Р Е Ш Е Н И Е
№ 311
гр. Плевен, 30 юни 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при секретар
Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 920/2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1
във вр. с чл.225а, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалба от С.В.В. с ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. М.А. *** с посочен адрес за призоваване : гр. Плевен, ул.
„Ресен“ № 15, ет.2, срещу Заповед № 12-376/01.10.2020 г. на зам. кмет на Община
Плевен, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж „изграден басейн“,
собственост на С.В.В. с адрес ***.
С оспорената заповед е определен едномесечен срок от
влизането ѝ в сила за доброволно премахване на незаконния строеж, указано
е същото да се извърши за сметка на собственика. Адресатът на заповедта е
предупреден, че носи административнонаказателна отговорност по чл.232, ал.5,
т.1 от ЗУТ и в същата е инкорпорирано разпореждане за принудително премахване
на строежа при неспазване на срока за доброволно изпълнение.
В жалбата се излагат оплаквания, че оспорената заповед
е незаконосъобразна и постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и при противоречие с
материалноправни разпоредби и в несъответствие с фактическата обстановка. Оспорва
се, че посочената в заповедта Н.С. е съсобственик на имота, в който е изграден
процесния басейн и се твърди, че такава е Е.К.. Оспорват се и констатациите от
Констативен акт № 8/31.08.2020 год., свързани с липса на строителна
документация. Твърди се,че в хода на проверката жалбоподателят е представил
документи, а именно заявление за скица с виза за проектиране, заявление за
издаване на разрешение без одобряване на инвестиционни проекти, конструктивно
становище от правоспособен инженер конструктор и др., които според него
представляват необходимата за изграждането на обекта документация, по която
обаче не е налице отговор от общината.Излагат се оплаквания, че от оспорената
заповед не е ясно в какво точно се изразява нарушението, както и кои разпоредби
не са спазени. Твърди се, че понятието „басейн“ е широко и е употребено
неправилно. Изразява се становище, че за процесния строеж не се изисква
одобряване на инвестиционен проект и не е приложим чл.183, ал.1 от ЗУТ, тъй
като всеки от съсобствениците ползва обособени части от имота по договорка
помежду им. Сочи се, че съоръжението не се ползва, на жалбоподателя не е
издавано или отказано издаване на строително разрешение, а така изграденото
представлява бетониран изкоп, който може да се ползва за други цели, различни
от басейн.
По така изложените съображения е направено искане да
бъде отменена като незаконосъобразна оспорената заповед.
Ответникът е изразил кратко становище по допустимостта
и основателността на жалбата в писмото, с което е изпратена административната
преписка по издаване на оспорения адм. акт /л.2/, в което е посочил, че счита
жалбата за неоснователна и недоказана. Излага съображения, че процесната
заповед е издадена при съобразяване на установените при проверка на място факти
и обстоятелства, а твърдението, че Н.В.С. не е съсобственик в имота не е
подкрепено от доказателства, а и горното обстоятелство не съставлява
незаконосъобразност, даваща основание за отмяна на оспорената заповед. Твърди
се, че безспорно е установено наличие на строеж, за който няма строителни книжа
и който е осъществен в съсобствен имот, но без съгласие на останалите
съсобственици, както и че строителството е извършено от жалбоподателя. Сочи се,
че обжалваната заповед представлява стабилен административен акт, издаден от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на материалния
и процесуалния закон.
Заинтересованите страни Р.П.К. и Е.К.С. не са
представили писмени отговори по подадената жалба. На Р.К. такава възможност е
предоставена с Определение № 1672/04.11.2020 год. /л.34-35/, а на Е.С. с
протоколно определение от 15.12.2020 год. /л.60-61/.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. М.А. ***, който поддържа подадената жалба. Твърди, че в
хода на съдебното прооизводство са опровергани мотивите на заповедта, че се
касае за строже, осъществен без наличие на строителни книжа. Сочи, че при
изслушване на вещото лице се установява обстоятелството, че жалбоподателят е
направил искане за издаване на строително разрешение, но до момента на
съдебното производство няма произнасяне от страна на общината, поради което
същото е възприето като мълчаливо съгласие. Оспорват се доводите, свързани с
липса на съгласие от страна на съсобствениците, тъй като С.В. е в роднински
връзки с Е.С. и живеят заедно, поради което липсата на съгласие от страна на
този съсобственик не би повлияло по никакъв начин на административното
производство. По отношение на другия съсобственик г-н Р.К. сочи, че към момента
на съдебното заседание по настоящето дело е налице протокол за извършена делба,
т.е. вече не е налице съсобственост в имота, респективно такова съгласие вече
не е необходимо. Повтаря доводите от подадената жалба, свързани с
неконкретизиране на нарушените разпоредби, във връзка с което прави искане да
бъде отменена обжалваната заповед. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът се представлява от юрк. Д. С., който счита
жалбата за неоснователна и недоказана. Твърди, че производството по чл.225 от ЗУТ е проведено при спазване на процесуалните правила. Назначената комисия е
извършила проверка на място, установено е безспорно наличието на незаконен
строеж и констатациите са отразени в констативен акт, препис от който е връчен
на жалбоподателя. Заповедта е издадена въз основа на горните констатации, които
се потвърждават и от изготвената по делото техническа експертиза.
Твърди, че законът не предвижда мълчаливо съгласие,
поради което липсата на издадено разрешение по подаденото заявление от
жалбоподателя представлява мълчалив отказ, който не е бил оспорен. Ето защо е
осъществено строителство без разрешение за строеж и виза, което съставлява
достатъчно основание същият да бъде приет за незаконен. Като друго основание
сочи липсата на съгласие от останалите съсобственици, което обстоятелство не се
променя от представените доказателства за извършена съдебна делба, тъй и след
нея С. В. е останал съсобственик с Е.К.С., за която няма доказателства да е
давала съгласие за изграждане на процесния басейн. Процесуалният представител
на ответника сочи, че несъмнено строежът не е търпим, тъй като е новоизграден,
с оглед което не са налице предпоставки за отмяна на обжалваната заповед, с
оглед което пледира за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Заинтересованата страна Р.К. се представлява от адв. К.
***, който изразява становище, че строежът е осъществен при наличие на
множество нарушения, които не могат да бъдат санирани. Твърди, че наличието на
делба не променя установените с оспорената заповед обстоятелства, а освен
басейнът е изграден при неспазване на изискуемото от закона отстояние от 3
метра от имота на доверителя му, което се установява от схемата към заключението
на техническата експертиза. От същата е видно, че басейнът е ситуиран на 60 см.
от жилищната сграда на г-н К.. Ето защо прави искане да бъде отхвърлена
подадената жалба и претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна Е.К.С. не се явява и не
изразява становище.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 31.08.2020 г. във връзка с жалба от
съсобственика на недвижим имот Р.К. е извършена проверка на строеж (обект)
„басейн“ от VI категория,
намиращ се в с.Брестовец, ул.“Лазар Генов“ № 14, в съсобствен имот с
идентификатор 06495.201.223 по КК и КР, УПИ VII-223, кв.2 по плана на с.Брестовец,
във връзка с което е съставен Констативен акт /КА/ № 8/31.08.2020 год.
/л.л.15-17/. Проверката е извършена от комисия, назначена от зам. кмет ТО при
Община Плевен със Заповед № РД-12-333/25.08.2020 год. на основание чл.223, ал.2
вр. чл.194, ал.1 ЗУТ /л.12/. С КА е констатирано, че е започнало изграждане на басейн,
разположен от западната страна на жилищна сграда с идентификатор
06495.201.223.2, намираща се в УПИ VII-223, кв.2 по плана на с.Брестовец, Община Плевен, на отстояние 0,60 м. от
жилищната сграда, собственост на Р.К.. Излят е ивичен фундамент от стоманобетон
по протежение на жилищната сграда 4,50 м. Басейнът е вкопан изцяло в терена и е
с размери д-13,77м; ш-2,48м; Н-1,60 м. Строителството е извършено през
м.юли-август 2020 год.
В КА е посочено, че строежът е извършен от
С.В.В., който е и възложител на същия като при проверката е представено
конструктивно становище от правоспособен инженер конструктор, но не са представени
одобрен проект по части, разрешение за строеж, протокол за определяне на
строителна линия и ниво и заповедна книга, с оглед което е нарушена
разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е наличие на следната
документация: Заявление № ТСУ-94С-8858-1/13.08.2020 г. за скица с виза за проектиране; Заявление №
ТСУ-ГР-94С-8858-1/13.08.2020 год. за издаване на разрешение без одобряване на
инвестиционни проекти; Конструктивно становище от правоспособен инженер
конструктор; Писмо ТСУ-94С-8858-1/24.08.2020 год.; Писмо ТСУ-94С-8858-1/25.08.2020
год.; Жалба ЖС-94Р-4644-1/14.08.2020г.; Удостоверение за наследници изх. №
090/16.03.2020 год.; Нот. акт № 55/2002г. и Нот. акт № 66/2009 год.
С оглед направените констатации е прието наличие
на основание за започване на административно производство по реда на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа чрез засипването му със земни маси и
възстановяване на терена в първоначалния му вид. Неразделна част от КА е
окомерна скица на разположението, размерите в план и във височина на строежа.
Проверката е извършена в присъствие на С.В.,
а констативният акт е изготвен в отсъствие на жалбоподателя, но препис от него
му е връчен на 21.09.2020 год., което е удостоверено от разписка с негов подпис
/л.18/. С КА жалбоподателят е уведомен за правото му да направи възражения в 7-
дневен срок, но такива не са подадени.
В обжалваната заповед /л.19-20/ са
възпроизведени констатациите, направени с Констативен акт № 8/31.08.2020 год.
Посочено е, че се касае за строеж от шеста категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2003 год. на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството за номенклатурата на видовете строежи.
Прието е, че от направените с КА констатации и събраните по преписката
доказателства е налице нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ- липсва разрешение за
строеж и такова по чл.183, ал.1 от ЗУТ – липсва съгласие на останалите
съсобственици, изразено по законово регламентиран начин. Във връзка с горното е
посочено, че се касае за незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед което е наредено неговото премахване. Даден е срок за доброволно
изпълнение от 30 дни, считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредено е
при неспазване на така определения срок строежът да бъде премахнат принудително
от Община Плевен за сметка на собственика по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на
02.10.2020 год., видно от разписка на л.21, а жалбата против нея е подадена
чрез адм. орган на 14.10.2020 год., поради което съдът счита същата за подадена
в срок.
По делото е назначена съдебно-техническа
експертиза. Заключението на същата е приобщено на л.л. 155-157. От същото е
видно, че направените с КА констатации са коректни, басейнът е изграден в
съсобствен имот и представлява строеж от шеста категория по смисъла на чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на
видовете строежи. За същия са налични като строителни книжа Заявление №
ТСУ-94С-8858-1/13.08.2020 г. за скица с виза за проектиране, Заявление №
ТСУ-ГР-94С-8858-1/13.08.2020 год. за издаване на разрешение без одобряване на
инвестиционни проекти, Конструктивно становище от правоспособен инженер
конструктор и документи за собственост. Не са налични виза за
проектиране, разрешение за строеж и липсва съгласие за изграждането му от
съсобствениците на имота. Басейнът представлява допълващо застрояване и като
такъв се допуска с виза за проектиране от гл. архитект на Община Плевен,
каквато няма издадена, въпреки подадено от жалбоподателя заявление. Строежът не
противоречи на действащия ПУП, но за него е налице хипотезата на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ.
Същият е ситуиран в северозападната част
на процесния недвижим имот, на 60 см. от жилищната сграда на Р.П.К., изграден е
от стоманобетон, не засяга самостоятелни
обекти в недвижимия имот и е разположен в тази му част, ползвана от С.В. и Е.С..
Спазени са изискванията на чл.47, ал.2 от ЗУТ за отстояние от границата на
съседен имот от юг, но не е налице съгласие за изграждането му от страна на
съсобственика Р.К., а в.л. уточнява в съдебно заседание, че не е налице такова
и от съсобственика Е.С..
В о.с.з. ВЛ в поддържа заключението си по
изложените в него съображения, същото не се оспорва от страните.
Процесуалният представител на
жалбоподателя е представил Протокол от 26.05.2022 год. по гр.д.№ 6638/2020 год.
по описа на РС – Плевен /л.163-164/, в който е обективирана одобрена от съда спогодба за делба, по силата
на която в общ дял на съделителите С.В.В. и Е.К.С. е поставен поземлен имот с
проектен идентификатор 06495.201.912 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Брестовец с площ 378 кв.м., трайно предназначение на територията-
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 метра/, при
съседи на имота: 06495.201.222, 06495.201.886, 06495.201.913 и 06495.201.869, а
в дял на съделителя Р.П.К. се поставя поземлен имот с проектен идентификатор
06495.201.913 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Брестовец с
проектна площ 378 кв.м.
Така установеното от фактическа страна
води до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Административен съд - Плевен, втори
състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите
на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за
неоснователна.
При преценка на законосъобразността на
атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е
същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и
съобразен ли е с целта на закона.
Правомощията по премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, които са незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 ЗУТ или на части от тях, съгласно чл. 225а, ал.1 от ЗУТ в редакцията към датата на издаване
на процесната заповед са на кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице по арг. на чл. 225а ЗУТ. С оглед констатациите на приетото по делото
заключение на инж. С. следва да се приеме, че се касае за строеж от шеста категория. Процесната заповед е
издадена от зам.кмета на Община Плевен, оправомощен със Заповед № РД
10-1632/13.11.2018 год. /л.5/, поради което обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност.
При издаване на процесната заповед е спазена
установената от закона форма. Посочени са издателят на заповедта, нейният
адресат, строежът, по отношение на който е разпоредено премахването, изложени
са фактическите и правни основания за издаване на заповедта. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Съгласно чл. 225а, ал.2 от ЗУТ заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в
7-дневен срок. В настоящия случай в обстоятелствената част на заповедта е
налице позоваване на Констативен акт № 8/31.08.2020 год., който е доведен до
знание на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис. В
законоустановения срок след връчването на КА не са депозирани възражения. В
оспорената заповед правилно е определена категорията на строежа - шеста, което
се потвърждава и от цитираното по- горе заключение на вещото лице.
Констатациите от проверката, отразени в констативният акт, послужили като
основание за издаване на процесната заповед, не са оборени от събраните по
делото доказателства. КА има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа. Последно
посоченото подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост,
каквито не са изложени. Възприето е, че
евентуални процесуални нарушения при съставяне на акта не опорочават съществено
заповедта за премахване на строежа, ако предпоставките на упражненото с нея правомощие
са осъществени /Решение № 11071 от 25.09.2017 г., ВАС/. Констатациите на
техническите органи може да се потвърдят или да се опровергаят от събраните по
делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената
заповед.
Проверката за законосъобразност на акта обхваща правни
и фактически основания с приоритет на вторите. Според теорията, съществено е
нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът
е счел за установени и които са от значение за издаване на разпореждането за
премахване. Жалбоподателят и неговия процесуален представител не са ангажирали
доказателства, опровергаващи констатациите на административния орган. В този
смисъл на неоснователни и оплакванията, свързани с посочване в заповедта като
съсобственик Н.В.С. вместо действителния
такъв Е.К.С.. С горното не са засегнати правата на жалбоподателя, а на
съсобственика Е.К. Сттефанова е дадена възможност да участва в развилото се
съдебно производство чрез конституирането ѝ като заинтересована страна,
респективно да защити правата си във връзка с така издадения АА.
В случая от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че е осъществен строеж от шеста категория, съгласно
чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата
на видовете строежи, представляващ допълващо застрояване по смисъла на чл.41,
ал.1 от ЗУТ, за който по силата на ал.2 от същата разпоредба е необходима виза
за проектиране. Същият е осъществен в съсобствен УПИ и по силата на чл. 183,
ал.1 от ЗУТ в такъв имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или
пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в
нотариална форма с останалите собственици. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2
от ЗУТ басейни, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни се
изграждат в урегулирания поземлен имот съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания на разстояние не по-малко от 3 м от границите
на имота. Съгласно чл.147, ал.1, т.4 от ЗУТ за басейни с обем до 100 куб.м. в
оградени поземлени площи не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за
издаване на разрешение за строеж, а съгласно чл.147, ал.2 от ЗУТ за строежите
по ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17 се представя становище на
инженер-конструктор с указания за изпълнението им, а в случаите по т. 14 - се
представят становища на инженер-конструктор, на електроинженер и/или на инженер
по топлотехника с чертежи, схеми, изчисления и указания за изпълнението им, и
становище, с което са определени условията за присъединяване към
разпределителната мрежа. За строежите по ал. 1, т. 14а се представят становище
на инженер-конструктор и/или електроинженер с чертежи, схеми, изчисления и
указания за изпълнението им и допълнително споразумение към договора за достъп
и пренос, сключено между крайния клиент и оператор на електропреносната или на съответната
електроразпределителна или затворена електроразпределителна мрежа.
От неоспореното
заключение на в.л. е видно, че за изградения
обект „басейн“ има представено становище от инженер конструктор, но няма
издадени виза за проектиране и разрешение за строеж, въпреки подадени от
жалбоподателя заявления за това. С оглед това следва да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Строежът е изграден е в периода м.юли-август
2020 год. без скица с виза за проектиране и разрешение за строеж, поради което
не е съобразен със строителните правила и норми на ЗУТ. По делото от
представените нотариални актове /л.49-51/, както и от съдебния протокол,
съдържащ определение за одобрено споразумение за делба безспорно се установява,
че басейнът е изграден в съсобствен имот, но без наличие на договор в
нотариална форма с останалите собственици, изискуем по силата на чл.183, ал.1
от ЗУТ. Обстоятелството, че преди приключване на съдебното производство по
настоящето дело е извършена делба на съсобствения имот не променя изводите за
нарушение на горната разпоредба, тъй като жалбоподателят и след делбата е в
съсобственост с Е.К.С. по отношение на поземления имот, в който е ситуиран
басейнът.
Съгласно чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без необходимите одобрени проекти и/или
разрешение за строеж. Едновременната употреба на двата съюза сочи, че не е
необходимо двете предпоставки да са налице кумулативно, за да се приеме, че
строежът или част от него са незаконни. Достатъчно е наличието само на една от
двете. В настоящия случай безспорно се установява, че строежът е реализиран без
надлежно издадено разрешение за строеж поради което правилно е квалифициран от
административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Ето защо съдът приема, че компетентният
административен орган с издаване на процесната заповед правилно е приложил
материалния закон. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се
касае за незаконен строеж, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ
възможност за узаконяване и такава за реализиране на регламентираната процедура
за търпимост на строежа /с оглед периода на изграждането му/ е налице безспорно
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1 във вр. с ал.2, т.2 ЗУТ, подлежащ на премахване.
Заповедта е съобразена и с целта на закона
- да се премахва незаконното строителство.
С оглед на изложеното заповедта е издадена
от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, при липса
на съществено нарушаване на административно производствените правила, в
съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед този изход на делото претенциите
на ответника и заинтересованата страна за присъждане на направените в производството
разноски са своевременно направени и основателни. В полза на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер
от 200 лв., а в полза на заинтересованата страна Р.П.К. следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. съобразно договор за
правна помощ /л.138/.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на С.В.В. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.А. ***, срещу
Заповед № 12-376/01.10.2020 г. на зам. кмет на Община Плевен, с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж „изграден басейн“, собственост на С.В.В.
с адрес ***.
ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Община Плевен деловодни
разноски в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА С.В.В. с ЕГН **********,*** да заплати на Р.П.К., ЕГН **********,***
деловодни разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на оспорване с касационна
жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: