№ 1230
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506753 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 20077571 от 25.03.2021 г. по гр.д.№ 28596 по описа за
2020 г. на СРС, Първо ГО, 25-ти състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.П.И. /АПИ/, че ДЪЛЖИ в полза на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, на
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл.31 от Закона
за пътищата, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата 353,18лв. – обезщетение за
причинените вследствие попадане на 29.01.2019г. в необезсопасена дупка на
„Симеоновско шосе“ 200м. преди ветроходна база яз.Искър, посока
гр.Самоков- гр.София, вреди на лек автомобил "Хонда", с рег. № *****, ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от 8.11.2019 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 18.11.2019 г., по ч.гр.д.№64405/2019г.
по описа на СРС, 25 с-в, като ОТХВЪРЛЯ искът за установяване дължимост
на главница за сумата над 353,18лв. до пълния предявен размер от 359,44 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция “Пътна инфраструктура” ,
ответник пред СРС.
1
Излагат се доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано; същото било постановено в нарушение на материалния закон и
при неизяснена фактическа обстановка и без да са налице безспорни
доказателства и конкретни факти. Изводите на СРС били неправилни.
Неправилно съдът приел за доказано наличие на „препятствие“ на пътното
платно. „Препятствието“ не било индивидуализирано – посочено било, че е с
дълбочина 15 см, както и, че към момента на настъпване на произшествието
било пълно с вода. По делото не били ангажирани доказателства, които да
установят годността на измервателните уреди. Видно от заключението на
САТЕ „физическите характеристики“ на препятствието не се установявали.
Съставеният протокол за ПТП бил в противоречие с чл.179, ал.2 ГПК вр. с
чл.183 ГПК и следвало да бъде изключен от доказателствата по делото защото
бил непълен, неточен и противоречив. Протоколът за ПТП нямал обвързваща
доказателствена сила защото ПТП не било реализирано в присъствието на
съставителя му. Този протокол не бил подписан от ответника и не можело да
го обвърже. Съдът също така се бил позовал на частни свидетелстващи
документи, представени от ищеца, които не се ползвали с материална
доказателствена сила. Длъжностното лице не било изготвило снимков
материал. Счита, че такъв следвало да се изготви с оглед Наредба № 1-
167/24.10.2002 г. Приложените с исковата молба снимки не били годно
доказателствено средство, защото не били съставени по предвидения от
закона ред. Посочените в тях обстоятелства не се потвърждавали от
показанията на свидетеля. Твърди, че в случая било налице „предвидимо
препятствие“ по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП. Още повече, че Областното
пътно управление – София не било сигнализирало за наличие на такова
препятствие / чл.165 ЗДвП и чл.13 ЗДвП/. Заключението на САТЕ не било
годно доказателство, защото било изготвено на база представени от ищеца
доказателства. Затова не можело да се приеме, че ПТП е настъпило при
твърдените в исковата молба, обстоятелства. Не била описана скоростта с
която се е движело МПС с оглед т.нар. „опасна зона за спиране“. Не било
изяснено какво е ограничило реакцията на водача, за да избегне
препятствието. Счита, че водачът бил в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. В
този смисъл застрахователят не бил изяснил обстоятелствата при
настъпването на „застрахователното събитие“. Сочи, че не били налице
предпоставките за плащане на обезщетение. Водачът не бил тестван за
2
алкохол, а можело да е бил под въздействието на упойващи вещества по
време на ПТП. Застрахователят не бил събрал доказателства дали водачът не е
причинил вредите умишлено, респ. дали е нарушил технологични правила. Не
били обсъдени и другите предпоставки по ОУ за отказване плащането на
обезщетение. Не ставало ясно и дали представените ОУ са актуални към
датата на произшествието. Не били събраните доказателства за извършена
проверка от страна на застрахователя за наличие на изключен риск, както и
във връзка с глава Трета, част Първа, т.6.3 от ОУ относно броя на гумите, за
които се изплаща обезщетение. Самата застрахователна полица не съдържала
всички реквизити и затова следвало да бъде изключена от доказателствата по
делото. А ОУ не били подписани от страните по спора. Освен това
увреденото МПС не било застрахована по конкретния риск „гуми“; това било
отбелязано изрично. Не били налице предпоставките на чл.49 и чл.50 ЗЗД,
защото не било доказано, че вредите се дължат на обективно свойство на
вещта, без връзка с виновно поведение на определен субект. Като краен извод
намира, че не били налице предпоставките на чл.410 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД за
уважаване на претенциите. Освен това налице била хипотезата на чл.51, ал.2
ЗЗД.
Иска се въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявения иск, респ. да се произнесе за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и да му присъди направените разноски.
Въззиваемата страна – ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ищец пред СРС е
депозирала отговор, с който се оспорва жалбата и иска съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение –да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че СРС правилно бил кредитирал събраните по
делото доказателства, от които се установявало, че претенциите на ищеца са
основателни и следвало да се ангажира отговорността на АПИ. Претендира
разноски.
По допустимостта на жалбата:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 20.04.2021 г.
Жалбата е подадена на 12.04.2021 г., т.е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение са частично уважени претенциите по чл.422,
ал.1 ГПК вр. с 410, ал.1,т.2 КЗ вр. с чл.49 ЗЗД срещу въззивника-ответник
пред СРС. Следователно е налице правен интерес от обжалване.
3
Налага се извод, че въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо:
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена на 18.11.2019 г. по
ч.гр.д.№ 64405 по описа за 2019 г. от СРС, 25-ти състав е достигнала до
знанието на длъжника на 16.12.2019 г.
На 17.12.2019 г. е подадено възражение по чл.414, ал.1 ГПК с което
вземането за което е издадена заповедта за изпълнение, е оспорено.
Указанията по чл.415, ал.1 ГПК са достигнали до знанието на заявителя
на 17.06.2020 г.
Исковата молба е предявена на 02.07.2020 г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е
осъществен фактическия състав на чл.410, ал.1,т.2 КЗ за ангажиране
отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД. Сключеният договор за застраховка
бил действителен. Установено било застрахователното събитие. Налице бил
покрит застрахователен риск, което се установявало от представените по
делото ОУ на ищцовото дружество- гумите били обект на застрахователно
покритие по клауза „Пълно Каско“. Това означавало, че е налице основание за
заплащане на застрахователно събитие. Плащане на обезщетение от страна на
застрахователя на застрахования /трето за спора лице/ било доказано по
делото; платена била сумата в размер 359,44 лв. При това положение на
основание чл.410, ал.1 КЗ застрахователят бил встъпил в правата на
застрахования срещу деликвента. Въз основа на протокола за ПТП,
изслушаната САТЕ и от показанията на разпитания свидетел било доказано,
че ПТП се е състояло по начина, описан в исковата молба, а именно, че
застрахованото при ищеца МПС е попаднало в неозначена и необезопасена
дупка на пътното платно на „Симеоновско шосе“ преди Национална
ветроходна база. Не било необходимо доказване на конкретни служители,
виновното поведение на които било станало причина за вредоносния
4
резултат. АПИ била „стопанин на пътя“. Съгласно чл.19, ал.1,т.1 и
чл.19,ал.2,т.3 ЗП вр. с пар.1,т.14 от ДР на ЗП на АПИ било възложено
задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на
републиканските пътища, включително за осигуряване на необходимите
условия за безопасно ползване на пътя, за който отговаря. Затова при
неизпълнение на задълженията отговорността на ответника следвало да бъде
ангажирана. От заключението на САТЕ се установило, че стойността на
повредата възлиза на 353,18 лв., което било по-малко от изплатеното
обезщетение от страна на ищеца. На ищеца следвало да се присъди сумата
именно в размер на 353,18 лв. ведно със законната лихва, считана от датата на
подаване на заявлението – 08.11.2019 г. до окончателното плащане. По делото
не било доказано от страна на ответника наличие на съпричиняване.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Относно наличието на валидно застрахователно правоотношение:
Противно на соченото от въззивника, налице е валидно сключен
договор за застраховка /л.7/; същият е сключен в писмена форма, чрез брокер.
Самият договор съдържа необходимите и индивидуализиращи характера на
правоотношението, реквизити.
Видно от застрахователната полица застрахованият е декларирал, че са
му известни ОУ на застрахователя. При това положение липсата на подпис
върху екземпляра на ОУ, представени с исковата молба не означава, че не е
налице застрахователно правоотношение.
След като въззивника/ответник твърди, че правоотношенията между
застрахователя /ищец и застрахования /трето за спора лице/ са се развили при
действието на други, различни от представените по делото ОУ, то е следвало
да ангажира доказателства в този смисъл. Още повече, че самият ответник
сочи, че ОУ са достъпни на интернет страницата на ищцовото дружество.
Срокът на договора е до 21.04.2019 г., а ПТП е настъпило на 29.01.2019
г., т.е. при действието на застрахователния договор.
Относно механизма на ПТП:
Неоснователно е и възражението на въззивника за недоказаност на
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило вследствие на
5
необезопасена и необозначена дупка „препятствие“ на пътното платно.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства се установява, че на 29.01.2019 г. около 13 часа
процесното МПС с рег.№ ***** се движи по улица „Самоковско шосе“ с
посока от гр.Самоков към гр.София. На около 200 м преди ветроходна
база„Искър“ автомобила с предна дясна гума попада в несигнализирана дупка
на пътното платно и реализира ПТП- увреда на предна дясна гума с джанта.
По делото е разпитан водачът на МПС – С.В.П., който е посочил, че
събитието се е случило в ранния следобед. Платното е било мокро, а дупката
е била донякъде във вода. Дупката е била на такова място, че водачът не е
можел да я забележи, така че да я избегне. Дупката е била дълбока поне ¼ от
гумата с джантата, които са попаднали в нея. По това как е била срязана
гумата си личало, че част от долната й част е влязла на около 15 см в дупката.
Имало видим удар по джантата. Дупката не е била маркирана по никакъв
начин.
По делото е представен от СДВР „Пътна полиция“ протокол за ПТП №
1742537 от 29.01.2019 г. и докладна записка от мл.автоконтрольор В.Р., който
го е съставил, както и е посетил местопроизшествието на 29.01.2019 г. в 15
часа /л.87-88 по делото пред СРС/.
С оглед приетото в определение № 467 от 29.07.2009 г. по т.д.№
424/2009 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ ТО, съдът може да основе своите изводи на
описаната в протокола схема на ПТП и на констатацията в протокола за
наличието на препятствие на пътното платно. Действително, съобразно
чл.179, ал.1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща
лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено.
Протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на
място в деня на инцидента, т.е. актосъставителят лично е установил фактите
на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е
доверил само на разказ и твърденията на водача; съставил е и схема,
отразяваща местоположението на увреденото МПС и дупката на пътното
платно. В самият протокол е посочено, че дупката е „с вода“. „Особеността“
на дупката е, че е необезопасена и неурегулирана. Това е посочено и в
докладната записка на автоконтрольора.
Обстоятелството, че Областното управление на АПИ не е заявило, че
6
такава дупка съществува, не означава, че ПТП не е реализирано по начина,
установен по делото. Нещо повече, това само оборва тезата на въззивника, че
отговорността му не следва да се ангажира.
По делото /с исковата молба/ са представени снимки на увреденото
МПС, направени от сервиза осъществил ремонта на процесното МПС.
Обстоятелството, че не е представен снимковия материал на
местопроизшествието не оборва доказателствената сила на останалите
събрани по делото доказателства.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото
съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ се установява, че щетите по МПС
с рег.№ ***** са в причинно-следствена връзка със състоялото се на
29.01.2019 г.
Относно наличието на покрит застрахователен риск:
Де факто доводите на ответника /пред СРС/ касаят позоваване на
клаузите от ОУ, изключващи отговорността на застрахователя.
Видно от отбелязаното в самата полица основните покрития са „Пълно
Каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „официален сервиз“.
Действително, в глава Втора на ОУ „Покрити рискове и изключения“
предвижда допълнителни покрития към клауза „Пълно каско“ и клауза
„Бонус каско“ като в т.7.2 е посочено „Гуми“ застраховани МПС без
подзастраховане с общо тегло до 3,5 тона като покритието по т.7 се
предоставя в изрично предвидени в ОУ случаи при заплащане на
допълнителна премия.
Допълнение „Гуми“, раздел II Дефиниции, т.3 /л.35/ сочи, че „повреда“
е внезапно и непредвидимо спукване на гума, дължащо се на неочаквана
повреда на самата гума или злоумишлено увреждане на гумата, или вентила
от страна на трети лица, налагащо незабавен ремонт или подмяна преди да се
поднови нормалната й употреба. В Раздел IV от ОУ „Покритие“ е посочено,
че срещу допълнително платената застрахователна премия, застрахователят
обезщетява застрахования за щети по гумите на МПС, причинени от: 1.1.
внезапна повреда, деформации, спукване или пробиване на гумите от дупки
или предмети на пътя.
Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, обаче,
7
в т.6.3 допуска възможност за получаване на застрахователно обезщетение
„за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на МПС в случаите,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности
на пътното платно. Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и
декоративните тасове.
Видно от заключението на САТЕ касае се до увреждане на предна дясна
гума и джанта.
Следователно и този довод на въззивника се явява неоснователен.
Относно твърдяното съпричиняване:
Не се доказа настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на
застрахованото МПС, тъй като дупката на пътното платно е била
необозначена, а ответникът, чиято е тежестта, не доказва, че дупката е била
видима за водача, както и че е било възможно същата да бъде заобиколена.
Последното е останало само едно твърдение на ответника. Липсват каквито и
да е данни водачът на МПС да е употребил алкохол или упойващи вещества.
Относно плащането на застрахователното обезщетение:
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования.
С оглед заключението на САТЕ, размерът на щетите е 353,18 лв. /с ДДС/.,
определен по средни пазарни цени.
Плащането е удостоверено с представените с исковата молба
платежни нареждания /л.27 и л.29 по делото пред СРС/. Платена е сума в
размер на 359,44 лв. При съобразяване със заключението на САТЕ СРС е
уважил частично претенцията на ищеца СРС.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, в обжалваната му част решението на СРС следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора обжалваното решение е правилно и в частта за
разноските.
Пред въззивната инстанция:
8
На въззивника не следва да се присъждат разноски за производството. На
въззиваемия разноски се следват и такива се присъждат в размер на
300 лв.- адв.възнаграждение за процесуално представителство, който размер
е и минималния такъв по НМРАВ.
Водим от горното Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20077571 от 25.03.2021 г. по гр.д.№ 28596 по
описа за 2020 г. на СРС, Първо ГО, 25-ти състав в частта в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.П.И. /АПИ/, че ДЪЛЖИ в
полза на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД , на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.410,
ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл.31 от Закона за пътищата, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
сумата 353,18лв. – обезщетение за причинените вследствие попадане на
29.01.2019г. в необезсопасена дупка на „Симеоновско шосе“ 200м. преди
ветроходна база яз.Искър, посока гр.Самоков- гр.София, вреди на лек
автомобил "Хонда", с рег. № *****, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 8.11.2019 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 18.11.2019 г., по ч.гр.д.№64405/2019г. по описа на СРС, 25 с-в, както и в
частта за разноските.
ОСЪЖДА А.П.И. /АПИ/, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“**** и адрес за кореспонденция : гр.София, бул.“****, да заплати на
ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД , ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, пл.“**** и съдебен адрес: гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“,
ул.“****, офис 34- адв.Т. и адв.Н..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг. от чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10