№ 770
гр. С., 14.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110100606 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.“ ЕАД, с която са предявени срещу Ц. Л. Д.
обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца за сумата от 1546,85 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот
в гр.С., ж.к. „., аб. № ., сумата от 29,92 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
19.04.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 275,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна
енергия за периода от 16.07.2019г. до 01.04.2022г. и сумата от 5,37 лв., представляваща
обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2019г. до 01.04.2022г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ./2022г. на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ./2022г. по описа на СРС, 26 състав,
срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и
разноските за производството.
Ответникът е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание. Не оспорва количеството на доставена до имота
топлинна енергия и размера на претендираните вземания. Позовава се на изтекла
1
погасителна давност за вземанията за част от исковия период. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 23.08.1995г. на
ответника Ц. Л. Д. и В.А. Д.а е продаден недвижим имот, представляващ апартамент № ., в
жилищната сграда на блок .“, комплекс „Д.., гр. С., за който няма спор по делото, че е
идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Следователно и при липса на други
твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния имот от датата на
закупуването му, се установява безспорно, че за исковия период от м.05.2018г. до
м.04.2021г. ответникът Ц. Л. Д. е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент,
доколкото купувачите в договора са двама и при липса на посочване кой каква част
придобива, както и на други твърдения и доказателства в тази насока, съдът приема, че
всеки от тях е придобил половината от имота. С оглед изложеното ответникът се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по
облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се
осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно
притежаваната от последния идеална част от имота.
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., одобрени с решение № . от 27.06.2016г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства
за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от
публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Не е спорно между страните, че за процесния период от м.05.2018г. до м.04.2021г.
сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е
въведена система за дялово разпределение, извършвано от ищеца, както и че за посочения
2
период ищецът е доставял топлинна енергия на стойност в размер на претендирания от
1546,85 лв., който не е спорен между страните,
Като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот за процесния ответникът Ц. Л.
Д. дължи половината сума в размер на 773,42 лв.
С оглед извода за основателност на предявените искове за цена на ТЕ, следва да се
разгледа своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване по давност на част
от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника на 19.04.2022г., както и
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към датата на подаване на заявлението – 19.04.2022г. погасени по давност се явяват
месечните задължения за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г. включително, като
последното задължение за м.11.2018г. е станало изискуемо на 15.01.2019г. и след отчитане
периода, през който давност не е текла, следва, че вземането за м.11.2018г. се е погасило по
давност на 22.03.2022г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Стойността на погасените по давност вземания за периода от м.05.2018г. до
м.11.2018г. включително се равняват на сумата от общо 248,94 лв. (изчислени по стойността
на отделните фактури за периода съгласно общата фактура за отоплителния сезон – л. 36 от
делото), а за половината, съответстваща на частта на ответника, на сумата от 124,48 лв.
Посочената стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника размер на
вземането от 773,42 лв. или дължимата от ответника стойност на топлинната енергия за
периода от м.12.2018г. до м.04.2021г. се равнява на сумата от 648,94 лв. (773,42 – 124,48).
При липса на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на
топлинната енергия е следователно основателен за сумата от 648,94 лв. за периода от
м.12.2018г. до м.04.2021г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 648,94
лв. до пълния предявен размер от 1546,85 лв. и за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
3
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответникът не е заплатил месечните суми в предвидения в чл. 33, ал.
1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните задължения
обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер на законната
лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността на общата
фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това задължение
настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за отоплителен сезон
2018г.-2019г. (за непогасената по давност част от вземането) е настъпил с изтичане на 45-
дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 17.06.2019г. (първият присъствен след
изтичане на срока в неприсъствен ден), за отоплителен сезон 2019г. – 2020г. е настъпил на
15.06.2020г., а за отоплителен сезон 2020г. – 2021г. е настъпил на 15.06.2021г. Видно от
представените от ищеца писмени доказателства (общи фактури) в срока по чл. 33, ал. 2 от
ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща фактура за
съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се до
изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за
обезщетение за забава е основателен срещу ответника за сумата от 275,60 лв. за периода от
16.07.2019г. до 01.04.2022г. е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от ищеца. Стойността на услугата за исковия период от м.03.2019г. до
м.04.2021г., срещу чийто размер ответникът не е възразил, се равнява на сумата от 29,92 лв.,
а за припадащата се на ответника част – на сумата от 14,96 лв., за който този иск е
основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2022г. до окончателното
изплащане на вземането като се отхвърли за разликата над установения за дължим размер до
пълния предявен от 29,92 лв.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
4
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за
дължимост на това вземане и искът, предявен на това основание следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на
37,15 лв. – държавна такса и разноски за исковото производство в размер на 37,15 лв. –
държавна такса. И в двете производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е
претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. за заповедното производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100 лв. за исковото производство
на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските на ищеца за заповедното
производство са в общ размер от 87,15 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно с
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 31,14
лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ размер от 137,15 лв., от който
следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 49,01 лв.
Установява се от представените договори за правна защита и съдействие от
02.02.2023г., че адв. С. К. К. е оказал на ответника безплатна адвокатска помощ при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), поради което и с оглед
частичното отхвърляне на исковете на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение.
Възнаграждението за адвоката за заповедното производство, определено по реда на чл. 36,
ал. 2 ЗА вр. чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. (съобразно редакцията на Наредбата към
датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, ДВ, бр. 68 от 2020г.) се
равнява на сумата от 50 лв., а за исковото производство, определено по реда на чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. – на сумата от 485,77 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете ищецът следва да заплати на адв. К. сумата от 37,13 лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 312,17 лв. – адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „.
дължи на „Т.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., ., сумата от 648,94 лв.,
представляваща незаплатена цена на топлинна енергия за периода от м.12.2018г. до
м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., ж.к. „., аб. № ., сумата от 14,96 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.03.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
./2022г. на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на вземане за
цена на топлинна енергия за разликата над сумата от 648,94 лв. до пълния предявен размер
от 1546,85 лв. и за периода от м.05.2018г. до м.11.2018г., иска за установяване цена на
услугата дялово разпределение за разликата над сумата от 14,96 лв. до пълния предявен
размер от 29,92 лв., както и исковете за установяване на вземане за обезщетение за забава
върху цената на топлинната енергия в размер на 275,60 лв. за периода от 16.07.2019г. до
01.04.2022г. и за установяване на вземане за обезщетение за забава върху цената на услугата
дялово разпределение в размер на 5,37 лв. за периода от 01.05.2019г. до 01.04.2022г.
ОСЪЖДА Ц. Л. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „. да заплати на „Т.“ ЕАД,
ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., . на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
5
сумата от 31,14 лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 49,01
лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., . да заплати на
адв. С. К. К. от САК, със служебен адрес: гр. С., ул. „В., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата сумата от 37,13 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 312,17 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6