№ 6678
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110137398 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са осъдителни искове от „ФИРМА“АД срещу “ЗФИРМА“АД по чл. 411,,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2508 лева, представляваща незаплатено
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 24.02.2021 г., и разноски за определянето му, заедно със законната
лихва от предявяване на иска до погасяването ,и за сумата 206,23 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 18.09.2021 г. – 10.07.2022 г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застраховани при него автомобили- вследствие маневра на заден ход, осъществена
от водач на автомобил „Скания Ер 420/ композиция/ с рег. № ****** и ремарке с рег. №
******* по вина на водача Х. Ю., поради неспазване на необходима дистанция , вследствие
на удар били причинени щети на застраховани при ищеца ремарке „Kogel SN “ с шаси
*******, без регистрация , което вследствие на удара се завърта и удря съседно стоящото
ремарке „Kogel SN “ с шаси ********, без регистрация . Твърди се, че по последните са
причинени вреди на стойност 2493 лева, в който размер е изплатил застрахователно
обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на
15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента - водач на автомобил „Скания Ер 420/
композиция/ с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* , поради което в полза на ищеца
1
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по
определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради
което претендира същата, както и обезщетение за забава.
Ответникът оспорва исковете, като оспорва механизма на произшествието и счита, че
не всички вреди, описани в исковата молба, са в причинна връзка с процесното ПТП, че е
установена вината на застрахования при него водач, че платеното от ищеца обезщетение
надхвърля размер на действителните вреди. Оспорва размера на ликвидационните разноски.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определение от 31.01.2023 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че на
посочените в исковата молба дата и място, между МПС, застраховано при ищеца по
застраховка „Каско”, и МПС, застраховано при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност”, е реализирано ПТП, което представлява покрит риск, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е обезщетил застрахования при него в размер на 2493
лева. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза се установява описания от ищеца в исковата му молба
механизъм на произшествие . Съдът кредитира заключението като обективно и
безпристрастно, изготвено от лице, разполагащо с нужния опит и специални познания.
Съдът намира, че събитието е настъпило поради виновното /доколкото не се твърди и
установява обратното/ и противоправно поведение на водача на МПС автомобил „Скания Ер
420/ композиция/ с рег. № ****** и ремарке с рег. № ******* , който при движение и
несъобразявайки се положението на останалите пътни превозни средства и неспазване на
необходимата дистанция ,е предприел маневра, с която е осъществил съприкосновение с
2
паркираните ремарке „Kogel SN “ с шаси *******, без регистрация , което вследствие на
удара се завърта и удря съседно стоящото ремарке „Kogel SN “ с шаси ********, без
регистрация, при което по последните са причинени материални щети по средни пазарни
цени в размер според заключението на вещото лице от 2941,20лева .
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените доказателства и
заключението на САТЕ съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при ищеца
автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало съдът съобразява съдебната практика, постановена по
реда на касационния контрол - решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС,
І ТО, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под
минималните размери, установени в Методиката. Именно стойността на вредите без
овехтяване следва да се вземе предвид при съобразяване на горепосочената съдебна
практика. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за
постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването
на вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим
за възстановяване на вещта, като деликвентът/застрахователят на гражданската му
отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.
В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на
Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за
вложените нови части не се взема предвид изхабяването на вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите
възлиза на 2941,20лева, като заплатеното от ищеца е по-ниско от средната пазарна стойност
на реално причинените щети. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете
суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на
плащането. Предвид заключението на САТЕ съдът приема, че сумата 15 лева, претендирана
като ликвидационни разноски и включена в исковата претенция, съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Или предявената
претенция в размер общо на 2508 лева следва да бъде уважена изцяло. Ответникът не
доказа погасяване, поради което искът следва да бъде изцяло уважен, като върху вземането
следва да се присъди и законната лихва от подаване на исковата молба до погасяването.
3
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи
както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния
период. Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг.
Задължението на деликвента /на застрахователя на неговата гражданска отговорност/
към застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение,
към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този
случай моментът на настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не
съвпадат/. Ето защо, за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. От
представената обратна разписка се установява, че покана е отправена и получена от
ответника на 18.08.2021 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ,
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата
съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/.
В случая не се твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими
документи. Срокът, който се брои на дни, започва да се брои от деня, следващ събитието, а
когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ
присъствен ден - чл. 72, ал. 1 и 2 ЗЗД. Ответникът е следвало да извърши плащане в срок до
18.09.2021 г. След тази дата изпада в забава.
За периода 18.09.2021 г. – 10.07.2022 г. размерът на мораторната лихва възлиза
претендирания размер на 206,23лева , поради което искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски, които възлизат на 1085,32 лева /за държавна
такса, депозити за САТЕ , възнаграждение за адвокат и превод на документи/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗФИРМА“АД с ЕИК ****** да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК ******
на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2508 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за вреди на ремарке „Kogel SN “ с шаси *******, без регистрация , и на ремарке
„Kogel SN “ с шаси ********, без регистрация, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 24.02.2021 г., в гр. Бургас , заедно със законната лихва от
11.07.2022 г. до погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 206,23
4
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
18.09.2021 г. – 10.07.2022 г. , и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1085,32 лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5