Определение по адм. дело №1468/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл.118 ал.2 от КСО.

Образувано е по жалба на Б. Д. Б., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез пълномощник – адв. А. Г., срещу Решение № 2153-03-92/18.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане [номер]-03-83/25.04.2024г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 20.04.2023г. злополука с Б. не е приета за трудова.

С Определение № 12968/04.12.2024г. съдът е допуснал производство по поправка на протокол и се е произнесъл по направени от страните доказателствени искания, като в т.ч. по искане на жалбоподателката: 1.са допуснати до разпит свидетелите О. Р. Ф. и С. И. Н., които да се призоват по месторабота – ресторант „Хепи“ Морска гара; и 2. е допусната СМЕ, като е определен депозит от 500 /петстотин/ лв., вносим от жалбоподателката в 7-дневен срок от съобщението.

В указания срок, с молба с.д. 19615/27.12.2024г. жалбоподателката Б., чрез пълномощника адв. А.Г.: 1.е изразила становище по искането на заинтересованата страна за поправка на протокол от с.з.; 2.изразила е становище за разлика в имената и местоработата на допуснатите й свидетели, като е направила искане да се извърши служебно справка за постоянен и настоящ адрес в НБД; и 3.направила е искане да бъде освободена от разноски в процеса, в т.ч. за внасяне на определеното от съда възнаграждение за вещо лице.

По молбата съдът съобрази следното:

1.Становището относно поправката на протокола следва да се докладва в съдебно заседание.

2.Възраженията относно свидетелите ще бъдат обсъдени след евентуално връщане на призовките до същите по месторабота в цялост;

3.Жалбоподателката е мотивирала искането си за освобождаване от разноски с твърденията, че втора година не работи именно поради двете увреждания по време на работа при заинтересованото лице. Няма доходи, като нейната издръжка и тази на непълнолетното й дете, чийто баща е починал, зависят изцяло от милостта на родителите й. Представила е Декларация за материално и гражданско състояние, в която е посочила, че не е [семейно положение]; няма доходи от заплата, наеми, рента; няма фирма ЕТ. Декларирала е, че не притежава МПС; притежава  ид.ч. от „паянтова“ жилищна сграда от около 80 [жк], общ.Търговище, построена около 1945-1950г.; Притежава влог на нейно име в „Юробанк България“ АД в размер на 5 000 евро – срочен депозит от 13.01.2023г. до 13.01.2028г. и дебитна карта в същата банка със сума от 471.92 лв., както и влог в „TBI“ – 437.76 лв. Сочи, че източник на средства за издръжка са: 50 лв. детски надбавки за сина й Н. на 17г., спестявания и издръжка от родителите й.

При така изложеното, съдът намира искането за неоснователно, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства.

От горното следва, че освобождаването от държавна такса не става само на основание изискването по т.2 - декларация за имотно състояние, а следва да се преценяват в съвкупност горните примерно-изброени обстоятелства, за които обаче следва да има съответните доказателства. Т.е. законът позволява ищецът да се ползва от данните в декларацията само досежно своето имуществено състояние, доколкото изрично в разпоредбата на чл.83 ал.2 т.2 от ГПК това е конкретно регламентирано. За всички останали предпоставки страната следва да представи съответните доказателства, издадени от компетентните органи. Законът не предвижда възможност тези обстоятелства да се установяват чрез представянето на декларация. Такива доказателства в случая не са представени.

Освен горното, жалбоподателката е декларирала, че притежава както  ид.част от недвижим имот, така и влогове /в евро и в лева/. Данни за вида на постройката и нейната стойност не са представени, поради което и наведените твърдения, че същата е „паянтова“ са без правна стойност. Без значение в случая е и обстоятелството, че влогът от 5 000 евро е срочен.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че молбата за освобождаване от заплащане на разноски по делото е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Допълнително, като съобрази заявеното от жалбоподателката обстоятелство, че не работи от две години и взе предвид разпоредбата на чл.120 ал.1 от КСО, съгласно която държавна такса по делата не се внася от осигурените лица и пенсионерите, съдът намира, че на страната следва да се даде възможност да представи доказателства, че има едно от двете качества, като при отсъствие на такиваа, следва да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса от 10 лв.

Воден от горното, съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАД на молба с.д. 19615/27.12.2024г. жалбоподателката Б., чрез пълномощника адв.А.Г. по т.1 в съдебно заседание на 29.01.2025г.;

ПРОИЗНАСЯНЕ по възраженията по т.2 след евентуално връщане на призовките до свидетелите призовани по месторабота в цялост;

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Б. Д. Б. да бъде освободен от внасяне на разноски по адм.д. № 1468/2024г.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на жалбоподателката в 7-дневен срок от получаване на настоящото определение да представи доказателства, че има качеството на осигурено лице или пенсионер, като при отсъствие на такива следва да представи доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 10 лв., съгласно т.2б б.”а” от Тарифа № 1 към ЗДТ, като УКАЗВА на същата че при неизпълнение в срок на дадените от съда указания, на основание чл.158 ал.3 АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.