, с която е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК за задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД за ДДС по ЗДДС за д.п.м.02.2017 г. – д.п.м.10.2019 г. в общ размер на 16 857,63 лева – главница, и 12 781,70 лева – лихви, както и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 г. и д.п.2018 г. в общ размер на 63 128,78 лева – главница, и 41 368,82 лева – лихви.

Предмет на делото е Ревизионен акт № Р-03000324002576-091-001/10.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 227/11.12.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността на С. Б. П. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД по РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви.

В обжалваната част на ревизионният акт органът по приходите с оглед събраните при ревизията доказателства е установил, че за периода 30.05.2016 г. – 06.12.2022 г. съдружници в „Крисмар Пауър“ ООД са С. Б. П. и В. Т. Т., с равен размер на дяловото участие – по 1 /един/ лев, като П. е управител и представляващ дружеството. На 01.09.2022 г. в Агенцията по вписванията е подадено заявление Ж1 – протокол-решение на собствениците на капитала на „Крисмар Пауър“ ООД, за увеличаване на капитала на дружеството по чл. 148, ал. 1 и 2 от Търговския закон ТЗ/ от 2 /два/ на 3 /три/ лева и приемане на нов съдружник В. А. Ж.. На 05.09.2022 г. в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на „Крисмар Пауър“ ЕООД е вписан нов съдружник – В. А. Ж. с размер на дяловото участие 1 /един/ лев. На 06.12.2022 г. е вписано заличаване на съдружниците, промяна в правната форма на дружеството на еднолично дружество с ограничена отговорност и вписване на едноличен собственик на капитала В. А. Ж.. На „Крисмар Пауър“ ООД е издаден РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г., с който на дружеството са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.01.2017 г. – д.п.м.12.2019 г. и за д.п.м.06.2022 г. в общ размер на 30 415,50 лева – главница, и 16 352,51 лева – лихви, и за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017, д.п.2018 и д.п.2019 г. в общ размер на 101 078,63 лева – главница, и 64 927,42 лева – лихви. РА не е обжалван и е влязъл в сила. Установено е, че непогасените по акта задължения са в резултат на извършена корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗКПО и по ЗДДС за ревизираните отчетени периоди.

От Протокол № О-03000322098450-П73-001/30.06.2022 година се установява, че на 23.06.2022 г. е извършена проверка на търговски обект – магазин, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 26, за установяване на налични активи чрез преброяване на наличните стоково-материални запаси /СМЗ/ в търговския обект. В резултат на извършената инвентаризация е установена липса на СМЗ в размер на 63 757,59 лева, за които е ползван данъчен кредит в размер на 12 751,50 лева, поради което, на основание чл. 79 от ЗДДС, е извършена корекция на ползвания данъчен кредит в д.п.м.06.2022 година. Прието е, че с неначисляването на дължим данък по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС в размер на 12 751,50 лева С. Б. П., като управител на „Крисмар Пауър“ ООД, е посочил неверни данни относно действително дължимите от дружеството задължения, като по този начин при подаването на СД по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. е укрил действителния размер на дължимите от дружеството задължения за ДДС. Посочено е, че тези обстоятелства са били известни на С. Б. П. предвид качеството му на управител на „Крисмар Пауър“ ООД.

Установените на „Крисмар Пауър“ ООД задължения за корпоративен данък за д.п.2018 г. са в резултат на извършен анализ и съпоставка на продажбите, регистрирани чрез ЕКАФП, постъпилите суми по банковите сметки и данните, декларирани с ГДД по чл. 92 от ЗКПО. Констатирано е, че дружеството е извършвало продажби на стоки в общ размер на 863 369,49 лева, а е декларирало приходи по ГДД в размер на 846 884,01 лева. Направен е извод, че С. Б. П., в качеството си на управител и представляващ дружеството, е укрил факти и обстоятелства, които са му били известни и по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите, като е декларирал с подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. по-малко приходи от продажба на стоки в размер на 16 485,48 лева, вследствие на което са декларирани по-ниски размери на дължимите данъчни задължения.

При извършен анализ на аналитичен регистър на сметка 304 /Стоки/ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. е установено, че чрез съставяне на счетоводна статия № ********** от 30.06.2018 г. по дебита на сч. сметка 304 /Стоки/ е посочена сума в размер на 359 855,97 лева с основание „салда към 30.06.2018 г.“ и посочен „доставчик Ц.“. Задължението към доставчика е отразено по кредита на сч. сметка 401 /Доставчици/. Видно от аналитичния регистър на сч. сметка 401 /Доставчици/, на ред 10, на дата 30.06.2018 г. е отразено плащане на сума в размер на 432 933,11 лева в брой с разходен касов ордер /РКО/ към „доставчик“ и посочено основание „разплащане по документ“. В представените аналитични регистри на сч. сметки 304 /Стоки/ и 401 /Доставчици/ не са посочени име и ЕИК на доставчик, номер и дата на фактура, предмет на доставка.

Видно от оборотна ведомост за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. по сч. сметка 304 /Стоки/, отразяваща движението на стоките за периода, в началото на периода „Крисмар Пауър“ ООД е разполагало с със стоки в размер на 55 214,73 лева, постъпили стоки в размер на 805 029,69 лева, изписана отчетна стойност на продадените стоки в размер на 791 980,23 лева и налични стоки в края на периода в размер на 68 264,19 лева.

Анализирайки тези счетоводни данни, органите по приходите са приели, че в отчетната стойност на продадените стоки е включена сумата в размер на 359 855,97, за която не са представени доказателства за доставка на стоки, като е счетено, че това е умишлено действие на ревизираното лице – управител на дружеството, осъществено с цел завишаване на разходите и определяне на дължимите от дружеството задължения в по-нисък размер.

При анализ на движението на сч. сметка 401 /Доставчици/ е установено, че задълженията на „Крисмар Пауър“ ООД са в размер на 947 437,20 лева, а извършените плащания са в размер на 969 290,45 лева, като в края на периода задълженията са в размер на 21 853,25 лева. Направен е извод, че сумата в размер на 432 933,11 лева е изведена без основание от касата на дружеството, тъй като не са налице доказателства, които да оправдават това извеждане на сумата от патримониума на дружеството. Прието е, че след като паричните средства не са използвани за дейността на „Крисмар Пауър“ ООД и не са върнати обратно в неговия патримониум, с това действие умишлено е целено да се избегне погасяването на генерираните към съответния период публични задължения. Прието е, че жалбоподателят, в качеството на управител и представляващ „Крисмар Пауър“ ООД, е укрил известни му факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органите по приходите, като е декларирал с подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД по ЗДДС занижени размери на дължимите данъчни задължения на дружеството в сравнение с действително дължимите, установени с РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г., с което е укрил действителния размер на дължимите от дружеството задължения за корпоративен данък и за ДДС.

Образувано е в ТД на НАП Варна изпълнително дело № *********/2022 г. срещу „Крисмар Пауър“ ООД, като от дирекция „Събиране“ са събрани доказателства за извършените действия по принудително изпълнение и наложените обезпечителни мерки, като е установено, че задълженията на дружеството са категоризирани като „трудно събираеми“. В хода на изпълнителното производство не е установено имущество, собственост на дружеството, годно да обезпечи вземането по ревизионния акт. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0020601/24.03.2023 г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С23003-023-0000891/06.04.2023 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С23003-139-0001190/12.06.2023 г., са наложени обезпечителни мерки – запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в Банка ДСК АД. Във връзка със запорно съобщение изх. № [рег. номер]-003-0016770/24.03.2023 г. от Банка ДСК АД е предоставена информация, че „Крисмар Пауър“ ООД има открита една разплащателна сметка в BGN. Върху вземането на длъжника по посочената сметка има и други претенции, а именно: договор за особен залог, вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 01.04.2021 г. в полза на Банка ДСК АД.

След продажбата на дружествените дялове на В. А. Ж. „Крисмар Пауър“ ООД не извършва дейност. Направен е извод, че вписването на промяната в правно-организационната форма на „Крисмар Пауър“ от ООД на ЕООД и заличаването на С. Б. П. и В. Т. Т. като съдружници е с цел избягване на отговорността им за задълженията на дружеството.

Въз основа на установените факти и обстоятелства е прието, че по отношение на С. Б. П. е изпълнен фактическият състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, поради което с оспорения РА е ангажирана отговорността му за непогасените задължения за данъци на „Крисмар Пауър“ ЕООД, установени с влязъл в сила РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 година.

В хода на задължителното административно обжалване решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е възприел констатациите на приходните органи относно наличието на предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, като приел, че е налице и хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на С. Б. П. за задълженията на „Крисмар Пауър“ ЕООД по РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви. Този извод е обоснован с укриването от ревизирания данъчен субект на приходите на управляваното от него дружество и извеждането на парични средства от неговия патримониум, което представлява скрито разпределение на печалбата. По отношение на причинно-следствената връзка е посочено, че същата представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице, каквото е установено в случая.

От представения по делото Протокол № 1763216/23.06.2022 г. за извършена инвентаризация на стоково-материални запаси в търговски обект – магазин „Флирт“, находящ се в гр. Варна, ул. „Любен Каравелов“ № 26, представляващ обект за търговска дейност с разнородни хранителни стоки, стопанисван от „Крисмар Пауър“ ЕООД, и опис на наличните стоки, както и Протокол № П-03000322019669-073-001/04.08.2022 г., отразяващ резултатите от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства и установяване на действителните наличности на СМЗ към момента на проверката /инвентаризация/ и съпоставката им със счетоводните данни.

От заключението на съдебно - икономическата експертиза се установява че към 31.10.2022 г. „Крисмар Пауър“ ЕООД е разполагало с активи на обща стойност 225 455,94 лева; в таблица № 1 и таблица № 2 от заключението са представени справки съответно за определяне на балансовата стойност на активите и на материалните запаси, отразени в счетоводството на „Крисмар Пауър“ ЕООД към 31.10.2022 година; от органите по приходите е извършена инвентаризация на притежаваните от дружеството стоково-материални запаси на 30.06.2022 г., резултатите от която са отразени в Протокол № О-03000322098450-П73-001/30.06.2022 година; в хода на ревизионното производство са извършвани и документални проверки, като получените документи са описани на стр. 5 от РД и включват главни книги и оборотни ведомости за 2018 г., 2019 г. и м.06.2022 година, като въз основа на приложените по делото документи не се установяват извършени проверки от страна на органите по приходите, касаещи притежаваните от „Крисмар Пауър“ ЕООД активи извън ревизирания период. Съгласно заключението, допълнително представените от счетоводството на дружеството документи, представляващи оборотни ведомости, не съдържат различна информация от тази в приложните по делото документи, като инвентаризационният опис, приложен по делото, съответства и напълно съвпада като видове активи и като стойност на активите с оборотната ведомост.

По делото са приети допълнителните документи, по които е работило вещото лице при изготвянето, представляващи оборотни ведомости на „Крисмар Пауър“ ЕООД за периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2022 г. и за периода от 01.01.2022 г. до 31.10.2024 година.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган – изрично определен в Заповед № Д-10/02.01.2024г. на директора на ТД на НАП Варна и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по чл.119, ал.2 от ДОПК – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в предвидената от закона форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност. Заповедта за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с електронен подпис, съгласно чл.13 от ЗЕДЕУУ. Издадени са като електронни документи и са подписани от техните издатели с валидни квалифицирани електронни подписи, като съдържат и електронно удостоверение от доставчика на електронни удостоверителни услуги.

Ревизионният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер и по период.

В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Ревизиращите органи са осъществили процесуални действия, подробно описани в РД, и са събрали допустими, относими и необходими доказателства, с цел обективното установяване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, т.е. проявили са активност при събирането и анализа на представените доказателства, в съответствие с принципите на служебно начало /чл. 5 от ДОПК/, обективност /чл. 3 от ДОПК/ и добросъвестност /чл. 6, ал. 1 от ДОПК/ в административния и в частност в данъчния ревизионен процес, поради което релевираните в жалбата доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни.

Относно материалната законосъобразност на РА съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят /чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. Налице са две хипотези за ангажиране на отговорността на трето лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК, регламентирани съответно в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Фактическият състав на разпоредбата включва следните елементи: 1. субект на отговорността – трето отговорно лице – управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, 3. действие – укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, като действието следва да е извършено преднамерено, т.е. необходимо е виновно поведение; 4. причинно-следствена връзка – вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; 5. невъзможност да бъде събрано вземането – чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения; 6. граници на отговорността – в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение.

В случая, между страните не е спорно наличието на следните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК – 1. че ревизираното лице е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК поради това, че е било управител на задълженото дружество през процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 от ДОПК – „Крисмар Пауър“ ЕООД има публични задължения за корпоративен данък по ЗКПО и за ДДС по ЗДДС, установени с влязъл в сила РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г., които не са заплатени. Несъмнено е обстоятелството, че С. Б. П. е управител на „Крисмар Пауър“ ЕООД и съдружник в него за процесните данъчни периоди. Отговорността е обоснована от съществуващото правоотношение между търговското дружество и неговия управител. Предвидената възможност да се реализира отговорността на управителя е с цел да се осигури ефективното събиране на данъка, като трябва да бъде обосновано от съществуващото фактическо и/или правно отношение между съответните две лица с оглед на принципите на правна сигурност и пропорционалност.

Изводът за наличие на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не се променя и от приложените на л. 165-196 от делото доказателства за осъществено от управителя С. Б. П. упълномощаване на други лица да подават данъчни декларации от името на „Крисмар Пауър“ ЕООД. В случая укриването е осъществено именно от управителя на търговското дружество, който съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от Търговския закон представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. Обстоятелството, че в срока на подаване на съответните декларации друго лице е имало възможността да изпълни това задължение, не заличава последиците от бездействието за този, за когото съществува задължението. Управителят на дружеството има пряко знание както за дейностите на дружеството, така и влияние върху тях.

Спорът между страните е относно налице ли са другите елементи – извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията.

Установените с РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. публични задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД са били предмет на изпълнително дело № *********/2022 г., в хода на което е констатирано, че задълженото юридическо лице не притежава имущество, което да обезпечи дълга. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-022-0020601/24.03.2023 г. на основание чл. 200 и чл. 202, във вр. с чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК, Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С23003-023-0000891/06.04.2023 г. и Постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх. № С23003-139-0001190/12.06.2023 г., са наложени обезпечителни мерки – запори върху налични и постъпващи суми по банкова сметка в Банка ДСК АД, вземането по която е предмет на договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ на 01.04.2021 г. в полза на Банка ДСК АД. Задълженията на дружеството са категоризирани като „трудно събираеми“. При тези данни неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че не са установени предприети действия по събиране на задълженията от титуляра – задълженото юридическо лице. Безспорно е установено, че вземанията за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви, спрямо „Крисмар Пауър“ ЕООД не са събрани и са останали несъбрани към момента на издаване на обжалвания РА срещу П. поради невъзможност да бъдат удовлетворени от имуществото на дружеството.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи приетото от ревизиращите за укрити факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви на приходните органи, доколкото от дружеството са подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и СД по ЗДДС за задължения за корпоративен данък и ДДС с невярно съдържание, тъй като е деклариран по-малък размер на приходите от продажба на стоки, в отчетната стойност на продадените стоки е включена сума, за която не са представени доказателства за доставка на стоки и не е деклариран и начислен ДДС, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с установени липси на стоки, вследствие на което са декларирани по-ниски размери на данъчните задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД. В случая ревизираното лице е субект на укриването в качеството му на управител, доколкото при действието на чл. 141, ал. 1 и 2 от Търговския закон той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му. По този начин жалбоподателят несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки и във връзка с които се отчитат приходи по реда на ЗКПО. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на СД по ЗДДС /чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС/ и на ГДД /чл. 92 от ЗКПО/. Разминаването между декларираните приходи от продажба на стоки и действителните такива, както и недекларирането на ДДС във връзка с установени липси на стоки, е укриване, в който смисъл е и практиката на ВАС.

С оглед горното правилно органите по приходите са приели, че с посочените действия е осъществена третата предпоставка на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно извършени действия, чрез които се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Подаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО и на СД по ЗДДС с невярна информация с цел заобикаляне на данъчното облагане несъмнено обосновава извод, че С. П. е съзнавал смисъла и значението на действията си, предвиждал е техните последици и/или е допускал настъпването им и е целял резултата от тях.

Съдът намира, че е доказана връзка между поведението на управителя на „Крисмар Пауър“ ЕООД С. П. и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Действията на управителя на дружеството по укриване на факти и обстоятелства са довели до невъзможност за своевременното определяне на текущите задължения на дружеството и събирането им от страна на органите по приходите. С недобросъвестното си поведение управителят на търговското дружество е лишил приходната администрация от годно изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, в резултат на което органите по приходите са били лишени от възможността да предприемат и съответните действия, включително и такива, които да доведат до провеждане на принудително изпълнение за събиране на вземанията. В хода на ревизията е установено, че дружеството не разполага с парични средства и имущество, с които да може да погаси установените му публични задължения за ДДС и за корпоративен данък. Тъй като действителният обем на приходите от продажби на стоки и размер на начисления ДДС не са декларирани умишлено от управителя на „Крисмар Пауър“ ЕООД, тяхното установяване и определянето на допълнителни данъчни задължения е станало впоследствие, след като дружеството вече не е разполагало със средства да погаси задълженията си. Приходната администрация е установила размера на несъбраните публични вземания на „Крисмар Пауър“ ЕООД, като в хода на образуваното изпълнително производство е констатирано, че дружеството няма имущество, което да послужи за обезпечаване на публичните задължения.

Горният извод не се променя и от заключението на СИЕ, съгласно което към 31.10.2022 г. „Крисмар Пауър“ ЕООД е разполагало с активи на обща стойност 225 455,94 лева. Данните за наличие на активи към началото на ревизионното производството на дружеството, възложено със ЗВР от 14.10.2022 г., не се оспорва от органите по приходите, но същото не обуславя автоматично извод за налично имущество към момента на образуване на изпълнителното дело за събиране на установените с РА публични държавни вземания. Напротив, в хода на ревизията на С. П., посредством данните по изпълнителното дело, е установено, че такова не е налице, поради което именно е пристъпено към ангажиране на субсидиарната отговорност на управителя по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Изводът за връзката между поведението на жалбоподателя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството се обосновава и с вписването на 06.12.2022 г. в Търговския регистър на заличаване на съдружниците С. Б. П. и В. Т. Т., на промяна в правно-организационната форма на търговеца от ООД на ЕООД, и вписване на нов едноличен собственик на капитала В. А. Ж., което обстоятелство е настъпило след възлагане на ревизията на „Крисмар Пауър“ ЕООД със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000322005401-020-001/14.10.2022 година.

Действително управителят на търговското дружество не е страна в производството по издаване на ревизионния акт, с който са установени задълженията на дружеството, поради което констатациите на ревизионния акт не се ползват с обвързваща доказателствена сила по отношение на него. С такава сила обаче се ползват установените с РА публични задължения, като е недопустимо в производство за ангажиране на отговорност на управителя на дружеството по чл. 19 от ДОПК да бъде извършвана проверка за законосъобразност на установените задължения на дружеството с ревизионен акт, който като необжалван е влязъл в законна сила. Не е спорно между страните съществуването и размера на публичните задължения – обстоятелства, установени с разпоредителната част на издадения срещу „Крисмар Пауър“ ЕООД РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г., които имат отношение към ангажирането на отговорността на С. П.. Не е спорен и фактът, че задълженията по този РА не са събрани. Следва да бъде съобразено и разрешението, дадено с решение от 27 февруари 2025 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-277/2024, съгласно което член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 от ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, но това не премахва необходимостта въпросното трето лице да има възможност в евентуално воденото спрямо него производство относно солидарната отговорност надлежно да оспори фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в първото производство, и да получи достъп до преписката по него, при спазване правата на посоченото юридическо лице или на други трети лица. В случая, в производството по реализиране на солидарната отговорност от страна на лицето не е направено оспорване относно размера на установените публични задължения на търговското дружество, както и на фактическите констатации и правните квалификации, възприети от данъчната администрация в установителното данъчно производство.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че от доказателствата по делото се установи наличието на всички кумулативни предпоставки по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на С. Б. П., в качеството му на управител през процесните данъчни периоди на „Крисмар Пауър“ ЕООД, за установените с РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. публични задължения на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви.

РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на правния спор и предвид своевременно направеното искане, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и изречение трето от ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 854,86 лева, съобразно обжалвания материален интерес /77 560,76 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Б. П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 224А, ап. 2, против Ревизионен акт № Р-03000324002576-091-001/10.10.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, в частта, в която е потвърден и изменен с Решение № 227/11.12.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с която е ангажирана отговорността на С. Б. П. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на „Крисмар Пауър“ ЕООД по РА № Р-03000322005401-091-001/05.06.2023 г. за корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2018 г. в размер на 37 949,85 лева – главница, и 23 288,60 лева – лихви, и за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2022 г. в размер на 12 751,50 лева – главница, и 3 570,81 лева – лихви.

ОСЪЖДА С. Б. П., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 224А, ап. 2, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 854,86 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.