О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1123/14,07,2020
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
14,07,2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 876/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против
Разпореждане от 22,04,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3526/2020 г. на РС
Пловдив, I бр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. № 15629/02,03,2020 г. от
дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Т.Х.А. с ЕГН **********; В ЧАСТТА относно
сумата от 1080,48 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно,
като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите
на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са
иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на
исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление с вх. №
15629/02,03,2020 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр. София, ЕИК *********; за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК срещу Т.Х.А. с ЕГН **********; за суми, дължими въз основа
на договор за кредит, сред които и сумата от 1080,48 лв., представляваща
незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за
посочената по-горе сума като е приел, че по отношение на клаузата, въз основа
на която се претендира тя да е дължима, е налице обоснована вероятност на
неравноправна клауза в потребителски договор.
Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем,
предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП.
Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за
наличие на неравноправни клаузи в договора.
Изводът за неравноправност на клаузи от процесния договор се споделя и
от настоящата инстанция. Сумата се претендира като дължимо възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги. От характера на посочените в договора
"допълнителни услуги", за които е предвидено възнаграждение (приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна
на дата на падеж на погасителни вноски и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства), следва, че същите се отнасят за действия по
усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Ето защо по отношение на посоченото вземане заявлението за издаване на
заповед за изпълнение правилно е било отхвърлено, поради което обжалваното
разпореждане – като законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 22,04,2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3526/2020 г.
на РС Пловдив, I бр. състав, с което отхвърлено заявление с вх. №
15629/02,03,2020 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за
изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник Т.Х.А. с ЕГН **********;
В ЧАСТТА относно сумата от 1080,48 лв., представляваща незаплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: