№ 858
гр. Перник, 30.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500441 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 381 от 16.04.2025 г., постановено по гр.д. № 5247/2023 г., Районен
съд - П. е отхвърлил предявения от Агенция "Пътна инфраструктура", с адрес: гр.
София, бул. "Македония" № 3, код по БУЛСТАТ *********, представлявана от
председателя срещу „Лиел контракшън“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.П., ул. „Софийско шосе“ №31 и „Регионални пътни мрежи“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Захари Зограф“ №54,
иск с пр.осн. чл. 288 от ТЗ вр. чл.82 ЗЗД, за заплащане при условията на разделна
отговорност по ½ част от сумата от 2086,31 лева, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба по обратния иск до окончателното плащане на
сумата, в резултат на неизпълнение и/или некачествено изпълнение на задълженията
по Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-38-16/06.12.2019г., като
неоснователен и недоказан.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от
Агенция "Пътна инфраструктура", чрез юрк. С. Т., с която се обжалва решението на
първоинстанционния съд като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че по делото е представен Договор за възлагане на
обществена поръчка № РД-38-16/06.12.2019г. между Агенция "Пътна инфраструктура"
и „Пътища П.“, като допълва, че по силата на чл. 1, ал. 1 от същия Възложителя
възлага, а Изпълнителя приема да извършва дейностите по поддържане на
републиканските пътища на територията на ОПУ-П.. В продължение се цитира
съдържанието на различни разпоредби съдържащи се в процесния договор и сочи, че
по силата на чл. 28 от същия изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена
1
отговорност за причинените вреди. На следващо място се твърди, че по силата на
договора изпълнителят дължи неустойка в размер на 100% от стойността на лошо
и/или неточно изпълнените видове работи, както и във всички случаи на констатирани
нарушения и/или неизпълнение на задълженията по договора. Изразява се несъгласие
с приетото от съда, че липсват конкретни задания – относно процесния пътен участък,
връчени на изпълнителя по договора преди датата на ПТП. Твърди, че съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ответника по
обратния иск е да установи надлежно изпълнение на поетите с процесния договор
задължения, като допълва, че в настоящия случай такива доказателства не са
ангажирани от страна на ответника. Въз основа на изложените съображения се моли
съда да отмени постановеното от районния съд решение, като постанови ново, с което
исковите претенции да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от „Регионални пътни мрежи“,
чрез адв. В. В., с който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и
необоснована. Оспорени са изложените във въззивната жалба твърдения, че
решаващия съд е постановил решението си при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, като се излагат
съображения в тази насока. Навеждат се твърдения, че първата инстанция е обсъдила
всички налични по делото материали и е достигнала до правилни правни изводи въз
основа на което е постановен правилен съдебен акт. Моли се съда въззивната жалба да
бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното
решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените пред
въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В указания срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от „Лиел
Констракшън“ ЕООД, чрез адв. В. В., с който изложените във въззивната жалба
твърдения се оспорват като неоснователни и необосновани. Счита, че правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Агенция "Пътна
инфраструктура" иск като неоснователен и недоказан. Сочи, че съдът е постановил
решението си след като е достигнал до правилни правни изводи, които са в
съответствие с представените по делото доказателства. Намира, че по делото липсват
доказателства за възлагане на ремонт на процесния пътен участък към м. август 2021
г., поради което и решаващият съд правилно е достигнал до извода, че отговорността
за вредите следва да се понесе от стопанисващия пътя субект – АПИ, като допълва, че
същият е задължен да следи за състоянието на пътя и да предприема мерки за
отстраняването на недостатъците по пътното платно. Моли се съда въззивната жалба
да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско
възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
2
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговорите към нея не е направено искане за събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговорите към нея не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 24.09.2025 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя – препис отговорите на въззиваемите.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3