Р
Е Ш Е Н И Е
№
1830
гр. Перник, 19.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 08855 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, седалище/адрес на
управление: гр. София, район Младост,
ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк София, сграда
6, представляван от Оле Бьорн Шулстъд, срещу И.Ц.И.,
с адрес: ***, с правно основание чл.415,
ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и
чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер
на общо 1017,41 ли. (хиляда и седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки).
Моли се съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ********* има следните вземания
срещу И.Ц.И., а именно:суми в общ размер па 1017,41 лв. (хиляда и седемнадесет
лева и четиридесет и една стотинки), представляващи неплатени месечни
абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************
и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; ведно със законната
лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането; за които суми е била издадена Заповед за изпълние по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.
№ ****/****г. и по настоящото производство. Претендират се сторените
съдебно-деловодни разноски по
В законоустановения
едномесечен срок, ответникът И.Ц.И., с адрес: ***, не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за процесните суми, за които е издадена
Заповед № 4251 от 17.08.2018 г.
г.по ч. г. д. №****/****г. на ПРС, поради което и съдът
намира исковете за процесуално допустими.
По основателността:
Съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.238 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил в първото заседание
по делото, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и
ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Освен
това, съгласно изискванията на чл. 239 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът
постановява настоящото решение на основание наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.238 ГПК настоящият състав намира, че обективно съединените искове
за предявените главница и лихви са основателни и следва да бъдат уважени, като
на основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не следва да излага мотиви за това.
По
разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските както в заповедното, така и в
исковото производства.
Съдът намира, че
ищецът е бил представляван от адвокат по делото, като се претенидрат разноски
съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК / стр.73 от делото/, както в заповедното, така
и в исковото производство. На основание чл. 78, а ГПК, съдът намира, че същите следва да бъдат
присъдени на ищеца по делото, като ответната страна бъде осъдена да му заплати
сумата от 25 лева държавна такса в заповедното производство. Сумата от 25 лева,
държана такса в исковото производство. Сумата от 360 лева- адвокатско
възнаграждение в заповедното производство и 301, 22 лева, адвокатско
възнаграждение в исквото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от Оле
Бьорн Шулстъд, срещу И.Ц.И., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, вр. с
чл. 232, ал. 2 ЗЗД, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумата в размер на общо 1017,41 ли. (хиляда и
седемнадесет лева и четиридесет и една стотинки), представляващи неплатени
месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; месечни абонаментни
такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *************
и неплатени вноски за лизинг по Договор за лизинг към него; ведно със законната
лихва, от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-16.08.2018 г. до окончателно
изплащане на вземането; за които суми е била издадена Заповед за изпълние по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА
И.Ц.И., с адрес: ***, да заплати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, седалище/адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представляван от Оле
Бьорн Шулстъд сумато от общо 711, 22 лева- разноски в заповедното и в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при условията на
неприсъствено такова, поради което на основание чл. 239 ал. 4 ГПК не подлежи на
обжалване в тази му част.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№
№ ****/****г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
ПРЕПИС от решението да бъде връчен на страните
по делото.
Вярно
с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: