№ 116
гр. Сливен, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20232230201451 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от И. Р. С. с ЕГН
********** от гр. Сливен, против НП № 23-0804-004469 от 13.09.2023 год.,
издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с което е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде
отменено НП и претендира направените по делото разноски.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не
изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.
По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на
въззиваемата страна, в което изразява становището си по съществото на
делото, моли издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно и
прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
1
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.07.2023 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 948309 против
жалбоподателя за това, че на 16.07.2023 год. в 22,47 часа в гр. Сливен, бул.
„Бургаско шосе” до автокъща Ауто Ка, в посока ул. „Янко Сакъзов“
управлява личния си лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № *****,
като при извършената проверка се установило, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя на 16.07.2023 год. (л. 17 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 23-0804-004469 от
13.09.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ –
Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 год. на МВР били отнети 10 контролни точки. В НП било
отразено, че материалите по горепосочения АУАН били изпратени в РП –
Сливен по данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК с писмо с рег. №
804000-8023/20.07.2023 год., започната била проверка, която завършила с
постановление за отказ за образуване на наказателно производство с вх. №
3645/2023 год. от 11.09.2023 год. на РП и с мнение за налагане на
административно наказание. В НП било отразено още, че на основание чл.
189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от
ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и неговият
негативен отзвук сред останалите участници в движението. НП било връчено
лично на жалбоподателя на 06.10.2023 год. (л. 6 от делото).
От приложеното към административнонаказателната преписка заверено
копие от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
08.09.2023 год. на РП – Сливен се установява, че наблюдаващият прокурор е
приел, че С. не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, като
незнанието на това обстоятелство изключвало умисъла за извършване на
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и го прави несъставомерно от
2
субективна страна (л. 11 – 12 от делото).
От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ към ОД на
МВР – Сливен се установява, че до жалбоподателя с писмо с обратна
разписка чрез „Български пощи“ било изпратено Уведомление с рег. № 804р-
3834/11.07.2023 год. за служебно прекратена регистрация на процесното
МПС, но същото не е получено, като писмото е върнато на 09.08.2023 год.
като непотърсено (л. 33 – 36 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
извършено от жалбоподателя административно нарушение, като въззиваемата
страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП
фактическа обстановка. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че на посочената дата в НП на
жалбоподателя била извършена проверка, при която било констатирано, че
същият управлявал лек автомобил „Рено Меган Сценик” с рег. № *****, като
автомобилът бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП от 11.07.2023 год., като било посочено, че с това е нарушил
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.
10, изр. 1 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574,
ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно с цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП
законодателят е вменил задължение на съответния административен орган да
уведоми собственика на съответното пътно превозно средство за
прекратяването на регистрацията. В настоящия случай не се установява по
несъмнен начин собственикът на процесния автомобил жалбоподателя С. да е
бил уведомен по надлежния ред от ОД на МВР - Сливен за служебно
прекратената регистрация на ППС. От приложената служебна справка от
Сектор „ПП“ към ОД на МВР – Сливен се установява, че е изпратено
уведомление до жалбоподателя, но същото не му е било връчено по
3
надлежния ред и жалбоподателят не би могъл да знае за прекратената
регистрация на процесното МПС. В Решение № 130/06.10.2021 год. по КАНД
№ 116/2021 год. по описа на СлАС е посочено, че вмененото обаче във вина
на водача административно нарушение не е съставомерно от субективна
страна, доколкото по делото липсват доказателства към датата на проверката
ответникът по касацията да е бил уведомен от ОДМВР за служебната
дерегистрация на автомобила. При тази неустановеност въобще на
извършване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
виновно от жалбоподателя, наложеното наказание е неоснователно и трябва
да бъде отменено.
Ето защо, доколкото извършеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
не е доказано по безспорен и категоричен начин, съдът намира, че следва да
отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.
В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските във вид на
адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на
въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в
тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно
чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или
адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да
бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до
1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат
4
присъдени разноски, които съгласно представения по делото Договор за
правна защита и съдействие (л. 41 от делото) са в размер на 400,00 лева, както
и разноски в размер на 250,00 лева на основание чл. 14, ал. 2 от Наредбата за
явяване в повече от две съдебни заседание (л. 60 от делото). Съдът
констатира, че процесуалния представител на въззиваемата страна е направил
възражение срещу размера на разноските, посочено в становището (л. 39 от
делото), така и в придружителното писмо (л. 2 от делото), но тъй като същите
са в минималния размер определен по Наредбата, то възражението е
неоснователно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в пълен размер от
650,00 лева, съгласно представените по делото договори за правна защита и
съдействие.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0804-004469 от
13.09.2023 год., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР – Сливен, РУ –
Сливен, с което на И. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати в полза
на И. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Сливен разноски в размер на 650,00
(шестстотин и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5