Определение по дело №15670/2018 на Софийски градски съд

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. София, 16.07.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Д въззивен състав в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

                                                                           мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Йорданова в.гр.д. № 15670 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

 

С решение № 12380 от 08.01.2018 г. по гр.д. № 12380/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 73 състав, с което е признато за установена на осн. чл.422, ал.1 от ГПК, че ответникът К.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** е задължен да плати на ищеца „О.б.б.“ АД (ОББ), ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните директори С.П.В.и Р.И.Т.следните суми: на основание чл.430, ал.1, вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 от ТЗ – 2788,14 лв. представляваща задължение за връщане на полученото по договор за банкова карта от 21.01.2005 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.05.2011 г. до изплащане на сумата; на осн. чл.430, ал.2, вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 194,24 лв., представляваща договорна лихва от 29.06.2010 г. до 12.05.2011 г.; на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД – 2,83 лв., представляваща неустойка за забава от 29.06.2010 г.  до 12.05.2011 г. С решението са отхвърлени частично исковете за разликата от уважените части до пълните предявени размери, както следва:  по иска по чл.430, ал.1, вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 от ТЗ – до размера от 2832,55 лв.; по иска по . чл.430, ал.2, вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – до 480,21 и по чл.92, ал.2 ЗЗД – до 29,63 лв.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 267 ГПК въззивният съд установи, че в диспозитива на обжалваното решение Софийски районен съд е посочил, че по иска с правно основание чл. 430, ал.1 вр. чл.288 ТЗ вр. чл.79, ал. 1 от ТЗ законната лихва се дължи от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2011 г. Същевременно в мотивите на решението е посочено, че законната лихва се дължи от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК – 13.05.2011 г. Датата 13.05.2011 г. в действителност е датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.20334/2011 г., по описа на СРС, 73 състав.

С оглед на изложеното въззивният съд намира, че в обжалваното решение е налице очевидна фактическа грешка, поради което делото следва да бъде прекратено и върнато на Софийски районен съд за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК. След изпълнение на дадените указания делото следва да бъде върнато обратно на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав за произнасяне по въззивната жалба.

 

Воден от горното,  Софийски градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. № 15670 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд,  Гражданско отделение, 73-ти състав за провеждане на производство по реда на чл. 247 ГПК по поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в решение № 308206 от 08.01.2018 г. по гр.д. № 12380/2012 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 73-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.    

 

                                                                                               

                                                                                                2.