П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№

 

гр.ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 27.05.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав на двадесет и седми май, през две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

                                                                 

с участието на  секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията Личева НЧХД № 918 по описа за 2019 г., на основание доказателствата по делото и Закона:

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

        ПРИЗНАВА подсъдимия С.А.С., роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, ЕГН **********, ЗА НЕВИНЕН в това че: На 20.08.2019 г. в гр.  Стражица, казал нещо унизително за честта и достойнството на Н.В.М. ***, в нейно присъствие, поради което на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 146 ал.1 НК.

        ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от  Н.В.М., ЕГН **********, с адрес *** против С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл.45 ЗЗД, за СУМАТА от 400.00 лева (четиристотин), причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното деяние, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

        На основание чл. 190 ал.1 НПК ОСЪЖДА Н.В.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  на С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***  СУМАТА от 400.00 лева (четиристотин) лв. – направени по делото разноски от подсъдимия, представляващи платено адвокатско възнаграждение.    

На основание чл.310 ал. 2 НПК ОБЯВЯВА, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 40 дневен срок.

Присъдата подлежи на обжалване в 15  дневен срок от днес пред ВТОС.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НЧХД № 918/19 г. на ГОРС, пети състав

 

        Образувано е НЧХД № 918/19 г. на ГОРС, на основание депозирана тъжба от Н.В.М. против С.А.С., за това че: На 20.08.2019 г. в гр. Стражица, казал нещо унизително за честта и достойнството  на Н.В.М. ***, в нейно присъствие, като изрекъл думите „***” и „***“- престъпление по чл. 146 ал. 1 НК.

        С тъжбата беше предявен граждански иск  в размер на  400.00 лв. - причинени неимуществени вреди от подсъдимия, в резултат на извършеното деяние, за което е повдигнато обвинение с тъжбата, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието, до окончателното изплащане на сумата. Съдът прие за съвместно разглеждане и решаване  предявения граждански иск от частната тъжителка Н.В.М. против подсъдимия С.А.С. за сумата от  400.00 лв., причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното от нея деяние, предмет на тъжбата и конституира същата в качеството на граждански ищец.

        В съдебно заседание частната тъжителка Н.В.М., чрез  повереника си адв. Х., поддържа обвинението по тъжбата и предявения граждански иск. Предложи на съда подсъдимият да бъде признат за виновен в извършеното деяние, като алтернативно зае становище да се приложи институтът на реторсията. Изрази становище да бъде уважен предявеният граждански иск.

        Подсъдимият С.А.С. даде обяснения по реда на съдебното следствие, съобразно които не се призна за виновен  за престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

        Защитникът – адв. Н.П. от ВТАК изрази становище, че по делото не били събрани доказателства, въз основа на които да може да се приеме по несъмнен начин, че подзащитният й е извършил деянието спрямо частната  тъжителка М.. Предложи на съда да го признае за невинен и да го оправдае по повдигнато обвинение по чл. 146 ал.1 НК, поради факта, че присъдата не  следвало да почива на предположения.

        Съдът, след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

        От м. юни 2019 г. частната тъжителка и подсъдимият заживели на съпружески начала в дома на последния в ***. Заедно с частната тъжителка се пренесла и внучката й – малолетната М.М..

        По време на първия месец отношенията между страните били нормални, докато не се стигнало до момента, в който М. предявила претенции да й бъде прехвърлена собствеността на жилището, в което живеела с подсъдимия. Последният отказал, без да я уведоми, че собствеността вече била прехвърлена на сина на С., със запазване на правото на ползване и обитаване на имота от подсъдимия. След като изчезнали и пари от спестяванията на С., отношенията му с М. още повече се влошили, поради което той поискал да се разделят и съответно тъжителката да се изнесе от дома му. М. отказала,  като заявила, че няма къде да отиде с детето, в която връзка С. следвало да я изчака докато организира пренасянето на багажа си.  За да се изнесе М. от дома му, С. потърсил съдействието на РУ Стражица, като след пристигане на полицейските служители В. и К. на 20.08.2020 г., подсъдимият поел ангажимент към М. да й предостави десет дневен срок, за да организира изнасянето на багажа си. Няколко дни по-късно, М., заедно с М. напуснали дома на С., с когото тъжителката преустановила всякакви отношения.

Описаната фактическа обстановка се доказа от  обясненията на подсъдимия, показанията на св. В.,К., В. и А., 2 бр. фишове за СМП - л.4-5, удостоверение от 30.10.2019 г. - л.6, решение по ГД 2315/2008 г. на РС Плевен, заповед на Д”СП” Долна Митрополия от 5.11.2109 г. - л.8, заповед на Д”СП” Долна Митрополия от 4.11.2019 г. - л.9, удостоверение от НОИ - л.10, експертно решение от 15.10.2019 -л.40, писмо от 18.02.2020 г. на Д”СП” Стражица - л.59, постановление за отказ от образуване на ДП по преписка 1697 на ГОРП - л.60, писмо от 9.03.2020 г. на РУ Стражица - л.74.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: 

Не се установи по несъмнен начин, че на 20.08.2019 г. в ***, С.А.С. казал нещо унизително за честта и достойнството  на Н.В.М. ***,  като в нейно присъствие изрекъл думите „***” и „***“.

Не се събраха каквито и да било доказателства за осъществено престъпление по чл. 146 ал. 1 НК от страна на С., тъй като с гласните доказателства събрани по делото, не се установи на 20.08.2019 г. той да е нарекъл М., в дома си в гр. Стражица „***“ и „***“.

На основание изложеното, с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, съдът призна подсъдимия С.А.С. за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 146 ал. 1 НК.

При този изход от делото беше отхвърлен и предявеният граждански иск от Н.В.М. против С.А.С. с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 400.00 лв. - причинени неимуществени вреди, в резултат на извършеното деяние по чл. 146 ал. 1 НК, като неоснователен и недоказан.

На основание чл. 190 ал. 1 НК Н.В.М. беше осъдена да заплати на С.А.С. сумата от 400.00 лв. – направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

     Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: