№ 207
гр. Пазарджик, 17.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500219 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.267 ал.1 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по подадени въззивни жалби с вх.№1451 от 18.01. 2024г.
от жалбоподателя-ищец К. А. Д., ЕГН-********** от гр.П.,
ж.к.“Тракия“,бл.207, вх.“В“, ет.7, ап.21 със съдебен адрес гр.П., ул.“С." №**,
оф.* чрез адв.А. С. и с вх.№788/11.01.2024г. от жалбоподателя-ответник
Министерство на енергетиката на Република България, представлявано от
министъра на енергетиката Р. Р., а понастоящем от министър В. М. от
сформирания служебен кабинет на Р България, със съдебен адрес гр.С.,
ул.“Т." №*, чрез процесуалния си представител Д. З., надлежно
упълномощена да представлява Министерство на енергетиката, против
Решение № 1386 от 22.12.2023г. на Пазарджишки районен съд постановено
по гр.д.№20205220103440 по описа на съда за 2020г., с което е ОСЪДЕНО
Министерство на енергетиката ЕИК ********* с адрес за призоваване: гр.С.,
ул. „Т." №*, да заплати на К. А. Д., ЕГН ********** от град П., ж.к. “Т."
бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, сумата от 3306,85лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди и сумата от 3000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и двете произтичащи от
нарушение на правото на Европейския съюз /чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/,
от страна на Министерство на енергетиката в Приложение към чл.61 от
1
Наредба №16-334/06.04.2007 г. / в редакцията преди изменението от 2013 г. /
за топлоснабдяването - т.6.1 от Методиката за дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на
исковата молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане, като Е
ОТХВЪРЛЕН предявения иск против Министерство на енергетиката за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера от 3000лв.
до претендирания размер от 5100,00 лв. ведно със законната лихва за забава
като неоснователен; ОСЪДЕНО е Министерство на енергетиката ЕИК
********* с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Т." №*, да заплати на К. А. Д.
ЕГН ********** от град П., ж.к.“Т." бл.***, вх.*, ет.*, ап.** сторените в
настоящото производство разноски в размер от 25,00 лв. за внесени държавни
такси; да заплати на адв. А. С. със служебен адрес : гр. П. 4003, ул. „С." №**,
оф.*, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв в размер от
1000,58лв; да заплати по сметка на РС-Пазарджик разноски за
възнаграждение на вещи лица в размер от 1046,47 лв.; осъден е К. А. Д., с
посочен адрес и ЕГН, да заплати на Министерство на енергетиката ЕИК
********* с адрес за призоваване : гр.С., ул. „Т." №* сторените в настоящото
производство разноски съобразно отхвърлената част от претенцията за
неимуществени вреди в размер от 41,15 лв.
Със същото решение са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от К. А. Д.
против Народно събрание на Република България- гр. С., пл. "Н. с." №* и
Окръжен съд - П. БУЛСТАТ ********* с адрес : гр. П., бул. „ Ш. с." №***
искове за солидарното им осъждане да заплатят сумата от 3306,85лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от
5100лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
двете произтичащи от нарушение на правото на Европейския съюз, ведно със
законната лихва върху тези главници, считано от датата на подаване на
исковата молба - 19.12.2019 г. до окончателното изплащане; осъден е К. А.
Д., да плати на Народно събрание на Република България-гр.С.,пл."Н. с." №*
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв както и да плати на
Окръжен съд - П. БУЛСТАТ ********* с адрес : гр. П., бул. „ Ш. с." №***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
С въззивната си жалба с вх.№1451 от 18.01.2024г. от жалбоподателя -
ищец К. А. Д., ЕГН-********** от гр.П., е направил особено искане да бъде
2
спряно настоящото въззвивно производство до приключване на дело С-
760/23 на СЕС /Съда на Европейския съюз/,образувано по повод отправено
по гр.д.№11618/2021г. на Районен съд П., преюдициално запитване,
доколкото отправените въпроси са от значение за правилното приложение на
правото на ЕС, между които и за съответствието на формулата по т.6.1.1 от
Методиката за топлоснабдяване с правото на ЕС.
Искането е допустимо и основателно.
Настоящият исков процес /гр.д.№3440/2020г. по описа на РС-
Пазарджик/ е образуван по искова молба на К. А. Д., ЕГН-********** от гр.П.
и против Министерство на Енергетиката на Р България, ЕИК-*********,
Окръжен съд П., БУЛСТАТ-********* и Народно събрание на Р България, за
солидарно осъждане на тримата ответници да заплатят обезщетение за
имуществени вреди от 6630.14лв, намалени на 3306.85лв и обезщетение за
неимуществени вреди от 3000лв /увеличени на 5100лв/ ,произтичащи от
твърдяно нарушение на правото на Европейския съюз от ответниците, ведно
със законната лихва върху главниците и разноските. Като конкретни
нарушения на разпоредби от правото на Европейския съюз ищецът е посочил
в исковата си молба-нарушение на изискванията, въведени в чл.13 т.1, т.2 и
т.3 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006г. относно ефективността при крайно потребление на енергията и
осъществяване на енергийните услуги, съответно чл.9 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г. относно
енергийната ефективност; неправилност на Методиката за дялово
разпределение на топлинната енергия; нарушения допуснати при приемането
на т.6.1.3 от същата Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия на сгради-етажна собственост /пропорционално разпределение на
количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация на
отопляемия обем на имотите по проект по чл.61 ал.1 от Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването, като неотговаряща на правото на ЕС и на изискването на
чл.13 от Директива 2006/32/ЕО за заплащане от крайните потребители само
на реално потребената услуга; недостатъчно ясно транспонирана Директива
№2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006г. и
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012г.
и непредприети мерки за преустановяване прилагането на порочни правила
на Приложение №61 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за
3
топлоснабдяването по отношение методиката за дялово разпределение и
определяне на метода за изчисляване на енергията за битова гореща вода и
сградна инсталация.
От извършената служебна проверка по висящността на цитираното
дело –С 760/2023г. на СЕС се установява, същото е образувано по повод
отправено от П.ски районен съд /гр.д.№11168/2021г. на П.ски районен съд/,
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз на основание чл.267
§1 б. “а“ и „б“ от ДФЕС и чл.629 ал.3 от ГПК по тълкуване на разпоредба или
на акт от Правото на Европейския съюз по следните въпроси: 1. Допуска ли
чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за
изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл.169 от ДФЕС, заплащане на разходи за
топлинна енергия, излъчена от инсталацията на сградата, при положение,
че стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори?
2. Допуска ли чл. 9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС,
възможността на топлофикационно дружество, въз основа на националната
правна уредба да претендира стойността на потребена топлинна енергия
от сградна инсталация, като количеството топлинна енергия се определя
въз основа на създадена от администрацията формула, която: въвежда
коефициент, отчитащ дела на инсталираната мощност на сградната
инсталация спрямо общата мощност на отоплителната инсталация, без да е
ясно как е формиран този коефициент; -инсталирана мощност на сградната
инсталация, която използва формулата, не държи сметка за това какви са
реално инсталираните мощности; - не отчита температурата на топлоносителя
в сградната инсталация; -презумира, че инсталацията работи на максимална
мощност постоянно; - не взима предвид специфичното действие на
различните видови топлинни системи /в случая „Тихелман“/ и ги приравнява
по действие; - автоматично приема, че средната температура за сгради –
етажна собственост, се равнява на 19 ˚С.;
3. Допуска ли чл.9, пар. 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕС и 2006/32/ЕО и чл. 169 от ДФЕС,
възможността на топлофикационно дружество въз основа на национална
правна уредба, да претендира стойността на потребена топлинна енергия за
4
битова гореща вода, като количеството топлинна енергия се определя въз
основа на създадена от администрацията формула, която не взима предвид
температурата, до която трябва да се подгрее и достави на абонатите битовата
гореща вода, респективно от топлинната енергия, необходима за това
подгряване, не взима предвид и обема в куб.м., потребена битова гореща вода
от абонатите и при приложението й винаги се гарантира двойно по-голяма
стойност на битовата гореща вода през зимния отоплителен сезон в сравнение
със същата начислена през летния сезон?
4. Допуска ли разпоредбата на чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2012г. относно ефективността
при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийните
услуги и за отмяна на директива 93/76/ЕИО на Съвета, съответно чл.9 §3 от
Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012г. относно енергийната ефективност, за изменение на
директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО и чл.169 от ДФЕС, възможността на топлофикационно
дружество, въз основа на национална правна уредба, да претендира
стойността на потребена топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация в сгради - етажна собственост, разпределена пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект, без оглед на реално отдаденото
количество топлинна енергия в обекта съобразно технологичните
възможности на отоплителните инсталации? 5.Противоречат ли
изискванията за забрана на злоупотреба с господстващо положение по
смисъла на чл. 101 от ДФЕС и за забрана на предоставяне на недължима
държавна помощ по смисъла на чл. 107 от ДФЕС, националните правила,
които предвиждат потребителите да заплащат за доставка на топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект, без оглед на реално отдадено количество
топлинна енергия за всеки обект; 6.Допуска ли чл.3 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и по-конкретно в светлината на Приложение
„Условия, посочен в чл.3, параграф 3, б.“о“, разпоредба в общи условия на
енергиен доставчик, предвиждащ потребителя да дължи обезщетение за
забавено плащане по прогнозни дължими суми в 30-дневен срок от
издаването на фактурата? Подобна разпоредба не представлява ли
кредитиране на енергийното предприятие и поставя ли по този начин този вид
доставчик на енергия в привилегировано положение спрямо други
доставчици на различен вид енергия за отопление.
Отправеното преюдициално запитване от Районен съд - П. по гр.д. №
11618/2021 г. по описа на РС – П. до Съда на Европейския съюз съдържа
5
искане за тълкуване на разпоредби от Правото на Европейския съюз както и
тълкуване и валидност на акт на орган на ЕС имащи значение за правилното
решаване на делото от българския съд предвид твърдяното от настоящия
ищец нарушение на разпоредбите от правото на Европейския съюз
посочените в преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз
въпроси /първите пет пункта/ имащи значение за правилното разрешаване
на спора от българския съд са идентични и се припокриват с разрешаването
и на настоящия правен спор на основание решението на СЕС по
преюдициално запитване на основание чл.267 пар.1 ДФЕС до Съда на
Европейския съюз по всичките въпроси, относими и към разглеждането на
настоящия правен спор.
Касае се за въведени доводи още в производството пред първата
инстанция за твърдяно несъответствие на българското национално право с
Директива 2012/27/ЕС. довело като резултат до нарушение на правото на
Европейския съюз и че съдът е длъжен да издири правилата, уредени на ниво
– съюзно право и да приложи същите, ако са налице предпоставките за това,
като съдът дължи проверка за неточното или погрешно въвеждане на
изискванията на Директива 2012/27/ЕС в националното законодателство и в
частност чрез ЗЕ и ЗЕЕ, цитираната Методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия на сгради-етажна собственост, Приложение №61 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за топлоснабдяването по отношение
методиката за дялово разпределение и определяне на метода за изчисляване
на енергията за битова гореща вода и сградна инсталация, и с оглед
задължението му на национална юрисдикция, гарантиращ приоритета и
директния ефект на правото на Европейския съюз.
По основанието за спиране на настоящото въззивната производство,
следва да се отбележи, както между впрочем това е посочено в мотивите и от
Апелативен съд П., /определение №38 от 26.01.2024г. по в.гр.д.№ 27/2024г./,
че макар в разпоредбата на чл.229, ал.1 ГПК да не е предвидена специална
хипотеза на спиране на производството при наличие на отправено по друго
дело преюдициално запитване пред СЕС, следва да се посочи, че нормата на
чл.229, ал.1, т.7 ГПК препраща към други случаи, когато това е изрично
предвидено по закон. В разпоредбата на чл.631 ГПК изрично е предвидено,
че се спира делото, по което е отправено преюдициалното запитване, поради
което, доколкото се касае за процесуална норма, тя, както и нормата на
чл.229, ал.1, т.7 ГПК не могат да се тълкуват разширително, защото, след като
се касае за друго дело, съдът по същото следва да извърши преценка дали
отправеното не по същото дело преюдициално запитване е обуславящо за
правилното решаване на спора, която преценка несъмнено е конкретна за
всеки отделен случай, което изключва автоматичното спиране на другото
6
дело поради отправено преюдициално запитване. Въззивната инстанция /АС-
П./ посочва още, че без всякакво съмнение, че независимо че е отправено по
друго дело, отговорите, които ще получи преюдициалното запитване ще са
обвързващи за съда и страните по всички идентични или сходни висящи и
бъдещи производства пред българските съдилища, по които въпросите, на
които е даден отговор, са обуславящи за изхода на делото, което напълно се
споделя от настоящата инстанция. Освен това от материалите по делото е
видно, че в рамките на предявената искова молба по гр.д.№3440 от 2020г. по
описа на РС-Пазарджик, срещу тримата ответници, ищецът К. А. Д. е поискал
спиране на производството, поради висящия преюдициален спор - същото
дело С-760/23г. на СЕС което не е уважено от съда. Освен това е поискано от
исковия съд да отправено и преюдициално запитване по идентични въпроси,
което също не е уважено.
Констатира се, че в конкретния случай, отправените с преюдициално
запитване на Районен съд - П. по гр.д. № 11618/2021г. по описа на РС - П.
въпроси са идентични с тези, за които са предмет и на настоящия правен спор
относно глобално заявеното от ищеца нарушаване правото на Европейския
съюз чрез издаването на вътрешни национални актове, които му
противоречат /на цитираните директиви/ и основно Методиката за дяловото
разпределение на топлинната енергия като цяло както и отделни нейни
разпоредби, както и Наредба № 16-334 от 6 април 2007г.
Изводът е, че предметът на споровете по всичките дела, включително
и настоящото гражданско дело, ищец по които е К. А. Д., е сходен,
доколкото се касае за искове за твърдяни нарушения на правото на
Европейския съюз, от което ищецът е претърпял вреди /имуществени и
неимуществени/ относимо в частност и към дължима цена на доставена
топлинна енергия /в последния случай се касае за стойността на
разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация/. Предвид
на правния принцип за процесуална икономия, АС-П. смята и приема, че СЕС
не би допуснал до разглеждане по-късно отправено преюдициално запитване
по същите въпроси, по които вече е налице по-рано отправено преюдициално
запитване по друго дело. При всички случаи обаче, резултатът от
произнасянето на Съда на Европейския съюз по отправеното преюдициално
запитване от Районен съд - П. по гр.д. № 11618/2021г. по описа на РС – П., по
което както вече се посочи вече има образувано дело пред СЕС – С-760/23г.
/изрично посочено в мотивите на ПАС/ както и от представената справка,
ще е от значение за правилното решаване на спора и за настоящия правен
спор, предмет на в.гр.д.№219/2024г. по описа на ОС-Пазарджик.
Ето защо, Пазарджишкият окръжен съд еднозначно приема, че са
налице основания за спиране на делото при условията на чл.229, ал.1, т.4
7
ГПК, тъй като решението на СЕС по отправеното от Районен съд - П. по гр.д.
№ 11618/2021 г. по описа на същия съд преюдициално запитване, по което е
образувано пред СЕС дело С-760/23г., ще има значение за правилното
решаване на спора по в.гр.д.№ 219/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
Предвид изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по въззивно гр.д.№ 20245200500219 по описа
на Окръжен съд за 2024г до произнасяне на Съда на Европейския съюз по
дело С-760/23г., образувано по направено преюдициално запитване от
Районен съд-П. по гр.д. №11618/2021г. по описа на РС – П..
Определението за спиране на производството по делото подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - П. в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8