Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр.В.Търново, 30.12.2015г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА М.
при участието на секретаря П.П. и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията М. Гр.д. № 1894 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен в условията на първоначално субективно съединяване ревандикационен иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищците Н.Д.С., Д.Д.В., С.Н.М., П.Н.Я., Г.К.Г., П.М.М., П.М.М., Н.Д.Г., М.М.М., Р.Н.М., В.Н.П., А.Д.П., А.С.Г. и С.Н.Р., всички чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, излагат твърдения в ИМ, че са законни наследници на М. ***.Търново. Твърдят, че с Решение № 2-Ц от 15.09.1994 г. на ОСЗГ гр.В. Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на М. П. М., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.* върху подробно описаните в исковата молба недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на с.*, Община В.Т., както следва: 1/Изоставена нива - имот №* с площ от 1,299 дка в местност "*", 2/Овощна градина - имот №* с площ от 1,300 дка в местност "*", 3/Нива - имот №* с площ от 7,393 дка в местност "*", 4/Нива - имот №* с площ от 3,016 дка в местност "*" и 5/Нива - имот №* с площ от 14,402 дка в местност "*", върху които ищците са съсобственици на 162/180 идеални части по силата на наследственото правоприемство от общия им наследодател М. П. М.. Твърдят, че от момента на възстановяване на собствеността върху процесните имоти - на 15.09.1994 г. до момента на издаване на констативен Нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти №*, том ІІ, рег. № 2839, нотариално дело № * от 10.06.2014 г. по описа на Нотариус Д. Т. с район на действие ВТРС, ответникът по делото М.П.К. не е владял процесните имоти, описани в нотариалния акт, и не е придобил права върху тях. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че са съсобственици на 162/180 идеални части от процесните имоти, както и да го осъди да им отстъпи собствеността и да им предаде владението върху тях. Претендират направените по делото съдебни разноски.
В СЗ ищците Г.К.Г., Д.Д.В., Н.Д.С. и С.Н.М., лично и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, поддържат предявения иск.
Останалите ищци П.Н.Я., П.М.М., П.М.М., Н.Д.Г., М.М.М., Р.Н.М., В.Н.П., А.Д.П., А.С.Г. и С.Н.Р., чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, поддържат предявения иск.
Ответникът
М.П.К. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК,
депозира писмен отговор, с който заема становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Сезира съда с възражение за придобиване на
процесните недвижими имоти по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС, като се
позовава и на присъединяване на владението на своя праводател, а именно,
неговата майка Н. М. К., на основание чл.82 от ЗС. Твърди, че майка му Н. М. К.
е владяла процесните недвижими имоти от деня на въвода във владение –
02.11.1994 г. до
В СЗ ответникът лично и чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения, изложени в писмения отговор и в представената писмена защита по делото. Претендира направените по делото съдебни разноски, съгласно представен списък на разноските.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно от приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници изх.№67/08.05.2015г., изд. от Община В.Т., кметство с.*, се установи, че страните по делото са законни наследници на общия им наследодател М. ***, починал на 24.02.1959г., като ответникът М.П.К. е син на Н. М. К., починала на 14.12.2007г., дъщеря на М. П. М. Установи се, че с влязло в сила Решение №*-Ц/15.09.1994г. на ОСЗГ гр.В.Търново на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и Протокол №*/06.10.1992г. за определяне категориите на земеделските земи по преписка №**/14.04.1992г. от Н. М. К. е възстановено правото на собственост на наследниците на М. ***.Т., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.*, върху недвижими имоти, земеделски земи, както следва:1.ИЗОСТАВЕНА НИВА от 1,299 дка, VІІ категория, местност "*", имот №* по плана за земеразделяне, при граници: №029006 - Изоставена нива насл. на Н. И. К., №029002 - Изоставена нива насл. на Х. С. Г., №000388 Полски път на Общински/незаявен, №029004 - Изоставена нива насл. на Т. и Е. К., 2/ОВОЩНА ГРАДИНА от 1,302 дка, ІV категория, местност ""*", имот №* по плана за земеразделяне, при граници:№052024 - Овощна градина на Н. П. П., №052001 - Овощна градина насл. на В. П. П., №052002 - Овощна градина насл. на И. Д.М., №000446 - Полски път на Общински/незаявен, №052004 Овощна градина насл. на М. Г. С., 3/НИВА от 7,393 дка, ІІІ категория, местност "*", имот №* по плана за земеразделяне, при граници: №119006 Нива на Д. И. С., №013019 Нива насл. на П.К. П., №119009 нива насл. на Н. И. К., №000458 Полски път на Общински/незаявен, №000232 Храсти на свободен незаявен, 4/НИВА от 3,016 дка, ІІІ категория, местност "*", имот №* по плана за земеразделяне, при граници:№000519 Полски път на Общински/незаявен, №139018 Пасище, мера на свободен незаявен, №139012 Нива насл. на Г.Г. Р., 5/НИВА от 14,402 дка, ІІІ категория, местност "*", имот №* по плана за земеразделяне, при граници:№146030 Използв. ливада на свободен незаявен, №146016 нива насл. на Х. и М. П., №000537 Полски път на Общински/незаявен, №146014 Нива насл. на И. С. Д.
По делото не е представен и приет като писмено доказателство Протокол за въвод във владение на процесните земи №Ц486/02.11.1994г., въпреки което, твърдението на ответника, че с този протокол във владение на процесните земи е въведена само майката на ответника - Н. М. К., не е оспорено от ищците.
По делото е приет като писмено доказателство Договор №*/05.03.2007г. за отдаване на земеделски земи под наем, сключен от ответника М.П.К. като пълномощник на майка си Н. М. К. /съгласно Пълномощно от 26.02.2007г. да я представлява, като сключва договори за аренда и получава рента от тези земи/ и като декларатор на С.Н.М., П.Н.Я., Г.К.Г., М. Петков М., Н.Д.Г., Н. Д. М., А.Д.П. и Д. М. П., по силата на който са отдадени под наем на ЕТ "Пролет - 90 - Г. А." гр.В.Т., представляван от Г. И. А. /разпитан като свидетел по делото/ процесните Нива от 3,016 дка - имот №* в местността "*" и Нива от 14,402 дка - имот №* в местността "*", двете в землището на с.*. По делото е приета като писмено доказателство и Декларация от 05.03.2007г. от ответника М.П.К., като пълномощник на майка си Н. М. К., че полагащото им се възнаграждение за отдадената под наем земеделска земя на ЕТ "ПРОЛЕТ - 90 - Г. АРАБАДЖИЕВ" за обработване ще получава лично той от името на другите наследници на М. П. М..
Ответникът в процеса М.П.К. на 10.06.2014г. се е снабдил с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по давностно владение №*, том 2, рег.№2839, н.д.№*/2014г. по описа на Нотариус Д. Т. с район на действие ВТРС, по силата на който е признат за собственик по наследство и давностно владение върху процесните земеделски земи, предмет на иска по чл.108 от ЗС. В нотариалното производство по чл.587 ал.2 от ГПК по н.д.№*/2014г. по описа на Нотариус Д.Т. са разпитани трима свидетели - К. А. К., С. К. К. и Г. И. Ц., разпитани в това процесуално качество и в настоящото исково производство.
Във връзка с възражението на ответника за изтекла в негова полза придобивна давност по делото по искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят М. не знае освен процесната нива от 7,393 дка в местността "М." кои са останалите процесни ниви по местности и площи. От показанията му се установи, че през периода от 2000г. до 2007г. ищецът Г.К. и ответникът са му преотстъпвали част от нивата в местността "М." да я ползва, че е виждал и ищцата Н.Д.С. да работи там, че ищецът Г.К. е работил 3дка от нивата в местността "М.", както и граничещата с тази нива на И. Р., която му е баба. Свид. М. установи, че за този период, през който е ползвал част от нивата в "М." не му е известно ответникът да е заявявал, че той е неин собственик. Свидетелят Кр. К., който не познава ищците по делото, установи, че ответникът го е викал и му е плащал да му работи нивите в с.*, като му е работил процесната нива в местността "Л. д." - косил я е много отдавна, може би 1995г.-1996г., дори тази година е косил нивата към Къпиново към манастира в дясно, че е работил нивата в местността "М.", която е 7дка, за които ответникът му е плащал, която е отработвал от 2005г. досега. Свид.К. установи, че докато е обработвал тези ниви не е виждал други лица да работят, че знае ответника за собственик, защото той го вика, че не е присъствал на изявления на ответника, че той е собственик на нивите, които му е обработвал, пред други лица. Свидетелят Г. А., арендатор за с.* установи, че той е арендатор на две от процесните ниви - тези в местностите "Л. д." и "Б. д." по договор за аренда от 2007г., сключен с майката на М.К. с удостоверение за наследници, тъй като един от наследниците може да сключва договор от името на всички наследници, а третата нива в местността "М." и понастоящем я отработва ответника М.К.. Свид. А. установи, че има и декларация за двете ниви, на които е арендатор, подписана от майката на М.К. или от него, че ще изплащат наема /рентата/ на останалите съсобственици, че той като арендатор тези ниви ги знае като наследствени, съсобствени и ответникът никога не е казвал пред него, че процесните ниви в "Л. д." и "Б. д." са само негови. Свид. К. установи, че процесните земеделски земи, предмет на делото, са останали в наследство от дядо М. на майката на ответника, защото не излиза от семейството и която си мисли, че са нейни. Свид. К. установи, че след възстановяването на нивите ответникът започнал да ги отработва, че е карал зърно от арендатора А. до ответника, като М.К. не е давал пред него нищо от рентата на ищците, че не е чувал ищците да са търсили рента от процесните ниви. Разпитан в качеството на свидетел Г. Ц. установи, че е останал изненадан, че се е появил процесния спор, защото от 1994г. до 2004г. - 2005г. е отработвал нивите на ответника, които знае, че са негова собственост, като за този период нито един от ищците не е идвал да каже, че е влязъл в негова собственост. Свид. Ц. установи, че още първия път майката на ответника го завела на нивата в местността "М.", като на колчетата на границите имало надпис н нейните инициали "Н.Д." и казала, че са нейна собственост. Свид. Ц. установи, че след 2004г. нивата в м."М." отново я ползва М.К., само че човекът, който я сее и копае, е друг. Свид. И. Ц., близък приятел на ответника, установи, че е помагал на М.К. при селскостопанската работа на нивите, които има и които работи, че когато е бил на нивата в м."М." не е виждал никой друг, както и че спорът за собственост върху процесните ниви възникнал лятото на 2015г., което за него било изненада, защото не е чувал досега някой да има претенции за тях. Разпитана в качеството на свидетел М.Б., която познава страните по делото, установи, че майката на М.К. и нейната майка били приятелки и от нея има спомен, че процесните ниви са от леля Н., останали за М. и той си ги работи, че той и майка му са ползвали специалисти по земеделска техника, на които М. е плащал, че скоро разбрала, че има спор за собствеността върху тях, което я изненадало, защото знаела, че са от леля Неда и се изненадала, че има други наследници. Свидетелите К., Ц., Ц. и Б. заявиха, че не са присъствали на разговор между ответника и ищците, при който М.К. да им е казвал, че той е изключителен собственик върху процесните ниви или пък, че те не са.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният в условията на първоначално субективно съединяване иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
За да уважи ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, съдът следва да установи, че ищците са собственици на процесните имоти, както и че ответника ги владее или държи без правно основание, при кумулативната наличност на посочените предпоставки. Тежестта за доказване на релевантните за спорното право обстоятелства е върху ищците.
В процесният случай, безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните имоти, предмет на ревандикационният иск, са възстановени с влязло в сила Решение №2-Ц/15.09.1994г. на ОСЗГ гр.В.Търново, съгласно плана за земеразделяне, на законните наследници на М. ***, починал на 24.02.1959г., каквито се явяват ищците по делото и ответникът М.К., като наследник на майка си Н. М. К., която е дъщеря на общия наследодател. Установи се, че по реда на чл.587 ал.2 от ГПК ответникът М.К. се е снабдил с Нотариален акт №*, том 2, рег.№2839, н.д.№*/2014г. по описа на Нотариус Д.Т. с район на действие ВТРС, удостоверяващ правото му на собственост изцяло върху процесните имоти, на основание наследство и давностно владение, който не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179 ал.1 от ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а съдържащата се в нотариалният акт по чл.587 от ГПК констатация за принадлежността на правото на собственост представлява правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт и поради това е извън доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по чл.179 ал.1 от ГПК. Горното не означава, че тази констатация е лишена от доказателствено значение. Констативният нотариален акт по чл.587 от ГПК, с какъвто се е снабдил ответника, притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота, в което се изразява неговото легитимиращо действие за принадлежността на правото на собственост, като правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. При оспорване на признатото с акта право на собственост, какъвто е процесният случай, тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, т.е. от ищците в процеса, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК. /Тълк. решение №11/2012г. от 21.03.2013г. на ОСГК/.
Както беше посочено, в процесният случай съсобствеността върху процесните имоти е възникнала между страните по делото по силата на наследственото правоприемство от М. П. М. при действието на ЗН /обн., ДВ, бр.22/29.01.1949г., в сила от 29.04.1949г./, така че ответникът М.К., като низходящ на майка си Неда М. К. /дъщеря на общия наследодател/, притежава по наследство 1/12 ид.част от всички имоти, равняваща се на 18/216 ид.части от същите, така че легитимиращото действие на констативният нотариален акт, с който се е снабдил, в частта на удостовереното право на собственост, на което е носител по наследство, не е оборено.
Ищците в процеса, оспорвайки констативният нотариален акт, с който се е снабдил ответника, удостоверяващ правото му на собственост върху процесните имоти изцяло, твърдят и доказват свои права по силата на наследяването от М. П. М., противопоставими на ответника - титуляр на акта, както и опровергават фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание - изтекла в полза на ответника придобивна давност относно техните идеални части от процесните имоти, твърдейки, че ответникът не е придобил по давност техните идеални части от имотите, предмет на ревандикационният им иск. Релевираното от ответника възражение по чл.79 ал.1 от ЗС за придобиване от него по давност идеалните части на ищците от процесните имоти, позовавайки се и на основание чл.82 от ЗС на присъединяване към своето владение и владението на праводателя си - неговата майка Неда М. Кандиларова, е неоснователно и недоказано и следва да се отхвърли.
С оглед т.3 от Тълк. решение №4/2012г. от 17.12.2012г. на ОСГК, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим имот на основание чл.79 от ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си /както в случая майката на ответника Н. М. К./ и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор на собственост. На основание чл.79 ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, като следва да се докаже обективният елемент на владението /корпус/ - упражняване на фактическа власт върху вещта в продължение на 10г. и субективният му елемент /анимус/ - намерение да се свои вещта. В процесният случай е налице спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците, поради което следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Безспорно по делото се установи, че след възстановяване собствеността върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ от ОСЗГ гр.В.Т., което е станало по заявление на майката на ответника Н. М. К., фактическата власт върху имотите е упражнявана от Н. К. и от сина и - ответника М.К. лично или чрез другиго /като част от имотите са били отдадени под наем/ до смъртта на Н. К. през 14.12.2007г., а след това респ. от сина и М.К. лично /за нивата от 7,393 дка в м."М."/ или чрез другиго /за Нива от 3,016 дка в м."Б. д." и нива от 14,402 дка в м."Л. д.", отдадени под наем на ЕТ "Пролет - 90 - Г. А." гр.В.Т./. В процесният случай съсобствеността върху процесните имоти, предмет на иска по чл.108 от ЗС, произтича от наследяване, поради което фактическата власт първоначално от майката на ответника до смъртта и, респ. след нея от М.К., е установена на основание, което предполага владението и на другите съсобственици - ищци в процеса, поради което владеещият съсобственик е владелец на своята идеална част и само държател на идеалните части на останалите съсобственици /ищци в процеса/ и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията по чл.69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.н. преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. /Тълк. решение №1/2012г. от 06.08.2012г. на ОСГК/.
В процесният случай не се доказа т.н. преобръщане на владението по отношение на праводателя на ответника - майка му Н. М. К., поради което и същата не е придобила по давност правото на собственост върху идеалните части на ищците от процесните имоти, които нейни права, които не е придобила, не могат да се признаят на ответника, неин наследник /не единствен такъв/ в настоящия съдебен процес по спор за собственост. От една страна, владението е възможно само след възстановяване на собствеността, поради което действието, извършено от Н. К., по подаване на заявление за възстановяване собствеността върху процесните имоти предхожда този момент и е ирелевантно и доколкото, съгласно чл.14 ППЗСПЗЗ, подаденото заявление от един от наследниците ползва и останалите. Съдът съобрази и че владението е възможно само след възстановяване на собствеността, но не по-рано от 23.11.1997г., предвид заличаване на изтеклата до този момент давност за възстановените имоти по ЗСПЗЗ с нормата на чл.5 ал.2 ЗВСОНИ. Действително свидетелите К., Ц. и Б. установиха, че майката на ответника е считала процесните имоти за свои изцяло, и макар и да е упражнявала до смъртта си фактическа власт върху тях лично или чрез другиго в продължение на 10г. /с начало 23.11.1997г./ не се доказа, че е извършила действия, с които е престанала да държи идеалните части от имотите на другите съсобственици - ищци по делото и е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици - ищци, да е извършила действия, с които е отблъсквала владението им и установявала своене, при все, че това е било обективно възможно.
Не се доказа и придобиване по давност по чл.79 ал.1 от ЗС от ответника лично на идеалните части на ищците от процесните имоти. От една страна, от смъртта на майка му до снабдяването с констативен нотариален акт, който не прекъсва придобивната давност, поради което - до предявяване на иска за собственост, не е изтекъл изискуемия период от 10г., при недоказаност и с оглед позоваването на чл.82 от ЗС, поради което не е налице обективният елемент на владението по чл.79 ал.1 от ЗС. Действително от показанията на водените от ответника свидетели се установи, че М.К. обработва нивата в м."М.", респ. е отдал по наем на свидетеля Г. А. Нива от 3,016 дка в м."Б. д." и Нива от 14,402 дка в м."Л. д.", които действия обаче не сочат на преобръщане на владението, доколкото, съгласно чл.31 ал.2 от ЗС, всеки съсобственик може да използва лично общата вещ, в който случай дължи обезщетение на останалите от ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване, респ., ако реализира добиви от веща, вкл. и граждански плодове /както ответникът е получавал наем/арендно плащане за две от нивите лично от името обаче на другите наследници на М. П. М., съгласно подписана Декларация от 05.03.2007г./, дължи на останалите съсобственици добивите, съобразно правата им - чл.30 ал.3 вр. чл.93 от ЗС, а отдаването на имоти под наем и аренда е управително действие. /Определение №146/19.03.2015г. по гр.д.№582/2013г. на ВКС, І гр.о./. Липсата на субективният елемент на владението по чл.79 ал.1 от ЗС по отношение на ответника се доказва и от факта, че същият е сключил Договор №*/05.03.2007г. за отдаване на земеделски земи под наем като пълномощник на майка си и като декларатор на останалите съсобственици на процесните имоти, което доказва, че е владелец на своята идеална част, но е държател на идеалните части на останалите съсобственици - ищци по делото, поради което не ги е придобил по давност. Не се доказа наличието на друго основание, на което ответникът да е променил държанието на частите на другите съсобственици - ищци по делото във владение за себе си, или реализиране на недвусмислени действия за това, не се доказа да е манифестирал пред ищците завладяването на идеалните им части от процесните имоти и да е отблъсквал владението им и да е установявал своене за себе си, при обективна възможност за това. Точно обратното, свидетелите К., Ц., Ц. и Б. заявиха, че не са присъствали на разговор между ответника и ищците, при който М.К. да им е казвал и да е манифестирал пред ищците недвусмислено, че той е изключителен собственик на процесните имоти или пък, че те не са, отблъсквайки владението им.
Предвид горното, в случая легитимиращото действие на издадения в полза на ответника НА по обстоятелствена проверка е опровергано до размера на притежаваните от ищците по наследяване от М. П. М. идеални части от процесните имоти, които ответникът не е придобил по давност.
Съсобствеността върху процесните имоти между страните по делото е възникнала от наследяване от М. П. М., оставил за свои наследници преживяла съпруга и шестима низходящи, като наследствения дял на преживялата съпруга /равен на дела на всяко дете/ се наследява от низходящите по равно, като от законните наследници на общия наследодател не участва като страна по делото Д. М. П. /син/ с права 1/6 ид.част, равняваща се на 36/216 ид.части. По наследство от майка си Н. М. К. /дъщеря на М. П. М./ ищцата Н.Д.С. е собственик на 9/216 ид.части от процесните имоти, респ. ищцата Д.Д.В. - на 9/216 ид.части. Като наследници на Н. Н.М. - син на Н. М. П. /низходящ на общия наследодател/ ищеца С.Н.М. притежава 18/216 ид.части, респ. ищцата П.Н.Я. - 18/216 ид.части. Като внук на П.М. Петков /син на общия наследодател/ ищеца Г.К.Г. притежава 18/216 ид.части от процесните имоти, респ. като законни наследници на М. П. М. - син на П.М. П. /низходящ на общия наследодател/ ищцата П.М.М. притежава 9/216 ид.части, респ. ищеца П.М.М. - 9/216 ид.части. Като наследник /дъщеря/ на Д. М. П. /син на общия наследодател/ ищцата Н.Д.Г. притежава 12/216 ид.части, респ. като наследници на Н. Д. М. - син на Д. М. П. /син на общия наследодател/ ищцата М.М.М. притежава - 4/216 ид.части, Р.Н.М. - 4/216 ид.части, В.Н.П. - 4/216 ид.части. Ищцата А.Д.П. като низходяща на Д. М. П. - син на общия наследодател притежава 12/216 ид.части от процесните имоти. Като наследници на С.Н.Р. - син на Т. М. Р. /низходяща на общия наследодател/ ищцата А.С.Г. притежава 18/216 ид.части и ищеца С.Н.Р. - 18/216 ид.части. Т.е. ищците са съсобственици общо на 162/216 ид.части от процесните недвижими имоти, които, с оглед опроверганото легитимиращо действие на констативния нотариален акт за собственост, с който се е снабдил ответника относно придобиването им по давност, се владеят от ответника без правно основание, поради което искът по чл.108 от ЗС следва да се уважи до размер общо на 162/216 ид.части от процесните имоти, на които ищците са съсобственици при посочените по-горе техни права, като ответникът бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху общо 162/216 ид.части от процесните имоти на съсобствениците - ищци по делото, като искът по чл.108 от ЗС за разликата от уважения размер от общо 162/216 ид.части до пълния предявен размер от общо 162/180 ид.части бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК, предвид частично уважаване на иска по чл.108 от ЗС, издаденият в полза на ответника Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по давностно владение №*, том 2, рег.№2839, н.д.№*/2014г. по описа на Нотариус Д. Т. с район на действие ВТРС следва да бъде отменен частично до размер на признатите права на ищците - съсобственици от общо 162/216 ид.части. Отмяната на констативният нотариален акт на основание чл.537 ал.2 от ГПК винаги е законна последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице, която съдът прилага, независимо дали е сезиран или не с несамостоятелният иск по чл.537 ал.2 от ГПК. /Тълк. решение №3/2012г. от 29.11.2012г. на ОСГК/.Отмяната на констативният нотариален акт за собственост на основание чл.537 ал.2 от ГПК следва да се постанови само до размер на 162/216 ид.части от процесните имоти, съобразно уважения иск за удостовереното с него материално право, като решаващият в случая съд не може да го отмени и в частта, надхвърляща притежаваните от М.К. по наследство от майка му като низходяща на М. П. М. 18/216 ид.части от процесните имоти.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищците за присъждане направените по делото съдебни разноски /за заплатени ДТ и адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с уважената част от иска, общо в размер на 383,33лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК се явява основателна претенцията на ответника за присъждане направените по делото съдебни разноски /за заплатено адв. възнаграждение за един адвокат/, съразмерно с отхвърлената част от иска, общо в размер на 66,67лв., които следва да се възложат в тежест на ищците.
Водим от горното и на основание чл.108 от ЗС, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.П.К. с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, че Н.Д.С. с
постоянен адрес ***, с ЕГН **********, Д.Д.В.
с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, С.Н.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, П.Н.Я. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
Г.К.Г. с постоянен адрес ***, **********,
П.М.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
П.М.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
Н.Д.Г. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
М.М.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
Р.Н.М. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
В.Н.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
А.Д.П. с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
А.С.Г. с постоянен адрес *** 28, с
ЕГН **********, и С.Н.Р. с постоянен
адрес ***, с ЕГН **********, са
съсобственици на недвижими имоти - земеделски земи, останали в наследство
от М. П. М., б.ж. на с.*, починал на 24.02.1959г., находящи се в землището на с.*, Община В. Т., подробно описани в
Решение №*-Ц/15.09.1994г. на ОСЗГ гр.В.Т., както следва: 1.ИЗОСТАВЕНА НИВА от 1,299 дка, VІІ категория, местност "*", имот
№* по плана за земеразделяне, при граници: №029006 - Изоставена нива насл.
на Н. И. К., №029002 - Изоставена нива насл. на Х. С. Г., №000388 Полски път на
Общински/незаявен, №029004 - Изоставена нива насл. на Т. и Е. К., 2/ОВОЩНА ГРАДИНА от 1,302 дка, ІV
категория, местност ""*",
имот №* по плана за земеразделяне,
при граници:№052024 - Овощна градина на Н. П. П., №052001 - Овощна градина
насл. на В. П. П., №052002 - Овощна градина насл. на И. Д.М., №000446 - Полски
път на Общински/незаявен, №052004 Овощна градина насл. на М. Г. С., 3/НИВА от 7,393 дка, ІІІ категория, местност "*", имот №* по плана за земеразделяне, при
граници: №119006 Нива на Д. И. С., №013019 Нива насл. на П.К. П., №119009 нива
насл. на Н. И. К., №000458 Полски път на Общински/незаявен, №000232 Храсти на
свободен незаявен, 4/НИВА от 3,016 дка,
ІІІ категория, местност "*",
имот №* по плана за земеразделяне,
при граници:№000519 Полски път на Общински/незаявен, №139018 Пасище, мера на
свободен незаявен, №139012 Нива насл. на Г.Г.Р., 5/НИВА от 14,402 дка, ІІІ категория, местност "*", имот
№* по плана за земеразделяне, при граници:№146030 Използв. ливада на
сводобен незаявен, №146016 нива насл. на Х. и М. П., №000537 Полски път на
Общински/незаявен, №146014 Нива насл. на И. С. Д., при права: Н.Д.С. -9/216 ид.
част, Д.Д.В. -9/216 ид. част, С.Н.М. -18/216 ид. част, П.Н.Я. - 18/216 ид.
част, Г.К.Г. - 18/216 ид.част , П.М.М. - 9/216 ид. част, П.М.М. - 9/216 ид.
част, Н.Д.Г. - 12/216 ид. част, М.М.М. - 4/216 ид.част, Р.Н.М. - 4/216 ид. част,
В.Н.П. - 4/216 ид. част, А.Д.П. - 12/216 ид.част, А.С.Г. - 18/216 ид. част и С.Н.Р. -18/216 ид. част и ОСЪЖДА М.П.К. с постоянен адрес с.*,
общ.*, ул."*" №*, с ЕГН ********** ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху ОБЩО 162/216 ид.части
от гореописаните недвижими имоти на съсобствениците
Н.Д.С., с ЕГН **********, Д.Д.В., с ЕГН **********, С.Н.М., с ЕГН **********, П.Н.Я., с ЕГН **********, Г.К.Г., с ЕГН **********, П.М.М., с ЕГН **********, П.М.М., с ЕГН **********, Н.Д.Г.,
с ЕГН **********, М.М.М., с ЕГН **********, Р.Н.М., с ЕГН **********, В.Н.П., с ЕГН **********, А.Д.П., с ЕГН **********, А.С.Г., с ЕГН ********** и
С.Н.Р., с ЕГН **********.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ частично Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и по давностно владение №*, том 2, рег.№*, н.д.№*/2014г. по описа на Нотариус Д. Т. с район на действие ВТРС до размер на ОБЩО 162/216 ид.части от описаните в същия недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищците Н.Д.С., Д.Д.В., С.Н.М., П.Н.Я., Г.К.Г., П.М.М., П.М.М., Н.Д.Г., М.М.М., Р.Н.М., В.Н.П., А.Д.П., А.С.Г. и С.Н.Р. против ответника М. П.К. в условията на първоначално субективно съединяване иск за собственост по чл.108 от ЗС за разликата от 162/216 ид.части до пълния предявен размер от 162/180 ид. части, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.П.К. с постоянен адрес с.*, общ.*, ул."*" №*, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.С. с постоянен адрес гр.*, ул."*" №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, Д.Д.В. с постоянен адрес гр.*, ул."*" №*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, С.Н.М. с постоянен адрес гр.*, ул."*" *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, П.Н.Я. с постоянен адрес *, с ЕГН **********, Г.К.Г. с постоянен адрес*, ЕГН*, П.М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, П. М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, Н.Д.Г. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, М.М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, Р.Н.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, В.Н.П. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, А.Д.П. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, А.С.Г. с постоянен адрес*, с ЕГН *, и С.Н.Р. с постоянен адрес*, с ЕГН *****, сума в размер на 383,33 лв. /триста осемдесет и три лева и тридесет и три стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н.Д.С. с постоянен адрес гр.*, ул."*" №*, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, Д.Д.В. с постоянен адрес гр.*, ул."*" №*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, С.Н.М. с постоянен адрес гр.*, ул."*" *, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН **********, П.Н.Я. с постоянен адрес *, с ЕГН **********, Г.К.Г. с постоянен адрес*, ЕГН*, П.М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, П. М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, Н.Д.Г. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, М.М.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, Р.Н.М. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, В.Н.П. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, А.Д.П. с постоянен адрес*, с ЕГН **********, А.С.Г. с постоянен адрес*, с ЕГН *, и С.Н.Р. с постоянен адрес*, с ЕГН *****, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.П.К. с постоянен адрес с.*, общ.*, ул."*" №*, с ЕГН **********, сума в размер на 66,67лв. /шейсет и шест лева и шейсет и седем стотинки/, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………..