Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.Плевен, 23,03,2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№3685 по
описа на съда за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по ИМ от “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***, чрез юрк.С., против М.И.Г., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на
ищеца сумата от 2627,48 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01,10,2017 г. –
30,11,2019 г., и 273,79 лева лихва
за забава за периода 04,12,2017 г. –
20,01,2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №390/2020 г. по описа
на ПлРС, по което има
издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника
по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се,
че имотът, находящ се в ***.
В ИМ е посочено разпределението
на претендираната главница по пера, като
изрично се сочи, че няма
монтирани ИРУ. В с.з. проц.представител на ищеца – юрк.Мъцин, моли съда да постанови решение възоснова
на събраните по делото доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения
му особен представител – адв.Х.Т., в който сочи,
че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че е недоказано твърдението, че ответникът е потребител - собственик/ползвател на процесния имот за процесния период, доколкото от представените доказателства се установява, че още през 1997 год.
е дарил собствената
си 1/4 ид.ч. от имота
на ***. Оспорени
са представените фактури, представената справка по пера,
верността на данните за общия
отопляем обем на сградата и отопляемия
обем на процесния имот, оспорва се
годността и изправността на общия топломер
в абонатната станция и на водомера за
студена вода, намиращ се преди
подгревателя за БГВ. В
с.з. особения представител на ответника -
адв.Х.Т. от ПАК, поддържа становище си от
отговора на ИМ, с изключение възражението за пасивната легитимация на
ответника, с оглед представеното удостоверение за наследници на ***. Прави се
възражение, че посочената сума не е на база реален отчет, а консумираната вода
е начислявана служебно, тъй като не е допускан служител за реално отчитане на потребената топла вода /чиято стойност е с най-голям дял от
претендираната сума за главница/.
Съдът, след
като се съобрази
със становищата на страните и събраните
по делото доказателства прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по
чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по
ч.гр.д.№390/2020 г. по описа на ПлРС, поради което се
явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От
представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 113,46 лева са начислени за отопление без ИРУ
/в баня/, 247,01 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
226173 лева са начислени за БГВ, 5,28 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на
потребител №10938 с титуляр ответника, че през процесния период е била
начислена сума в общ размер на 2627,48 лева главница и 273,79 лева лихва за
забава.
От представените копия от фактури за процесния период се
установяват и начисленията за отделните месеци.
От
представеното копие на нот.акт №152,
том 19, дело №3752/1997 г. на нотариус при ПлРС се
установява, че отв.М.Г. е
дарил на своята майка *** собствената си 1/4 ид.ч. от
процесния недвижим имот, а *** е дарила собствената си 1/2 ид.ч.
От представеното копие на нот.акт
№112, том 1, дело №К-167/1983 г. се установява, че *** и М.И.Г. са придобили
процесния недвижим имот след отчуждаване на техен недвижим имот, находящ се на ***,
кв.219 по плана на града.
От представеното копие
на споразумителен протокол №3/330 от 01,10,2016 г. се
установява сключването на споразумение за начина на отчитане на ТЕ между ищеца
и собствениците на етажната собственост на адрес ***. Към протокола са
приложени Протокол от ОС на ЕС на процесния адрес от 01,10,2016 г., както и
списък на собствениците, участвали в събранието.
От представеното копие
от Договор за дялово разпределение на ТЕ от 20,07,2013 г. се установява , че
същият е сключен между ЕС на процесния адрес и дружеството ***, регистрирано по
реда на чл.139а от ЗЕ.
От
представените с допълнителна молба от ищеца Констативни протоколи от 02,03,2016
г. и от 19,02,2018 г. за аб.станция №330 /намираща се
на адреса на процесния апартамент/ и Свидетелство от проверка на топломер /от
22,02,2016 г. и 12,02,2018 г./ се установява, че същите са подменени в срок и
са преминали метрологична проверка.
От
заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно -
икономическа експертиза е видно, че при
ищеца адреса на ответника
е регистриран с абонатен №10938, като от дружеството-ищец,
са издавали съответните данъчни фактури. От заключението се установява също, че по данни на фирмата за дялово разпределение в имота няма топлоразпределителни уреди, в банята има щранг-лира и има
монтиран водомер, но тъй като не е осигурен достъп за проверка и отчет,
разпределената ТЕ за БГВ е съгласно чл.52, ал.7 и ал.8 от Наредба №16-334/06,04,2007
г. за топлоснабдяването. Посочено е, че ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, е за действителен обем от 127,79 куб.м. Сочи се, че за
процесния период стойността
на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 2627,48 лева,
а лихвата за забава от изискуемостта
на отделното плащане е в размер на 276,65 лева. Размера на главницата
по пера включва
сума за отопление
без ИРУ в
размер на 113,46 лева, 5,28 лева
сума за услуга
дялово разпределение, 247,01
лева за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и БВГ /гореща вода/ в размер на 2261,73 лева. Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно,
обективно и компетентно.
От
представената справка от трето, неучастващо по делото лице – ***, се
установяват начисленията за топлоенергия за процесния период по пера. Изрично е
посочено, че делът за топлата вода е изчислен възоснова
на служебни данни, поради неосигурен достъп до имота. Видно е от представените карнети за процесния период от дружеството-топлинен
счетоводител, че за адреса на ответника няма отразени цифрови данни за реално
отчитане, а е посочено „на брой хора“
и „н.д.“. От представените справки за
дялово разпределение е видно, че за процесния имот са правени начисления за
топла вода при обитаване на жилището от двама души.
От
заключението на ВЛ по изготвената СТЕ се установява, че консумираното
количество топла вода е начислявано служебно, тъй като собственикът не е пускал
отчетника на фирмата за дялово разпределение до процесния имот. Начисляваната
служебна консумация се равнява на 140 литра на ден за човек, като са взети в
предвид двама души. ВЛ сочи, че до абонатната станция е доставяна ТЕ, което
респективно означава, че е доставяна и до имотите – етажна собственост. ВЛ е
установило, че извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено в
съответствие с Методиката за разпределение на ТЕ в сгради-ЕС, Приложение към
чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Посочено е, че начислените суми са в съответствие с Наредбата за топлоснабядването. ВЛ посочва, че общия топломер е
търговски прибор за измерване на ТЕ и като такъв е преминал през първоначална
проверка и последващи такива. ВЛ по СТЕ не е установило разминаване в
изчисленията на фирмата за дялово разпределение. По отношение количеството
топла вода е посочено, че в процесния имот има монтиран водомер за топла вода,
но поради недопускане до имота за реално отчитане е начислявана служебна
консумация. В с.з. ВЛ Й.В. посочва, че синът на ответника не е допускал да се
отчита водомера, дори се е стигнало до по-сериозно пререкание веднъж.
От
изисканото по молба на ищеца удостоверение за наследници на *** се установява,
че същата е починала на 09,06,2010 г., като е оставила за наследници ***и отв.М.И.Г..
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По отношение на
възражението за пасивната процесуална легитимация на ответника съдът счита
същото за неоснователно, по следните съображения - §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ определя понятието „битов клиент“
като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази
разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе
копие на нот.акт, конст.нот.акт и удостоверение за наследници може да се направи
извода, че собственици на процесния имот са били *** и ответника, при квоти 3/4
ид.ч. за *** и 1/4 ид.ч. за
ответника, като след нейната смърт ответникът е станал собственик на 5/8 ид.ч. от имота, а останалите 3/8 ид.ч.
се притежават от другия наследник на ***. От събраните по делото доказателства
не става ясно кога дружеството е променило служебно партидата на името на ответника.
Следва да се отбележи обаче, че съобразно чл.58 от ОУ на дружеството, при смърт
на потребител - физическо лице, наследниците или лицето, придобило правото на
собственост по силата на договор за издръжка и гледане или дарение, са длъжни
да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за
промяна на партидата с приложено копие от удостоверение за наследници или
съответно акт за собственост. В този случай, ищцовото дружество променя
партидата на името на наследника или един от тях по писмено споразумение между
тях или на името на лицето, придобило собствеността, като при липса на
споразумение между наследниците, купувачът открива партида на всички наследници
отговарящи солидарно съобразно удостоверението за наследници. Очевидно е, че в
случая подобно уведомяване до ищцовото дружество не е било предприето, поради
което и дружеството е зачислило партидата на съсобственика с най-голям дял. А
отношенията между лицата в съсобствеността, във връзка с ползите и тежестите на
общата вещ, следва да се уреждат по друг ред. Ето защо съдът приема, че
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител
на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право
на ползване на имота, до който се
доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е собственик на 5/8 ид.ч. от имота, то следва
да се приеме,
че същият се явява клиент
на топлинна енергия по силата
на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният
анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие
на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответника. Безспорно е между
страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана.
Ответникът е собственик на апартамент №9 във вход“В“ в
сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от
ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на
ползване на топлоснабдявания имот – тоест по
нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал
топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че
е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител.
Предвид
наличието на отоплителна система в блока, нормата на закона и в частност
чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение на собственика/носителя на ВП на
ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер,
тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1
от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената
топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава в
размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД в размер на
2627,48 лева съгласно приложените справки от третото неучастващо по делото
лице. При осъществяването
на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия,
дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ
/отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в
който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е
определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според
която потребители на топлинна енергия са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо
да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се
определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите
условия определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
По отношение на
доводите на особения представител на ответника, че не е доказана консумацията на топла
вода, тъй като няма реален отчет, съдът съобрази следното – съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата, изразходваното
количество гореща вода от отделните
потребители се определя по водомерите
им за гореща
вода, а когато такива липсват или са повредени
или не е осигурен достъп за отчитане - при
норма за разход на гореща
вода 140 литра на обитател за едно
денонощие на потребление. Съдът счита, че в процесния случай може да
се приеме, че е осъществена
хипотезата на чл.69, ал.2 от Наредбата, тъй
като са представени
доказателства /карнетите от фирмата за дялово
разпределение, които не са оспорени по надлежния ред/, от които се
установява, че достъп до имота не е осигурен при ежемесечното посещение на
адреса. Ето защо, доколкото се събраха доказателства, че ответникът е търсен за отчет
на уредите в имота си, но
е отказал достъп, съдът намира, че
извършеното разпределение на 23,8077 мвтч. топлоенергия за БГВ при условията на
чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснобдяването
е правомерно, респективно начислените на ответника суми за БГВ за процесния период се явяват
дължими, поради което искът се
явява основателен и в тази част, а именно
- досежно начислената на ответника през
процесния период сума за БГВ на стойност
2261,73 лева.
Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния и с оглед
основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и в
предявения размер от 273,79 лева.
На основание гореизложеното
съдът намира, че искът с правно
основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен
като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на 97,08 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител, 100,00
лева депозит за ВЛ за СИЕ, 120,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил разноски в размер на 58,02 лева за държавна такса
и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на
спора, ответникът следва да му
заплати.
Следва на адв.Т. да се изплати
възнаграждение за особено предсатвителство в размер
на внесения за това депозит от 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал1 от ЗЗД, че М.И.Г., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор Й. ***,
сумата от 2627,48 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,10,2017 г. –
30,11,2019 г., и 273,79 лева лихва за
забава за периода 04,12,2017 г. – 20,01,2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 24,01,2020 г., до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№390/2020 г. по описа на
РС Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК М.И.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.”
ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените разноски в исковото производство в размер на 97,08 лева за държавна такса, 300,00 лева за депозит за особен представител, 100,00
лева депозит за ВЛ за СИЕ, 120,00 лева депозит за ВЛ по СТЕ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК М.И.Г., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на “Т.П.”
ЕАД, със седалище и адрес на
управление ***, представлявана от изпълнителния
директор Й. ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в размер на
108,02 лева.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.Х.Т. от
ПАК възнаграждение за особено представителство в размер на 300,00 лева.
Решението
може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: