РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Ямбол, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
в присъствието на прокурора Я. Д. Д.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20252330101495 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на А. Т. М. от
гр.Я., с която е предявен иск по чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за
солидарното осъждане на ответниците П. Р. Б. и ОД на МВР-Я. да заплатят на ищеца
сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно досъдебно
производство № 419/2024 год. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
В исковата молба се посочва, че на 23.06.2024 год. в гр. Я. е бил спрян за
проверка от ***, като бил изпробван с тест за наркотици, като уредът отчел
положителна проба за употреба на наркотично вещество. На ищеца бил съставен
АУАН , с който му било иззето и СУМПС, както и издаден талон за кръвно
изследване. Била издадена и заповед за прилагане на ПАМ. Ищецът бил задържан за
срок от 24 часа, и освободен в 13,00 часа. По случая бил образувано ДП № ***год. ,
като от изготвената на 04.02.2025 год. съдебна химико – токсична експертиза се
установило, ч е в иззетата кръвна проба не е открито наличие на наркотични
вещества. ДП било прекратено на 18.02.2025 год., на осн. чл. 24,ал.1,т.1 НПК.
С оглед действията на разследващите органи и прокуратурата ищецът
претърпял неимуществени вреди – неудобство, безпокойство, срам, стрес, тревожност
и притеснения от неоснователното обвинение, което довело и до психоемоционален
срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил около 8 месеца. Ищецът бил
неосъждан, изпитвал срам, било накърнено доброто му име сред близки, приятели ,
познати.Отразило се и на работата му, която изисквала шофиране на автомобил.
Излага подробни доводи и съображения за основателност на иска си, като моли
1
за уважаването му, както и за присъждане на разноски в производството.
Ответникът Прокуратурата на РБ в депозирания в срок отговор оспорва иска
като неосновател и недоказан. Посочва, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, а ДП започнало с извършен оглед на
местопроизшествие от разследващ ***. Излага се, че обвинението в извършване на
престъпление се осъществява чрез привличането на лицето обвиняем, едва след което
срещу него могат да бъдат осъществени мерки на процесуална принуда предвидени в
НПК, с които да му бъдат причинени вреди, които да бъдат поправени по реда на чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Твърди, че претенцията за неимуществени вреди е изцяло
недоказа. , алтернативно претенцията е силно завишена.
С отговора на исковата молба ответникът ОД на МВР-Я. е оспорил иска като
неоснователен . Сочи се, че ДП № *** год. не е водено срещу ищеца и не са
представени доказателства изобщо срещу него да е водено ДП. Ищецът не бил
привличан и в качеството на обвиняем. Същевременно претърпените вреди от
незаконосъобразни административни актове, действия и бездействия на
административни органи се предявявали по реда на АПК и били подсъдни на
съответния административен съд. Изтъква доводи за неоснователност на претенциите,
като моли искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа
исковата молба..
Ответникът чрез прокурор Д. от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
Ответникът ОД на МВР – Я., чрез упълномощен представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
ДП № *** год. по описа на РП-Я. /приложено в цялост/е било образувано на
23.06.2024 год. , на осн. чл. 212,ал.3 от НПК, за това, че „на 23.06.2024 год. , около
9,45 часа, в гр. Ямбол по ул.*** до спирка на градския транспорт „*** с посока на
движение към кръстовището на „***, А. Т. М. , управлява л.а. „***“ след употреба на
наркотични вещества или техни аналози – ***, установено чрез изследване с
техническо средство- престъпление по чл. 343 б,ал.3 от НК.
На 23.06.2024 год. е бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в
Протокол от същата дата.
На същата дата на ищеца е бил издаден талон за изследване и му е взета
съответната проба.
Със заповед за прилагане на ПАМ № *** год. на А. М. е била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б “б“ – временно отнемане на
СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца,
като на осн. чл. 60,ал.1 от АПК е допуснато предварително изпълнение на заповедта и
на същата дата е отнето СУМПС № ***
На 23.06.2024 год. в качеството на свидетели по ДП са били разпитани Д. Г. А. и
М. Р. Р. – *** на РУ – Я., а на 09.07. и 10.07.2024 год. – Д. С. Д. , Д. А. Р. и С. А. К.
С постановление от 26.06.2024 год. по ДП е била назначена токсико – химична
експертиза с поставени задачи.
По предложение на *** при ОД на МВР, срокът за разследването по ДП е
удължаван многократно, т.к. назначената експертиза не е била изготвена.
2
На 04.02.2025 год. е била изготвена съдебна – химокотоксична експертиза,
според заключението на която при извършено изследване на предоставените
биологични проби от лицето не се установява наличие на наркотични вещества.
С постановление от 17.02.2025 год. ДП е било прекратено на основание чл. 199
и чл. 243,ал.1,т.1, вр. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, т.к. не са събрани данни от обективна и
субективна страна за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 3 от НК. Същото е
връчено на ищеца на 21.02.2025 год.
По искане на ищеца по делото са били изискани от ОД на МВР и приети като
доказателства – пълната преписка по издаване на АУАН ***год.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Д. посочва, че с ищеца са приятели от години. На
релевантаната дата пътували заедно в автомобила, били спрени за проверка и тестът
показал положителен резултат за ***. А. се притеснил и шокирал, станало му гадно.
След това издали ***, правили оглед, по-късно ги разпитвали в полицията. А. дал
кръвна проба и бил в очакване на резултатите , т.к. книжката му била отнета, което
продължило около 8 месеца. Отнемането на книжката повлияло на част от работата му
свързана с ***, което повлияло на възнаграждението му. Не се чувствал добре, т.к.
имало подигравки, а той знаел, че не е такъв. Затворил се. Градът бил малък и се
разбрало, че няма книжка. Познати говорели за него, че е наркоман и престъпник. По
официален път и от органите на реда случаят не бил разгласяван.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 5000 лв. – неимуществени
вреди в резултат на образувано срещу ищеца ДП, прекратено с постановление от
17.02.2025 год.
Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ , държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или , че извършеното деяние не е престъпление, или поради това,
че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е
погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има
обективен характер. Според чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Както се посочи , в случая ищецът претендира ангажиране на солидарна
отговорност на Прокуратурата на Р Б. и ОД на МВР – Я. за обезщетяване на
претърпени от него неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, като твърди, че образуваното срещу него наказателно
производство е прекратено поради недоказаност.
Фактическият състав на посочената норма предполага доказване от страна
на ищеца на следните предпоставки - незаконно обвинение в извършено престъпление
и претърпени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от неправомерните
действия на ответниците.
В случая е безспорно установено, че на 23.06.2024 год. е образувано
3
процесното ДП, както и че спрямо ищеца са били осъществени определени
процесуално – следствени действия, задържан е от органите на МВР, включително
наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, както и че ДП е било прекратено с
Постановление от 17.02.2025 год.на осн. чл. 24,ал.1,т.1 от НПК, без на ищеца да е
било повдигано обвинение.
В практиката на ВКС на Р България се приема, че искът по чл.2,ал.1,т.3 от
ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по
повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно производство, както и
действията по разследване срещу уличено лице са предварителни и подготвителни
действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане на
обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са свързани с
упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни- причиняват вреди. По
правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение , е същия иск по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение.
Разликата в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е
повдигнато обвинение, но правилото е че който може по - голямото, може и по-
малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице,
дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено
поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма./така
РЕШЕНИЕ № 50084 ОТ 30.05.2023 Г. ПО ГР. Д. № 1961/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС
и др./.
По отношение претендиратанат солидарна отговорност, съдът намира
следното: Солидарната отговорност е регламентирана в чл.4,ал.2 от ЗОДОВ, който
предвижда, че когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят
солидарно.
Отговорност за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди
в случая следва да се носи от Прокуратурата на Република Б., която според
разпоредбата на чл. 196,ал.1 от НПК упражнява ръководство и надзор на досъдебното
производство, т.е. контролирала хода на разследването. Изхождайки от нормата на чл.
7 от ЗОДОВ, съдът счита, че надлежен ответник по предявения иск се явява и ОД на
МВР – Я., който следва да отговаря за незаконосъобразните действия и актове на
съответните служители при РУ на МВР – Я. в хода на разследването. Съгласно
разпоредбата на чл. 52, ал. 1 т. 2 от НПК, служителите на МВР, назначени на длъжност
"***", са разследващи органи и въпреки че действат под ръководството и надзора на
прокурор, те са самостоятелни органи в досъдебното производство /чл. 192 и чл. 193
от НПК/. Според нормата на чл. 203 от НПК, разследващият орган взема всички мерки
за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване на
разследването; длъжен е в най-кратък срок да събере необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина, като се ръководи от закона, вътрешното си
убеждение и указанията на прокурора, системно докладва на прокурора за хода на
разследването, обсъжда с него възможните версии и всички други въпроси от значение
за законосъобразното и успешно приключване на разследването; извършва действия по
разследването и други процесуални действия и по времето, когато делото е изпратено
в съда във връзка с мярка за процесуална принуда. Освен това, разследващият орган
докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно
постановление/ чл. 219, ал. 1 НПК/; извършва разпит на обвиняемия след предявяване
4
на постановлението за привличане на обвиняем /чл. 221 НПК/; предявява
разследването съгласно чл. 227, ал. 1 от НПК и след окончателното приключване на
разследването изпраща делото с писмено мнение - чл. 235 от НПК.
Следва да се има предвид, че действията по разследването от органите на
ОД на МВР, както и издадените актове при извършването им, са част от единното
наказателно производство по процесното ДП, което е прекратено на осн. чл. 24,ал.1,т.1
от НПК – деянието не е извършени или не съставлява престъпление, а това е
достатъчно основание, за да се квалифицира обвинението като незаконно, независимо
дали на определен етап от производството процесуално- следствените действия са
били осъществени при спазване на изискуемите процесуални правила. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат и доколкото в
случая наказателното производство е прекратено, то всички предприети процесуални
действия следва да се определят като незаконни. Следва да се отбележи и, че в случая
е без значение какъв е конкретния принос на ответниците за настъпилите за ищеца
вреди, тъй като предмет на делото е солидарната им, а не разделната им отговорност.
Налице е причиняване на вредоносния резултат от неколцина по смисъла на чл. 53 от
ЗЗД и право на увредения е да избере дали да ангажира отговорността на всеки от
съпричинителите или на някой от тях, който в отношенията с кредитора отговаря за
цялото задължение. Поради това не е необходимо да се извършва разграничение на
действията на отделните органи и да се определя доколко всеки от тях е увредил
ищеца. /в горния смисъл - ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 809 ОТ 07.06.2011 Г. ПО ГР. Д. №
1592/2010 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 294 ОТ 08.11.2022 Г. ПО В. ГР. Д.
№ 290/2022 Г. НА ОКРЪЖЕН СЪД - СМОЛЯН ;Определение № 1353/31.05.2023 год.
по касационно гражданско дело № 20238002100621 по описа за 2023 година на ВКС/.
На следващо място и с оглед конкретиката на казуса, а именно твърденията
на ищеца за настъпили неимуществени вреди в следствие на наложената ПАМ, следва
да се посочи , че ВКС на РБ приема, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл.2,ал.1,т.3
от ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки-
"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл.
171, ал. 1, т. 1, б. "б. " ЗДвП, при образувано наказателно производство по чл. 343"б. ",
ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено
престъпление, без да е повдигнато обвинение.
В горния смисъл и практиката на ОС – Я. обективирана в Решение № ***
год. по в.гр.д. № ***год.
В практиката на ВКС е прието, че понятието справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца. При исковете по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
такива правно релевантни обстоятелства - критерии за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение; дали
то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост,
за които ищецът е оправдан; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство;както и по какъв начин всичко това се е
5
отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква
степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр. Като ориентир за определяне паричния еквивалент на неимуществените
вреди, следва да служи още и общата икономическа среда и стандартът на живот в
страната към периода на увреждането. Следва да се отчита и обстоятелството, че
осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент за заплащане на
обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на
обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване. Това обезщетение за
неимуществени вреди от деликта по чл. 2,ал.1,т.3, предл. 1 от ЗОДОВ се определя
глобално за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца.
Същевременно поначало при незаконно повдигане на обвинение се засяга по
един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност
лице. Това води до увреждане и настъпване на вреди, неблагоприятно отражение
върху психиката на човек от положението на несигурност в течение на наказателното
производство, които са пряка и непосредствена последица от това увреждане, без да е
в тежест на лицето да доказва всяко свое негативно изживяване и страдание,
независимо от конкретната преценка, която се дължи за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД). Съгласно установената практика на
ВКС е нормално да се приеме, че по време на цялото наказателно производство
лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване /решение № 388
от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV ГО; решение № 480 от 23.04.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV ГО; решение № 214 от 08.01.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3921/2017 г., IV ГО/. В същите решения е прието, че не е в тежест на пострадалия
да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите
действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен за
определи неговия размер по своя преценка.
С оглед на изложеното следва да се отчете и конкретното проявление на
горните факти по отношение на ищеца, а именно - в случая чрез неоснователно
упражнената принуда срещу ищеца като уличено лице са били засегнати честта и
достойнството му, бил е задържан със заповед за задържане на лице за срок от 24 часа,
лишен от правото на управление на МПС за период от около осем месеца. Нарушено е
и правото му да бъде разгледано и решено делото му в разумен срок, тъй като
химическата експертиза е била изготвена за срок повече от шест месеца- необосновано
дълъг срок за изготвяне на заключение. Установи се от събраните гласни
доказателства, че ищецът е изпитал чувство на срам, притеснение и неудобство.
Същият е неосъждан, видно от приложеното в ДП свидетелство за съдимост. От друга
страна, следва да се отчете, че срещу ищеца не е било повдигано обвинение, не е била
взета мярка за неотклонение, т.е. преживените страдания не са били така интензивни,
както когато обвинение е повдигнато. Общата продължителност на производството е
около 8 месеца. Освен това и въпреки образуваното ДП и наложената ПАМ, ищецът
през релевантния период не е останал без работа и доходи.
Съдът като съобрази изложените обстоятелства и социално – икономическите
условия в страната към момента на увреждането, счита че следва да се определи
обезщетение в размер на 2000 лв., до който размер претенцията се явява основателна и
6
доказана.Сумата следва да бъде присъдена в едно с лихва за забава от датата на
исковата молба, каквото е искането на ищеца.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца се присъждат разноски пред първата инстанция в размер на 604 лв., съразмерно
с уважената част от иска- заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.
По изложените съображения, ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., с адрес гр.С., ул.***, представлявана
от И.Ф. ***Б. С. и ОД на МВР – Я., , ул.*** , да заплатят солидарно на А. Т. М., ЕГН
********** , на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 2000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по чл. 343 б,ал.3 от
НК по ДП №***год. по описа на РУ – Я. , ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на исковата молба – 12.05.2025 г. до окончателното изплащане, като
претенцията за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 5 000 лв., като
неоснователна – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република Б., с адрес гр.С., ул.*** представлявана
от И.Ф. *** Б. С. и ОД на МВР – Я., , ул. *** да заплатят на А. Т. М., ЕГН
********** сумата от 604 лв.- разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7