Р Е Ш Е Н И Е № 41

гр. Сливен, 08.04.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на единадесети март

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

 

при секретаря                           Радостина Желева                                        и с участието на прокурора       Милена Радева                                                                   като разгледа докладваното от                       председателя                               КАНД № 20   по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С Решение № 553/11.12.2019 г., постановено по АНД № 817/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2646185 от 02.04.2019 г., издаден от ОД на МВР – гр. Сливен, с който на Г.И.Б., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Горното решение е обжалвано в законният срок от ОДМВР Сливен. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно поради нарушение на материалния закон. Счита, че издаденият електронен фиш съответства на изискванията на закона, като правилно е издаден на собственика на МПС, тъй като декларацията подадена от същия не била придружена с копие от СУМПС на нарушителя. За този период на собственика били връчени четири електронни фиша. В декларацията не било посочено за кое нарушение се касае. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен и потвърди електронния фиш.

В съдебно заседание касатора ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище представено от пълномощника му завява, че поддържа касационната жалба, няма искания за събиране на доказателства, моли съда да уважи същата.  Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касацията не се явява в съдебно заседание. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, в което заявява, че оспорва подадената касационна жалба. Моли съда да остави решението на първоинстанционния съд в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение се явявало правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 02.04.2019 г. в 19:37 ч., в област Сливен, гр. Сливен, бул. „П. Х." до магазин Оньор в посока бул. „Стефан Стамболов" при ограничение до 50 км/ч за населено място, контролните органи при сектор КАТ „Пътна полиция" при ОД на МВР-гр. Сливен са заснели с помощта на автоматизирано техническо средство № TFRM-1 519, собственост на ОД на МВР-Сливен, МПС марка „Фолксваген Пасат" с ДК № *******, управлявано със скорост от 68 км/ч (доколкото измервателния уред дава отклонение в диапазона от 3 километра) при разрешена 50 км/ч за населено място, въведен с пътен знак Д-11.

Въз основа на горната констатация на собственика на МПС - ответника в настоящото производство е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. Същия е издаден от ОД на МВР-гр. Сливен, като на Б. на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал.1 т. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.

С молба с вх. № 343000-4062/20.05.2019 г. от Г.И.Б. е депозирана декларация, в която е посочено, че от 01.10.2018 г. до 07.04.2019 г. МПС Фолксваген Пасат с per. № ******* е било във владение на Й. В. И.с постоянен адрес:***.

За да отмени електронния фиш, районният съд е приел, че в срока по чл. 188, ал.1 от ЗДП ответника по касацията е предоставила декларация, от която безспорно се установявало, че е предоставила МПС на друго лице. При такива мотиви районният съд е отменил процесния електронен фиш за налагане на глоба.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен съдебен акт.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че с подаването на декларацията е оборена презумпцията по чл. 189 от ЗДвП. Към тази декларация не е представено на изискуемото копие от свидетелството за управление на МПС на сочения за водач. Кумулативно изискуемите предпоставки за анулиране на електронния фиш при деклариране са две - попълване на декларация и предоставяне на копие от СУМПС. Липсата на което и да е от тях не изпълнява изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за анулиране на фиша. Представянето на СУМПС е индиция, че лицето, на което се твърди, че е предоставено МПС за управление, се е съгласило именно в тази връзка да предаде копие на своето СУМПС. В противен случай всяко деклариране на лица като водачи при установено нарушение единствено по твърдение на собственика, би довело до тяхното санкциониране, без възможност последните да се защитят. В хода на съдебното следствие жалбоподателката също не ангажира надлежни доказателства, които да изключват административнонаказателната и отговорност. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и за извършеното с автомобила нарушение правилно е следвало да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя в качеството му на собственик на това моторно превозно средство. В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5412/2013 г., III о., според което в случай, че собственикът не може да декларира на кого е предоставил управлението в конкретния ден и час и не може да представи копие от свидетелството му за управление, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, подлежи на санкция за извършеното с въпросния автомобил административно нарушение.

Електронният фиш съдържа необходимите за изясняване на фактическата обстановка реквизити, както и задължителните реквизити посочени в ЗДвП, съобразно нормата на чл. 189 ал. 4 изр. второ от този закон. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма.

С оглед гореизложеното по делото не се установява да са нарушени правилата за установяване на нарушения на ЗДвП с автоматизирано техническо средство, както и за издаване на ЕФ.

При тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че процесният ЕФ е издаден при спазване на всички съществени процесуални правила, при точно прилагане на материалния закон, като наложеното наказание е адекватно и съответно по вид и размер на степента и тежестта на извършеното нарушение.

Предвид горните съображения Административният съд, в качеството си на касационна инстанция намира, че оспореното решение на Районен съд Сливен, с което е отменен ЕФ е неправилно, а подадената против него жалба – основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение на Сливенския районен съд следва да бъде отменено и спорът – решен по същество,  като бъде потвърден обжалвания ЕФ като законосъобразен. 

С оглед изхода на спора основателно и своевременно се явява искането на касатора за присъждане на разноски. Ответника по касацията следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР Сливен 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ.

Във връзка с гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 553/11.12.2019 г., постановено по АНД № 817/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, като НЕПРАВИЛНО.

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 2646185 от 02.04.2019 г., издаден от ОД на МВР – гр. Сливен, с който на Г.И.Б., на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2  от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Г.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР Сливен сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.