№ 1043
гр. Стара Загора, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Александър Георгиев
при участието на секретаря Ралица Цв. Д.а
като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело №
20225530101811 по описа за 2022 година
Делото е образувано по иск с правно основание чл.55 ЗЗД от ищеца „В и К” ЕООД-Стара
Загора, против „Електроразпределение Юг ” ЕАД – Пловдив, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 61,42 лева, представляваща недължимо платена сума за такса достъп
до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с
ИТ № 2008237, за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г., по фактура № **********/31.05.2017 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Търсят и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е представен писмен отговор, в който се оспорва изцяло исковата
претенция като неоснователна.
В исковата си молба „Водоснабдяване и канализация"ЕООД – Стара Загора излагат
твърдения, че е еднолично дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град Стара
Загора, ул. „Христо Ботев” № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с
Решение № 4486/14.10.1991 г. по ф.дело № 4492/1991 г. по описа на СтОС. Същият осъществявал
основно дейностите по дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара
Загора, Община Казанлък. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания от него
обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, чрез който обект била присъединена към
електропреносната система Централна помпена станция Казанлък, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществява
посредством собственият на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН). Ответникът
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД било еднолично акционерно дружество, със седалище и
1
адрес на управление 4000 гр.Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, вписано в ТР с ЕИК *********,
притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № 140-07/13.08.2004 г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричано за краткост ЕВН ЕР, и
осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови
услуги. По силата на чл.41 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" АД /със старо
наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на
пренесената му електрическа енергия. Сочи, че през месец юни 2017 г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатило на ответното дружество следните суми, представляващи такса
за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТ № 2008237 - ИЗВОД РИЛА - гр.
Казанлък, собственост на ищеца: 1. за м. май 2017 г. е заплатена сума в размер на 61,42 лв. по
фактура № **********/31.05.2017 г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса
за достъп до разпределителната мрежа. Следвало изрично да се отбележи, че по посочената по-
горе фактура ищецът заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента
ищецът нямал претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба. 2. Място на
измерване на платената електрическа енергия. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-
021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос на
електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за
процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови
услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти
цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на
независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се
заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие
със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на
измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на
потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба
№ 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се
монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Извод Рила - гр. Казанлък, след който започвал
собствения на ищеца Електропровод „Хидравлика" 20 kV., чрез който се захранвала Централна
2
помпена станция „Казанлък". Във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация" ЕООД било отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД/ с искане
за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на
изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, ищцовото дружество
изпратило писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните
обекти: - Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод
„Рила" ; -Вик - Зимница; - ПС Ханчето. След получаване на това писмо от страна на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, по отношение на Извод „Рила" и Вик - Зимница
била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН. „Водоснабдяване и канализация" ЕООД бил собственик Електропровод „Хидравлика" 20 kV и
на Извод Рила - гр. Казанлък и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и
съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
признавал собствеността на ищеца върху процесния обект бил и факта, че видно от процесната
фактура „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начислява такса за пренос
по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - Извод
Рила, гр. Казанлък. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електропреносната
мрежа продължавало да начислява от електроразпределителното предприятие неоснователно.
Намирал за безспорно, че ищецът бил собственик на Електропровод „Хидравлика" 20 kV и на
Извод Рила - гр. Казанлък, чрез който се захранвала Централна помпена станция „Казанлък".
Същите били собственост на дружеството от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала на
дружеството. Както посочил по - горе, „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не
бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не дължал заплащане на
такса пренос, която към процесния период „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД
не начислявал и съответно ищеца не заплаща към ответника. Доказателство за това било и самата
процесна фактура, в която липсвала начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа.
Логично, освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа ищеца, по
същите съображения не дължи и такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането
на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел.
разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по
поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то заплащало и загубите на ел.
енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния
случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерира
посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа и по конкретно за Извод Рила. От
изложеното дотук безспорно се доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца
цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през извод Рила. Дори и измервателната
група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да
калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение,
защото в електропровод „Хидравлика" и нямал ел. разпределителна мрежа на ниво ниско
напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на
собствеността били изводите на електропровод „Хидравлика" в ЗРУ на подстанция „Хидравлика"
на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължало цена за достъп на
ответника и същия я калкулирало недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия, но не
притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора.
3
Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащат съгласно
измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване,
определени съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите
за продажба на електрическа енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагало извода,
че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от
потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените
правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен, че било
ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение има и своето логическо
обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство,
разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасяли към дейността по
цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани
с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна
мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на
средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се
явявали неопределяеми, от което произтичало съответно и тяхната недължимост. Поради това, за
основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното
поставяне на средствата за търговско измерване довело до неправилно измерване, увреждащо
потребителя. Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез
собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ,
определянето на мястото на измерване е обусловено от границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и средствата за търговско
измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително
предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за
присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следва да се
определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото
на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско
измерване се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото
на търговско измерване била единствено границата на собственост на електрическите съоръжения,
а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната
мрежа. При това положение за ищцовото дружество възниквал правен интерес да предяви срещу
ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за
4
процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които е
получил от ищеца. Настоящата искова претенция предявявала на основание чл.113 ГПК пред съда
по седалище на ищеца. Намира, че нормата на чл.113 ГПК била приложима по следните
съображения: Ищецът „Водоснабдяване и канализация" ЕООД имал качеството на „потребител"
по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. При това положение било налице
възможност за изборна подсъдност по чл.113 ГПК. Практиката на ВКС категорично приема, че
когато ищецът имал качеството „потребител на енергийни услуги” по смисъла на § 1, т. 41б от ДР
на Закона за енергетиката, възможността за изборна подсъдност по чл. 113 ГПК не била
предвидена само за потребителски спорове, произтичащи от правата, уредени в Закона за защита
на потребителите, а следва да намери приложение „за всички спорове между потребители и
доставчици на услуги” /Определение № 172 от 08.03.2013 г., постановено по т.дело № 1143/2013 г.,
на ВКС II т.о., и Определение № 607 от 23.11.2015 г. по ч.т.дело № 2314/2015 г. на ВКС, I т.о./. С
оглед на изложеното намира, че правилно и в съответствие с нормата на чл.113 ГПК е предявил
настоящата искова претенция пред Старозагорския Районен съд - по седалище на ищеца. Моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
„Електроразпределение Юг" ЕАД, да му заплати сумата 61.42 лв. /шестдесет и един лева и 42
стотинки/, представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната
мрежа до обект на средно напрежение - ИЗВОД РИЛА - гр. Казанлък, с ИТ № 2008237, за периода
01.05.2017 г. - 31.05.2017 г., по фактура № **********/31.05.2017 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски. Дължимите суми могат да бъдат платени по
следната сметка на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД: BG96STSA9300002002601, Банка ДСК
ЕАД.
На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от ответника
„Електроразпределение Юг” ЕАД в който заявява, че предявеният иск бил допустим, но
неоснователен, поради което го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Претендира,
че сумата, предмет на исковата претенция, била дължима и основателно начислена по сметката на
ищеца. Счита, че обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, не правят сумите
недължими. Оспорва всички факти и твърденията, във връзка с тях, изложени в исковата молба.
Счита, че същите са неверни и не правят сумите недължими. Относно възражението на ищеца, че
цената за достъп е недължима, поради това, че средствата за търговско измерване били поставени
на неправомерно място сочи, че водени от желанието за постигане на справедлива преценка на
създалата се комплексна правна и фактическа обстановка в отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „Водоснабдяване и канализация" ЕООД, счита за
необходимо да отбележи, че всички спорни отношения са породени от едно единствено
обстоятелство - нежеланието на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД да заплаща утвърдените
от КЕВР и важащи за всички потребители на разпределителните мрежи в Република България цена
за достъп и цена за пренос до електроразпределителната мрежа, въпреки наличието на валидна
облигационна връзка, по силата на която били начислени процесиите суми и фактът на реалното
предоставяне на тези услуги. За процесния период отношенията между
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"ЕАД и ищеца „Водоснабдяване и канализация" ЕООД във
връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали с договор, сключен на 19.06.2013 г. на основание
чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия, 1.27.4 и т.2.7.7 от Лицензията за
5
разпределение на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, Правила за
управление на електроразпределителните мрежи, Правила за управление на електроенергийната
система и Правила за измерване на количеството електрическа енергия (вж. Доказателство № 1).
Услугата „достъп до електроразпределителната мрежа“ представлява предоставяне на правото за
ползване на електроразпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия до обект на
клиент, при условията, определени в договора и приложимите нормативни актове. Цената за
предоставяне на тази услуга отразява постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал
за всеки един клиент. Цените, по които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД предоставял услугата
достъп до електроразпределителната мрежа са РЕГУЛИРАНИ ЦЕНИ. Те се определяли и
регулирали с решения на Комисия за енергийно и водно регулиране въз основа на приложимата
нормативна уредба. Или: Съгласно чл. 29, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия,
обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., мрежовите услуги се заплащали от клиенти и производители
върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в
съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно решение на ДКЕВР № Ц-16/01.10.2014 г. (в
сила от 01.10.2014 г.) цените за достъп се определяли при прилагане на втората хипотеза - върху
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените
от КЕВР цени, в който случай мястото на измерване не променял предоставената мощност, т.е. не
било от значение. Дължимите суми за достъп до електроразределителната мрежа се формирали
като определената при сключването на договора за присъединяване на обекта предоставена
мощност се умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Това била и причината дължимата сума за достъп до
електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на напрежение, на което става
измерването на електроенергията за обекта. И при измерване на страна ниско напрежение, и при
измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква. Пак това била и причината цената за
достъп да не зависи и от мястото на измерване на електрическата енергия. То по никакъв начин не
влияело на формирането й. Твърди, че мястото на измервателните уреди за процесния период било
определено правилно и в съответствие с нормативната и договорната уредба. Дори и това да не
било така обаче, следва да се има предвид, че независимо дали измервателната група била
поставена на ниво средно напрежение или на ниво ниско напрежение, ищецът ДЪЛЖИ заплащане
на достъп до електроразпределителната мрежа на мрежовия оператор - било то
„Електроразпределение ЮГ" ЕАД или „ЕСО" ЕАД. Твърди, че съгласно Закона за енергетиката,
цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи и пренос са обект на
регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране. Цените за достъп до
електроразпределителните мрежи се определяли и утвърждавали от Комисията на база
предоставена от „Електроразпределение Юг" ЕАД информация, в съответствие с предвиденото в
Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Поради горното
моли съда при постановяване на решението да се обърне към ЗЕ и решенията на КЕВР, съгласно
които „цената за достъп до електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите,
които се предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа". В обобщение
6
счита, че ако не е съгласен с изложеното, ищецът трябва да посочи правните норми, които му дават
основание да твърди посочената зависимост между начина на измерване на количеството
електрическа енергия и формирането на цената за достъп. Твърди, че посочената в раздел II, т.5 от
исковата молба норма, а именно: „чл.18г от Правилата" не съществувала, а в случай, че се касаело
за чл.18 от Правилата за търговия с електрическа енергия, то следвало да се отбележи, че текстът
бил отменен, вкл. и за процесния период и било съответно неприложим към процесиите
правоотношение. Същото се отнасяло и за решение № 227/11.02.2013 г., постановено по т.д.№
1054/2011 г., на което се позовавал ищецът. Относно възражението на ищеца, че цената за достъп
била недължима, поради това, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД нямал собственост
върху електроразпределителната мрежа сочи, че преди настъпване на процесния период обектът на
ищеца бил с измервателна точка номер (ИТН) № 2008237. Ищецът до 12.11.2013 г. бил клиент на
„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД (оператор на разпределителна
мрежа). Като такъв ищецът е бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД е титуляр на лицензия № Л-
141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършва дейността „обществено снабдяване с електрическа
енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна
България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.2, т. 2а от ЗЕ за една обособена територия се
издавала само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайни снабдители, какъвто,
по силата на цитираната по-горе лицензия, се явява ответникът в настоящото производство.
Договорните отношения между „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и клиентите също били
уредени с договори при публично известни общи условия. Според разпоредбата на чл. 98б (1) от
ЗЕ „Потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са
присъединени, при публично известни общи условия", а според ал. 4 на същия член -
„Публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.". Съгласно нормата на чл. 28, ал.2
от Правила за търговия с електрическа енергия (обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от
26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от 9.05.2014 г.), крайният снабдител/доставчикът от последна
инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния
снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия. Съгласно нормата
на чл. 28 от предишните Правила за търговия с електрическа енергия (обн. - ДВ, бр. 66 от 2013 г.,
в сила от 26.07.2013 г.) битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители, които
използвали разпределителните мрежи при публично известни общи условия, заплащат всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител (ал.1), крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчик от последна инстанция
количество електрическа енергия (ал.2), операторът на електроразпределителна мрежа заплаща на
независимия преносен оператор мрежовите услуги, относими към електропреносната мрежа, за
цялото количество пренесена електрическа енергия от електропреносната в
електроразпределителната мрежа (ал.3), независимият преносен оператор събира и разпределя по
7
методика, утвърдена от ДКЕВР, дължимата от производители цена за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи (ал.4). Съгласно чл.18, б."б" от тези
правила потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа, които не са
регистрирани по чл. 6 , заплащали утвърдени от ДКЕВР цена за енергия, цена за достъп до
електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната мрежа, цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос по електроразпределителната мрежа. Тези цени
се заплащали на крайния снабдител. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на
електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД бил фактурирало ежемесечно на клиента
при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издавало обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени или ищецът дължал заплащане на
цена "пренос" и цена „достъп", тъй като бил присъединен на ниво средно напрежение, ползвал
електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена му от
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Фактурите
били издавани от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. Относно процесния период (1.05.2017
г. - 31.05.2017 г.): на 1.09.2014 ищецът сменил доставчикът си на електрическа енергия. Негов
доставчик и координатор на балансираща група става „Мост Енерджи" АД. Негов мрежови
оператор обаче оставал и бил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. За процесния период
отношенията между „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД и ищеца „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД във връзка с предоставянето на услугата „достъп и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа“ се уреждали с договор, сключен на основание
чл.14 от Правилата за търговия с електрическа енергия. Като всеки потребител на ел.енергия и
потребителят „Водоснабдяване и канализация" ЕООД дължи цена освен за потребената
електрическа енергия и цена за получените мрежови услуги, дължима на мрежовия си оператор,
като за изпълнението на тези негови задължения са неотносими факти и обстоятелства свързани
със собствеността на описаните присъединителни съоръжения, чрез които се извършвала
доставката на електрическа енергия към обекта му, както и такива, свързани с начина на измерване
на електрическата енергия, ползвана в обекта. Ако твърди обратното, то ищецът трябва да докаже
в кой момент и кога отприсъединил обекта си от мрежата на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ"
ЕАД и към мрежата на кой друг мрежови оператор се присъединил, както и кой му предоставя
услугите достъп и пренос, съответно на кого ги заплащал. Подобни твърдения в исковата молба
липсват. Съгласно чл. 82, ал.1 от ЗЕ всички електроенергийни обекти на територията на страната
се свързвали и функционират в единна електроенергийна система с общ режим на работа и с
непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на
електрическа енергия, а обхватът на електроенергийната система е електрически централи,
преносната мрежа, отделните разпределителни мрежи и електрическите уредби на потребителите.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за
разпределение на електрическа енергия на обособена територия, съгласно чл.39, ал.1, т.3 от ЗЕ.
Съгласно лицензията Дружеството извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа
енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от КЕВР цени. Тарифната структура е
в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата
за търговия с електрическа. Обектите на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД са присъединени
ИЗНАЧАЛНО към електроразпределителната мрежа и то независимо от факта кой е собственикът
на елементите й. Видно от легалното определение, съдържащо се в § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ -
„електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби
8
с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Легалното определение на „електропреносна мрежа" е в § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ - "Електропреносна
мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос,
трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на
електроенергийни потоци. Легална дефиниция на термина „средно напрежение" се съдържа в § 1,
т. 1 5 от ДР на Правилата за управление на електроразпределителните мрежи, приети с Решение №
П-6 от 18.06.2007 г. на КЕВР и обн. в ДВ, бр. 66 от 2007 г., като текстът гласи, че "средно
напрежение" е напрежение, чиято номинална ефективна стойност е от 1 kV до 35 kV.".
Единственият критерий за разграничаване на електропреносна мрежа и електроразпределителна
мрежа е нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи. Този критерий е инкорпориран
в националното законодателство от Директива 2003/54/ЕО и Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар
на електроенергия, (§.1а от ДР на ЗЕ). В т. 10 от Преамбюла на Директива 2003/54/ЕО изрично е
упоменато, че „директивата не разглежда въпроси, свързани със собствеността" и собствеността не
е критерий при разделянето на дейността по пренос от разпределение" /чл. 10, т. 1, чл. 15, т. 1 от
Директивата/. Разпоредби в този дух се съдържат и в Директива 2007/72/ЕО. Изключително
неправилни са разбирания, според които горепосоченият критерий е изоставен. По този начин се
изменя действителният смисъл на дефинициите, направен при грубо нарушение на Правото на ЕС,
което е предпоставка за грешни правни и фактически изводи. За първи път с Решение № Ц-
021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, в сила от 01.07.2008 г. влизат в сила нови цени, както следва: цена за
достъп до електроразпределителната мрежа; цени за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа; цени на самата електрическа енергия по тарифни зони, за
стопански потребители и за битови потребители. Т.е. „цена за мрежа" се разделя на два отделни
компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа. При така издаденото Решение №
Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР цената за достъп до електроразпределителната мрежа става
задължителна, заплаща се от всички потребители, присъединени към електроразпределителната
мрежа и отразява всички разходи, които „Електроразпределение ЮГ" ЕАД извършва за
осигуряване на непрекъснат достъп и ползване на мрежата като оперативно управление,
управление на режима на работа на мрежата, разходи по осигуряване и поддържане на
измервателните групи, като в тази цена не се включва стойността на присъединителни съоръжения
и разходите за тяхното поддържане. Тези разходи са включени в цената за пренос. Цената за
пренос през електроразпределителната мрежа се заплаща от всички потребители съобразно нивото
на напрежение на разпределителната мрежа, към която е присъединен обекта им (Средно
напрежение или Ниско напрежение) и отразява всички разходи, които „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД извършва за физическото пренасяне, трансформация и разпределение на консумираните
от потребителите количества електрическа енергия. Самото разделяне на „цена мрежа" на два
компонента, а именно - „цена достъп" и „цена пренос", е продиктувано от стремежа да се
приложат разходо-ориентирани цени, отразяващи и покриващи единствено реалните разходи на
мрежовия оператор. Това разбиране е възприето и от Комисията за енергийно и водно регулиране,
която има правомощието, съгласно Закона за енергетиката, да одобрява цените, предложени от
енергийните предприятия. Решенията на КЕВР са задължителни, както за енергийните
предприятия, така и за техните потребители. В ценовото решение, цитирано по-горе,
разграниченията, които държавният регулаторен орган извършва за първи път са: по потребители -
9
в зависимост от вида им (бит или стопански), нивото на напрежение на консумираната
електроенергия (високо, средно или ниско) и начина на измерване на електроенергията (с една, две
или три скали). По отношение на цената за достъп обаче, (стр. б, т. 6 от Решението) разграничение
няма - цената за достъп е относима към всички потребители, присъединени към
електроразпределителната мрежа. Това са всички потребители, които консумират електроенергия
на средно или ниско напрежение. Никакво друго разграничение (напр. касаещо начина на
присъединяване, собствеността на съоръженията, или доставчика на електроенергия) не било
релевантно по отношение на дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа. Тя била дължима от всеки клиент на лицензионната територия на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД. Такъв се явява и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД. Всички мрежови разходи,
включени във формирането на „цена достъп", са дължими от клиентите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, тъй като те покриват предоставяните към него услуги, а именно
- достъп до мрежа средно напрежение, възможност за непрекъснато ползване, оперативно
управление, измерване, диспечиране и т.н. Водещото е, че клиентът (независимо от кого се
снабдява с електроенергия) е мрежови клиент на „Електроразпределение ЮГ" ЕАД, тъй като
консумира в границите на лицензионната територия на дружеството, на ниво на напрежение, за
което само и единствено „Електроразпределение ЮГ" ЕАД има издадена лицензия. Т.е. доставката
на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" не била прекъсвана, тъй като в спорния
период имало консумация на електроенергия в обектите на ответното дружество. А ползването на
услугата „достъп до електроразпределителната мрежа" била обвързана оперативно и технологично
с консумацията на електроенергия. Нещо повече - дори в обектите да не се извършвала
консумация на електроенергия за даден период от време, доколкото те били присъединени към
електроразпределителната мрежа и могат във всеки един момент да започнат да консумират
електроенергия, то се приемало, че услугата достъп им била предоставена (т.е. предоставена им е
възможността да консумират електроенергия чрез достъпа до електроразпределителната мрежа).
Впоследствие от 2008 г. до днес единственото разграничение, което държавният регулаторен
орган въвел по отношение на определяне на размера на цената за достъп, била в зависимост от
вида на клиента (небитов или битов). Такова било то и в решението на КЕВР - послужило за
определяне на цената за достъп, вписана в процесната фактура или процесните суми са дължими
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, тъй като услугата достъп до електоразпределитената
мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Изложената фактическа и
правна обстановка обосновава неоснователността на възражението за недължимост на цената за
достъп, начислена за процесния период. Сумата по процесната фактура № ********** от
31.05.2017 г. била основателно начислена и дължими от ищеца, а исковата претенция била
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. При отхвърляне на предявения иск, моли да му бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК. При уважаване на предявения иск - възразява срещу присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер, по-голям от еднократния, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв.Иванова, която
моли съдът да уважи предявения иск. Претендира за разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив не изпращат
представител. Оспорват иска чрез пълномощника си юриск.Р., която в писмено становище моли
10
иска да бъде отхвърлен като неоснователен, претендира присъждане на направените по делото
разноски, а в случай, че бъде уважен иска моли да бъде намалено възнаграждението поради
прекомерност.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Не е спорно по делото, че „Електроразпределение Юг“ЕАД – гр.Пловдив притежава
Лицензия за разпределение на електрическа енергия и през процесния период осъществява
дейност по разпределение на електрическа енергия и свързаните с това мрежови услуги.
„Електроразпределение Юг“ притежава Лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия и осъществява дейност по снабдяване на потребителите с електрическа енергия. Крайните
клиенти използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към която
са присъединени, при публично известни общи условия, които се публикуват и влизат в сила за
крайните клиенти без изрично писмено приемане. Не е спорно, че ищецът е клиент на
«Електроразпределение Юг»ЕАД,/старо наименование «ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ»АД/ включително през процесния период, като всеки ползвател
дължи на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия.
Налице е договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от 19.06.2013г. между „ЕВН България
Електроразпределение“ЕАД – Пловдив и „Водоснабдяване и канализация“ЕООД – Стара Загора,
като спроед чл.1 на същия ответникът „ЕВН ЕР“ в качеството си на собственик и оператор на
електроразпределителната мрежа предоставя на мрежовия клиент право на ползване на
електроразпределителната мрежа с цел снабдяване на неговите обекти с електрическа енергия,
като услугите по този договор са, но не се ограничават единствено до: достъп до
електроразпределителната мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и Допълнителни
услуги.
Видно от инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС „Хидравлика",
скица и писмо изх.№ 1784/23.10.20108г. и № 1201/26.09.2008г., се доказва, че ищецът е
собственик на Електропровод «Хидравлика», и на ИЗВОД РИЛА – гр.Казанлък, както и на
намиращите се в тях ЗРУ, като между страните е водена кореспонденция, като с писмо изх.№
1748/23.10.2008г., ищцовото дружество е поискало промяна на мястото на измерване , като след
получаването му от страна на «ЕВН България Електроснабдяване»АД по отношение на Извод
«Рила» и ВиК-Зимница е извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се
измерева на ниво Средно напрежение.
Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато са включени в капитала на
дружеството. Считано от 01.07.2008г. с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, цената която се
заплащала за ползване на мрежата, се разделя на два компонента - цена за достъп до
електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната
мрежа.
Ответникът „ЕВН България Електроразпределение“ АД е изпратил до ищеца писмо с изх.
№ 6053-30/24.09.2008г., с което го информира, че предвид Решение № Ц-021 от 26.06.2008г. на
ДКЕВР, в ЕВН ЕР тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени
със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в
подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не
начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на Решението на ДКЕВР в
11
сила. В писмото е посочено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи
собствеността на ищеца върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че
такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит
този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно
счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към
момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на
електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на
ниво, разрешение за ползване и др.
В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г., относно
идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от
Подстанция Хидравлика – извод „Рила”. В писмото е посочено, че са приложени: извлечение от
счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението;
официална скица на ел. провода, актуализирана към момента.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза, което
съдът възприема като компетентно и обосновано, през периода 01.05.2017г. – 31.05.2017г.
измерването на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена станция ПС„Казанлък” ИТ №
2008237 се е извършвало на ниво средно напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/
20kV/400V в ел.подстанция „Хидравлика” 110/20кV, собственост на ЕСО ЕАД. Тъй като
електропровод „Хидравлика” 20кV, изходящ от подстанция „Хидравлика” собственост на ищеца
през процесния период, границата на собствеността му са изводите на електропровод
„Хидравлика” в ЗРУ на подстанция „Хидравлика" на ниво средно напрежение или това е
извод”Рила”. Ответникът е монтирал в ел.табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите „Рила” 20кV на електропровод
„Хидравлика” в подстанция „Хидравлика" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. Вещото лице сочи също, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират, като определената при сключването на договора за
електроснабдяване на процесния обект предоставена мощност, се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния период. Тъй като
електропровод „Хидравлика” 20кV, изходящ от подстанция „Хидравлика” е собственост на ищеца
през процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
ЕВН ЕР ЕАД. През процесния период ЕВН ЕР ЕАД няма никаква собствена
електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не
може да претендира за такса достъп до електроразпределителната мрежа.
Електроразпределително съоръжение в конкретния случай е електропроводът условно
наречен „Хидравлика“ в документите по делото, който тръгва от подстанция „Хидравлика”, извод
„Рила” и продължава до помпена станция „Казанлък”. Присъединителни съоръжения са: Извод
„Рила” в подстанция „Казанлък” който включва съответната килия в подстанцията прекъсвач,
разединител за средно напрежение и приложените видове защити към същия извод „Рила”. По
електропровод „Хидравлика” се пренася ел.енергията за захранване на помпена станция
12
„Казанлък”, този електропровод е собственост на „Водоснабдяване и Канализация” гр.Стара
Загора и таксата за достъп до подстанция „Хидравлика” е дължима като такса достъп до
електропреносната мрежа, а не до електроразпределителната мрежа, същата такса е събрана и
преведена на „ЕСО”ЕАД в дължимия размер по процесната фактура, а такса достъп до
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” ЕАД гр.Пловдив не е дължима,
тъй като по веригата на електрозахранване на помпена станция „Казанлък”, „ЕВН ЕР“ЕАД – сега
„Електроразпределение Юг“ЕАД гр.Пловдив няма собствена електроразпределителна мрежа, нито
собствени електроразпределителни съоръжения.
По делото са представени заверени копия на Фактура № **********/ 31.05.2017г., ведно
със справка за движения по сметки от 12.06.2017г. и 14.06.2017г.
Видно от заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза,
което съдът кредитира, като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че
процесната фактура за общо 105667,92лева е платена изцяло от ищеца на ответника
«Електроразпределение Юг» ЕАД – с платежно нареждане за 60000лева от 12.06.2017г. и
платежно нареждане за 45667,92лева – на 14.06.2017г. Начислената във фактурата такса достъп до
ел. разпределителна мрежа до обект ИЗВОД РИЛА–гр.Казанлък, ИТН 2008237, е 168.90лв., без
ДДС.
Видно от получените писмо от НЕК ЕАд и ЕСО ЕАД между тях и ищцовото дружество
няма договори за присъединяване, достъп и пренос през електроразпределителната мрежа.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка, съдът стига до следните правни
изводи:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на ел.енергия относно притежавания
обект Електропровед Хидравлика и обект с ИТ № 2008237 – ИЗВОД «РИЛА» гр.Казанлък, който
обект е присъединен към електропреносната система посредством Хидравлика 20 kV. Обектите на
ищеца са присъединени към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Безспорно установено по
делото е, че присъединяването е извършено преди влизане в сила на Наредба № 6 от 9.06.2004 г.,
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно чл. 120, ал.1 от ЗЕ и чл. 27 от ОУ на ЕВН, ел.енергията, доставена на
потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа,
разположени до или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ, границата
на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване
се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116,ал.7 и на правилата по чл.83, ал1 т.6
/Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа
на чл.116,ал.7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/
09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско
измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие.
Съгласно чл.55 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
13
върне. В тези случаи в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на
ответника е да установи, че е налице основание за получаването на сумата, респ. за задържането й.
Съгласно утвърдената съдебна практика / решение №227 от 11.02.2013г. по т.д.
№1054/2011г. на ВКС/, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за
продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към
дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като
компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места,
различни от уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно
управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с
диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна
мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки
потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената
за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на
същите.
Съгласно §1, т.22 от ДР на ЗЕ, електроразпределителната мрежа е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия, а съгласно чл.88 от ЗЕ, услугите по достъп до и пренос
през електроразпределителната мрежа се предоставят от ЕВН Електроснабдяване и ЕВН
Електроразпределение, когато тези дружества са собственици на такава мрежа на обособена
територия. В настоящия случай, не е спорно, че ищецът е собственик на Помпена станция
„Хидравлика", на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Хидравлика" 20kV. По цялата
верига на електрозахранването на процесния обект Извод Рила на ПС„Хидравлика", ЕВН
Електроразпределение няма никакви собствени електропроводи и електросъоръжения.
Заплащането на достъп до електроразпределителната мрежа има за цел да компенсира
електроразпределителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажът,
поддръжката и ремонтът на присъединителните електросъоръжения. След като
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, то ответното дружество няма разходи по
достъпа до нея и не следва да калкулира такси за такъв достъп. Следователно, начислената и
получената от ответното дружество такса за достъп до електроразпределителната мрежа е без
основание. Видно от заключението на съдебно икономическата експертиза тази такса е в размер на
168.80лв., без ДДС. Именно с тази сума се е обогатил ответникът „ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД. Същата сума подлежи на връщане на ищеца. Предявеният иск за сумата
от 61,42лева се явява основателен и доказан, като следва да бъде изцяло уважен – в хода на
производството не е правено искане за увеличение размера на иска. Върху присъдената сума
14
следва да присъди и законната лихва, считано от подаването на исковата молба 10.05.2022г. до
окончателното й заплащане.
С оглед изхода на спора, в тежест на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД следва да се възложат
направените от ищеца разноски, в общ размер на 870 лева, съобразно приложения списък на
разноски. По повод направеното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски
хонорар от 360 лв., с ДДС, съдът намира същото за неоснователно. В случая, минималният размер
на адвокатския хонорар, изчислен съобр. 7 ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е 360 лв., с ДДС.
При това положение дължимите разноски се равняват на 870лв./съобразно приложения
списък на разноски/. Следва в диспозитива на решението да бъде посочена банковата сметка на
ищеца, по която да бъде извършено плащането.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, представлявано от членовете на СД Здравко
Огнянов Братоев и Стойчо Здравков Вълчев – заедно, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Христо Ботев” № 62, сумата от 61,42лева/шестдесет и един лева и 42 стотинки/, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел.разпределителната мрежа до обект на средно
напрежение - ИЗВОД „РИЛА", ИТ № 2008237 – гр.Казанлък, за периода 01.05.2017г. до
31.05.2017г., по фактура № **********/31.05.2017г., ведно със законната лихва считано от
завеждане на иска – 10.05.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 870/осемстотин и
седемдесет/лева, представляваща направени по делото разноски.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN
BG96STSA9300002002601, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД Ст.Загора.
Решението може да се обжалва пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
15