РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно
гражданско дело № 20251700500543 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по гл. ХХ, чл. 258 и сл. от ГПК - въззивно решение по исков спор.
С решение № 532 от 02. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 88 / 2023г. по описа на
Пернишкия районен съд, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. А.,
ЕГН **********, че дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, на
основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение № 3641 от 01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник,
III граждански състав: 222.86 лв., представляваща цена на доставената топлинна
енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.09.2024
г., до окончателното заплащане на вземането; - 39.46 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.07.2022 г. до
17.07.2024 г. , като е отхвърлен иска по чл. 150 ЗЕ за разликата над 222.86 лв. до
пълния предявен размер от 222.97 лв. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 39.46
лв. до пълния предявен размер от 39.69 лв. , и е отхвърлен и предявения от С. К. А.,
ЕГН **********, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на поредната неоснователна претенция
на „Топлофикация-Перник“, а именно - тази за сезон 2022/2023 г. (от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г.). Разпределени са разноските по делото , включително тези , направени
по частното гражданско дело № 5692/2024 г. на Районен съд Перник.
Недоволен от постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените
установителни искове и е отхвърлен предявения от него иск за сумата 1500 лв.,
1
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта за
разноските като последица /тъй като няма правен интерес да обжалва решението в
частта, с която исковете на насрещната страна са отхвърлени като неоснователни/ е
останал С. К. А.. По обстойно изложени доводи в жалбата, моли решението в
обжалваните му части да бъде отменено като неоснователно и незаконно и иска от
Пернишкия окръжен съд да отхвърли предявените искове и в тази им част, както и да
бъде уважен преявения от него иск за сумата в размер на 1500 лв. Претендира
разноските.
Ответното предприятие не е подало отговор на въззивната жалба. Чрез подадена за
първото открито съдебно заседание молба, оспорва основателността на жалбата ,
поддържа , че решението е правилно и моли то до се потвърди . Претендира
разноските.
Въззивната жалба е допустима , подадена е в срок, от страна по делото и при
внесена държавна такса. Тя подлежи на разглеждане по същество .
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. По
отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата
.
В РС Перник е депозирана искова молба на Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, за установяване на вземания на това дружество против С. К. А., ЕГН
**********, за стойност на доставена топлинна енергия до негов имот и обезщетение
за забава в плащането, за които суми ищцовото дружество разполага със заповед за
плащане № 3641 от 01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на Районен съд Перник, III
граждански състав- искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 от
ЗЗД , вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът извежда
своите права от незаплащане на доставена в имота на ответника топлинна енергия,
ведно със дължими от същия суми за лихви върху всяка главница, считано от датата на
изискуемостта им до окончателното изплащане. Твърди се , че до имота на ответника ,
представляващ жилище в *** , е доставена по договор при общи условия битова
топлоенергия , която останала незаплатена. Затова се иска от съда да постанови
решение, с което да се признае за установено спрямо ответната страна, че дължи на
дружеството парична сума, формирана от незаплатена, но доставена в неин имот
топлоенергия - 222,97 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сума в размер на 39,69 лева, представляваща
обезщетение за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до
17.07.2024г. Твърди, че за това вземане се е снабдило със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена в рамките на ч.гр.д. №
5692/2024 г. по описа на Районен съд Перник, против която ответникът възразил и това
обуславяло предявения иск като установителен такъв.
Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по
реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор, съединени с искове за
обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на
законната лихва за периода на претенцията, и във връзка с чл. 422 от ГПК, доколкото
искът е за установяване на вземане, за което има издадена заповед за изпълнение.
Исковете са допустими като установителни при наличие на заповед за плащане.
Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422, като има идентичност между вземането,
заповядано за плащане , и това, предмет на иска.
Исковете са оспорени от ответника по основание , с довод , че той няма качеството
2
на потребител на топлинната енергия , доставяна от ищеца, тъй като се отказал от
услугите му , по размер - с мотив , че неправилно е установен отопляемия обем на
апратамента , 160 куб. метра вместо действителнит 146 куб. метра. Моли те да бъдат
отхвърлени и претендира направените по делото разноски.
На свой ред, А. е предявил и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 49
ЗЗД за осъждане на „Топлофикация - Перник" АД да му заплати сума в размер на 1500
лева - обезщетение за нанесени неимуществени вреди, от обстоятелството, че през
последните 20 години, предхождащи депозиране на иска е подложен на психически
тормоз и че „Топлофикация - Перник" АД претендира от него суми за незаконно
определена отопляема кубатура на процесния топлоснабден имот и от поредната
неоснователна претенция на топлоснабдителното дружество .
„Топлофикация - Перник" АД оспорва насрещния иск като неоснователен .
Районния съд е приел , че А. има качеството на потребител на топлинна енергия,
възприел е отопляем обем от 146 м3 и е уважил исковете за реално изпълнение е и
обезщетение за ползването частично , с оглед действителния отопляем обем. Исковете
за обезщетение за неимуществени вреди от непозвонелно увреждане са отхвърлени в
цялост.
Съдът установи следното ( по фактите):
На л. 7 от делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти , който сочи ответника като собственик на
процесния недвижим имот , считано от 16.06.1993г. Според договора , апартамента с
площ от 71.91 кв. метра , като към него има и мазе от още 5.5 кв. метра. Вещото лице
по проведената техническа експертиза дава заключение, че имота на ответника е
топлозахранен от действаща абонатна станция , до него е доставена енергия за
отопление , битова гореща вода и сградна инсталация за целия процесен период, като
при дяловото разпределение е спазена методиката за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради – етажна собственост, приложение № 1 към чл. 61 ал. 1
от НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и доставеното
количество топлина е правилно остойностено с оглед действалите към периода цени
на Комисията по енергийно и водно регулиране .
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че
счетоводството на ищеца е правилно водено, а от доставената топлоенергия остават за
плащане 222.86 лв., представляваща цена на доставената топлинна енергия в имот с
адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., 39.46 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
08.07.2022 г. до 17.07.2024 г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на вземането,
като за периода няма издадени кредитни известия .
Доказателства за противоправно поведение от страна на топлоснабдителното
дружество и/или претърпени от А. неимуществени вреди от евентуално такова
поведение няма по делото .
Решението е правилно , по изложените в него мотиви , към които настоящия състав
препраща на основание чл. 272 от ГПК. Отделно , с оглед оплакванията във
въззивната жалба , трябва да се каже и следното :
По правото :
І . Ищецът е единственото енергийно предприятие, което разполага с лицензия по
смисъла по смисъла на чл. 126 и сл. от Закона за енергетиката да доставя топлинна
енергия на крайни битови потребители на територията на Перник. Ответникът е краен
битов потребител на топлоенергия по смисъла на същия закон. Според чл. 149 ал. 1 т.
3
6 от Закона за енергетиката, отношенията между доставчик на топлинна енергия и
клиентите в сграда - етажна собственост се уреждат чрез договор при общи условия,
като клиенти са собствениците на самостоятелните обекти в сграда в етажна
собственост, ползватели на такива индивидуализирани недвижими имоти или техни
наематели , последните - при разкрита на тяхно име партида. Собствеността на
ответника върху топлоснабдения имот не е спорна и съдът приема , че А. е
собственик на имота , а оттам – и страна по договора при общи условия за доставка на
топлоенергията от същото жилище.
Има и реална доставка на топлоенергия до имота , предвид заключението на вещото
лице по техническата експертиза, което съдът кредитира , имота е бил топлоснабден
за целия процесен период от действаща абонатна станция. Съдът кредитира това
заключение. Тоест, за ответника А. е възникнало облигационно задължение да заплати
доставеното количество топлоенергия, остойностено по действащите за периода на
доставката нормативно определени от КЕВР цени. В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът кредитира и заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза. Искът е основателен.
Съгласно общите условия между страните, които са били в сила към началната и
крайната дати на доставките, ответника е длъжен да заплаща всички задължения,
свързани със снабдяването с топлинна енергия, в сроковете и по начините, определени
в същите- тридесетдневен срок, след изтичането на периода, за който се отнасят, като
освен главницата, при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Искът за
присъждане на обезщетение за забава е основателен, след като длъжника е в забава да
плати.
С оглед изложеното в жалбата :
Вещото лице, а след него – и решаващия състав на РС Перник - са съобразили
действителния отопляем обем на жилището , като са възприели сочения от ответника
обем – 146 куб. метра. Този извод по фактите е довел до частично отхвърляне на
исковете в частта над този обем до пълния претендиран от дружеството за дялово
разпределение такъв от 160 куб. метра. Затова оплакването във въззивната жалба , че
съдът не е съобразил действителната отопляема кубатура на жилището не намира
основание в доказателствата по делото и не се споделя от съда .
Метрологичната или техническа годност, респ. негодност на общия водомер в
сградата в етажна собственост – блок №*** в кв. „***„ да мери точно преминалото
количество вода не е от значение за изхода на спора – този водомер мери само
доставената общо до блока студена вода и само при студената вода може да има
начислени в тежест на абоната на водата и парично остойностени разлики от общ
водомер. При нужда от допълване на отоплителната инсталация с вода , това се прави
със студена вода, която впоследствие се загрява. Това обстоятелство обаче е
непротивопоставимо на ищеца, който не доставя студена вода, а енергия , макар и чрез
едно от агрегатните състояния на водата – пара; тази енергия се мери чрез топломер
като средство за търговско измерване, а не чрез водомер за топла вода.
А. е собственик на отделно жилище в сграда в етажна собственост, което
обстоятелство имплицитно изключва качеството му на самостоятелен потребител на
доставяна топлоенергия. Затова отделно подаденото от него заявление ( л. 25 ) за
отказ от услугите на ищеца не поражда правно действие, доколкото противоречи на
нормите на чл. 153 ал. 2 и 3 от Закона за енергетиката, според които собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не
желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното
4
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или
горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно
отклонение, като се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване
на топлоснабдяването. В този смисъл , собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не
го използват в своя апартамент. ( решение на съда на СЕС (четвърти състав)) от
05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17)
Отоплителната система не съставлява строеж по смисъла на действалия към датата на
монтирането (1992-1993 г.) строителен норматив, при което твърдението на отвеника,
сега жалбоподател, че същата била „незаконна „ няма отношение към изхода на
настоящото производство.
ІІ. По насрещния иск за обезщетение за неимуществени вреди от психически тормоз
чрез искове за суми от незаконно определена отопляема кубатура на процесния
топлоснабден имот:
Както и правилно е приел районния съд, по делото не бе установено
противоправно поведение на служители на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********; не съставлява такова поведение предявяването на иск за вземания за
топлоснабдителното дружество за стойност на доставена топлоенергия, независимо от
размера на отопляемия обем на жилището .Няма доказателства А. да е подложен на
какъвто и да било психически тормоз от първоночалния ищец или негови служители ,
както и за твърденията на ищеца по този иск, че „Топлофикация - Перник" АД
претендира от него суми за незаконно определена отопляема кубатура на процесния
топлоснабден имот. Няма и доказателства за каквито и да било претърпени от инж. А.
вреди, а против правилността на решението на районния съд в тази му част няма и
изложени във въззивната жалба конкретни оплаквания.
Право на разноски при този изхода на спора има въззиваемото дружество , като те се
лимитират до възнаграждение на юрисконсулт, което съдът определя в размер от 150
лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 532 от 02. 06. 2025г., постановено по гр. д. № 88 / 2023г.
по описа на РС Перник, в частта , с която е признато за установено по реда на чл. 422
ГПК, че С. К. А., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение № 3641 от 01.10.2024 г. по ч.гр.д. № 5692/2024 г. на
Районен съд Перник, III граждански състав: 222.86 лв., представляваща цена на
доставената топлинна енергия в имот с адрес *** за периода от 01.05.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на заявлението по чл.
410 ГПК - 30.09.2024 г., до окончателното заплащане на вземането; - 39.46 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за периода от 08.07.2022 г. до 17.07.2024 г. и е отхвърлен предявения от С. К. А., ЕГН
**********, срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 1500 лв., претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие на поредната неоснователна претенция
на „Топлофикация-Перник“.
5
Осъжда С. К. А., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК
*********, разноски по въззивното производство в размер на 150 лева –
възнаграждение на юрисконсулт.
В останалата част, решението е в сила като необжалвано.
Настоящото решение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6