МОТИВИ
към присъда
№ 25 от 08.04.19 г.
по НОХД №
294/19 г.
Производството е по чл. 370 и сл. от НПК.
Обвиненията срещу подс. П.Т.М. са:
- по чл. 152, ал.
3, т. 5, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. I-во и II-ро, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 08.07.2018 г. в гр. М., обл. С. З., в
условията на опасен рецидив е направил опит да се съвкупи с лице от женски пол
– С.И.И., като я принудил към това със сила и заплашване – нанесъл множество
удари в областта на главата ѝ и отправил към нея думите: „Ще те убия, ще
те убия“, като деянието е останало недовършено по независещи от волята му
причини; и
- по чл. 150, ал. 1 от НК за това, че на 13.06.2018 г. в гр. К., ул. „К.“ № ** е извършил действия с
цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, навършило 14-годишна възраст – В.А.Т. – като е употребил сила – хванал я
с две ръце през гърдите, хванал я и я стискал за гърлото;
Подсъдимият в с.з.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът му – адв. Т.Д.
в с.з. пледира за налагане на наказание в минимален размер, което да бъде
намалено с 1/3-та.
Представителят на РП
Казанлък в с.з. поддържа обвинението.
Граждански искове не
са предявени.
На осн. чл. 373, ал. 3
от НПК съдът приема за установена фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
С присъда № 96 от 21.05.2013 г. по НОХД № 391/2013 г. по
описа на РС Казанлък, в сила от 05.06.2013 г. на подс. М. му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален строг режим
за престъпление по чл. 150 ал. 1 от НК. На осн. чл. 25 ал. 1 във вр. чл .23 ал.
1 от НК наложеното наказание е било кумулирано с наказанията, наложени на
подсъдимия по НОХД № 1156/2012 г. и НОХД № 85/2013 г. , двете на РС Казанлък и
е било определено едно общо наказание по трите дела в размер на четири години и
шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Св. В.А.Т. работила като продавач-консултант в магазин,
стопанисван от фирма „Х. с.“ ЕООД, находящ се в гр. К., обл. С. З., ул. „К.“ №**.
На 13.06.2018 г. около 12.30 часа св. Т. била на работа сама, когато в
магазинът влязъл подс. М. и започнал да разглежда изложената за продажба стока.
В магазина не е имало други клиенти. Св. Т., която била на касата, го попитала
има ли нужда от помощ и дали търси нещо конкретно, но той отказал помощ и
продължил да разглежда, което продължило доста време. Тъй като св. Т. се
усъмнила в него, изпратила съобщение на колежката си – св. И. Д. и след като
последната ѝ се обадила, св. Т. я помолила да дойде до магазина. Известно
време след това подс. М. застанал пред касата, започнал да ѝ задава
въпроси за възрастта ѝ, за семейното ѝ положение и дали има деца,
като едновременно с това започнал да се опипва по половия си член през дрехите
си. Обстоятелството, че свидетелката не му отговаряла, го ядосало. Той станал
агресивен и започнал да я заплашва с думите „Ти на тежка ли се правиш, сега ще
видиш какво ще стане!“, влязъл зад касата, застанал зад гърба ѝ, с двете
си ръце я хванал през гърдите ѝ, като ръцете му по този начин се
кръстосали пред тялото ѝ, а нейните ръце останали от двете страни до
тялото, насочени надолу. Подс. М. с тялото си избутал със сила тялото на св. Т.
напред, приближавайки го към ръба на бюрото, където стоял касовия апарат и през
цялото време притискал с тялото си нейното тяло към ръба на бюрото, лишавайки я
по този начин от възможност да реагира по някакъв начин и да се освободи от
него без същата да има възможност да си движи ръцете и да избяга. Докато я
държал по този начин и в това положение противно на волята ѝ,
непрекъснато си търкал половия член по нейните задни части и св. Т. от тези му
действия усетила, че същият бил еректирал. След това с едната си ръка продължил
да я държи за раменете отпред силно, а с другата си ръка започнал да я опипва
по задните ѝ части (дупето), продължавайки да търка еректиралия си полов
член по тях. Св. Т. се опитала да се освободи от него, мъчейки се да избута
тялото му със своето тяло, но усещайки опитите ѝ да избяга, с ръката, с
която опипвал дупето ѝ, подсъдимият я хванал за гърлото и започнал да я
стиска, продължавайки да търка еректиралия си полов член по дупето ѝ. В
този момент пред магазина спрял лек автомобил, от който излязъл св. И. П..
Виждайки го, подс. М. пуснал св. Т. и излязъл от магазина, разминавайки се на
входа със св. П., след което св. Т. веднага заключила вратата на обекта от
вътрешна страна и помолила св. П. да остане при нея, обяснявайки му за
случилото се. В това време подс. М. започнал да удря по вратата от външна
страна, виждайки това, св. Т. се изплашила още повече, умолявайки св. П. да не
отключва вратата. В това време през стъклото на вратата подс. М. започнал да
сочи с ръка нещо, което било вътре в магазина. Св. П. отключил вратата, подс. М.
му казал, че иска да си вземе оставена от него торба, която св. П. му подал и подс.
М. си тръгнал, а св. П. заключил вратата след него. Св. Т. била много
притеснена и изплашена, и му разказала за случилото се. В това време в магазина
пристигнала и св. И. Д. заедно с баща си, където заварили и св. П.. Св. Т. разказала
и на тях за случилото се като била много уплашена и треперила през цялото
време, а след това подала сигнал на тел. 112. В резултат на действията на подс.
М. спрямо нея - стискането по врата и от силното държане на ръцете ѝ, св.
Т. имала следи от пръстите му по кожата на врата си, които избледнели за
няколко дни и изпитвала силни болки в дясното си рамо в продължение на около
две седмици.
Към 08.07.2018 г. св. С.И.И. работила като администратор в
спортен комплекс в гр. М., обл. С. З., находящ се в близост до стадиона, както
и в близост до жилищни сгради, училище и път. На посочената дата към 10.00 часа
св. И. била на работното си място, където нямало клиенти. Била облечена с
дънки, бял потник и лилаво горнище в разкопчано положение. Около 12.30 часа в
комплекса влязъл подс. М., започнал да я разпитва за цената на тренировката,
заявявайки ѝ, че чака свои приятели да тренират там, междувременно влязъл
при нея зад бара. Св. И. му казала да излезе, предупреждавайки го, че в обекта
има камери за видеонаблюдение. Подс. М. излязъл извън помещението навън, в това
време св. И. започнала да изкарва масите и столовете пред комплекса, подс. М. виждайки
това ѝ помогнал. Св. И. забелязала, че подс. М. я гледа по-особено, както
и че се опитва да се приближава по-близо до нея, движейки се зад нея, търсейки
допир с тялото ѝ. Това негово поведение я притеснило, поради което го
попитала дали иска нещо с цел да влезе вътре и да натисне паник-бутона в случай
на нужда. Подс. М. ѝ заявил, че иска да си купи нещо от бара и двамата
влезли в сградата. Докато още се движили по коридора, подс. М. започнал да пипа
св. И. по косата, притиснал тялото ѝ към стъклото, хванал с ръце китките
на ръцете ѝ и ги стиснал, казвайки ѝ, че много му е позната. Св. И.
се притеснила, но тъй като паник-бутона бил много далеч от нея и нямала
възможност да го натисне, казала му да се маха и да я остави на мира, но подс. М.
не се отказал и държейки я с едната си ръка за ръката ѝ, с другата си
ръка я хванал за косата и я завлякъл към мъжката съблекалня, вкарал я вътре и
затворил вратата. В това време св. И. успяла да извади мобилния си телефон от
дънките си, но подс. М. взел телефона от ръката ѝ. Започнал да я удря с шамари
и с юмруци по главата, както и по лицето, хванал я за косата, скубейки я. В
резултат на нанесените ѝ удари св. И. паднала на земята, а подс. М.
легнал върху нея и започнал с ръце да я обарва по задните ѝ части (дупето)
и по гърдите ѝ. Той успял да разкопчае копчето на дънките ѝ и да им
свали ципа, започнал да ги дърпа с цел да ги събуе, но не успял. През цялото
това време св. И. се съпротивлявала, блъскайки го по гърдите с ръце, опитала се
да се изправи, но подс. М. я ударил по лицето и по главата, в резултат на което
същата паднала назад, като продължила да се опитва да стане няколко пъти, но подс.
М. препятствал действията ѝ по същия начин, удряйки ѝ и поваляйки я
на пода. В опитите си да се откопчи от него, св. И. дръпнала часовника му от
ръката му, той паднал на пода и се счупил. Отново в опит да преустанови
неговите действия, св. И. му заявила, че е неразположена, на което подс. М.
ѝ отговорил „Добре тогава дай само да те лижа“, плезейки се пред лицето
ѝ. Тялото му продължавало да бъде върху нейното, подс. М. си мушнал
пръстите на дясната си ръка в устата ѝ, а св. И. го ухапала по тях.
Започнал да ѝ крещи „Ще те убия, ще те убия!“, чувайки това, св. И. още
повече се изплашила и притеснила. Подс. М. продължил да ѝ нанася удари
основно в областта на лицето, за да сломи съпротивата ѝ, в един момент св.
И. усетила кръв в устата си и започнала силно да пищи и крещи, надявайки се
някой в това време да влезе в комплекса, да я чуе и да ѝ помогне. Подс. М.
се стреснал и изплашил от виковете и писъците ѝ, върнал ѝ телефона и
веднага напуснал сградата. Св. И. натиснала паник-бутона и на сигнала се
отзовали служители на охранителната фирма, обслужваща обекта – „ВТА Секюрити“ Казанлък
– св. П. Т. и негов колега – С. С.. От нея разбрали за случилото се и същата им
дала описание на подс. М., заявявайки им, че е тръгнал в посока към с.Т.. Охранителите
се насочили със служебния автомобил в същата посока, забелязали го в нивите до
помпената станция преди с.Т.. Св. Т. му разпоредил да спре, но подс. М.
продължил да бяга, викайки им, че търси сестра си и че нищо не е направил. Св. Тенев
го настигнал и хванал, но подс. М. оказал съпротива, което наложило да бъдат
използвани помощни средства – белезници. Двамата охранители го качили в
служебния автомобил, върнали се до комплекса, свалили го от автомобила и
извикали св. И., която потвърдила, че това е лицето, което е извършило
гореописаните действия спрямо нея, след което охранителите поискали съдействие
от РУ Казанлък и на място се отзовали полицейски служители от ПУ Мъглиж, на
които св. Тенев и колегата му предали подс. М.. За извършените от тях действия били
съставени докладна записка и протокол относно задържането
Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на живо
лице № 185 от 08.07.2018 г. при извършения преглед на подс. М. на 08.07.2018
г. в 17.00 часа на П.Т.М. се установили оток по лява му лицева половина,
разкъсноконтузна рана и кръвонасядане около нея по втори пръст на дясната му ръка
и охлузване по трети пръст на същата ръка; охлузване по задната повърхност на
лявото рамо. Описаните и установени травматични увреждания са от действието на твърди
тъпо ръбести предмети и напълно отговарят да бъдат получени по начин и време,
както описва прегледаният, а именно в областта на пръстите на ръката от
ухапване с човешки зъби, а в областта на лявото рамо и лявата лицева половина
от удари и притискане при опит да бъде задържан от служители на СОТ. Давността
на установените увреждания била в рамките на не повече от 6 часа от часа на
прегледа.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза на
живо лице № 184 от 08.07.2018 г. при извършения преглед на 08.07.2018 г. към 16.00
часа на С.И.И. се установили отоци и кръвонасядания по дясната повърхност на
лицето и брадичката на лицето ѝ; оток по външния нос; оток,
кръвонасядания и разкъсноконтузна рана по устните на устата ѝ, разкъсноконтузна
рана по езика на устата, частично счупване режещия зъб на трети горен десен
зъб, оток по тилната окосмена част на главата ѝ. Кръвонасядания по лявото
рамо и дясната предмишница, охлузване по дясната гърда. Всички тези увреждания
са с давност не повече от 6-12 часа от часа на прегледа. Описаните и установени
травматични увреждания добре отговаряли да са от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както описва прегледаната,
а именно при нанасяне на множество удари с юмруци, захвати с човешки ръце и
удари в терен. Тези травматологични увреждания са от медикобиологичния признак разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК и са причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Периодът за възстановяване от
тези травматични увреждания бил в рамките на около 7-14 дни. В конкретния
случай не е налице извършване на полов акт с пострадалата на 08.07.2018 г.
Видно от заключението на назначената по разследването съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства, изготвена въз основа на предоставените от
св. С.И. за изследване: потник – обект № 1, дънкови панталони сини на цвят –
обект № 2, лилаво горнище с надпис „Аdidas“ – обект № 3, дънкови панталони с
надпис „REDMAN“ – обект № 4, маратонки – обект № 5, 1 бр. марлен тампон – обект № 6,
влакна – обект № 7 и образци за сравнително изследване – кръвна проба – обект №
8 и косми - обект № 9 по обекти № 1, № 2, № 3 и № 6 се доказало наличие на
кръв, която е човешка. Не е определена кръвно – груповата принадлежност на
кръвта по обекти № 1, № 2 и № 3 поради недостатъчното ѝ количество за
определяне на кръвна група. Кръвно – груповата принадлежност на човешката кръв
по обект № 6 (марлен тампон) била една и съща с кръвно – груповата
принадлежност на сравнителен материал № 1 кръвната проба от св. С.И. - обект №
8.
Видно от заключението на комплексна съдебна психологопсихиатрична
експертиза на св. В.А.Т. тя не страдала от психично заболяване. Била е в
състояние към дата 13.06.2018 г. и към настоящия момент да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях.
Психичното ѝ състояние позволявало да участва във фазите на наказателното
производство. Разбирала е вида и естеството на действията, извършени спрямо
нея. Спрямо нея е имало упражнени сила и заплашване. Изпитала е психически
стрес от случилото се, възприела е действията, извършени спрямо нея като
сексуално посегателство и заплаха за физическата ѝ сигурност. Констатират
се клинични данни за преживян диагностично значим стрес към инкриминираната
дата и към датата на прегледа, извършен за нуждите на експертизата, или такъв
свързан с промяна на психичното състояние на В.Т.. След преживения при
посегателството стрес е имало период на дистресова преработка на преживяното.
Чувствала се е напрегната, тревожна, не спяла, припомняла си преживяното.
Действията, предприети спрямо нея са довели до емоционална лабилност и
тревожност, които имали преходен характер. Те не са от естество да засегнат
правилното психично, сексуално и социално развитие на Т.. Към момента на
започване на действията от страна на извършителя и до завършването им пострадалата
е изпитала страх за физическата си неприкосновеност.
Видно от заключението на комплексна съдебна психологопсихиатрична
експертиза на св. С.И.И. тя не страдала от психично заболяване, била е в
състояние към 08.07.2018 г. и към настоящия момент да възприема правилно
фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Към
08.07.2018 г. и понастоящем психичното ѝ състояние ѝ позволявало да
участва във фазите на наказателното производство. Разбирала е вида и естеството
на действията, извършени спрямо нея. Срещу нея е била упражнена физическа сила.
Пострадалата е изпитала психически стрес от случилото се. Тя е възприела
действията, извършени спрямо нея като застрашаващи физическата ѝ
неприкосновеност и живота ѝ. Освидетелстваната И. към инкриминираната
дата е преживяла емоционален стрес. Към момента на прегледа не се установяват
белези на стрес и такива, говорещи за промяна в психичното ѝ състояние. Действията,
предприети спрямо нея, са довели до емоционална лабилност и тревожност. Тези
прояви са отзвучали в рамките на няколко дни. Преживяното не е засегнало
правилното психическо, сексуално и социално развитие на С.И.. Психичното
състояние на С.И. от момента на започване на действията от страна на
извършителя спрямо нея и до приключването им се е характеризирало със
симптомите на емоционален стрес. Била е страхово напрегната, тревожна,
страхувала се е за живота, здравето и личната си неприкосновеност.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите П. Д. Т., С.И.И., В.А.Т., И. Г. П. и И. Л. Д.;
писмените документи – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
разпит на свидетел преди разпознаване – 2 бр., протокол за разпознаване на лица
и предмети - 2 бр., експертните заключения на техническата, съдебномедицинските,
биологичната на веществени доказателства и двете комплексни психологопсихиатрични
експертизи; компактдиск, справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване
– 3 бр; 2 бр. декларации, медицинско направление, копие от амбулаторен журнал,
предавателно-приемен протокол - 2 бр., заповед за задържане на лице, протокол
за задържане на лице, фотоалбум със 17
бр. фотоснимки и два броя фотоснимки от разпознаване, които кореспондират на
направеното от подсъдимия самопризнание в с.з.
Имайки
предвид установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. М. от
обективна и субективна страна е осъществил съставите на чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. с
чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. I-во и II-ро, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 150, ал. 1 от НК.
1)
Относно престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. I-во и II-ро, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено по отношение на св. С.И. в гр. М..
Престъплението
е двуактно и от вида на резултатните.
С
полагане на земята на св. И., разкопчаването на панталоните ѝ, свалянето
им и лягане върху нейното тяло, дава основание на съда да приеме, че подс. М. е
направил опит да осъществи изпълнителното деяние „съвкупи“ от състава на
престъплението.
За
улесняване на изпълнителното деяние подс. М. е употребил сила и заплашване,
като е причинил наранявания на пострадалата и я е заплашил, че ще я убие. С
това е осъществил квалифициращия признак на чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК
Осъществяването
на единия акт от престъплението – употребата на сила и заплашване и
предприемане осъществяването на втория акт – съвкуплението чрез разсъбличане на
пострадалата и осъществяване на достъп до половият ѝ орган, дава
основание на съда да приеме, че е налице довършен опит (чл. 18, ал. 1, пр. II от НК).
В
създалата се фактическа обстановка подс. М. не е прекратил акта на съвкупление
по собствени подбуди, а именно осъзнаване от негова страна за неправилността на
постъпката му. Всъщност отказът му от довършване на деянието се дължи на
активната физическа съпротива на пострадалата и виковете ѝ за помощ,
поради което същият по арг. противното на чл. 18, ал. 3, б. „а“ от НК следва да
носи наказателна отговорност.
От
справката за съдимост (л. 176) е видно, че подсъдимият е бил осъждан за тежки
умишлени престъпления с наказание лишаване от свобода над една година,
изтърпени в срока по чл. 30, ал. 1 от НК на 27.01.17 г. и на 07.12.2017 г.,
поради което деянието му се явява извършено в условията на опасен рецидив по
см. на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и затова подсъдимият следва да носи
отговорност по чл. 152, ал. 3, т. 5 от НК.
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият
е знаел и съзнавал, че е направил опит за съвкупление без желанието на
пострадалата, и че за това си намерение е употребил сила и заплашване.
2)
Относно престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, извършено по отношение на св. В.Т..
Престъплението
е също двуактно и от вида на резултатните.
С
търкане на половия си член в дупето на пострадалата, подс. М. е осъществил
изпълнителното деяние извършване на действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление.
За
осъществяване на тези си намерения подс. М. е употребил сила – захванал е
тялото и ръцете на пострадалата откъм гърба, като по този начин я е лишил от
възможност за самоотбрана и е стискал гърлото ѝ.
От
приетата за установена фактическа обстановка, според която пострадалата е била
на работа, т.е. в работоспособна възраст, може да се направи извод, че тя е
лице навършило 14-годишна възраст
От
обективираните действия на подсъдимия следва извода, че същият е действал с
пряк умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият
е знаел и съзнавал, че извършва акт на насилие, както и действия чрез които е
възбудил и удовлетворил половото си желание (обарвал е дупето на пострадалата и
половият му член е бил еректирал) без да се съвкупява с нея.
Имайки
предвид изложените съображения подс. М. следва да бъде признат за виновен и
наказан.
1)
Относно престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5, вр. с чл. 152, ал. 1, т. 2, предл. I-во и II-ро, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“,
вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от три до
петнадесет години лишаване от свобода.
При
определяне вида и размера на наказанието за това престъпление съдът приема като
отегчаващи вината обстоятелства – обремененото съдебно минало (осъждан общо 15
пъти преди деянието, включително и по дела невключени в конфигурацията за
опасен рецидив, както и за др. случай на разврат – НОХД № 391/13 г. на РС
Казанлък), лошите характеристични и криминалистични данни (криминално проявен с
чувство за безнаказаност, арогантен и агресивен при извършване на тежки
престъпления, незачита законите, нагъл, хитър и комбинативен); обстоятелството,
че този род престъпления обичайно психически трайно травмират жертвата, както и
извършването на двете форми на насилие – физическо и психическо. Като
смекчаващи вината обстоятелства следва да се приемат изразеното критично
отношение и обстоятелството, че престъплението е приключило във фазата на
опита.
На
подс. М. следва да се наложи наказание при баланс на отегчаващите и
смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати при наказание лишаване от свобода в размер на седем години
и шест месеца.
С
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното наказание следва да се
намали с 1/3 до размер пет години лишаване от свобода.
Съдът
обсъди възможността да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. чл.
58, б. „а“ от НК, но като има предвид двуактността на престъплението и, че е
бил осъществен акта на насилие в двете му форми, което представлява
самостоятелно престъпление „Принуда“ счита, че приложението на цитираните
разпоредби би довело до неоправдана занижена отговорност, несъответстваща на
високата обществена опасност на деянието.
2)
Относно престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК.
За
извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от две до
осем години лишаване от свобода.
При
определяне вида и размера на наказанието за това престъпление съдът приема като
отегчаващи вината обстоятелства – обремененото съдебно минало (осъждан общо 15
пъти преди деянието, включително и за др. случай на разврат – НОХД № 391/13 г.
на РС Казанлък), лошите характеристични и криминалистични данни (криминално
проявен с чувство за безнаказаност, арогантен и агресивен при извършване на
тежки престъпления, незачита законите, нагъл, хитър и комбинативен);
обстоятелството, че този род престъпления обичайно психически трайно травмират
жертвата. Като смекчаващо вината обстоятелства следва да се приеме изразеното
критично отношение.
На
подс. М. следва да се наложи наказание при превес на отегчаващите вината
обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК ще бъдат постигнати
при наказание лишаване от свобода в размер на седем години и шест месеца.
С
оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК наложеното наказание следва да се
намали с 1/3 до размер пет години лишаване от свобода.
Извършените престъпления са в
условията на реална съвкупност, поради което съгл. чл. 23, ал. 1 от НК следва
да се определи едно общо наказание размер на пет години лишаване от свобода.
На осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от
наложеното наказание лишаване от свобода следва да се приспадне времето, през
което подс. М. е бил с МН „Задържане под стража“ за времето от 08.07-29.11.2018
г.
Престъпленията по настоящото дело и
тези, за които е било наложено наказание лишаване от свобода по НОХД № 2498/18
г. и НОХД № 2980/18 г., двете на РС Стара Загора, са били извършени в условията
на съвкупност, затова на осн. чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК следва
да се определи едно общо наказание в размер на пет години лишаване от свобода.
По цитираните дела РС Казанлък е
наложил наказания по две години лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления, извършени в условията на опасен рецидив. Освен това подсъдимият
вече е търпял наказания в размер от четири години и шест месеца лишаване от
свобода, които не са формирали у него превъзпитателен ефект. Поради това и за
да не се формира чувство за безнаказаност у подсъдимия, както и за постигане
целите на чл. 36 от НК, съдът счита, че на осн. чл. 25, ал. 1 вр. чл. 24 от НК
определеното общо наказание следва да се увеличи с една година до размер шест
години лишаване от свобода, което съгл. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ от ЗИНЗС.
На осн. чл. 25, ал. 2 от НК
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода по делата на РС Стара
Загора, следва да се приспадне.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК
направените по делото разноски за експертизи в хода на ДП в размер на 1351,68
лв. следва да се заплатят от подсъдимия по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Веществените доказателства - 3 бр.
нокти, влакна, часовник (счупен), потник бял на цвят, марлен тампон, дънки сини
на цвят, горнище лилаво на цвят, дънки, маратонки, всички на съхранение при
домакина на РУ Казанлък, поради своята малоценност следва да се унищожат.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен
съдия,