гр. Стара Загора, 22.07.2019 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на трети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 4567 по описа за 2018 г. за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против С.Д.Н., с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: главница: 3000 лв.; 1451, 04 лв. договорно възнаграждение и
3000 лева възнаграждение за пакет
закупени услуги, ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират
се разноски.
В исковата молба ищцовото
дружество твърди, че на 04.04.2016 г. бил сключен Договор за потребителски
кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България'' ЕООД като кредитор и С.Д.Н.,
като длъжник.
Договорът бил сключен ПРИ
следните параметри:
- Сума на кредита: 3000 лв.;
- Срок на кредита: 24 месеца;
- Размер на вноската: 185.46 лв.;
- Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
- Годишен лихвен процент: 41.17 %;
- Лихвен процент на ден: 0.11 %;
- Общо задължение по кредита: 4451.04 лв.
По избран и закупен пакет
от допълнителни УСЛУГИ:
- Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги:
3000 лв.;
- Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
125.00 лв.
Общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни УСЛУГИ:
- Общо задължение: 7451.04 лв.;
- Общ размер на вноска: 310.46 лв.;
- Дата на погасяване: 1-ти ден от месеца.
По желание на клиента С.Д.Н.,
изразено с молба от 04.04.2016г. с част от сумата на отпуснатия кредит били
погасени негови задължения към трети лица, а именно:
- Задължение в размер на 429.03 лв. към „Изит Асет
Мениджъмънт" АД: видно от документ за кредитен превод с банкова
референция: 270PMWP160950077 от 04.04.2016 г.
Съгласно Декларации т.А
към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжника
внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г
на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема
форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски
формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от
дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния
пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му
клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 04.04.2016
г. превело парична сума в размер на 2570.97 лв. по посочена от длъжника С.Д.Н.
банкова сметка (***еренция: 270PMWP160950005 от дата: 04.04.2016 г.)
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил
нито една погасителна вноска, съгласно уговореното и прието от страните в т.
12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В
случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вносна с повече от 30 (тридесет)
календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други." на 09.08.2016 г. договорът
бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била
обявена неговата предсрочна изискуемост. На 10.08.2016 г. на длъжника било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е уведомен,
че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
Към настоящия момент
размерът на погасеното от С.Д.Н. задължение по ДПК № ********** било в общ
размер на 0.00 лв./нула лева и нула ст. /.
Неизплатената част от
номинала по договора била в размер на 7451.04 лв. /седем хиляди четиристотин
петдесет и един лева и 0.04 ст./.
В съответствие с
изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Кредиторът чрез
упълномощен от него кредитен експерт /КЕУ, представя на клиента образец на
искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни
надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД
са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да
да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на
договора за потребителски кредит.
Следва да се отбележи
също, че ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок
от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно
т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума,
направил е плащания по заема, което считам за показателно относно наличието на
съгласие за получаване на заема при одобрените параметри.
Ответникът се е съгласил
с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил
наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже
от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на
договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в районен съд Стара Загора. По заявлението е образувано ч.гр.дело №
3022/2018 г.
След като длъжникът не е
намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството
е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си,
получено от заявителя на 07.09.2018 г.
Искането е да се
постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу длъжника С.Н. в размер на 7451.04 лв. /седем
хиляди четиристотин петдесет и един лева и 0.04 ст./, неизплатено парично
задължение, представляващо номинал по ДПК № **********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението.
Претендирани са направените по
делото разноски.
По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК от
особения представител на ответника.
Исковете са оспорени като
неоснователни по основание и размер и искането е да се отхвърлят изцяло.
Отправено е възражение за недействителност на клаузата за предоставяне на пакет
за допълнителни услуги. Предявеният иск бил неоснователен и на друго основание
– липса на обявена предсрочна изискуемост на кредита.
С
уточнителна молба от 27.03.2019 г. ищецът е посочил, че сумата от 7 451,
04 лева е формирана по следния начин:
-
3000 лева главница,
представляваща отпусната сума по заема;
-
1451, 04 лева договорна
възнаградителна лихва;
-
3000 лева възнаграждение
по закупен Пакет за допълнителни услуги;
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
При така изложените твърдения
съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК,
които следва да се квалифицират по следния начин:
По иска за сумата от 3000 лева
главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 и сл.
от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски
кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си
възражения за недължимост на сумата.
По делото като безспорен с
доклада беше отделен фактът, че сумата от 3000 лева е получена в заем от страна
на ответника и няма погасявания до настоящия момент. .
По иска за 1451, 04 лева – по чл.
240 ал. 2 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
е уговорена възнаградителна лихва в потребителския кредит и нейният размер. В
тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си
възражения за недължимост на сумата.
По иска за 3000 лева – чл. 10а от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че
тези такси в размер на общо 3000 лева са уговорени и ползвани съответните
услуги, както и че същите са в съответствие със ЗПК, а именно не са свързани с
усвояване и управление на кредита.
Отправено е възражение за нищожност
на клаузите в Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
поради противоречие със Закона за потребителския кредит, а така също и поради
неравноправност на същите съгласно чл. 146 ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Съдът намира
на първо място, че е сезиран с искове за установяване на суми, които не са били
предмет на заповедно производство. Видно от приложеното ч.гр.д. № 3022/2018 г. по
описа на РС Стара Загора предмет на заявлението е сумата от 7451, 04 лева
главница; и 20, 87 лева лихва за забава. Като основание заявителят „Профи
кредит България“ ЕООД е посочил Договор за потребителски кредит от 04.04.2016
г. и ОУ към него, както и настъпила предсрочна изискуемост на кредита от 09.08.2016
г.
В
настоящото производство сумата от 7451, 04 лева е посочена като „номинал“ и пояснено,
че съдържа освен сумата от 3000 лева непогасена главница по договора за
потребителски кредит, но и закупен пакет „допълнителни услуги“ и
възнаградителна лихва, част от анюитетните месечни вноски. Липсва идентитет
между заповедното производство и настоящото исково производство, което се явява
продължение. Вярно е, че сумата по издадената Заповед за изпълнение и тази по
исковата молба съвпадат, но основанията, на които е предявена претенцията по
реда на чл. 422 от ГПК са съвсем различни. Нещо повече т.нар. пакет за
допълнителни услуги е предмет на отделно Споразумение, което не е неразделна
част от Договора за кредит и което не е дори упоменато, като основание в
заявлението. По отношение на възнаградителната лихва съдът също намира, че е
недопустимо същата да бъде претендирана скрито в заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Не може да се сложи знак за равенство между главно и
акцесорно задължение. Самият заявител е наясно с разликата, както е видно от
предоставения погасителен план, в което са посочени в отделни колони
задълженията за главница и за договорна лихва. След като в заявлението не е
поискана договорна лихва, същата не може да бъде предмет на иск по реда на чл.
422 от ГПК.
Ето защо съдът намира, че следва
да прекрати производството по отношение на договорната лихва - цялата в размер
на 1451, 04 лева както и по отношение на пакета закупени услуги в размер на 3000.
В този смисъл – Решение от 28.01.2019 г. по в.т.д. № 1347/2018 г. и Определение
от 26.04.2018 г. по ч.т.д. № 1107/2018 г. – всички по описа на ОС Стара Загора.
Производството
следва да продължи по отношения на получения заем от 3000 лева, по който не е
извършвано плащане.
По
отношение на главницата съдът намира следното:
По
делото е представено Искане за отпускане на потребителски кредит от ответника,
както и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, както и самият Договор за потребителски кредит №
********** от 04.04.2016 г. Видно от него същият е сключен между ищеца „Профи
кредит България“ ЕООД и ответника С.Д.Н. за сумата от 3000 лева главница за
срок от 24 месеца. Част от сумата в размер на 2570, 97 лева е преведена по банков
път по сметка на ответника съгласно преводно нареждане от 05.09.2018 г., а с
друга част в размер на 429, 03 лева е погасен предишен заем на ответника към
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Обстоятелството, че сумата е получена от ответника беше
отделено като безспорно в доклада по делото. След като е получил сумата от 3000
лева и не е погасил нито една вноска, то С.Н. дължи връщане на сумата от 3000
лева.
Съдът намира, че изискуемостта на
задължението е настъпила. Видно от приложения по делото погасителен план
крайната падежна дата на задължението по кредита е 01.05.2018 г. т.е. още преди
подаване на самото заявление по чл. 410 от ГПК. Вярно е, че в самото заявление
за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба ищецът твърди настъпила
предсрочна изискуемост – на 09.08.2016г. За да се позове на нея ищецът следваше
да докаже, че още преди подаване на заявление за издаване по чл. 410 от ГПК е
уведомил ответника. Доказателства в тази насока не бяха представени. Въпреки
това настоящият съдебен състав намира, че следва да зачете настъпилата крайна
падежна дата още преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК пред
заповедния съд.
Съгласно
Тълкувателно решение № 8/2017г. от
02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС е допустимо при предявен иск по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен
за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Няма
причина това тълкувателно разрешение да се прилага само и единствено по договорите
за банков кредит, но не и по тези договори за кредит, сключени с небанкова
финансова институция, като каквато е регистриран ищецът.
Ето защо съдът споделя това
тълкуване и счита, че следва да го приложи и в настоящия случай, поради което и
намира, че следва да уважи иска за главница от 3000 лева в цялост, по който не
се предоставиха доказателства за заплащане на сумата.
По отношение на претендираната лихва
за забава в заповедното производство, то същата не е претендирана с настоящата
искова молба и издадената заповед за изпълнение е обезсилена от заповедния съд
с влязло в сила определение от 11.09.2018 г.
По разноските.
Ответникът не е сторил разноски. Ищецът
е направил разноски в размер на 149, 44 лева по заповедното производство и 149,
02 лева за държавна такса по исковото производство. Съдът определя
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева.
Толкова е и определеното и присъдено юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Следва да се определи възнаграждение
на особения представител на ответника в размер на 700 лева, която е минималната
сума за адвокатско възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно уважената част от
исковете следва да се присъдят разноски в размер на 483 лева в полза на ищеца.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело № 4567/2018 г. по описа на РС
Стара Загора за сумата над 3000 лева до сумата от 7451, 04 лева като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
3022/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд по отношение сумата над
3000 лева до сумата от 7451, 04 лева поради прекратяване на производство в тази
част.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. Д.П. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* сумата от 3000 лева главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 04.04.2016 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1651 по ч.гр.д. №
3022/2018 г. по описа на Старозагорския районен съд, ведно със законната лихва
за забава от 11.06.2018 г. до окончателното плащане.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на С.Д.Н. адв. Д.П. *** в размер
на 700 лева, което да се изплати от внесения по делото депозит и да се издаде
РКО.
ОСЪЖДА С.Д.Н. с ЕГН ********** с адрес *** чрез особен представител адв. Д.П. да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД с ЕИК ********* разноски в размер на 483 лева за исковото и заповедно
производство.
Решението може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд.
Районен
съдия: