Решение по дело №7/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2020 г. (в сила от 17 юни 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр.Берковица, 27.03.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Районен съд-Берковица, втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и двадесета година в състав:

                             

                                                                  Председател: Юлита Георгиева

 

при секретаря Т.Йорданова и в присъствието на  прокурора……………………като разгледа  докладваното от съдията АНД  № 7/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.И.Д. *** и  ЕГН ********** срещу Наказателно постановление №19-0243-001271 от 11.11.2019г., издадено от Началник РУ гр.Берковица, с което на жалбоподателя за нарушение на основание чл.150а от Закона за движение по пътища /ЗДП/ на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.

В съдебното заседание по делото жалбоподателят  редовно призован ,  се явява лично.В депозираната жалба се излагат подробни съображения с искане НП да бъде отменено.В съдебно заседание твърди,че около година преди проверката му било откраднато СУМПС.Той подал документи в съответното полицейско управление и обявил документа си за откраднат.Впоследствие,обаче СУМПС му било подхвърлени,поради което той продължил да го ползва.

Въззиваемата страна – РУ гр.Берковица , редовно призована не се представлява .

След преценка – поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено  от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на оспореното наказателно постановление от санкционираното лице и същата е допустима.

Разгледана по същество е  неоснователна по следните съображения .

От фактическа страна:

На 05.11.2019 година в 09,20часа жалбоподателят управлявал товарен автомобил ”Дачия Дъстер” с рег. № СВ 9294АН на път ІІ клас 81  на км 53+000 проход Петрохан  с посока на движение от гр.София към гр.Берковица .Спрян е за проверка от служители на РУ гр.Берковица . При извършената проверка  двамата  служители установили, че жалбоподателят управлява МПС със СУ на МПС ,което е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато през 2018год.

За извършено нарушение на чл. 150а от ЗДП свид.П.Д. в присъствието на свидетеля Т.Г. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение с  № 786/05.11.2019 г.

Жалбоподателят не вписал възражения при връчването на съставения акт и не е представил възражения и доказателства  в указания тридневен срок съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН .

Въз основа на посочения  акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ гр.Берковица  издал обжалваното наказателното постановление.

Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел- Т.Г.,жалбоподателят  е управлявал със СУ ,което било невалидно,тъй като е обявено за откраднато.Същият представил точно това СУ. Фактическата обстановка се установява от  приложените по делото документи.

 Съдът изцяло цени посочените доказателства, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно допълващи се. Между тях няма противоречия и те възпроизвеждат по идентичен начин, логично и последователно фактите от значение за делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В случая с НП №19-0243-001271 от 11.11.2019г. на  Т.  е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2  от ЗДП за извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.

        По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 150А, ал.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

       В настоящия случай видно от показанията на свид.Т.Г. след справка в системата е установено,че представеното от жалбоподателя по време на проверката СУ на МПС е обявено за невалидно ,тъй като е обявено за откраднато.Въпреки това жалбоподателят управлявал процесното МПС, с което осъществил състава на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.  Т.е. „съответното свидетелство за управление” по смисъла на административно-наказателната норма на чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП е свидетелство за управление, валидно за категорията към която спада управляваното от водача превозно средство по аргумент от чл. 150а ал.1 от ЗДП. Т.е. посочената санкционна норма кореспондира с посочената в НП като нарушена правна норма – чл.150а от ЗДП, с дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя. Вярно е че наказаното лице притежава свидетелство за управление на МПС, за съответната необходима категория, но е и безспорно, че към датата на проверката – 05.11.2019 г., същото е обявено за невалидно, т.к. е било изгубено. Ново СУ на МПС му е издадено на 12.11.2019год. .

            Следователно към тази дата – 05.11.2019г.,  свидетелството за управление не удостоверява по надлежен начин наличието на правоспособност за управление на МПС, макар жалбоподателя да е бил правоспособен. Наказанието е наложено не заради това че водача е бил неправоспособен, а поради това че същият управлява МПС без свидетелство за управление и същото е обявено за невалидно, т.к. е откраднато, което е равнозначно за липса на удостоверение за правоспособност за съответната категория МПС.

             Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и чл. 3 от Наредба № I -157/1.10.2002 г. за условията и реда за издавана на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност на водача и същото се издава съгласно изискванията на ЗДП и ЗБЛД.

           Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 13 от Наредбата датата на валидност на удостоверението е задължителен реквизит.

           Документ обявен за невалиден съгласно разпоредбата на § 1 т. 2 б. "ж" от ДР на ЗБЛД е нередовен документ.

              Следователно след като административно-наказаното лице като водач на МПС не е притежавало валидно СУМПС за категорията МПС което управлява, същото е допуснало нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП, поради което правилно е ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП.

           Настоящият състав счита, че наказателното постановление е издадено за нарушение, което е доказано по безспорен и несъмнен начин, при липса на съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, което обуславя неговата законосъобразност.

            При служебно извършената проверка съдът намира че НП не е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила налагащи отмяната му, в конкретност изпълнени са изискванията на разпоредбата на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.

           При индивидуализация на наказанието, при съобразяване на разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДП е видно, че същата предвижда административно наказание в размер от 100 до 300 лева.

          Съдът счита, че така наложената санкция попада в рамките, предвидени в чл. 177, ал. 1 от ЗДвП /„глоба” в размер от 100 до 300 лв./, а освен това е определена правилно в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Нарушението се характеризира като такова със сравнително висока степен на обществена опасност, а жалбоподателят е многократно нарушавал правилата по ЗДвП, поради което и според съда, санкцията е определена по средата на предвиденият в закона размер,  поради което с оглед обществената опасност на деянието съдът счита, че същата не следва да бъде намалявана повече.

           Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0243-001271 от 11.11.2019г., издадено от Началник РУ гр.Берковица, с което на Т.И.Д. *** и  ЕГН **********  за нарушение на основание чл.150а от Закона за движение по пътища /ЗДП/ на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лв.  като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Монтана в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: