Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Татяна Събева | |
С решение № 841/19.7.2012 г. по Г.д. № 694/2012 г. на ВТРСe осъден Я. Й. С. да заплати на Н. Й. Д. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществени от С. за периода м.юни до м.ноември 2010 г. и от м. януари до м. ноември 2010 г. в Г.Д., в условията на продължавано престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК и престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл. 26 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане. С решението e осъден Я. Й. С. да заплати на Н. Й. Д. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Н. Н. Д. сумата 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на осъществени от С. през лятото на 2010 г. и за периода м.януари 2010 г. до м. ноември 2010 г. в Г.Д., в условията на продължавано престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК и престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл. 26 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 30.11.2010 г. до окончателното изплащане. С решението е осъден Я. Й. С. да заплати на Н. Й. Д. лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Н. Н. Д. 312.50 лв. направени разноски по делото. С решението е осъден Я. Й. С. да заплати и държавна такса 200 лв. върху уважения иск и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Недоволен от решението е останал Я. Й. С., който го обжалва в осъдителната му част. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част,като се отхвърлят претенциите на ищците или да бъде намален размера на присъдените обезщетения. Твърди се ,че решението е необосновано,незаконосъобразно и неправилно, изразява се несъгласие с изводите на съдията относно установената фактическа обстановка, относно наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане и справедливостта при определяне размера на обезщетението. Твърди се ,че няма доказателства по делото за установяване размера на вредите на ищците и определението обезщетения от съда са завишени. В законния срок не е постъпил отговор по въззивната жалба, но в съдебно заседание ответниците по жалбата чрез пълномощника си заявяват, че жалбата е неоснователна. Твърди се ,че фактическата обстановка е изяснена, че има влязла в сила присъда. Моли да се потвърди обжалваното решение. Великотърновският окръжен съд след като се запозна с оплакванията в жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Обжалваното решение е постановено по повод исковата молба на Н. Й. Д. лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Н. Н. Д. против Я. Й. С. като е предявен иск по чл. 45 от ЗЗД за 8000 лв. неимуществени вреди. Твърди се от ищците , че със споразумение по нохд№ 1128/2011 г. ответникът е признат за виновен за извършени от него престъпления при условията на продължавано престъпление от м. януари до м. ноември 2010 г. в Г.Д.- престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК и престъпление по чл.325 ал.1 във вр. с чл. 26 от НК. Ищците твърдят, че в продължение на близо година двамата са получили психически тормоз и стрес, като Н. Д. се притеснявал за малолетния Н., а последния не е излизал сам от къщи,трябвало е да бъде воден до училище. Твърди се ,че тези чувства и преживявания са се засилили след като ответника е използвал газова пушка и пистолет и е стрелял по делата в двора на ОУ „Д.”-Д.. Ищците твърдят, че въпреки многократните намеси и предупреждения от органите на МВР ответникът е продължил със заканите,което увеличило страха у ищците. Затова е предявен иск срещу ответника да заплати на Н. Й. Д. сумата 3000 лв. неимуществени вреди за причинените му страхове,притеснения и психически тормоз, както ида му плати в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Н. Н. Д. сумата 5000 лв. неимуществени вреди за причинените му страхове,притеснения и психически тормоз, заедно със законната лихва от увреждането до окончателното изплащане. Претендирани са разноски по делото. От ответника е постъпил отговор по исковата молба, в който чрез назначения процесуален представител се взема становище, че исковете са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Алтернативно се взема становище ,че в случай, че съдът приеме ,че исковете са основателни,то размерът на обезщетенията да бъдат по-ниски от претендираните. За да постанови обжалваното решение съдията е приел, че предявените искове са за заплащане на обезщетение на нанесени неимуществени вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД-непозволено увреждане. В мотивите си съдията е обсъдил подробно съображенията на наказателния съд по нохд № 1128/2011 г. относно деянията на ответника по настоящото дело, както и наложеното наказание. Съдията подробно е анализирал и свидетелските показания, събрани по делото като се е мотивирал защо и доколко ги кредитира, което се споделя от въззивния съд. Районният съдия правилно е приел също, че одобреното от съда споразумение по наказателното дело има силата на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено то, неговата противоправност и виновността на дееца. След тези съображения съдията е изложил и такива относно размера на неимуществените вреди, които следва да се присъдят на ищеца, включително се е позовал и на практика на ВС. Съдията е приел, че в настоящия случай е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД по отношение на ищците, причинено от ответника и по±ледният на основание тази норма е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил-в случая неимуществени вреди. Изложени са съображения ,че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост и съдията е определил същото в размера, в който е уважил претенциите, като е взел предвид конкретните обстоятелства, установени по приложеното нохд-характера на увреждането/настъпили вредни последици за психичното здраве на ищците-изживения стрес от деянията и страха от преживяното/, начинът на извършването/многократно осъществяване на деянията в условията на продължавано престъпление/, обстоятелствата при които е извършено/стреляне по ищците и в двора на училището с въздушен пистолет и въздушна пушка/, и т.н. В тази насока съдът е мотивирал и защо присъденото обезщетение е в уважения размер, който размер се споделя напълно от настоящия състав. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства , които да променят фактическата обстановка ,установено от районния съд. Въззивният съд счита ,че районния съд правилно е възприел фактическата обстановка по спора, изложил е подробни мотиви за правните си изводи , не е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което решението в обжалваната част се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от изложеното съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 841/19.7.2012 г. по Г.д. № 694/2012 г. на ВТРС. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |