Решение по адм. дело №1193/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е М. Р. С., [ЕГН], от [населено място] поляна, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник – адвокат С. Д. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е младши автоконтрольор в РУМВР Карнобат. Ответникът не взема участие в съдебното производство, редовно призован. Представя преписката по проведеното пред него производство.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000073/13.06.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУМВР Карнобат, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В жалбата се правят оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че кръвна проба е била дадена за изследване от жалбоподателя, при което не е следвало да се издава оспорената заповед. Иска се съдът да отмени заповедта. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства. Събраните по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представен е обжалвания административен акт - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000073/13.06.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУМВР Карнобат. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 13.06.2025г. в [населено място], по бул.Девети септември, С. управлявала лек автомобил Пежо 407 с рег. № [рег. номер], собственост на М. П. ООД, като при извършена проверка от контролните органи отказала тест с техническото средство за наличието на наркотични вещества в кръвта. При проверката е издаден талон за медицинско изследване № 317011. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.Б ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. По случая е съставен и приложен към преписката акт за установяване на административно нарушение № 3998737/13.06.2025г., съставен от младши автоконтрольор в РУМВР Карнобат.

Представен е и талон за изследване № 317011, чието връчване на 13.06.2025г. в 14.55 часа е удостоверено с подписа на жалбоподателя. С талона е дадено указание на жалбоподателя в срок до 45 минути да се яви в ЦСМП Карнобат за даване на кръвна проба.

При горните данни органът издал оспорената заповед.

В съдебното производство като доказателство е приложено писмо от ЦСМП Бургас от което се установи, че на 13.06.2025г. около 15.13 часа, видно от книгата за алкохолни и наркотични проби, приложена към писмото, в ФСМП К. С. се е явила в присъствието на служител на МВР и е била взета кръвна проба за анализ относно наличието на наркотични вещества в кръвта.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДП принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.А, т.6 и 7, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая заповедта е издадена от длъжностно лице, надлежно оправомощено със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОДМВР Бургас, копие от която е приложено по делото. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите, изискуеми по чл.59 ал.2 от АПК, включително изложение на фактическите и правни основания за издаването и. В обстоятелствената част ясно са посочени белезите на предвидено от закона нарушение, явяващо се основание за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Приложима правна норма в случая е чл.171 т.1 б.Б от ЗДП, съгласно която принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Така цитираната норма допуска приложението на принудителната административна мярка само в случаите, когато с поведението си проверяваното лице е довело до невъзможност да бъде установено наличието на наркотични вещества в кръвта му с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. В тези случаи, ако е дадено съгласие и е проведен тест, се зачитат данните от теста, а ако изобщо е отказано съдействие за установяване наличието на наркотични вещества, се прилага директно мярката. В конкретния случай тези предпоставки не са налице. Жалбоподателят не се е съгласил и не е дал проба чрез полеви тест. След това жалбоподателят в указания му от контролния орган срок е дал кръвна проба за извършване на химическа експертиза. При тези данни ответникът е следвало преди издаването на заповедта да изясни какви са резултатите от изследването на дадената проба и да зачете резултата от експертизата. Липсата на събрани доказателства е съществено процесуално нарушение на изискванията по чл.35 и чл.26 от АПК, тъй като липсата на служебна активност за изясняване на случая е довела до неправилно приложение на материалния закон – ПАМ е приложена при данни за явяване и даване на кръвна проба за анализ в указания срок от водача. Налице са основания за оспорване на административния акт по ч.146 т.3 и 4 от АПК.

Сумирайки изложеното съдът прие, че жалбата е основателна, при което на основание чл.172 ал.2 от АПК заповедта следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Р. С., [ЕГН], от [населено място] поляна, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0282-000073/13.06.2025г., издадена от младши автоконтрольор в РУМВР Карнобат.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.