№ 338
гр. Сливен, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230100897 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
срещу Община Сливен, с която са предявени установителни искове по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземанията на кредитора
по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 29.04.2021 г., около 17:40 ч., в срока на
застрахователното покритие по Договор за застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователна полица № 930021009177 със срок на валидност 08.02.2021 г. -
07.02.2022 г., е настъпило застрахователно събитие - застрахованият
автомобил БМВ с рег. № .............. с водач и собственик А.Е.С. е попаднал в
необезопасена и несигнализирана дупка в гр. Сливен, при движение по ул.
„Индустриална“, в причинна връзка с което са причинени щети на
застрахования автомобил - спукана предна дясна гума и изкривена джанта.
Твърди, че щетите са на стойност 386,85 лв., като поддържа да е изплатил
застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че пътят, на който е
настъпило ПТП, е общински и ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност
пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по
него. Претендира и обезщетение за забава върху главницата в размер на 141,77
1
лв. за периода от 16.01.2022 г. до 15.01.2025 г., както и законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва
механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер,
оспорва наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм
на ПТП и настъпилите вреди. Излага, че застрахователят не е имал основание
да изплаща обезщетение, не са били налице предпоставките за изплащането
му съгласно Общите условия на застрахователя, декларираните пред
застрахователя обстоятелства не отговарят на действителността, а
застрахователят не се е уверил, че водачът е бил в трезво състояние.
Евентуално релевира възражение за 90 % съпричиняване на вредите от страна
на застрахованото лице, тъй като същото е управлявало МПС в нарушение на
правилата за движение по пътищата, с несъобразена скорост и при липса на
достатъчно съобразителност и внимание. Претендира направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт
писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат
уважени и претендира направените разноски.
Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за
неоснователност и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.
Също претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа страна следното:
Видно от Застрахователна полица за застраховка „КАСКО НА МПС“ №
930021009177 е налице валиден договор за имуществено застраховане,
сключен между ищцовото застрахователно дружество и А.Е.С. за МПС БМВ
640D, с рег. № .............., с валидност на действие от 08.02.2021 г. до 07.02.2022
г.
2
От Протокол за ПТП № 1642684 от 29.04.2021 г., съставен от служител
на ОДМВР Сливен, се установява, че на 29.04.2021 г., около 17:30 ч., в гр.
Сливен, при движение по ул. „Индустриална“, е настъпило ПТП с участие на
застрахования автомобил БМВ 640D, с рег. № .............., който е попаднал в
дупка на пътното платно, като са описани видими щети - предна дясна гума и
джанта. Посочено е, че водачът не е употребил алкохол.
Видно от приетите писмени доказателства по делото, на застрахования
автомобил били причинени щети, за които ищцовото дружество заплатило на
10.06.2021 г. на собственика на увредения автомобил застрахователно
обезщетение в размер на 386,85 лв.
От представената по делото регресна покана се установява, че ищцовото
дружество поканило ответната Община Сливен да му възстанови сумата от
386,85 лв., като видно от известието за доставяне, ответникът получил
поканата на 10.09.2021 г.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните, се установява, че наличието на
несигнализирана неравност на платното за движение, която е създавала
опасност, е технически неправилно. Данните по делото показват, че
препятствието не е било обезопасено с нужната хоризонтална и вертикална
маркировка.
От техническа гледна точка е налице причинно следствена връзка между
нанесените щети по автомобила и механизма за възникване на
произшествието.
Съгласно извършения оглед от експертна комисия стойността на
нанесените щети на лек автомобил БМВ са в общ размер на 386,85 лв. При
определяне на стойността на нанесената щета са спазени техническите норми
и изисквания.
Видимостта към наличната неравност на платното за движение за водача
е била около 25-30 m с възможност за възприемане като опасност. Скоростта,
при която е настъпило произшествието, е около 49 km/h. По делото не са
налице обективни данни за разположението на автомобила след ПТП, за да се
определи точната скорост на движение. Така описаното увреждане е
възможно да настъпи при скорост до максимално разрешената.
3
Водачът на автомобила е нямал техническата възможност да
предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или намаляване на
скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея.
По заявление на ищеца от 17.01.2025 г. е образувано ч. гр. д. № 298/2025
г. по описа на РС - Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 234 от 20.01.2025 г. срещу ответника за
сумата от 386,85 лв., представляваща регресна претенция, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
17.01.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 141,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.01.2022 г. до 15.01.2025 г.,
както и сумите от 25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е редовно връчена на длъжника,
който е подал възражение в срок - обстоятелство, довело до образуването на
настоящото дело за установяване на вземанията на ищеца.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 386,85 лв., представляваща регресна претенция за
изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка
„Каско“ на МПС, застрахователна полица № 930021009177 със срок на
валидност 08.02.2021 г. - 07.02.2022 г. за щети от ПТП, настъпило на
29.04.2021 г., около 17:40 ч. в гр. Сливен, на ул. „Индустриална“, при което
водачът на лек автомобил БМВ с рег. № .............. попаднал в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, като ПТП е настъпило в резултат на
виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и
необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностни лица, чиито
възложител е ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.01.2025 г.
до окончателното й изплащане, както и с правна квалификация чл. 422, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 141,77 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 16.01.2022 г. до 15.01.2025 г., за които суми е
4
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
234/20.01.2025 г. по ч. гр. д. № 298/2025 г. по описа на СлРС.
Предявените установителни искове са процесуално допустими.
Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на
сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като
ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:
Разгледан по същество, съдът намира предявения установителен иск за
главница за изцяло основателен и доказан.
Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение в размер на действителните вреди.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства и
заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на
доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил сума в размер на 386,85 лв., който според
заключението на вещото лице съответства на средните пазарни стойности за
ремонт на претърпените от застрахования автомобил щети.
По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от
общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска
собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо, съдът
приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да се
5
грижи за поддръжката и ремонта му.
Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от
Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от ЗДвП
„път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към
пътищата се приравняват и улиците.
Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Безспорно наличието на дупка на пътното платно, тоест нарушаване
целостта на пътното покритие, е препятствие на пътя, което следва да бъде
сигнализирано и обезопасено от служители на Община Сливен.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни
лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е
гаранционно-обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а
заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.
Общината, като юридическо лице отговаря за нормалната експлоатация на
общинските пътища и улици и поддържането на пътните съоръжения и
принадлежности. Като е допуснала противоправно бездействие на нейни
структури - физически или натоварени от нея юридически лица, на които е
възложено системното поддържане на пътя с оглед неговата нормална
експлоатация от превозни средства и пешеходци, както и непредприемането
на необходимите мерки за защита на пътните съоръжения, в резултат на което
са причинени имуществени вреди на трети лица и тези вреди са пряко и
закономерно следствие от това бездействие, Общината следва да носи
отговорност за вредите, които са причинени при изпълнението на възложената
работа.
Възражението на ответната Община, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на водача на автомобила, тъй като се е движил с
6
несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание,
съдът намира за неоснователно. Видно от заключението на допуснатата по
делото САТЕ препятствието на платното за движение не е било обезопасено с
нужната хоризонтална и вертикална маркировка, а водачът е нямал техническа
възможност да предотврати ПТП чрез спиране преди описаната неравност или
намаляване на скоростта за преминаване с безопасна скорост през нея, като
скоростта на движение е била в рамките на максимално разрешената.
Предвид изложеното, съдът намира предявения иск за изцяло
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен в пълния му
размер от 386,85 лв.
По иска по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за обезщетение за
забава върху главницата също за основателен.
Според нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящият случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението от ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че Община Сливен е получила
регресната покана на 10.09.2021 г., на която дата е изпаднала в забава.
Ищецът претендира мораторна лихва от по-късна начална дата, като
изчислена за исковия период от 16.01.2022 г. до 15.01.2025 г. и върху
главницата от 386,85 лв., сумата, представляваща обезщетение за забава,
възлиза на 141,88 лв., поради което и предявеният установителнен иск по чл.
86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло в пълния претендиран размер от
141,77 лв.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 550,00 лв., от които 75,00 лева - довнесена държавна такса,
7
300,00 лв. - заплатен депозит за експертиза и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство и 25,00 лева - заплатена държавна
такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство
по ч. гр. д. № 298/2025 г. по описа на СлРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ОБЩИНА - СЛИВЕН,
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул.
„Цар Освободител“ № 1 ДЪЛЖИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД
сумата от 386,85 лв. /триста осемдесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение на основание договор за застраховка „Каско“ на МПС,
застрахователна полица № 930021009177 със срок на валидност 08.02.2021 г. -
07.02.2022 г. за щети от ПТП, настъпило на 29.04.2021 г., около 17:40 ч. в гр.
Сливен, на ул. „Индустриална“, при което водачът на лек автомобил БМВ с
рег. № .............. попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, като ПТП е настъпило в резултат на виновно противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно на длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение - 17.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от
141,77 лв. /сто четиридесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/ ,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
16.01.2022 г. до 15.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 234/20.01.2025 г. по ч. гр. д. №
298/2025 г. по описа на СлРС.
ОСЪЖДА ОБЩИНА - СЛИВЕН, БУЛСТАТ: *********, със седалище
и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК:
8
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 550,00 лв.
/петстотин и петдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски в настоящото исково производство и в заповедното производство по
ч. гр. д. № 298/2025 г. по описа на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9