P Е Ш Е Н И
Е
№ ……………….
Гр. София, 12.10.2018г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д. № 758 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 262, ал.2 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Държавно предприятие „Т.с.и
в.“ поддържа, че между него и ответника „М.п.“ ЕООД са сключени договор за С.рег.№Д-157/14.09.2016г.
и договор №Д-180/20.10.2016г. за извършване на СМР на обекти по ж.п. отсечката
Септември-Пазарджик. Твърди, че в изпълнение на задълженията си по договорите
като възложител е заплатил на ответника аванси в размер на 33 298,13лв. с
включен ДДС по първия договор и 20 618,64 лв. с ДДС по втория договор.
Твърди, че части от двете авансови плащания не са приспаднати от изпълнени СМР,
тъй като ответникът самоволно е напуснал обектите. Твърди, че неприспаднатите
суми от аванса са в размер на 1 863,62 лв. по първия договор и
9 499,88 лв. по втория договор, които са дължими към 29.11.2017г., като е
извършено прихващане срещу задължение в размер на сумата от 4 601,00 лв. и
след него дължимата сума за връщане от авансовото плащане възлиза на 6762,50
лв. с включен ДДС. Поддържа, че след многократни
опити за споразумение, двата договора са прекратени през май 2017г., като на
01.03.2017г. са съставени два протокола, с които ответникът признава забавата
си и че дължи неустойки в размер на 15 206,55 лв. по първия договор и
14 303,70 лв. по втория договор и анекса към него. Поддържа, че по двата
договора са реално извършени признатите с описаните протоколи на стр. 3 от
исковата молба СМР. Предвид горното ищецът претендира осъждането на ответника
да му заплати сумата от общо 36 272,75 лв., включваща сумата от 6762,50
лв. – неприспадната срещу реално изпълнени СМР авансово платена сума и сумата
от 29 510,28 лв., представляваща дължимите по двата договора неустойки,
ведно със законната лихва и направените разноски. Формирането на неустойките е
уточнено в двете справки по чл. 366 от ГПК по отношение на всеки от договорите,
приложени към исковата молба.
Ответникът „М.п.“ ЕООД, призован по реда на чл. 50, ал.2 от ГПК
във връзка с ал.4 от ГПК не е подал писмен отговор, не изразява становище по
иска, не се явява в съдебно заседание, не изразява становище по делото и не е
поискал да бъде гледано в негово отсъствие.
Съдът е дал ход на делото при
условията на чл. 239 от ГПК, а именно предвид изричното искане на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът след като обсъди процесуалното поведение
на страните и материалите по делото намира, че са налице предпоставките по чл.
238 от ГПК и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът, на които е връчен препис от исковата молба и
приложенията при
условията на чл. 50, ал.2 от ГПК, не е подал писмен отговор, а и с
определението при изпращане на исковата молба за отговор са му указани изрично
последиците от неподаване на отговор, не се е явил в съдебно заседание, не е заявил искане за гледане на делото в негово отсъствие, като за възможността за постановяване на
неприсъствено решение е изрично уведомен със
съобщението с препис от исковата молба и определението за насрочване. Налице са и предпоставките по чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно
претенциите са вероятно
основателни с оглед
приложените към исковата молба многобройни писмени доказателства, включващи сключените два договор за строителство с рег. № Д-157/14.09.2016 г. и договор
за строителство с рег. № Д-180/20.10.2016 г., с анекси към тях, по които
ДП”ТСВ” е възложител, а „М.П.” ЕООД е изпълнител. В чл. 5 и в двата
договора е определена цената на СМР, като съгласно чл. 5, ал. 7 авансовите
плащания, направени от възложителя, да се приспадат пропорционално от всяко
следващо плащане до окончателното приспадане По делото е изслушано и заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р.Г., чието
заключение съдът кредитира като дадено обективно, безпристрастно и компетентно,
и от което се установява, че съгласно договорите са платени два аванса на обща
стойност 44 930.64 лв. без ДДС, като при издаване на описаните в табличен вид
фактури са приспаднати аванси от изпълнените СМР общо за 35 461.05лв. и е
налице неприспаднат аванс, поради неизпълнени СМР на стойност 9 469.59лв.
или 11 363.51лв. с включен ДДС. Сочи, че от фактурите, осчетоводени при
страните, неплатена е само фактура № **********/02.02.2016 г. на обща стойност
4601 лв., поради което при прихващане на сумата по същата остава неприспаднат
аванс в размер на 6 762.51лв. Експертът е изчислил договорената неустойка
и същата по договор № Д-180/20.10.2016
г. е в размер на 15 206.52 лв., а по договор № Д-180/20.10.2016 г. в
размер на 14 303.7 лв. Предвид
горното съдът намира, че предявената искова претенция е вероятно основателна по
смисъла на чл.239 от ГПК и са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, което съгласно процесуалния закон не се
мотивира. При постановяване на неприсъствено решение съдът не следва да излага
доводи по същество на спора.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следва и присъждане на направените по делото разноски в пълен размер, които
включват сумата от 1450.91лв. – заплатена държавна такса и
сумата от 450 лв. – депозит за вещо лице или общо сумата от 1900,91 лв. по представения
списък.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „М.П.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** **, с управител С.Н.В., да
заплати на ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ „Т.С. И В.”,
ЕИК ********, с адрес ***, сумата от 6762,50 лв.
/ шест хиляди седемстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща неприспадната срещу реално изпълнени СМР авансово платена сума по
двата договора за строителство съответно с рег.№Д-157/14.09.2016г. и договор
№Д-180/20.10.2016г., както и да заплати на основание чл. 92 от ЗЗД сумата от
29 510,28 лв. /двадесет и девет хиляди петстотин и девет лева и двадесет и
осем стотинки/, представляваща дължима неустойка за неизпълнени СМР по двата
договора за строителство съответно с рег.№Д-157/14.09.2016г. и договор
№Д-180/20.10.2016г. за извършване на СМР, ведно със законната лихва върху
присъдените суми от датата на исковата молба – 20.04.2018г. до окончателното им
заплащане, както и на основание чл. 78 от ГПК сумата от 1900,91лв. /хиляда и
деветстотин лева и деветдесет и една стотинки/ – съдебно-деловодни разноски.
Решението е неприсъствено и съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Да се връчат преписи от същото на страните.
СЪДИЯ: