№ 3408
гр. София, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110211560 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на ЕТ „Н. - Н. К. - С. К.“ срещу ЕФ № ********** на АПИ, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал.
3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. От страна на
жалбоподателя се иска отмяна на фиша и присъждане на разноски, като се излагат
конкретни доводи за процесуална и материална незаконосъобразност. Въззиваемата страна
АПИ намира ЕФ за законосъобразен, а нарушението за доказано, претендирайки
юрисконсултско възнаграждение и правейки възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско такова от страна на жалбоподателя.
От значение за решаване на делото в крайна сметка е единствено следното:
Изтекъл е едногодишният давностен (именно давностен – съобразно задължителната
съвместна тълкувателна съдебна практика на ВКС и ВАС по въпроса) срок по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (с уточнението, че се касае за давност, която се прилага
служебно). От съответната изискана по делото справка е видно, че процесният фиш е
издаден (подписан) на 13.02.2024 г., а в случая (по същия ЕФ) се твърди извършването на
административно нарушение на 13.01.2022 г., което означава, че между датата на твърдяното
извършване на административно нарушение и датата на издаване (изготвяне/подписване) на
обжалвания фиш при всяко положение е изтекъл срок от над 1 година. Електронните
фишове се визират в разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП (т. е. те се явяват „фишове“ по
нейния смисъл), доколкото неелектронните фишове по ЗДвП поначало (като законодателна
идея) са замислени като необжалваеми санкционни актове (за разлика от електронните
такива, а в чл. 189, ал. 14 от ЗДвП се говори за „издаването и обжалването на наказателните
постановления и фишове“), както и (най-вече) доколкото логиката на самата разпоредба на
чл. 189, ал. 14 от ЗДвП е в това да се препрати към уредбата по общия закон – ЗАНН -
изобщо за въпросите по самото ангажиране на административно-наказателната отговорност,
които не са уредени в специалния закон - ЗДвП. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
1
досежно едногодишния срок от извършване на нарушението се отнася изобщо до
образуването на административно-наказателното производство, а не непременно само до
съставянето на АУАН (какъвто в производствата, в които отговорността се ангажира на база
на ЕФ, не се съставя) и същата в тази връзка подлежи (последната конкретно посочена
разпоредба) на стеснително тълкуване единствено в хипотези на образувано
административно-наказателно производство съгласно изключението по чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН, доколкото е обичайно (а дори и оправдано) решаването на въпроса за ангажиране
или не на наказателна отговорност (по смисъла на вътрешното право на Република
България) да отнеме един относително по-дълъг период, включително такъв над една
година. В случая, освен това, не е налице (видно и от съответната визирана преди малко
справка, от която е видна и датата на издаване на фиша) и хипотеза на спиране или
прекъсване на давността по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН при съответното прилагане на правилата
на чл. 81 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Давностният срок по чл. 80 (респективно чл. 81) от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН не е единственият давностен срок, който е релевантен в случая. Това, че
законодателят не е установил изискване за датиране издаването на ЕФ не се явява аргумент
в полза на противното на застъпваното тук становище за приложимост на съответния срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН – подобно датиране действително не се явява задължителен
реквизит на ЕФ по ЗДвП, но ако се приеме, че по аргумент от визираната липса на законово
изискване за датиране едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не намира приложение
в производствата, при които се издава ЕФ по ЗДвП, то по същата логика би следвало и че
приложение не намират давностните срокове по НК, което пък би се явило в противоречие
със задължителната тълкувателна съдебна практика по въпроса; касае се за недотам добре
обмислена от страна на законодателя нормативна уредба (във връзка с пропуска да се
установи изискване за датиране на издаването на ЕФ по ЗДвП). Необходимо е да се уточни
още, че в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС не е дадено задължително тълкуване в противен
смисъл на изложеното преди малко.
Така на основание чл. 63, ал. 6 вр. ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 вр. чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН обжалваният ЕФ подлежи на отмяна, а административно-наказателното производство
– на прекратяване.
При този изход от делото липсват основания за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна, а на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски – възнаграждение за един адвокат
съобразно приложения служещ и за разписка договор за правна защита и съдействие,
размерът на което възнаграждение е напълно разумен с оглед както фактическата и правна
сложност на делото, така и сумата по санкцията (материалния интерес).
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалвания ЕФ № ********** на АПИ и ПРЕКРАТЯВА административно-
наказателното производство.
Осъжда АПИ да заплати на горепосочения ЕТ (жалбоподател) сумата от 550 лева –
разноски по делото за възнаграждение на един адвокат.
Не присъжда разноски в полза на АПИ.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3