№ 2041
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100508974 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД срещу решение № 12090/19.06.2024г., постановено по гр. д. №
30680/2023г. на СРС, 76 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено по реда
на чл. 422 ГПК, че М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „*******, адв. К.И.Б., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23 Б, сумата о т 151.79 лв . – главница за доставена в периода от м.10.2019 г. до
м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 291580, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 27.55 лв. – лихва за забава върху главното вземане за
периода от м.10.2019 г. до 30.08.2022 г., сумата от 26.26 лв. - главница за
предоставена услуга дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2019 г. и сумата от 5.19 лв. – лихва за забава върху главното вземане за
периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. №49449/2022 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в
1
обжалваната част и искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и
недоказан.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в
обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира следното.
По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да
докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания,
т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през
посочения период, както и че през този период е доставил в имота на
ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в
съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.
Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
2
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно те са задължени да заплащат продажната цена за
доставената и потребена топлинна енергия, респективно те са встъпили в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.
Източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде
само един – договор, сключен между страните или техните праводатели.
Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на
облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на
облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата
на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда
3
– етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители
на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното
предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за
сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик
/собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие
е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен
субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този
правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/. В случая
липсват доказателства за сключен такъв договор между „Топлофикация
София“ ЕАД и жалбоподателката. Не се спори, че собственик на
4
топлоснабдения имот е Столична община. Дори да се приеме, че въззивникът
е ползвал имота в процесния период, представената настанителна заповед не
може да обоснове извод за сключен договор между „Топлофикация София“
ЕАД и въззивника.
Не е представена молба декларация от жалбоподателя или друг
документ, с който да е направила искане за откриване на партида при ищеца
на нейно име, за да се изведе извод за възникнала облигаицонна връзка между
страните по делото.
Съгласно т. 1 от ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г.
ОСГК собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й. Съгласно диспозитива и мотивите на
тълкувателното решение потребители на топлинна енергия са собствениците
на топлоснабдените имоти, освен когато наемателят е сключил
договор/отправил предложение за сключване на такъв/ директно с
топлопреносното дружество чрез подаване на заявление-декларация за
откриване на партида на негово име.
На следващо място следва да се има предвид и, че ищцовото дружество
твърди, че ответникът е ползвател на топлоснабдения общински имот в
процесния период по силата на сключен договор за наем. За установяване на
това обстоятелство ищецът е представил Заповед № 148/19.06.1992 г.,
издадена от директора на Столична Голяма община, въз основа на която на
осн. чл. 22, б. „б“ от ЗНО жалбоподателката е била настанена временно,
докато бъде настанена в държавно жилище. Не са представени никакви
доказателства за сключен договор за наем. Наемното правоотношение не се
установява и от приетото по делото писмо, адресирано от Столична община,
р-н Люлин до „Топлофикация София“ ЕАД, с което е представена
информация за ползватели на общински имоти. По отношение на
5
топоснабдения имот е посочен като ползвател жалбоподателката. Не е без
значение обаче основанието, на което едно лице е ползвател на имота. Дори да
е налице фактическо обитаване на имота, то не е равнозначно на валидно
възникнало и съществуващо наемно правоотношение. В такава хипотеза
ищецът може да защита правата си по друг ред.
Поради несъвпадане крайните изводите на двете съдебни инстанции,
решението в обжалваната част следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора, следва да се преразпределят и сторените пред
СРС разноски.
В производството пред СРС на процесуалния представител на
въззивника следва да се присъди сумата от още 273.69 лв., а в заповедното
сумата от още 273.69 лв.
Във въззивното производство въззиваемият следва да бъде осъден да
заплати на жалбоподателя сумата от 25 лв. държавна такса, а на процесуалния
представител 400 лв. – за осъществената безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12090/19.06.2024г., постановено по гр. д. №
30680/2023г. на СРС, 76 с-в в обжалваната част, в която е признато за
установено по реда на чл. 422 ГПК, че М. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „*******, адв. К.И.Б., дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец” № 23 Б, сумата от 151.79 лв. – главница за доставена в
периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г. топлинна енергия в имот с абонатен №
291580, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата от 27.55 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за периода от м.10.2019 г. до 30.08.2022 г., сумата от 26.26
лв. - главница за предоставена услуга дялово разпределение за периода от
м.08.2019 г. до м.04.2019 г. и сумата от 5.19 лв. – лихва за забава върху
главното вземане за периода от 01.10.2019 г. до 30.08.2022 г., за които суми е
6
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д.
№49449/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в, както и в частта, в която М. М.
М. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски в размер на
598.71 лв. в исковото и 51.32 лв. разноски в заповедното производство пред
СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” №
23 Б срещу М. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„*******, адв. К.И.Б. искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК за признаване
на установено, че М. М. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
151.79 лв. – главница за доставена в периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 291580, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 27.55 лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от м.10.2019 г.
до 30.08.2022 г., сумата от 26.26 лв. - главница за пре-доставена услуга дялово
разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2019 г. и сумата от 5.19 лв. –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 01.10.2019 г. до
30.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК от 04.01.2023 г. по ч. гр. д. №49449/2022 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-
в, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. К.И.Б., с адрес: гр.
София, ул. „*******, сумата от още 273.69 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката безплатно
процесуално представителство в производството по гр. д. № 30680/2023г. на
СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати
на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адв. М.Л.Л., с адрес: гр.
София, ул. „Гургулят” № 31, сумата от още 273.69 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по делото за осъщественото от адвоката безплатно
процесуално представителство на ответника по ч. гр. д.№ 49449/2022 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 148 с-в.
7
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати
на М. М. М. , ЕГН **********, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 25 лв., представляваща държавна такса за въззивно обжалване.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23 Б, да заплати
на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. „*******, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА, сума в размер на 400 лева, представляваща сторените във
въззивното производство разноски за процесуално представителство на М. М.
М..
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на „Топлофикация София“ ЕАД - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8