О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 30.10.2017г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на тридесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 2224 по
описа за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод две жалби,
както следва:
1/ въззивна жалба на А.Д.А., М.С.С., И.А.Т.
и М.Т.С. срещу Решение № 3096 от 26.07.2017г. по гр.д. № 2653/2016г. по описа
на ВРС, ХI-ти
състав В ЧАСТТА, с която на основание чл. 108 от ЗС е отхвърлен
предявения от тях срещу С.В.Н. с ЕГН
********** и с адрес: *** иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че всеки от ищците е собственик, съответно: А.Д.А. на 1/6 ид.ч., М.С.С.
на 1/6 ид.ч., И.А.Т. на 2/6 ид.ч. и М.Т.С.
на 1/6 ид.ч. на основание приращение на 17/72
кв.м. ид.ч. от едноетажна постройка
с идентификатор 10135.4501.1049.1 по
КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК,
разположена в ПИ с идентификатор 10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, находящи се в гр. Варна, район „Владислав
Варненчик“, СО „Ментеше“, заснета с идентификатори 10135.4501.1049.1 и 10135.4501.1050.1
по КККР на гр. Варна, цялата с площ от 72 кв.м. и при граници на постройката:
от три страни ПИ 10135.4501.1049 и ПИ 10135.4501.1050, както и да предаде на
всеки от ищците владението върху 17/72
ид.ч. от постройката.
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение
на процесуалните правила и в противоречие с доказателствата по делото. Не е
имало спор между страните, че в собствения на ищците имот ПИ 1049 попада част
от постройка на ответницата. Именно на наличие на постройката в имота на
ищците, ответницата е основала възражението си за подобрения, увеличаващи
стойността на чуждия. Неред с това в заключението по СТЕ е установено, че в
спорната реална част от ПИ 1049 има изградена паянтова жилищна постройка с площ
от 72 кв.м., като 17 кв.м. от нея попадат в процесната реална част, посочено с
оранжеви щрихи на скицата. Наличието на сграда в имота се установява и от
представените от ищците скици, на които е отразена сграда с ид. 1049.1 с площ
от 17 кв.м., а в ПИ 1050 – сграда с ид. 1050.1 с площ от 55 кв.м. Въпреки
отделното заснемане от заключението се установява, че сградата е една с площ от
72 кв.м. В имота на ищците попадат 17 кв.м. от постройката, поради което моли
решението да се отмени в тази част, като ответницата бъде осъдена да предаде
владението върху 17/72 кв.м. ид.ч. от постройката.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.
2/ Въззивна жалба от С.В.Н. срещу
Решение № 3096 от 26.07.2017г. по гр.д. № 2653/2016г. по описа на ВРС, ХI-ти състав В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 108 от ЗС е прието
за установено в отношенията между страните, че ищците И.А.Т. с ЕГН ********** /2/6
ид.ч./, М.Т.С. с ЕГН ********** /1/6 ид.ч./, А.Г.А. с ЕГН ********** /1/6
ид.ч./и тримата и с адрес: гр. Варна, ж.к. "Вл. Варненчик", ул.
"Капитан Георги Панчев" № 15, както и Димо А. Стойков с ЕГН **********,
починал в хода на делото на 17.11.2016г., заместен на основание чл. 227 от ГПК
от правоприемниците му М.С.С. с ЕГН ********** и с адрес: *** /1/6 ид.ч./ и А.Д.А.
с ЕГН ********** и с адрес: *** Д 07 091 /1/6 ид.ч./, са собственици на реална
част от поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1049 по КККР на гр. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.
Варна, СО „Ментеше“, целият с площ 3830
кв.м. и при граници на целия имот: 10135.4501.9527, 10135.4501.1050,
10135.4501.1436, 10135.4501.1435, 10135.4501.1434 и 10135.4501.1048, с площ на реалната част от 79.00 кв.м. и
при граници на частта: от юг, запад и север – другата част от ПИ с ид. 10135.4501.1049,
от изток – ПИ 10135.4501.1050, която част е защрихована с жълт цвят на
комбинираната скица към заключението на вещото лице Йовка Недева Атанасова по
приетата СТЕ, приложена на л. 211 от делото, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението, на основание реституция
постановена с Решение № 769/01.02.2001г. на ПК-гр. Варна и наследяване на Андон Д. Стойков, б.ж.
на гр. Варна, п. на 16.12.1987г. и Заповед № ПР-085/30.03.2006г. на Кмета на
район „Вл. Варненчик“-Община Варна на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
като С.В.Н. с ЕГН ********** и с адрес: *** е осъдена да предаде на ищците
владението върху описаната реална част.
Въззивна жалба е подадена и В ЧАСТТА от решението, с която на основание чл. 298, ал. 4 от ГПК е отхвърлено направеното от нея възражение
с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС
за заплащане увеличената стойност на имота вследствие направените от нея
подобренията в реална част от ПИ с идентификатор
10135.4501.1049 по КККР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, СО
„Ментеше“, целият с площ 3830 кв.м., с
площ на реалната част от 79.00 кв.м. и при граници на частта: от юг, запад и
север – другата част от ПИ с идентификатор 10135.4501.1049, от изток – ПИ
10135.4501.1050, изразяващи се в: част от сграда – 17 кв.м., водомерна шахта, ограда,
бетонни колове, метална входна врата, електрифициране на имота, водоснабдяване
и каменна пътека, както следва: М.С.С., Андон Д.А., М.Т.С. и А.Г.А. по 1/6 от
общата стойност на подобренията от 5 362.00
лв. или по 893.67 лв. всеки, а И.А.Т. 2/6
от нея или сумата от 1 787.33 лв., както и направеното искане с правно основание чл. 72, ал. 3 от ЗС за
задържане на имота до заплащане на подобренията.
Жалбата е основана на оплаквания за
нищожност, недопустимост и неправилност на решението в обжалваните части, както
и за необоснованост и нарушение на процесуални правила. Изложените доводи са за
нищожност на решението на ПК – Варна за признаване право на собственост на
наследниците на Андон Стойков и на Заповедта на кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, както и на Протокол от 29.01.1953г. за извършена делба между
наследниците на Ирина Дишева Димова и Димо Стойков Стоянов. Тези доказателства,
на които е основано решението са нищожни като притоворечащи на материалния
закон, а също и поради липса на основание и липса на предмет. Същите не са
годно доказателство за правото на собственост на ищците. Моли поради това
обжалваното решение да се отмени и вместо не го се постанови друго, с което
исковете за собственост бъдат отхвърлени в цялост.
В срока и по реда на чл. 263, ал. 1
от ГПК не е депозиран отговор от насрещните страни.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани
са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба на С.Н. обективирано искане за спиране на настоящето
производство и даване възможност на страната за завеждане на иск за нищожност
на описаните писмени доказателства, с оглед преюдициалното им значение за
изхода на спора. Искането е неоснователно и не са налице предпоставките за
спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. По визираните обуславящи въпроси, на
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на
административните актове независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол, както и по законосъобразността на същите, когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му, каквото качество
има именно въззивницата. Ето защо искането за спиране следва да бъде оставено
без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
13.11.2017г. от 09:00 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА
СЕ ВПИШЕ в списъка на
лицата за призоваване в качеството на въззиваема страна А.Г.А., който също да
се призове за насроченото по делото съдебно заседание.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК
искането на С.Н. за спиране на производството по делото и
даване възможност на страната за завеждане на иск за нищожност на описаните
писмени доказателства – решението на ПК – Варна за признаване право на
собственост на наследниците на Андон Стойков и на Заповедта на кмета по § 4к,
ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и на Протокол от 29.01.1953г. за извършена делба
между наследниците на Ирина Дишева Димова и Димо Стойков Стоянов.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание
чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.