Решение по дело №3692/2019 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 322

Гр. Пловдив, 06.02.2020 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив,  Първо отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДАРИНА МАТЕЕВА

при секретаря Костадинка Рангелова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 3692по описа за 2019 год.  и, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Е.А.Б.,ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001564 от 01.11.2019 год., издадена от Началник Група,сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 2А, Б.“б“ от ЗДвП на Е.А.Б. е наложена принудителна административна мярка/ПАМ/: “временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно  на водач до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“ .

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и като такава се иска отмяната й като незаконосъоб­разна .

Ответният административен орган – Началник Група,сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив   не взима становище по жалбата.

 

Пловдивският Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

 

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001564 от 01.11.2019 год., е подадена в срок по чл.149,ал.1 от АПК и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

 

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН №АА216894/01.11.2019г. срещу Е.А.Б. за това,че на 01.11.2019г.около 22:23 часа в гр.Пловдив,на ул.“Елин Пелин“-до №50 като водач на МПС –ЛЕНД РОВЕР ЛАНД РОВЕР ФРИЛАНДЕР  с рег.№ ***,негова собственост ,е управлявал под въздействие на алкохол,като е изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+,  с фабр.№ ARSK-0281,който в 22:25 ч. е отчел 0,60 промила алкохол в издишания въздух.Пробата е показана на жалбоподателя.Б. е миришел на алкохол,издаден е талон  за мед.изследване №0015156.Към момента на проверката от служители на ОДМВР Пловдив жалбоподателят не представя свидетелство за управление на МПС и КТ,не представя свидетелство за регистрация на МПС.

С това си поведение е констатирано,че Е.Б.  виновно е нарушил чл.5,ал.3,т.1 ,пр.1от ЗДвП-управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително;чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП-.не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория;чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП-не носи свидетелство за регистрация на МПС,което управлява.

АУАН е подписан от нарушителя без възражения и няма данни от административната преписка такива да са постъпвали.

 Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­ваният админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а ,б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя, при възприемане и въз­произвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е прието ,че жалбоподателят  Б. като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, не представя свидетелство за регистрация на МПС и му е наложена ПАМ-.“временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно  на водач до решаване на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца“

Видно от представения по делото Талон за изследване жалбоподателят е заявил,че не приема показанията на техническо средство Дрегер Алкотест.

Към административната преписка е наличен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични  проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози.В т.15 от казания протокол Б. отрича да има заболявания.Не е посочил,че употребява медикаменти във връзка със заболяване.

От Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина,издаден от спец. химическа лаборатория при „УМБАЛ –Пловдив“ е  видно,че алкохолът в кръвта на жалбоподателя е 0,57 промила.

В съдебно заседание жалбоподателят представя рецепта за изписани му лекарства от * Л.М.,като процесуалният представител на страната адвокат Д. поддържа,че именно от употребата на посочените в рецептата лекарства се е стигнало до положителна проба за алкохол.

При така установените факти се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Към датата на издаване на административният акт със Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на основание чл. 165 от ЗДвП и чл. 33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

По делото е представена и Заповед № 8121к-5154/02.06.2017г. на министъра на вътрешните работи относно преназначаването на държавни служители на ръководни длъжности  в МВР,като от същата е видно,че М.В.М.е преназначен на ръководна длъжност –* Пловдив.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.

Установено е,че жалбоподателят  е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.Извършена му е била проба с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+,  с фабр.№ ARSK-0281,който в 22:25 ч. е отчел 0,60 промила алкохол в издишания въздух и горното сочи на нарушение на чл.5,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

Ето защо ясна е волята на административния орган, ясно е посочена законовата норма, която е нарушена и съответно санкционната норма,като не е нарушено по никакъв начин правото на защита на жалбоподателя.

Заповедта, както вече се посочи, е издадена в предписаната от чл. 172, ал. 1 ЗДвП писмена форма и мотивирана с конкретно изложени фактически съображения за извършено нарушение от жалбоподателя при управление на МПС, с посочване на фактите, определящи го като административно по чл. 5,ал.3,пр.1 от ЗДвП, в съответствие с които е приложена разпоредбата на чл.171,т.2А,б.Б от ЗДвП-правното основание  на разпореждането за прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

С това съдържание на заповедта органът е съобразил при издаването й изискванията на общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 АПК

При издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Заповедта е издадена във връзка с проведено и приключило административнонаказателно производство по реда на ЗАНН, в рамките на което е установено административно нарушение – деяние от хипотезата на чл. чл.5,ал.3 от ЗДвП, съставляващо материалноправното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2А,б“б“ ЗДвП.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А,б“б“ от ЗДвП.Всъщност това не е и спорно.

Оспорената заповед е издадена  и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения – водач,управляващ МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми по закон, конкретно „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността,но не повече от 18 месеца.

При доказателствена тежест,лежаща върху жалбоподателя, същият не установи ,че дадената положителна проба за алкохол е вследствие на употреба на медикаменти.В талона за мед.изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози ,Б. не е посочил,че има заболявания и че употребява медикаменти.Дори и да предположим,че това е така,от представената по делото рецепта не може по никакъв начин да се установи,че на 01.11.2019г. жалбоподателят е употребявал лекарства и някое от тях е съдържало алкохол.

Следва да се подчертае,че мярката по чл. 171, т.2 б“Б“ от ЗДвП от ЗДвП няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, предвидена в специалния закон с оглед спецификата на регулираните с него обществени отношения, и се прилага се превантивно. За да приложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да приложи посочената мярка.

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП и за срок в рамките на определения ,е съответна и на неговата цел - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т.2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото ,посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК.

По така изложените мотиви съдът в настоящия си състав приема,че процесната ПАМ е наложена от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от закона форма и ред, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби,в съответствие с целта на закона.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК ,Административен съд – Пловдив,Първо отделение,І състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

          ОТХВЪРЛЯ  жалбата  на Е.А.Б., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1030-001564 от 01.11.2019 год., издадена от Началник Група,сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

                                       СЪДИЯ: