№ 147
гр. Варна, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно частно
наказателно дело № 20253000600335 по описа за 2025 година
, при произнасянето взе предвид следното:
Производството е по чл.34 от ЗПИИРКОРНФС.
Образувано е по въззивна жалба на адв.Л. - служебен защитник, срещу
решение на Окръжен съд - Варна с рег.№286/02.10.2025г. по ЧНД
№1426/2025г. С атакувания съдебен акт е признато решение
№VStV/925300645389/2025 от 19.05.2025 година на несъдебен орган в
издаващата държава Република Австрия, вл.с. на 13.06.2025 година, с което на
българския гражданин Р. Н. Д. с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 76 евро, с курс към българския лев в деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция в размер на
149 лева. Основните оплаквания във въззивната жалба са за
незаконосъобразност на първоинстанционния акт вследствие на нарушение по
чл.35, т.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС.
В съдебното заседание на въззивната инстанция засегнатото лице не се
явява – извършени са всички възможни действия за призоваването му, но
същото не е намерено на регистрирания и единствено известен негов адрес в
НБД „Население“, нито пък на посочения по делото мобилен телефонен
номер. Интересите на Д. се представляват от адв.Л. – назначена за служебен
защитник още в окръжния съд, която по съществото на делото поддържа в
цялост оплакванията за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение с искане за въззивна намеса за неговата отмяна и постановяване на
1
отказ от признаване на решението на издаващата юрисдикция на основание
чл.35, т.1, пр.2 от ЗПИИРКОРНФС.
Представителят на Апелативна прокуратура - Варна изразява становище
за неоснователност на възивната жалба, припомняйки действието на принципа
за взаимно доверие при признаване на решения за налагане на финансови
санкции в държавите -членки на ЕС.
Съставът на апелативния съд, при съобразяване на доводите на страните
и доказателствата по делото, прие за установено следното:
Въззивната жалба е допустима и основателна, макар не на посочените в
нея основания.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения
за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС), компетентен да
признае решението за налагане на финансови санкции от юрисдикции на
страни-членки на ЕС е окръжният съд по местоживеенето или обичайното
пребиваване на засегнатото лице. От това правило в чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5
е уредено изключение при хипотеза, че местоживеенето или обичайното
местопребиваване на лицето на територията на страната не могат да бъдат
установени.
Данни за местоживеене на засегнатото лице се съдържат в
удостоверението, издадено от несъдебен орган на Република Австрия и това е
последният известен адрес на Д. на ул.“Киро Радев“ №1, гр.Варна. Вписаното
обстоятелство обуславя подсъдността на производството по чл.32 от
ЗПИИРКОРНФС, която на пръв поглед принадлежи на Окръжен съд-Варна. В
този съд доказателствената съвкупност е била попълнена със справка от НБД
„Население“ (л.14 от ЧНД №1426), от която данните за местоживеенето на
засегнатото лице са били потвърдени. В процедурата по призоваване обаче
същият не е бил установен по местоживеене, в телефонен разговор Д. е
посочил, че се намира на територията на Република Полша (л.21 от ЧНД), без
да е била изяснена причината за местонахождението му, както и дали е налице
реална връзка на засегнатото лице с постоянния и настоящия му адрес.
Окръжният съд не е задълбочил дейността си по предпоставката на чл.31, ал.1
от ЗПИИРКОРНФС, постановявайки обжалваното понастоящем съдебно
решение при недостатъчност на данните във връзка с подсъдността на
производството.
При констатираната непълнота, въззивният състав извърши множество
действия в насоката на чл.31 от ЗПИИРКОРНФС, установявайки следното:
Чрез докладни записки е изяснено по непротиворечив начин, че Р. Д. е
непознат на постоянния и настоящ адрес в гр.Варна, ул.“Киро Радев“ №1, ет.3,
ап.4, като са налице данни същият да живее и да полага труд заедно с майка си
и брат си в неустановено населено мяство в Норвегия(л.16 и л.44 от ВЧНД).
Събрана е информация и от бащата на засегнатото лице, която в най-общ план
потвърждава фактическото положение (л.70 от ВЧНД). И още,
2
доказателствената съвкупност е попълнена със справки от АСП и НАП (л. 26
и л.36 от ВЧНД), които доказват, че Д. не получава трудови доходи на
територията на Република България, нито се ползва от социално подпомагане.
Или в обобщение, налице са достатъчно и категорични данни, че
засегнатото лице Д. има местоживеене и обичайно местопребиваване в
чужбина на неизвестен адрес.
На плоскостта на така очертаните положения, при действието на чл.89,
чл.93, чл.94 от ЗГР, чл.48, ал.7 от КМЧП, чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от
ЗПИИРКОРНФС и при съблюдаване на постоянната практика на ВКС
(например определение №19/21.02.202г., 1н.о.; определение №30/13.03.2020г.,
3 н.о.; определение №46/17.03.2014г., 2н.о. и др.) следва, че с проверяваното
решение е допуснато компрометиране на правилата за подсъдността при
разглеждане на делото, като компетентен по чл.31, ал.3 вр. чл.15, ал.5 от
ЗПИИРКОРНФС е Софийски градски съд. По този начин
първоинстанционният съд е реализирал процесуално нарушение от
категорията на съществените, което е пречка за разглеждане на спора по
същество от настоящата инстанция, респективно изисква отмяна на
обжалваното решение, прекратяване на съдебното производство и изпращане
на делото на Софийски градски съд по компетентност.
Водим от горното и на основание чл.34, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
Отменя решение рег. №286/02.10.2025г. по ЧНД №1426/2025 година по
описа на Окръжен съд-Варна, прекратява съдебното производство и изпраща
делото по подсъдност на Софийски градски съд.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3