РЕШЕНИЕ
№ 2934
гр. В., 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 20 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20223110104938 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК /фаза по допускане на делбата/.
Производството по делото е образувано по предявен от Я. В. Я. с ЕГН **********,
Д. В. Я. с ЕГН ********** и К. Д. С. с ЕГН ********** срещу М. Я. Ж. с ЕГН **********
и Ж. В. Ж. с ЕГН **********, иск справно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в гр. В., Община В., Варненска област, ул. „И. М. №
*, *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с
идентификатор * по КККР, находящ се в сграда с ид. *, разположена в поземлен имот с ид.
*, при съседни самостоятелни обекти: под обекта *.3, над обекта *, ведно с две избени
помещения, коридор, котелно помещение и баня- тоалет в избения етаж на сградата,
прилежащите към жилището ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, както и 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. * по КККР, одобрени със
заповед * г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния
обект и поземления имот от * г., с административен адрес: гр.В., Община В., Варненска
област, ул. „И. М.” № 7, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение на територията-
урбанизирана, начин на трайно ползване, средно застрояване, с номер по предходен план *,
при граници: имоти с идентификатори **.
Ищците твърдят, че те и ответниците са съсобственици на самостоятелен обект в гр.
В., ул. „И. М. № *, *, с предназначение: жилище, апартамент, на едно ниво, със застроена
площ 89 кв.м, с идентификатор * по КККР, находящ се в сграда с ид. *, разположена в
поземлен имот с ид. *, при съседни самостоятелни обекти: под обекта *.3, над обекта *,
ведно с две избени помещения, коридор, котелно помещение и баня - тоалет в избения етаж
на сградата, прилежащите към жилището ид.части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху поземления имот, както и 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. * по КККР,
одобрени със заповед * г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект и поземления имот от 15.11.2017 г., с административен адрес: гр.В.,
Община В., Варненска област, ул. „И. М.” № *, с площ от 266 кв.м, с трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване, с номер по
предходен план *, при граници: имоти с идентификатори * и * Сочат, че съсобствеността е
възникнала при следните обстоятелства: Янчо Стоянов Димитров с ЕГН **********,
1
придобил правото на собственост върху поземления имот по силата на договор за покупко-
продажба, сключен е нот. акт № * г. на нотариус при ВНС. Сключената сделка била
възмездна при действието на чл.13, ал.1 от СК от * г. по време на брака на купувача с
В.И.Д., сключен на *г., поради което имотът бил придобит в съпружеска имуществена
общност. След покупката на имота Я. и В. Д. построили в дворното място нова двуетажна
жилищна сграда въз основа на издаден Позволителен билет №* г. Твърдят, че с договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № *г. на нотариуса при ВРС, поправен с нот.акт № *
г. на нотариус рег. № *г. на сл.по вписванията - В., Я. С. Д. и В.И.Д. прехвърлили
безвъзмездно на ответницата М. Я. Ж. правото на собственост върху втория етаж от
жилищната сграда, заедно с избено помещение е площ 7 кв.м, находящо се под сервизните
помещения на първия етаж, гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/3
ид.ч. от дворното място. Така дареният втори етаж представлява самостоятелен обект с ид. *
в сграда с ид. *, разположена в поземлен имот с ид. * и административен адрес: гр. В., ул.
„И. М.” № *, а гаражът е с идентификатор *.3 с площ от 34.40 кв.м. по обяснителна записка
към архитектурно заснемане и представлява самостоятелен обект в сграда с ид. *. В
съответствие с изискванията на чл.13, ал.З от СК от 1968 г., договорът за дарение по нот. акт
№*г. е сключен от Я.С.Д.със съгласието на съпругата му В.И.Д.. Сочат, че след дарението
Я.С.Д. и В.И.Д. запазили в СИО правото на собственост върху първия етаж от сградата,
складовите помещения в избения етаж (без мазата от 7 кв.м, находяща се под сервизните
помещения на първия етаж), а именно: две избени помещения, коридор, котелно помещение
и баня- тоалет, които не са обект на договора за дарение от * г., съответните идеални части
от общите части на сградата и 2/3 ид.части от дворното място, в което е построена.
Съпружеската имуществена общност върху описания имот била прекратена със смъртта на
Я. Д. на 30.10.1983 г. След неговата смърт преживялата съпруга В. И.Д. останала собственик
на основание придобиване в СИО, прекратена със смъртта на съпруга, на 1/3 ид.ч. от
поземления имот и 1/2 ид.ч. от първия жилищен етаж и от целия избен етаж на сградата, без
гаража в сградата и без избата е площ 7 кв.м, разположена под сервизните помещения на
първия етаж, които са обект на договора за дарение от * г. Твърдят, че предвид действието
на СК от 1968 г., останалата в наследство от Я. С.Д. 1/3 ид.ч. от поземления имот и 1/2
ид.част от първия жилищен етаж и от избения етаж е придобита само от неговия син и
наследник по закон В. Я. Ст. с ЕГН **********, доколкото ответницата М. Я. Ж. направила
отказ от наследство, вписан в особената книга при ВРС под № * г. След смъртта на В. Ст. Я.
на 02.03.2004 г. правото му на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния имот е придобито
при равни идеални части от наследниците му по закон- ищците в настоящото производство,
които са негови синове и преживяла съпруга. Сочат още, че с два договора за дарение от
05.05.2016 г. Велика Иванова Д. се е разпоредила изцяло с притежаваното от нея недвижимо
имущество. С първия договор тя дарила 1/20 ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор
*- жилището в гр.В., ул. „И. М. №7, етаж първи, находящо се в сграда с ид. *, разположена в
поземлен имот с ид. *. С втория договор дарила 1/3 ид.ч. от поземления имот с ид. * в гр. В.,
Община В., Варненска област, ул. „И. М.” №7, и 9/20 ид.части от самостоятелния обект с
идентификатор *. Вторият договор бил прикрит като продажба, поради което с Решение №*
г. по въззивно гражданско дело № * по описа за *г., влязло в сила на * г., постановено по
исковете с правно основание чл. 30 от ЗН, предявени от Я. В. Я. и Д. В. Я. против М. Я. Ж.,
ОС В. възстановил на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН запазените части на Я. и Д. Я.и от
наследството на В. И.Д., починала на 28.03.2017г., като намалил по всеки от исковете,
предявени от Я. В. Я. и Д. В. Я., с * ид. части извършеното от наследодателката В. И. Д. в
полза на дъщеря й М. Я. Ж. дарение, прикрито с покупко-продажба на недвижим имот на
1/3 идеална част от поземлен имот с № * по КККР на гр. В., одобрени със заповед № * на
изп. Директор на АГКК, с административен адрес гр. В., ул. „И. М.“ № 7, с площ от *кв.м. с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - средно
застрояване, с номер по предходен план № *и граници на имота: с идентификатор **, както
и на 9/20 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр.
В., одобрени със заповед № * на изп.директор АГКК, с административен адрес гр. В., ул. И.
М. № 7, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № * с предназначение - жилище, брой нива на обекта - едно, със застроена
площ от 89 кв.м. при съседни имоти - на същия етаж няма, под обекта *.3, над обекта *, с
припадащите му се идеални части от общите части от сградата и правото на строеж върху
поземления имот. За да постанови решението си ОС В. преюдициално приел, че е налице
симулативност на договора за продажба, обективиран в НА № * г. на нотариус Д. С. , вписан
в Сл.по вписванията-В. под № *г., и е приел, че симулативните уговорки прикриват
действителните отношения между страните за безвъзмездно прехвърляне на правото на
2
собственост. При така изложените твърдения, ищците считат, че квотите в съсобствеността
между съсобствениците са следните: За К. Д. С. - 1/6 ид.ч. от подробно описания съсобствен
недвижим имот като наследница по закон - преживяла съпруга на В. Я. Ст. с ЕГН
**********, починал на 02.03.2004 г., която наследява притежаваната приживе от съпруга й
в индивидуална собственост 1/2 ид.ч. от имота при равни идеални части с двете му деца на
основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН или * ид.ч. За Я. В. Я. и Д. В. Я. - по 1/6 ид.ч. от
процесния имот като наследници по закон на своя баща В. Я. С.. Всеки от тях притежава и
възстановената му с влязлото в сила съдебно решение №* г. на ВОС запазена част от
наследството на Велика С. в размер на *от 1/3 идеална част от поземления имот с ид.* и от
9/20 идеални части от жилището, или по общо * от 2/3 ид.ч. от поземления имот и по / ид.ч.
от жилището с прилежащия му избен етаж, общи части на сградата и право на строеж, за
всеки от двамата ищци. За ответницата М. Я. Ж. - * ид.ч. от 2/3 ид.ч. от поземления имот и *
ид.ч. от жилището с принадлежностите му, представляващи невъзстановените по исковете
по чл. 30, ал. 1 ЗН дарени идеални части от процесния имот. Ищците считат, че същите се
притежават в индивидуална собственост от ответницата Ж. на основание сключените
договори за дарение по нот.акт № * г. на нотариус рег.№ *. В условията на евентуалност
сочат, че квотите на ответницата са съпружеска имуществена общност, поради което М. и Ж.
притежават в СИО * ид.ч. от процесиите 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. *, а от процесното
жилище с ид. * притежават в СИО * ид.ч. В тази хипотеза М. Ж. притежава в индивидуална
собственост 1/20 или * ид.ч. от жилището с идентификатор * на основание договора за
дарение, сключен с нот.акт № * г. на нотариус рег. № * г. на Сл.по вписвания- В.. Сочат, че
въз основа на позволителният билет от 1970 г. наследодателните на страните са построили
избен (полуподземен по смисъла на ЗУТ) етаж на сградата с идентификатор *, включващ
стълбище, изба с площ от 7 кв.м. прилежаща към жилището на втория етаж *, както и
прилежащите към жилището с идентификатор * помещения – изба с площ от 8 кв.м.,
разположена към улицата, изба с площ от 13 кв.м., разположена към вътрешния двор,
коридор с площ от 5 кв.м, котелно помещение с площ 2 кв.м. и баня-тоалет с площ от 1 кв.м.
Излага се, че посочените помещения не са обхванати от узаконяването през * г. и не са
предмет на дарението от 1975 г., а тъй като имат спомагателно и обслужващо
предназначение са прилежащи към останалите в собственост на дарителите първи етаж от
сградата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Я. Ж. е депозирала писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на предявения иск, досежно посочените в него квоти
в съсобствеността. Ответницата изразява становище, че искът е допустим, като намира
същият за частично основателен, а именно относно претендираните от ищците квоти. Сочи,
че изложените в исковата молба обстоятелства кореспондират изцяло с действителното
положение. Намира делбените имоти за коректно индивидуализирани. Ответницата твърди,
че страните притежават от имуществото, посочено в нот. Акт № * г. на нотариус *, идеални
части както следва: 9/20 ид.ч. от жилището с идентификатор * – за К. С. няма дял, за Я. Я. –
* ид.ч., за Д. Я. * ид.ч. и за М. Ж. – * ид.ч. от 1/3 от поземлен имот с идентификатор * – за К.
С. няма дял, за Я. Я. – * ид. части, за Д. Я. - * ид.ч. и за М. Ж. – * ид.ч. Предвид изложеното
и като се съобрази извършеното прехвърляне с нотариален акт № * г. ответницата счита, че
съделителката К. С. притежава * ид.ч. от жилището, Я. Я. притежава * ид.ч. от жилището,
Д. Я. притежава * ид. части от жилището, а тя притежава * ид. части от жилището. От
делбените 2/3 ид.ч. от поземления имот К. С. притежава * ид. ч., Я. Я. и Д. Я. притежават по
* ид.ч., а тя (М. Ж.) притежава * ид.ч.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. Ж. не депозира отговор.
В о.с.з. Я. В. Я., Д. В. Я., К. Д. С. и М. Я. Ж. не се явяват, представляват се от
процесуалните си представители.
В о.с.з. ответникът Ж. В. Ж. не се явява, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от нотариален акт на нотариус при Варненския народен съд за покупко-
продажба на недвижим имот № *, Т.Г.Т. е продал със съгласието на съпругата си Н. Г. Г. на
Я.С.Д. собствената си къща с дворно място, находящо се в гр. В., ул. „И. М. *“, къщата
състояща се от антре, стая, кухня, склад и клозет, а дворното място състоящо се от * кв.м.,
представляващо парцел * в кв.. * по плана на кв. „А.“, В. при съседи: парцели * и улица.
Съгласно позволителен билет № * за строеж в град В. от * г. издаден от Варненски
градски общински народен съвет на Я.С.Д. е позволено да построи по стопански начин в
3
парцел № *, кв. *, гр. В., ул. „И. М.“ № 7, жилищна сграда, етапно строителство, изба и
първи етаж по одобрен архитектуренн проект и дадена строителна линия.
Съгласно удостоверение за граждански брак от * г. Ж.В. Ж. и М. Я. Д. са сключили
граждански брак на 21.03.1971 г., като след брака съпругата е приела фамилното име на
съпруга.
Съгласно акт за узаконяване № * г., на Главна инспекция за държавен технически
контрол – гр. В. Я.С.Д. е имал одобрен проект за направа на първи етап от двуетажна
жилищна сграда, като през лятото на * г. е построил втори етаж, представляващ втори етап
без да има за него разрешение за строеж. По време на строителството в отклонение на
одобрения проект е променил мястото на санитарния възел, с което е нарушил § 260 от
ППЗПИНМ, като даденото в тази връзка предписание на техническата сужба е изпълнено.
Дадено е положително мнение за узаконяване на първия и втория етаж, като е наредено
узаконяването им.
Видно от нотариален акт на нотариус при Варненския народен съд за дарение на
недвижим имот № *, Я.С.Д. е дарил на дъщеря си М. Я. Ж. със съгласието на съпругата си
В.И.Д. на Я.С.Д. втория етаж на двуетажната сграда на ул. „И. М.“ кв. А., гр. В., състояща се
от три стаи, кухня, баня и клозет, заедно с мазата от 7 кв.м., находяща се под сервизните
помещения на първия етаж, както и заедно с гаража в двора, ½ ид.ч. от общите части на
седата по чл. 38 от ЗС и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото състоящо се от 216 кв.м.,
представляващо парцел * в кв.. * по плана на кв. „А.“, В. при съседи: И.К., Г.Ш., В.Т. и
улица. Отразено е, че за съставяне на акта е предствен нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № *.
Видно от удостоверения рег. № * г., изх. № *г., издадени от Община В., Я.С.Д.,
починал на * г. е оставил за законни наследници В.И.Д. - съпруга, починала на * г., М. Я. Ж.
- дъщеря, В.Я. С. - син, починал на *г., който оставил за свои наследници К. Д. С. – съпруга
и Я. и Д. Я.и – синове.
Съгласно удостоверение № * г. издадено от съдия при ВРС, с резолюция на съда от
*г. е вписан отказ на М. Я. Ж. от наследството останало след смъртта на Я.С.Д., починал на
30.10.1983 г.
Съгласно нотариален акт за поправка на нотариален акт за дарение на недвижим
имот № * г., К. Д. С., Я. В. Я. и Д. В. Я., в качеството си на наследници на В.Я. С., а той от
своя страна като наследник на Я.С.Д.– „дарител“, В.И.Д. също като наследник на Я.С.Д. и
даващ съгласие съпруг, и М. Я. Ж., като наследник на Я.С.Д. и като „дарена“ са поискали от
нотариуса, а той е допуснал и поправил следната грешка допусната в нотариален акт на
нотариус при Варненския народен съд за дарение на недвижим имот № *: На страница 1, ред
26, отгоре надолу, след думата „гаража“ текстът „в двора“ се заличава и вместо него се
добавя и следва да се чете: „в сградата. Същият съставлява самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *.3 по КККР, адрес на имота: гр. В., район А., ул. „И. М.“ № *, находящ се в
сграда (едно) разположена в поземлен имот с идентификатор * по КККР, предназначение на
самостоятелния обект; гараж в сграда, брой нива на обекта: 1 (едно), посочена площ в
докуемeнта; няма данни, с площ по предоставена обяснителна записка към архитектурно
заснемане със застроена площ 34,40 кв.м., състоящ се от дворни помещения – гараж с площ
17,30 кв.м. и помещение към гаража за инвентар с площ 9,50 кв.м. при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: няма под обекта: няма, над обекта: *, стар
идентификатор: няма“.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № * г., В.И.Д. е призната за
собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. В., община В., район „А.“, на улица
„И. М.“ № *, придобит чрез покупка, строителство и по наследство: „1/3 (една втора)“ ид.ч.
от дворно място, съставляващо имот № * по КП на 28. Микрорайон на гр. В., одобрен със
Заповед № * г. с площ * кв.м. по предходен нотариален акт, а по скица с площ от 257, кв.м.,
идентичен с парацел *, в кв. * по стар план, заедно с ½ ид.ч. от първи жилищен етаж и избен
етаж, без мазата от 7 кв.м., находяща се под сервизните помещения на първия етаж,
разположени в жилищна сграда, построена в гореописаното дворно място с квадратура *
кв.м. – съгласно позволителен билет за строеж в гр. В. № * г., при граници и съседи на
целия имот по скица: ПИ № *, ул. „И. М.“ ПИ № *, ПИ № *.
Съгласно нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № * г., В. И.Д. е поискала от нотариуса, а той е допуснал и поправил
следната грешка допусната в констативен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № * г., а именно: на страница 1, ред 13, след 1/3, вместо една втора, да се чете една
4
трета.
Видно от нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот № * г.,
В.И.Д. е дарила на дъщеря си М. Я. Ж. ид.ч. от сосбтвените си ид.ч. от недвижим имот,
придобит чрез строителство, а именно: 1/20 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор * по КККР , с административен адрес: гр. В., ул. „И. М.“ № * находящ се в
сргада № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *., предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартемент: брой нива на обекта: 1, със застроен площ 89
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта : *.3,
над обекта: *, стар идентификатор: няма, с припадащите му се идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот.
Видно от нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № * г., В.
И.Д. е продала на М. Я. Ж. собстените си идеални части от недвижими имоти, придобити
чрез покупка и строителтство, а именно: А) 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор * по КККР с
площ * кв.м., стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *, при грианици имоти с
идентификатори: ***, Б) само 9/20 ид.ч от СОС в сграда с идентифкатор * по КККР, с
административен адрес: гр. В., ул. „И. М.“ № *, находящ се в сграда № 1 (едно),
разположена в поземлен имот с идентификатор *, предназначение на самостоятелния обект :
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно), със застроена площ: 89,00 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж, под обекта: *., над обекта: *, стар
идентификатор: няма, с припадащите му се идеални части от общите части от сградата и от
правото на строеж върху поземления имот.
Съгласно изх. № * г., издадено от Община В., В.И. Д., починала на 28.03.2017 г. е
оставила за законни наследници М. Я. Ж. - дъщеря, В.Я. Ст. - син, починал на 02.03.2004 г.,
който оставил за свои наследници К. Д. С. – съпруга и Я. и Д. Я.и – синове.
С влязло в сила Решение № * г. постановено по в.гр.д. № *г. на ВОС на основание
чл. 30, ал.1 от ЗН са възстановени запазените части на Я. В. Я. и Д. В. Я. от наследството на
В.И. Д., починала на 28.03.2017 г., като е в полза на всеки от тях е намалено с по * ид.ч.
извършеното от наследодателя в полаза на М. Я. Ж. дарение, прикрито с покупко-продажба
на недвижим имот - 1/3 идеална част от поземлен имот с № * по КККР с административен
адрес: гр. В., ул. „И. М.“ № 7, с площ от 266 кв.м. с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – средно застрояване, с номер по предходен план
№ * и граници на имота: с идентификатор *, както и 9/20 идеални части от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес: гр. В., ул. „И.
М.“ № *, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № * с
предназначение – жилище, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 89 кв.м. при
съседни имоти – на същия етаж няма, под обекта * над обекта *, с припадащите му се
идеални части от общите части от сградата и правото на строеж върху поземления имот,
обективирано в нотариален акт НА № * г.
Съгласно скица на поземлен имот №* г. от СГКК ПИ с идентификатор * по КККР е с
площ 266 кв.м., номер по предходен план 1174, със собственици по данни от КРНИ: Я.С.Д. и
М. Я. Ж. и В.И.Д. с право на ползване върхи 1/3 ид.ч.
Съгласно схема № *г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * същият се
намира на етаж 1 в жилищна сграда с идентификатор * по КККР с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, с полощ по документ 89,00 кв.м., при съседни
самостоятелни обекти: на същият етаж: няма, над обекта: * под обекта *.
Ответницата Ж. е представила и като доказателство по делото е приет препис от
скица – разпределение на призмен етаж, за който твърди, че онагледява изменение на част
„А.“, а ищците са представили същата скица във формат А3.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС.
За да се яви основателен предявеният иск за делба, следва да се установи, че е налице
съсобственост между страните по делото спрямо включените в делбата имоти, възникнала
на посочените основания – наследяване и дарение, при посочените от всяка от страните
дялове.
Така с оглед на горното и събраната доказателствена съвкупност се установява по
несъмнен начин, че Я. С.Д., починал на 30.10.1983 г. и В.И. Д., починала на 28.03.2017 г. са
5
били съпрузи и родители на ответницата М. Я. Ж. и на В.Я. С., починал на 02.03.2004 г.,
който оставил за свои законни наследници ищците К. Д. С. – съпруга и Я. и Д. Я. – синове.
Установява се и че ответниците Ж. В. Ж. и М. Я. Д. са сключили граждански брак на
21.03.1971 г.
Също от горното и от събраната доказателствена съвкупност, включваща нотариални
актове, позволителен билет за строителство и акт за узаконяване, скица на ПИ и схема на
СОС се установява по несъмнен начин, че праводателите на страните - Я. С.Д. и В. И. Д., са
станали собственици при условията на чл. 13, ал.1 от СК (отм.) в СИО на дворно място
представляващо поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. В. въз основа на покупка-
продажба и въз основа на строителство на изградена в поземления имот двуетажна сграда и
в частност на включения в предмета на делбата самостоятелен обект в сградата с
идентификатор * по КККР, представляващ жилище с площ от *кв.м., находящо се на първия
етаж от сградата.
На следващо място по безспорен начин се установява, че след смъртта на Я.С.Д. през
1983 г., призовани да го наследят при равни части (по 1/2) са неговите деца – ответницата Ж.
и В.Я. С., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. (отм.), когато
преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия, той не получава дял от частта
на починалия съпруг от общото имущество. По делото се установи и че ответницата Ж. е
направила отказ от наследството на баща си и единствен наследник на неговите 1/3 ид.ч. от
дворното място и ½ ид.ч от първия етаж на построената в него сграда е останал В.Я. Ст., а
другите по 1/3 ид.ч. от дворното място са останали собственост на ответницата Ж. по силата
на дарението от 1975 г., съответно на преживялата съпруга В.И.Д. на основание чл. 13, ал.1
от СК (отм.), която е притежавала правото на собственост и спрямо и останалите ½ ид.ч от
първия етаж.
Не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че след смъртта на В.Я.
Ст., починал на 02.03.2004 г., негови наследници на горното имущество, което не е било
включено в съпружеската имуществена общност с преживялата го съпруга К. С., са станали
тя и двете им деца Я. и Д. Я.и, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН, всеки с квота от по 1/3 ид.ч.
от наследството. Т.е. всеки от ищците е наследил по 1/6 ид.ч. от процесното жилище, първи
етаж на сградата, както и по 1/9 ид.ч. от поземленият имот, в който е изградена тя.
Не е спорно също, че впоследствие по силата на два договора за дарение от * г.
В.И.Д. се е разпоредила изцяло с притежаваното от нея недвижимо имущество - с първия с
1/20 ид.ч. от самостоятелния обект с идентификатор * по КККР, а с втория с 1/3 ид.ч. от
поземления имот и 9/20 ид.части от самостоятелния обект, както и че впоследствие на
28.03.2017г. В.Д. е починала.
Не спорно и че с Решение № * г. по в.гр.д. №* г. на ВОС, влязло в сила на 13.09.2021
г., е разкрита привидността на продажба като прикриваща второто дарение, като на
основание чл. 30, ал. 1 от ЗН съдът е възстановил запазените части на Я. и Д. Я.и от
наследството на В.Ив.Д., като е намалил второто дарение по всеки от исковете с* ид.ч.
Гореизложената доказателствена съвкупност обуславя безспорния извод на съда за
наличието на съсобственост по отношение на процесното дворно място и жилището на
първия етаж от изградената в мястото сграда между страните Я. В. Я., Д. В. Я., К. Д. С. и М.
Я. Ж. – за първите трима възникнала на основание наследяване, а за втората по силата на
две дарствени сделки.
Не така стои въпросът със съделителя Ж. В. Ж., съпруг на М. Я. Ж..
При положение, че с влязлото в сила Решение № * г. постановено по в.гр.д. № * г. на
ВОС исковият съд е уважил иска за възстановяване на запазена част на Я. В. Я., Д. В. Я.,
след като в мотивите си изрично е разгледал и приел за основателно възражението за
симулативност на продажабата обективирана във втория договор от 2016 г., като
прикриваща дарение, то и в правния мир се счита, че привидната сделка не е породила
правни последици за купувача по нея, а именно придобиване по възмезден начин на
собственост, поради което и неговият съпруг - ответникът Ж., не е придобил собственост в
условията на съпружеска имуществена общност на основание презумпцията по чл. 21, ал.1
от СК. Респективно по делото не се установява последният да е придобил квота на
съсобственост в делбените имоти, респективно същият следва да бъде изключен от делбата
с решението за нейното допускане.
На следващо място, по отношение на твърденията поддържани в исковата и
уточняващите молби от ищците, че прилежащи помещения към СОС с идентификатор * по
6
КККР са освен две избени помещения, така и коридор, котелно помещение и баня- тоалет в
избения етаж на сградата, съдът намира същите за недоказани по делото.
В случая нито от представения позволителен билет за строителство от 1970 г. и акта
за узаконяване от 1975 г. на незаконното сторителство в имота, нито дори от представените
от ищците нотариални актове, проследяващи разпоредителните сделки – дарения, с първия
жилищен етаж след изграждането му от праводателите Я.и В.Д., не се установява както
такива помещения да са били превидени за изграждане, така и да са били изградени в
действителност.
Единствената и то косвена индиция, че в двуетажната сграда, са изградени и други
помещения в избен етаж извън избата към СОС с идентификатор * по КККР, дарен на
ответницата Ж. през 1975 г. е изричното посочване в констативния нотариален акт от * г., че
прaводателката В. Ив. Д. е станала собственик чрез покупка, строителство и по наследство
не само на ½ ид.ч. от първия жилищен етаж, но и от избен етаж, без мазата от 7 кв.м.
прилежаща към втория етаж. Видно обаче от описа на документите представени за съставяне
на КНА за удостоверяване на правото на собственост на праводателката на страните,
изводът на нотариуса, че Д. е притежавала собственост и спрямо „избен етаж“ е направен
само въз основа на представените и по настоящото дело документи – нотариалния акт от
1969 г. и позволителния билет от 1970 г., които както вече се посочи обаче, не дават изобщо
данни за съществуването на подобни строежи - коридор, котелно помещение и баня- тоалет,
още по-малко, че същите обслужват именно първия жилищен етаж, а не втория. Още повече,
че в последващите нотариални актове за даренията на ид.ч. от процесния първи жилищен
етаж извършени след приемането на КККР за територията от 2008 г., към който момент вече
на цялата сграда е бил присвоен самостоятелен идентификатор * по КККР, а на въпросния
етаж *, изобщо не били са описани прилежащи помещения към последния, както и в
приложената по делото актуална схема на самостоятелния обект от 25.02.2022 г.
Че съобразно твърденията на ищците В. и Я. Д. са изградили незаконно в сградата с
идентификатор идентификатор * по КККР „избен етаж“ включващ - коридор, котелно
помещение и баня- тоалет, полуподземен по смисъла на § 5, т. 49 от ДР на ЗУТ, не
установяват поотделно или в съвкупност и представените от страните в последното
проведено о.с.з. преписи от скици - хоризонтални разрези на избен етаж, които по техни
твърдения са извадка от изменение на част „Архитектура“ на сградата, разбирано от съда
като част от одобрен инвестиционен проект.
Посочените скици не са подписани от лице с проектантска правоспособност, поради
което не са годни да бъдат приети за архитектурно заснемане като част от инвестиционен
проект с предмет изграждане или преустройство на избен етаж посредством изграждането
на коридор, котелно помещение и баня- тоалет. Скиците не носят и отразяване на
компетентен общински орган по ЗТСУ или ЗУТ, от което да се заключи, че са част от
строителни книжа разрешаващи подобни строителни дейности. Всъщност твърдението на
страните, че скиците съставляват част от инвестиционен проект за „избен етаж“ колидират
пряко и с изрично наведените твърдения от ищците в уточняваща молба, че такъв е бил
изграден незаконно, което логично предполага, че за него липсват строителни книжа, респ.
одобрен инвестиционен проект. По делото няма и наведени твърдения за скците да
съставляват част от заснемане на етажа с цел узаконяването му по реда на чл. 162, § 48 или §
27 от ЗТСУ (отм.) или по § 184 и § 127 от ЗУТ.
Всъщност дори да се приеме, противно на коментираната доказателствена
съвкупност, че в сградата с идентификатор * по КККР, действително е бил изграден „избен
етаж“ извън мазата с площ от 7 кв.м. към СОС с идентификатор * по КККР, който да
включва наред с други две избени помещения и коридор, котелно помещение и баня- тоалет,
то по делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се направи извод, че
последните три помещения са прилежащи именно към първия жилищен етаж с
идентификатор * по КККР. Нещо повече.
Дори обичайното смислово и граматическо тълкуване на собствено заявеното от
ищците предназначение на част от тези обслужващи помещения – коридор, котелно, баня и
тоалет, изключват изначално логически възможността да имат характер като принадлежност
към някой от самостоятелните обекти в сградата или поне не водят до обосновано
предположние, че функционално се свързани само именно с процесния първи етаж, а не и с
вторият етаж на сградата и изградения в нея гараж, които обаче не са предмет на иска за
делба.
До самостоятелен и несъмнен извод, че някое от посочените помещения - коридор,
7
котелно, баня и тоалет, е било придадено към включения в предмета на делбата СОС не
води и аргументът на ищците, че щом не са били включени в дарението от 1975 г. на втория
жилищен етаж, като прилежащи към него, то те са принадлежащи към първия.
В тази връзка е вярно, че дори да не е посочено при извършване на разпореждане с
правото на собственост върху самостоятелния обект, какъвто е настоящия случай с
даренията от 2016 г., то следва да се приеме, че обслужващо последния помещение попада в
обхвата на извършеното разпореждане (в този смисъл Решение № 207/16.06.2011г. по гр.д.
№ 867/2010 г. на ВКС, II г.о. и Решение № 81/04.04.2014г. по гр.д. № 5556/2013 г. на ВКС, I
г.о.). Визираната практика обаче е относима в настоящото производство единствено по
отношение на двете изби от избения етаж извън мазата с площ от 7 кв.м. към СОС с
идентификатор * по КККР, доколкото страните не спорят, че такива са изградени на място,
че за първият жилищен етаж няма предвидено друго складово помещение или мазе и не е
установено такова да се ползва, следователно логично е да се предположи, че тези две изби
са функционално свързани именно с жилището, представляващо СОС с идентификатор * по
КККР.
Цитираната практика е неприложима обаче спрямо коридора, котелното, банята и
тоалета, за който както вече се посочи по делото не е било несъмнено установено, че
представляват принадлежност към това жилище, предвид липсата на каквото и да е било
доказване в тази посока или на обичайни житейски презумпции, че имат характера на
такива.
В обобщение по делото остана недоказано, че коридорът, котелното помещение и
банята и тоалет в избения етаж са функционално свързани със самостоятелния обект на
право на собственост с идентификатор * по КККР и представляват принадлежност към
същия. По правната си природа същите се явяват или общи части към сградата по смисъла
на чл. 38 от ЗС и собствеността спрямо тях принадлежи общо на всички собственици на
самостоятелни обекти в сградата, поради което е недопустимо да бъде предмет на делба,
съгласно чл. 38 ал. 3 във вр. ал.1 от от ЗС, или пък представляват самостоятелен обект на
правото на собственост, в случай, че отговарят на устройствените искания за това. И в двата
случая обаче не преставляват принадлежност към главната вещ - СОС с идентификатор * по
КККР, респективно спрямо тях не е налице хипотезата на чл. 98 от ЗС и собствеността
върху тях не следва от собствеността спрямо включения в предмета на делбата СОС,
следователно в тази част искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен, а
единствените обслужващи помещения, ведно с които жилището следва да се допусне до
делба са двете изби извън мазата с площ от 7 кв.м. към СОС с идентификатор * по КККР. В
противен случай ще се накърни правото на собственост спрямо ½ ид.ч. от тези общи части
на сградата, която ответницата притежава в качеството си на собственик на втория етаж и
гаража от сградата по силата на дарението от *г.
На следващо място изрично страните в исковата молба и отговора на исковата молба
са поискали делба освен на жилището на първия етаж от сградата, така и на 2/3 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор * по КККР, в който тя е построена. Доколкото страните
са посочили изрично поотделно квотите, при които считат, че следва да се допусне до делба
поземления имот, отделно от жилището, то и съдът е препятстван да приеме, че се касае до
искане съдът да допусне до делба визираните ид.ч. като прилежащи към самостоятелния
обект на собственост. Следователно касае се за предявен от съделителите нарочен иск за
делба на ид.ч. от поземления имот, като самостоятелен обект на собственост.
Подобен иск за делба на идеални части от вещ е процесуално недопустим, което
следва от същността на делбата като договор между съсобствениците или регламентирано в
закона съдебно производство, чрез което се ликвидира съществуващо състояние на
съсобственост върху конкретно обособена и реално съществуваща вещ (движима или
недвижима) – в този смисъл Решение № 259/21.10.2011 г. по гр. д. № 96/2011 г. на ВКС, II
г.о. Респективно нарочният иск за делба на визираните 2/3 ид.ч. идеални части от
поземления имот се явява недопустим и производството по него следва да се прекрати с
настоящото решение, което в тази си част ще има характер на определение.
Същевременно трайна е практиката на ВКС, че когато предмет на делбата е един от
етажите на сграда в режим на етажна собственост, до делба се допуска и припадащата му се
част от земята като обща част на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС (в този смисъл
Решение № 89/19.07.2013 г. по гр.д. № 588/2012 г. на ВКС, І г.о., Решение № 309/18.11.2011
г. по гр.д. № 215/2011 г., на ВКС, ІІ г.о., Решение № 241/18.І.2017 г. по гр. д. № 2440/2016 г.
на ВКС, I г.о., Решение № 279/20.06.2011 г. по гр.д. № 915/2010 г. на ВКС, I г.о., Решение №
8
124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г., на ВКС II г.о. и др.). В такава, хипотеза съдът
следва да допусне служебно делба на припадащите се към обекта идеални части от общите
части на сградата, дори когато в исковата молба не се иска изрично делбата им (Решение №
54/20.06.2016 г. по гр.д. № 4977/15 г. на ВКС, І г.о.).
В случая по делото се установява по несъмнен начин, че в сградата с идентификатор
* по КККР са изградени няколко самостоятелни обекта на собственост – жилище
представляващо първи етаж с идентификатор * по КККР, жилище представляващо втори
етаж с идентификатор * по КККР и гараж с идентификатор *.3 по КККР, както и че
последните два самостоятелни обекти на собственост са еднолична собственост на
ответницата Ж., ведно с прилецащите им 1/2 ид.ч. и с останалата 1/3 ид.ч. от поземления
имот, които имоти обаче не са предмет на настоящия иск за делба.
Следователно налице е вертикална етажна собственост и пълна идентичност между
етажните собственици в сградата и собствениците на земята, в който случай цитираната по-
горе съдебната практика е непротиворечива, че земята (дворното място), в който е построена
сградата представлява обща част към нея и в изключение от разпоредбата на чл.38, ал.3 от
ЗС, следва да се допусне нейната делба между съсобствениците на обекта в етажната
собственост, като припадаща се част към него, независимо дали това е поискано в исковата
молба, какъвто именно е настоящия случай, доколкото вместо това с нея е предявен
недопустим иск делбата на ид.ч. от земята, но като самостоятелен обект.
Респективно с решението по делото съдът следва служебно да посочи, че допуска до
делба жилището представляващо първи етаж с идентификатор * по КККР, ведно с
прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж и 2/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор * по КККР между Я. В.
Я., Д. В. Я., К. Д. С. и М. Я. Ж., като изключи от делбата Ж. В. Ж..
По отношение на квотите в съсобствеността на жилището с идентификатор * по
КККР съдът намира, че след първото дарение от 2016 г. ответницата Ж. е притежавала 1/20
ид.ч. от него, ищците са притежавали по 1/6 ид.ч., а В.Д. останалите 9/20 ид.ч., или 3/60
ид.ч., три по 10/60 ид.ч., съответно 27/60 ид.ч.
След смъртта на Д. и с влизането в сила на решението по в.гр.д. № * г. на ВОС на
основание чл. 30, ал.1 от ЗН Я. и Д. Я.и са станали собственици на по * ид.ч. от визираните
27/60 ид.ч. от наследството на В. Д., съответно М. Ж. на останалите * ид.ч. от 27/60 ид.ч.
или всеки от двамата ищци е станал собственик на по общо * ид.ч. от жилището на първия
етаж, ответницата Ж. на общо * ид.ч., а ищцата К. С. е запазила собствеността на
придобитите по наследство от нейния съпруг *ид.ч.
Горното мотивира съда да приеме, че предявеният иск за делба на жилището
представляващо първи етаж с идентификатор * по КККР, ведно с прилежащите към него две
изби в избения етаж, ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 2/3 ид.ч. от
поземления имот с идентификатор * по КККР е основателен и следва да се уважи съобразно
формираните по-горе изводи, а именно при квоти от по * ид.ч. за Я. В. Я., Д. В. Я., * ид.ч. за
К. Д. С. и за М. Я. Ж. * ид.ч., на основание чл. 34 от ЗС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 от ГПК производството по гр.д. № * г. на ВРС
В ЧАСТТА по предявения от Я. В. Я. с ЕГН **********, Д. В. Я. с ЕГН ********** и К. Д.
С. с ЕГН ********** срещу М. Я. Ж. с ЕГН ********** и Ж. В. Ж. с ЕГН **********, иск
справно основание чл. 34 от ЗС за делба на 2/3 ид.ч. от поземлен имот с ид. * по КККР,
одобрени със заповед * г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект и поземления имот от* г., с административен адрес: гр.В., Община В.,
Варненска област, ул. „И. М.” № *, с площ от *кв.м, с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползванесредно застрояване, с номер по
предходен план *, при граници: имоти с идентификатори **, като недопустим.
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на самостоятелен обект в сграда в гр.
В., Община В., Варненска област, ул. „И. М. № *, *, с предназначение: жилище, апартамент,
на едно ниво, със застроена площ *кв.м, с идентификатор * по КККР, находящ се в сграда
с ид. *, разположена в поземлен имот с ид. *, при съседни самостоятелни обекти: под обекта
9
*.3, над обекта *, ведно с прилежащите към него две изби в избения етаж, ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж и 2/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор *
по КККР между съделителите Я. В. Я., ЕГН **********, Д. В. Я., ЕГН ********** и К. Д.
С., ЕГН ********** срещу М. Я. Ж., ЕГН **********, при следните квоти: * ид.ч. за Я. В.
Я., * ид.ч. за Д. В. Я., * ид.ч. за К. Д. С. и * ид.ч. за М. Я. Ж., на основание чл. 34, ал. 1 от
ЗС.
ОТХВЪРЛЯ иска за допускане до делба на коридор, котелно помещение и баня-
тоалет в избения етаж на сградата като прилежащи части към самостоятелен обект в
гр. В., Община В., Варненска област, ул. „И. М. № *, *, с предназначение: жилище,
апартамент, на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, с идентификатор * по КККР,
находящ се в сграда с ид. *, разположена в поземлен имот с ид. *, при съседни
самостоятелни обекти: под обекта *, над обекта *, като неоснователен.
ИЗКЛЮЧВА ОТ ДЕЛБАТА Ж. В. Ж., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, а в частта с която делото е прекратено с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10