РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На осми
ноември Година две хиляди и
осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №3710 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Я.З.п.” ЕАД, против НП № 03–008762/ 08.11.2017 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.262 ал.1 т.2 вр. чл.128 т.2 от КТ на „Я.З.п.” ЕАД е наложено наказание
„Имуществена санкция” в размер на 150 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от
КТ.
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на
представителна власт. В жалбата си въззивната страна
моли отмяна на НП. В съдебно заседание въззивната
страна не се явява, но се представлява,
като процесуалния представител поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна се представлява от процесуален представител, който пледира потвърждаване
на НП като правилно и законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
"Я.З.п."
ЕАД в качеството на работодател видно от представения таблица за отчитане на
явяване/неявяване на работа за м.август 2017г. и платежната ведомост за
м.август 2017г. на лицето Донка Минкова Атанасова на длъжност "офис
мениджмънт" е положил труд на 15.08.2016г., който ден във връзка с решение
на Общинския съвет на Варна №407-10 по протокол №9/28.0б.201бг. за територията
на Община Варна е обявен за неприсъствен/почивен ден, като не е начислил и
изплатил в платежната ведомост за м.08.2017г. допълнително трудово
възнаграждение с увеличение за положен извънреден труд при подневно
изчисляване на работното време. Нарушението е извършено на 29.09.2017г., в гр.Варна, КК "Златни
пясъци", апартхотел „Голдън
Лайн" до която дата е следвало да бъде изплатено трудово възнаграждение за
извънреден труд на лицето.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да
се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като
непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и показанията на свид.Д., поради което също са изцяло кредитирани от съда.
Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е
описано в НП.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в законоустановения срок.
Съдържат формално реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН.
Обстоятелствената част на НП отговаря на разпоредителната. Нарушението е
индивидуализирано по начин, позволяващ на въззивника
да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като нарушението е
описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа страна. Описани са и
доказателствата, на които се е позовал АНО.
АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на правната норма. Видно от посочената за нарушена правна норма положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между
работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за работа
през почивните дни. Видно от
приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на
работничката А. не е било изплатено възнаграждението с увеличение. В тази
връзка съдът намира, че работодателят е осъществил състава на нарушението, за
което е наказан. Съдът, обаче, намира, че правилно АНО е счел, че са
налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за
маловажно нарушение. В чл.415в от КТ законодателят конкретно е посочил какви са
критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по
този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението “да може да
се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс” и на второ – “от него да
не са произлезли вредни последици за работници или служители”. Когато
законодателят изчерпателно е възвел критерии за квалифициране на деянието по
определен състав, недопустимо е да се прибавят и други критерии при прилагането на тази норма. Отделно от
това нормата е императивна. Тя не дава оперативна самостоятелност на АНО, а и на
съда, да прецени по целесъобразност дали следва да приложи тази норма. Т.к.
маловажността на случая по чл.415в от КТ не изключва той да е маловажен
едновременно и по см. чл.28 ЗАНН, то единствената свобода на АНО и съда се
свежда до това, да прецени не е ли случаят маловажен и по см.чл.28 ЗАНН и на
това основание изобщо да не наложи наказание. В този случай съдът намира, че
деянието не е маловажно по см. чл.28 ЗАНН, т.к. не се отличава от обикновените
случаи от този род. Деянието обаче следва да се квалифицира задължително по
чл.415в от КТ, т.к. нормата е императивна и са осъществени предвидените в нея
предпоставки. Нарушението не само може да бъде отстранено веднага след
установяването му, но и реално е било отстранено, като са били извършени необходимите плащания
от страна на жалбоподателя преди дадения срок за изпълнение на предписанието,
да бъде изплатено трудовото възнаграждение с увеличение на А.. От деянието, за
което е наказана въззивната страна, не са настъпили
вредни последици, предвид своевременното изпълнение на предписанията. При тези обстоятелства АНО е бил длъжен и е
приложил привилегирования състав на нарушение по чл.415в и е наложил санкция в
размер от 150 лева.
Предвид горното, правилно е приложен
материалния закон, като дружеството е наложено наказание на основание чл.415в
от КТ. Отстраняването на нарушението незабавно след установяването му може да
има за последица приложението на този привилегирован състав, но само по себе си
не е причина на дружеството изобщо да не бъде налагано наказание, поради което
възражението на защитата в този смисъл е несъстоятелно.
Съдът намира, че размера на наложената Имуществена санкция е правилно
определен. В този размер именно наказанието би въздействало предупредително и
възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 03–008762/08.11.2017 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.262 ал.1 т.2 вр. чл.128 т.2 от КТ на „Я.З.п.” ЕАД е наложено наказание
„Имуществена санкция” в размер на 150 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от
КТ.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: