Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Маруся Кънева | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение №252 от 09.03.2012 г,постановено по гр.д.№ 158 по описа на ВТРС, за 2012г.,съдът е уважил молбата на Д. С. В. за издаване на заповед за защита по реда на закона за домашното насилие чрез налагане на мерки за защита срещу М. П.К. от с.Р. да се въздържа от извършване на домашно насилие и е осъдил Кънчовски да заплати глоба в размер на 200.00 лева.Със същото решение К. е осъден да заплати следващата се ДТ и направени разноски по делото. Против така постановеното решение е образувано възивно производство по подадена жалба М. К. чрез адвокат В. Н. и М. Н.,ВТАК.С жалбата са направени оплаквания за порочност на постановения съдебен акт,незаконосъобразност на постоновеното съдебно решение. Съдът, в закрито заседание е счел че са налице всички процедурни предпоставки за да бъде насрочено делото за разглеждане в открито съдебно заседение. В съдебно заседание страните поддържат заявеното становище с възивната жалба,ответник жалба респективно за неоснователност на жалбата. Съдът , като съобрази направените оплаквания,изложените д¯води и съображения и въз основа на доказателствата и закона, приема за установено следното: След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Производството по делото е образувано по постъпила молба от 29.12.2011 г от Д. С. В. с приложена към молбата декларация по чл.9 ал.3 от Закона за защита от домашно насилие за отправени заплахи и обиди от страна на М. П. К. с когото се намира във фактическо съпружеско съжителство по смисъла на чл.3 т.2 от ЗЗДН и имат родени две деца. Събирани са писмени и гласни доказателства,постановено е обжалваното решение. По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях.По тези съображения въззивният съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава. Правните изводи на първоинстанционния съд въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и въззивният съд възприема изцяло мотивите на районния съд относно упражненото психическо и емоционално насилие спрямо молителката което по свисъла на чл.2 ал.1 от ЗЗДН представлява акт на домашно насилие.Извършените от ответника действия противоречат на нормалните междучовешки отношения.Възникналите между страните конфликти следва да бъдат уредени със съответните законови способи.Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,взел е предвид декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, и въз основа на тях е изградил правни изводи, като е мотивирал правно обосновано съдебния си акт.Това обосновава и мотивира съда да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на районния съд относно наложената от съда мярка срещу М. К.,а именно да се въздържа от домашно насилие в който смисъл е и издадената заповед за защита. Неоснователно е оплакването в жалбата, че решението е порочно, тъй като съдът неправилно е приел че на 27.12.2011 г и на 28.12.2011 г.ответника е извършил домашно насилие спрямо молителката В..Тя никъде не била посочвала датата 27.12.2011 г. В молбата от 27.01.2012 г молителката е конкретизирала че на 28.12.2011 г, в присъствието на М. К. И. ответника е отправил обиди наричайки я "проста грънчарка" проста и самонадеяна и пр. както и че това негово поведение е продължило и след тази дата, което поведение внася безпокойство,заплашва сигурността и и тези на децата, тъй като те били свидетели на така установените отношения между тях.В приложената по делото декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН е посочена датата 28.12.2011 г както и последващи дати на които К. е извършвал домашно насилие спрямо молителката.Действително нито един от разпитаните свидетели не обвързва действията на К. с датите 27.12,28.12 2011 г .Законодателят е дал възможност на пострадалата от домашно насилие страна само с декларация по реда на чл.9 ал.3 от ЗЗДН да бъде установено поведение обуславящо защита по реда на закона за домашно насилие, което е достатъчно доказателство за установяване на наличието на домашно насилие.Независимо ,че за датата 27 .12.2011г. няма твърдение за извършени дейсйтвия представляващи домашно насилие , от показанията на свиделите и писмените доказателства по приложените три броя преписки от РПУ П. Т., се установява едно системно неправомерно поведение на ответника, представляващо израз на домашно насилие за продължителен период от време преди посочените от молителката дата но и след тях.Несъстоятелно е оплакването на жалбоподателя,че в решението на първоинстанционния съд за липса на мотиви за извършеното на 31.12.2011г. домашно насилие. Решението на първостепенния съд е правилно.В това оплакване се съдържа невярно твърдение. Съдът е осÝовал изводите си за действията на ответника до 29.12.2011г. включително и след като е установил наличието на такова в периода 27.-29.12.2011г. е приел ,че е без правно значение за изхода на делото е да изследва продължаващото поведение , представляащо домашно насилие по смисъла на закона. Ето защо въз основа на гореизложеното съдът намира ,че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати на В. направените във възивното производство разноски в размера на 300.00 лева адвоктаски хонорар по приложен договор за правна защита и съдействие. Водим от горното съдът, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №252 от 09.03.2012 г В. районен съд,постановено по гр.д.№ 158 по описа на съда за 2012г. ОСЪЖДА М. П. К. с ЕГН-* от с.Р.,община П. Т.,ул."Ч. и С. " №11 да заплати на Д. С. В.с.Р.,община П. Т.,ул."Ч. и С. " №11 направените във възивното производство разноски в размер на сумата от 300.00 лева Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |