№ 1264
гр. Плевен, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20254430102330 по описа за 2025 година
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.26, ал.1, предл.1-во от ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. В. Й.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника адв. С. С. Т., с
адрес на адвокатската кантора: гр. Плевен, ул. „Димитър Константинов“ № 12,
ет.1, съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: чрез ЕПЕП
или на адрес: гр. Плевен, ул. „Димитър Контантинов“№ 12, ет.1 против
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от упр.
Н.П.П., в която се твърди следното : Ищцата е сключила с ответното
дружество Договор за паричен заем кредирект №583155 от 21.10.2021 година.
Съгласно чл. 3 от договора параметрите на заема са следните: главница – 800
лева; размер на погасителната вноска – 1 х 827,59 лв; Фиксиран годишен
лихвен процент – 40.05 %; Годишен процент на разходите на заема – 49.07 %;
Дата на падеж – 21.11.2021г.; обща сума за плащане – 827,59 лв; Такса за
експресно разглеждане – 282,41 лв; Вноска с такса за експресно разглеждане –
1110 лв. Съгласно чл.5.2 от договора Заемателят може да използва
допълнителна услуга удължаване на заем при условията, посочени в чл.32 от
приложимите към договора Общи условия и след заплащане на съответната
такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите, събирани от "Сити Кеш"
ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми
"Кредирект" чрез Интернет. На 21.11.2021 г е сключен АНЕКС към Договор за
паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за
заем се удължава до 21.12.2021 г, за което заемателят дължи на основание чл.
32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата
1
на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.12.2021 г е сключен АНЕКС
към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на
договора за заем се удължава до 21.01.2022 г, за което заемателят дължи на
основание чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв.,
съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. На 21.01.2022
год. е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от 21/10/2021,
с който анекс срокът на договора за заем се удължава до 21.02.2022 г, за което
заемателят дължи на основание чл. 32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер
на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя, заплатена на същата дата. На
21.02.2022 г е сключен АНЕКС към Договор за паричен заем № 583155, от
21/10/2021, с който анекс срокът на договора за заем се удължава до
21.03.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл. 32, ал. 2 от Общите
условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата на Заемодателя,
заплатена на същата дата. На 21.03.2022 г е сключен АНЕКС към Договор за
паричен заем № 583155, от 21/10/2021, с който анекс срокът на договора за
заем се удължава до 21.04.2022 г, за което заемателят дължи на основание чл.
32, ал. 2 от Общите условия, такса в размер на 272.00 лв., съгласно Тарифата
на Заемодателя, заплатена на същата дата. Ищцата е заплатила по Договор за
паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021 година следните суми: на
21.11.2021 – 272 лева; на 21.12.2021 – 272 лева; на 21.01.2022 – 272 лева; на
21.02.2022 – 272 лева; на 21.03.2022 – 272 лева; и на 22.04.2022 – 990 лева.
Общата сума която ищцата е заплатила по процесния договор е в размер на
2350 лева. Счита Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021
година за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съображенията ми за това са следните: Ответникът "СИТИ КЕШ" ООД,
представлява финансова институции по смисъла на чл.3 ал.2 от ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от
предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството
извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на
заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3 ал.1, т.3 и чл.2,
ал.2, т.6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл. 3а от
ЗКИ. В случая сключеният Договор за паричен заем кредирект № 583155 от
21.10.2021 година по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния ЗПК, в който законодателят предвижда строги изисквания за
формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК,
както и ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК
– потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл.10 ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12 ал.1, т. 7 – 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Конктетно в случая е
нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК във връзка с невключването
2
на клаузите предвиждащи заплащането на такса за експресно разглеждане и
удължаване на срока в ГПР. Съгласно чл.19 ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият
да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява
кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е
формиран ГПР. В процесния договор е посочен размер на ГПР от 49,07 %,
като тези допълнителни разходи за такси за бързо разглеждане и удължаване
на срока не е ясно как се отразяват на общия размер на ГПР. Ако към
посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавят и скритите
разходи – допълнителната сума за таксите, то общият размер на ГПР
значително ще надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК – пет пъти размер на законната лихва. Това е недобросъвестна търговска
практика, която накърнява добрите нрави. Грешното посочване на ГПР се
приравнява на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и води
до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът е
сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят е
бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Начислената
в договора такса за експресно разглеждане и такса за удължаване на срока са
свързани с усвояване и управляване на кредита и са начислени в противоречие
с разпоредбата на чл.10а, ал. 2 от ЗПК. Правната норма на чл.10 а, ал. 2 от ЗПК
установява забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване
и управление на кредита, поради което начисляването на такива е в
противоречие със закона и са недължими от ищеца. Неравноправността на
клаузите в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави, а като допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че
размерът е несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за
връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси са неоснователно
начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване
кредита суми. В конкретния случай, според договора Кредиторът предоставя
3
възможност на Кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане
на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е
допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и
предоставяне на отговор до 2 (два) часа от изпращането му. Възможността на
кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема
е регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана
съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. В случая не е налице допълнителна
услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и
неговото администриране. Таксата за експресно разглеждане следва да се
квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй
като те са част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не
могат да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не може
да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да
събира отделна такса. Фактът, че искането за отпускане на кредит ще се
разгледа бързо от служители на ответното дружество не представлява
допълнителна услуга, която следва да се заплаща от потребителя отделно. Ако
тази услуга оскъпява продукта, разходите се покриват с увеличаване на
възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК (които урежда
такси за други услуги). Следователно клаузата, предвиждаща такса за
експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречи на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна. Предвид изложеното, може да се
направи извод, че възнаграждението за бързо разглеждане на документи, без
значение как е именувано от кредитора, в случая представлява
възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за
кредитора. Същото се отнася и за таксата за удължаване на срока. Тя
представлява такса по управлението на кредита и начисляването й
противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Следователно тези такси съставляват
разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в
договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също
така е включена при формирането на вноската съгласно погасителния план,
което доказва нейната задължителност. Общият размер на задължението на
ответника е формирано като сбор от различни компоненти, посочени в
договора, включително задължението за заплашане на такса за бързо
разглеждане, чийто общ размер възлиза на 282,41 лв. Плащането на тази сума
не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49,07 %,
въпреки че е включено в общия дълг. По същия начин не е отразено и
заплащането на таксата за удължаване на срока. По този начин е нарушено
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по
кредита. С оглед гореизложеното, вземанията за такса за експресно
4
разглеждане и такса за удължаване на срока, на практика представляват
скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставляват разход по кредита и
като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.
Съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията
на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. Ето защо с уговарянето на процесните клаузи се
заобикаля императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК. Видно от представения договор, задълженията по оспорените клаузи
не са включени в ГПР, който е посочен в договора – 49,07 %, поради което и
размерът на посочения в договора ГПР не съответства на действителния
размер на ГПР и включването на таксите при изчисляване на ГПР, той
значително надвишава допустимия петкратен размер, което противоречи на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При изчисляване на ГПР с
включена само таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор -
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html (разпечатка е приложена към
настоящата насрещна искова молба) се получава ГПР в размер от 5276,52 %,
което многократно надхвърля законоустановения максимум в чл.19, ал. 4 от
ЗПК. Ако към това се добави и таксата за удължаване на срока, ГПР би станал
още по-голям. Заявява се, че договорът за потребителски кредит не отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен
действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма
не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за
съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е
същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота
относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да
може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и с оглед на важното значение,
което ГПР има в това отношение, то неправилното посочване на ГПР в
договора поради невключване на част от задълженията по него следва да има
последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до
последиците, които има липсата на посочване на ГПР - недействителност на
договора и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК
5
(Решение № 24/10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. на СГС и др.). В този
смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално запитване,
досежно българското законодателство, е постановено Решение от 21.03.2024 г.
на СЕС по дело С- 714/22. Прието е, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23
от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница. С оглед всичко изложено се
твърди, че сключеният между страните договор за кредит се явява
недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. При
недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. При това положение общо заплатената сума от
ищцата по Договор за паричен заем кредирект №583155 от 21.10.2021 година
е 2350 лева, при главница 800 лева. Надплатената сума от 1550 лева над
главницата на основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД подлежи на връщане, като
недължимо платена по недействително правоотношение. Съдът е сезиран с
искане да постанови решение, с което: 1. Да прогласи на основание чл. 22, вр .
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за недействителен сключения между страните Договор за
паричен заем кредирект №583155 от 21.10.2021 година, поради това, че
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния годишен процент на разходите и не са посочени компонентите
и допусканията, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по договора 1.1. При условие на евентуалност на основание чл.10а,
ал. 2 от ЗПК да прогласи за нищожна клаузата на чл.3.10 от Договор за
паричен заем кредирект №583155 от 21.10.2021 година, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане. 1.2. При условие на
евентуалност на основание чл.10а, ал. 2 от ЗПК да прогласи за нищожна
клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем кредирект №583155 от
21.10.2021 година, предвиждаща заплащане на такса за удължаване на срока.
2. Да осъди на основание чл.55 ал.1, пр.1-во от ЗЗД, ответника да заплати на
ищцата сумата 1550 лева, представляваща недължимо платени суми по
Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021 година, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното заплащане на сумата. Претендират се разноски, както и
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 2 от ЗА. Представени са
писмени доказателства, които следва да се приемат. В срок е депозиран
писмен отговор от ответното дружество, с който са наведени доводи, че
правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, както и че
установителната искова претенция е недопустима, поради липсата на правен
интерес от предявяването й. Направено е искане за съединяване за общо
разглеждане посочени дела. На следващо място ангажира становище за
неоснователност на исковете.
В о.с.з. ищцата се представлява от адв.Т., който поддържа исковете и
6
навежда доводи в о.с.з. Представя писмени бележки.
В о.с.з. ответното дружество не изпраща представител.
Съдът като съобрази становищата на страните, представените по делото
писмени доказателства и разпоредбите на закона, прима за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
недопустимост на установителния иск за нищожност на процесния договор за
кредит. Ответникът поставя въпрос за допустимостта на обективното
съединяване на иск по чл.26 от ЗЗД с осъдителен иск за реализиране на
правата, произтичащи от нищожността. Последователно поддържано и в
теорията и в съдебната практика е разбирането, че правният интерес от
воденето на иск за нищожност на сделка е винаги налице тогава, когато
сделката смущава правното положение на лицето, търсещо защита. Щом
законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност, на още по-
голямо основание следва да се признае правен интерес от иска на която и да е
от страните по сделката, целяща да се освободи от облигационна връзка, която
не поражда никакви правни последици, като това се установи по съдебен ред.
Трайна е практиката на съдилищата за допустимостта на такова обективно
съединяване на иск за нищожност с осъдителен иск за реализиране на правата
произтичащи от нищожността. В този смисъл могат да бъдат посочени
Решение №72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т.д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение
№ 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение
№50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 2279/2022 г., I г. о., ГК, Определение
№ 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК.
Страните не спорят относно параметрите на процесния договор за заем,
по силата на който на ищцата е бил предоставен заем от 800лв., с връщане в
рамките на една месечна вноска, с годишен процент на разходите – 49,07%.Не
се спори,че по силата на представен с исковата молба анекс срокът за
връщането на заема е удължен до 21.04.2022год. Не се оспорва общата
заплатена от ищцата сума по договора и съответно не се оспорва размера на
исковата претенция с пр. основание чл.55 от ЗЗД.
Видно от сключения между страните договор е, че е уговорена такса за
експресно разглеждане в размер 282,41лв., а при сключването на петте анекса
към договора - уговорена такса в размер 272лв. - на основание чл.32 ал.2 от
ОУ съгласно тарифа на Заемателя. Страните не спорят, че включените при
изчисляването на ГПР компоненти са главница и възнаградителна лихва, а
сумите за посочените по-горе такси не са включени. Не се спори и се
установява от приобщените писмени документи, че ищцата е заплатила на
ищеца сума в размер на 2350лв.
Ищцата твърди нищожност на процесния Договор за потребителски
кредит, поради неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Установи
се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,07%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва заплатените по-
7
горе такси. Съобразявайки разясненията, дадени от СЕС при тълкуване
Правото на ЕС в Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, сезирания
с настоящия спор съд изследва дали таксите , посочени по-горе попадат в
рамките на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла
на 3 буква Ж/ от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла
на член 3, буква и). За да осигури по-голяма защита на потребителите,
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group,
C‑686/19, EU:C:2020:582, т. 31), което означава всички разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová,
C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 84). Настоящият съдебен състав приема, че в
случая регламентираното като такса задължение на кредитополучателя да
заплати на кредитора сума – при първоначалното сключване на договора и
впоследствие при подписване на анексите за удължаване на срока му,
представляват такъв разход, свързан с договора и известен на кредитора още
при сключването му. Това съответно води до извода, че при такова включване
на дължимата сума за такси в ГПР, същият би надхвърлил значително по
размер максималния по чл. 19 ал. 4 ЗПК.
При това положение съдът приема, че заемодателят по договора за заем,
не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение
относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора,
както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този
реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната норма на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. А съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т. 7-т.
9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, за прогласяване недействителността на процесния Договор за паричен
заем, сключен между ищцата и ответника „Сити кеш” ООД е основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание 55 ал. 1 пр.1-во от ЗЗД следва да се посочи,че
не е налице спор относно размера на същия. Съгласно разпоредбата на чл.23
от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В настоящото производство се установи нищожност
на процесния договор за кредит, поради което ищцата дължи връщане само на
главницата по него в размер на 800лв. Установи се от събраните доказателства,
че ищцата Г. Й. е заплатила по процесния договор суми в общ размер на
2350лв., поради което внесената сума над размера на главницата – 1550лв. е
недължимо платена по недействителния договор и подлежи на връщане от
кредитора.
Ето защо съдът приема, че и тази искова претенция се явява основателна
и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
8
По въпроса за разноските: с оглед изхода на спора и на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи ищцата разноски за държавна такса в размер на
112лв. и 2,50лв. такса за служебно преснимане на документи. Процесуалният
представител на ищцата претендира разноски за предоставена безплатна
правна помощ. Съдът споделя съдебната практика, приемаща, че принципно
не е необходимо да се провежда нарочно доказване на предпоставките за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ, но ако противната страна
твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не
са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са договорили
предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение, като опровергае наличието
на поддържаното основание (Определение № 163 от 13.06.2016г. по ч.гр.д.
№2266/2016 на ВКС, I г.о.). Относно размера на възнаграждението, което е
дължимо на адвоката, съдът приема, че то следва да се определи с оглед на
фактическата и правна сложност на делото, като не се счита обвързан от
опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с
решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва
да се определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и
действителната фактическа и правна сложност на делото. При това, съдът
отчита броя на предявени искове, но намира, че възнаграждение не следва да
се определя във връзка с всеки от тях, т.к. подлежащите на изследване по тях
факти и ангажирани във връзка със същите доказателства са общи. Вярно е, че
адвоката осъществява правна помощ на същата ищца по спор с този ответник
в друго производство, като атакуваните договори за кредит са с идентично
съдържание, но се касае за отделни правоотношения и за защитата свързана с
тях се следват отделни възнаграждения. В случая воденето им в отделни
производства не може да се приеме за злоупотреба с право. Съдът съобразява,
че делото не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но адвоката
е извършил дейност по изготвяне и депозиране на исковата молба, явил се е в
проведеното о.с.з, като е изготвил и писмени бележки. Отчитайки горното,
съдът счита, че на осъществилия безплатна правна помощ адвокат е дължимо
възнаграждение в размер на 400лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Г. В. Й.,
ЕГН ********** и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК ***, че сключеният между тях
Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021г., е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД „СИТИ КЕШ"
9
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Младост" бул. "Цариградско шосе" № 115 Е, ет. 5, ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й.,
ЕГН **********, сумата от 1550лв., представляваща недължимо платена
сума по Договор за паричен заем кредирект № 583155 от 21.10.2021г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
14.04.2025г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. Й., ЕГН **********, *** разноски по делото за внесена
държавна такса 112лв. и 2,50лв.-внесена
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. С. Т. от Плевенска Адвокатска колегия,
личен номер ***, с адрес на кантората: гр.Плевен, ул."Ресен", №11, ет.1,
сумата от 400лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска помощ.
Банкова сметка, по която могат да се преведат присъдените суми: IBAN:
***, BIC: BUINВGSF, Банка: Алианц Банк България АД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен
съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10