№ 162736
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20241110171418 по описа за 2024 година
Съдът, като се запозна с уточнителната молба на ищците от 17.10.2025 г., депозирана чрез
пълномощника им адв. С. З., и приложените по делото материали, намира следното:
С молбата се сочи, че вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза е
използвало като сравнителен материал молба вх. № 25019202/26.08.2024 г. по гр.д. №
24216/2013 г. на СРС, 64 състав, и се иска тази молба да бъде изследвана допълнително, тъй
като съдържа подпис, положен от името на ответницата, след като тя е била конституирана
като страна-наследник по посоченото дело. Ищците поддържат, че това поведение
представлява доказателство за твърденията на ищеца в искова молба, че са налице
конклудентни действия по приемане на наследството,извършени по гр. д. № 24216/13г. СРС
и е относимо към предмета на настоящия иск за нищожност на отказа от наследство.
Съдът приема, че направеното искане не представлява изменение на иска по смисъла на
чл. 214 ГПК, противно на твърдяното от самия ищец в проведено открито съдебно
заседание, за уточнение на което съдът е дал допълнителен срок, тъй като:
не се променят предметът или правното основание на иска за прогласяване нищожност
на отказа от наследство;
не се въвеждат нови претенции или различно основание, а само се сочи ново
доказателство, свързано с вече заявеното фактическо твърдение за приемане на
наследството чрез конклудентни действияв съдебни дела и конкретно - соченото.
Следователно молбата има характер на допълнително доказателствено искане, а не на
изменение на иска.
Съдът намира, че в исковата молба ищците са посочили достатъчно ясно начина, по който
твърдят, че е настъпило приемането на наследството — чрез конклудентни действия по
смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.
В изложението се съдържат конкретни факти, свързани с процесуалното поведение на
1
ответницата по друго съдебно дело (встъпване като страна, подаване на молба, позоваване
на права на наследник и др.), които очертават рамките на твърдяното приемане.
Не се изисква ищците да изброяват всяко отделно действие, което според тях представлява
израз на воля за приемане на наследството, още с подаване на исковата молба. Достатъчно е
да бъде заявено, че наследството е прието чрез действия, които недвусмислено предполагат
намерение за това; последващото сочене на конкретни прояви в хода на производството
представлява конкретизация и допълнение на вече наведени факти, а не изменение на
основанието по смисъла на чл. 214 ГПК.
Поради това съдът намира, че в обстоятелствената част на иска вече е конкретизиран
начинът на твърдяното приемане и не е необходимо допълнително уточнение.
Допълнително посочената молба от 26.08.2024 г. представлява ново доказателство за вече
заявено обстоятелство, а не ново фактическо основание.
Искането е направено в срока, предоставен от съда в заседанието от 11.10.2025 г., и е
подадено на 17.10.2025 г., поради което е своевременно.
Съгласно чл. 147 ГПК, след изготвяне на окончателния доклад страните могат да сочат нови
доказателства, ако същите са възникнали или станали известни след това, или ако не е било
възможно да бъдат представени по-рано без тяхна вина.
В случая делото № 24216/2013 г., в което се намира сочената молба от 26.08.2024 г., е било
изискано едва в първото съдебно заседание, поради което ищците не са могли без своя
вина да се снабдят с документа преди изготвянето на доклада.
Ето защо искането е оправдано и допустимо по чл. 147 ГПК, като не нарушава
преклузията по чл. 146 ГПК.
Към настоящия момент посочената молба от 26.08.2024 г. не е приета като доказателство
по настоящото дело и не е налична в доказателствения материал.
Съгласно чл. 193 и чл. 195 ГПК съдът не може да възложи експертиза върху документ, който
не е приобщен и по който насрещната страна не е имала възможност да изрази становище.
С оглед гарантиране на правото на защита на ответника и процесуалната последователност,
съдът намира, че следва първо да се изиска и приеме документът, след което да се даде
възможност на ответника да заяви дали оспорва авторството му. Едва при наличие на такова
оспорване следва да се пристъпи към назначаване на допълнителна съдебно-графологична
експертиза.
ПОРАДИ ГОРНОТО, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА, че искането на ищците, обективирано в молбата от 17.10.2025 г., не
представлява изменение на иска, а допълнително доказателствено искане, направено в
срок и допустимо по чл. 147 ГПК.
2
ИЗИСКВА от Софийски районен съд, 64 състав, заверено копие от молба вх. №
25019202/26.08.2024 г. по гр.д. № 24216/2013 г.
След постъпване на документа, да се връчи препис на ответника М. Г. Н. за становище в
7-дневен срок дали оспорва документа по авторство или съдържание или има само правни
аргументи за неоснователността на иска, като не се оспорват фактите - твърдяни от ищеца.
При наличие на изрично оспорване на авторството, съдът ще се произнесе в закрито
заседание по искането за назначаване на допълнителна съдебно-графологична
експертиза, със задача вещото лице да установи дали подписът върху посочената молба е
положен от ответницата, за което ответникът може д постави въпроси към ВЛ още с молбата,
с която сочи , че оспорва подписът на ответницата да е положен от нея в конкретната молба(
ако има такова търдение и оспорване), като допълнителен срок за върпоси няма да бъде
даван.
При липса на оспорване експертиза няма да се възлага, а документът ще бъде ценен по
общия ред.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3