№ 1177
гр. Бургас, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20222100501557 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР гр.София, против
Решение № 56 от 05.08.2022 г. по гр.д.193/2022 г. по описа на Районен съд
Средец, с което въззивната дирекция е осъдена да заплати на К. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр.*** област *** ул.*** № **, по иска с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР сумата от
739,19 лева /седемстотин тридесет и девет лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 19.05.2019г. – 09.07.2020г., получен след
преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната
лихва върху тази сума о т 19.05.2022г. до окончателното изплащане, по иска
с правно основание чл.86 ЗЗД сумата от 163,47 лева /сто шейсет и три лева и
четиридесет и седем стотинки/, представляваща лихва за забава, начислена
върху дължимата главницата за положен извънреден труд, както и
направените по делото разноски в размер на 300,00 лева /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, и с което решение въззивната
дирекция е осъдена да заплати по сметка на РС Средец сумите от 200.00 лв. за
изготвената експертиза, 100 лв. държавна такса и 5 лв. такса за изпълнителен
лист.
Твърди се, че първоинстанционното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Твърди се, че
1
неправилно е уважена ищцовата претенция, положеният от ищеца нощен
труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се
преизчислява по коефициент 1,143.
Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра
на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187, ал.9
ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето
за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде
преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е, че не са налице
предпоставките по чл.9, ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното
преизчисление не се кумулира извънреден труд, тъй като такъв би бил налице
само, ако служителят работи извън установеното работно време.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови
ново по същество па спора, с което да се отхвърлят исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Претендират се съдебни разноски, вкл.на основание чл.78, ал.8 ГПК -
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемият е подал писмен отговор против
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
Твърди се, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и
постановено без да са налице съществени процесуални и материалноправни
нарушения и противоречие със събраните по делото доказателства и
съдебната практика, поради което се претеднира същото да бъде потвърдено.
Сочи се, че са правилни изводите на първоинстанционния съд, че поради
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС №4 на МС от 17.01.2007
г., както и, че при сумарно изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени са искове от К. Д. Т., против
Главна Дирекция „Гранична полиция” при МВР.
В исковата молба се твърди, че през периода 19.05.2019г. до 09.07.2020г.
К. Т. е полагал труд като командир на отделение в Гранично полицейско
управление – гр.Средец при Регионална Дирекция „Гранична полиция” –
Елхово, която била структурно подчинена на Главна Дирекция „Гранична
полиция” – София. Съобразно Закона за Министерство на вътрешните работи
ищецът е със статут на държавен служител. Брутното месечно
2
възнаграждение на държавните служители и продължителността на работното
им време е уреден в ЗМВР, като същото се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР редът за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, се определя от наредба на министъра на вътрешните
работи. За периода от 02.06.2016г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з[1]592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
обн. ДВ бр. 40/02.06.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.дело № 5450/2016г., обн. ДВ бр.59 и влязло в сила на 29.07.2016г.
С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. е
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните
работи /обн. ДВ бр.69 от 2014г./, която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Сочи се,
че в рамките на процесния исков период са действали Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г., Наредба № 8121з-36/07.01.2020г., Наредба № 8121з-
1174/21.10.2020г., Наредба № 8121з[1]1353/15.12.2020г. Излага се, че в
посочените наредби липсвало изрично правило за преизчисляване при
сумарно отчитане на работното време на положените часове труд между
22.00 часа и 06.00 часа с коефициент 1,143, каквото правило съществувало в
чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Според ищеца липсата на
това правило в наредбата не означавало, че подобно преизчисляване не следва
да се извършва, като съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители,
които полагат труд за времето между 22.00 часа и 06.00 часа се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда. Ищецът релевира, че нормативната
празнота поради липса на специално правило за ставка на допълнителното
възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за
допълнително възнаграждение за превръщането на отработените нощни
часове в дневни при сумарно изчисляване на работното време по отношение
на държавните служители в МВР, следва да се преодолее чрез субсидиарно
приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата – т.е. с приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен с 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. С изменението на чл.187, ал.4 от ЗМВР е въведено правилото, че
положеният нощен труд следва да се преизчислява с коефциент единица, но
тази разпоредба е с материално правен характери и се прилага за напред от
обнародването й в ДВ бр.60 от 07.07.2020г.
За периода от 19.05.2019г. до 09.07.2020г. ищецът работил на смени,
3
всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни
почивка, като в този смисъл полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Общо
положеният нощен труд от него бил 620 часа, който преизчислен с
коефициента 1,143 възлизал на 708 часа. Преизчисляването нощния към
дневния труд водило до извънреден труд от 88 часа, който работодателят не
му заплатил и следвало допълнително да му заплати. През исковия период Т.
получавал различно основно месечно възнаграждение – 1129 лева през 2019г.,
1142 лева през 2020г. Предвид нормата на чл.186, ал.6 от ЗМВР, че
извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение и доколкото протоколите от положения нощен труд
от ищеца се съхранявали в Регионална Дирекция „Гранична полиция” –
гр.Елхово, предявеният главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр.
с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР е посочен в приблизителен размер от 846,56 лева.
Твърди, че работодателят дължи и лихва за забава върху дължимите суми от
момента, в който са станали изискуеми, като ориентировъчният размер на
акцесорният иск по чл.86 от ЗЗД е 61,08 лева, като момента на изпадане в
забава се сочи месеца следващ отчетения тримесечен период, съобразно
чл.186, ал.3 ЗМВР.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Главна
Дирекция „Гранична полиция“ при МВР, чрез юрисконсулт т Янка Табакова,
е ангажирала отговор, с който заявява, че оспорва изцяло предявените искове
както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че за
процесния период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
За процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 24 –
часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време
се изчислявало сумарно, като в резултат на това чрез прихващане на
положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния
период, бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни
часове му бил заплащан на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР като
извънреден труд. Твърди се, че при изчисляване на времето, отработено от
ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труди, била
приложима нормативната уредба на специалния ЗМВР, а КТ не намирал
субсидиарно приложение по отношение на държавните служители и тези
работещи в МВР. Ответникът счита, че за процесния период редът бил
регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-
908 от 02.08.2018г. Относно неприложимостта на НСОРЗ се твърди, че
защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в
предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на
социална закрила, намираща изражение в компенсирането на извънредния
труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в
сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата, работещи по
трудово правоотношение, за които е приложим КТ. Излага се в отговора на
исковата молба, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща формирането на
основното възнаграждение на служителите на МВР, отчита спецификата на
тяхната дейност, включително полагането на нощен труд и затова им
гарантира едно по – високо основно възнаграждение в сравнение с други
4
категории служители. Прилаганата система за образуване на
възнагражденията на служителите същевременно включвала и заплащането
на нощния труд, независимо дали той реално бил положен и затова не им се
начислявало допълнително възнаграждение за положен нощен труд. Релевира
се, че ЗМВР винаги изчерпателно уреждал регламентираната материя и
липсвало празнини, които да налагат прилагането на НСОРЗ. За нощния труд
държавните служители в МВР разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ била
неприложима и поради това, че за да се въведе увеличение с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощно работно време било необходимо да са налице следните предпоставки:
а/ подневно отчитане на работното време, б/ работа на смени и в/
продължителност на нощното работно време по – малка от
продължителността на дневното и г/ трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, като предпоставките на в/ и г/ не били налице.
За да се произнесе по основателността на въззивната жалба,
настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка
с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна
следното:
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се
установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е
налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до
правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и
обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са
ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата
инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема
изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо
същата да се преповтаря и в настоящото решение. Следва да се посочи и, че
във въззивната инстанция спорът е концентриран върху правните изводи на
съда, като по същество страните не оспорват представените доказателства и
приетата за установена фактическа обстановка.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Наведените във въззивната жалба възражения обобщено се свеждат до
това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание
законовата делегация на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, поради
което се счита от въззивника, че БРС неправилно е приел наличие на
непълнота в специалната уредба, при която следва субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в т.
ч. и нормата на чл. 9, ал. 2 НОСРЗ.
Настоящата инстанция намира така релевираните възражения за
5
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под
извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време“. В
случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и
ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата
хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени,
чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Действително, по отношение реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, са
създадени специални правила, определени с наредба на министъра на МВР на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 10 ЗМВР /преди ал.9/. Така, за
процесния период а 19.05.2019г. – 09.07.2020г., са действали правилата на
приети наредби на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Тези наредби съдържат аналогични
текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат
труд и през нощта между 22. 00 и 06. 00 часа, като работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от двете
наредби). И в двете наредби – в чл. 31 от тях е предвидено, че отработеното
време между 22. 00 и 06. 00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до
десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при
отчитане на броя часове време на труд между 22. 00 и 06. 00 часа, в
протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е обаче и е безспорен факт, че в издаваните от министъра
наредби липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията,
по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд пред
нощта, както е било уредбата в предходната Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (отм.); – чл. 31, ал. 2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на
6
отработеното време общият брой часове положен труд между 22. 00 и 06. 00
часа за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. При това
положение, въззивният съд намира, че в действащите в процесния период
подзаконови нормативни актове е налице празнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, както правилно е приел и районния съд, като
възраженията на въззивника в този смисъл са неоснователни.
Съгласно чл. 46, ал. 2 ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за
неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и
настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са
държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения
следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител
(ЗДСл). Аргумент за субсидиарно приложение на ЗДСл за правоотношенията
на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, е и това,
че обратното разбиране би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Ето защо, макар и в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител, както това е било
уредено в отменения ЗМВР, то доколкото няма изрично уредено нещо друго,
за неуредените отношения приложение намира ЗДСл, който от своя страна
пък препраща към трудовото законодателство по КТ. Така, разпоредбата на
чл. 67, ал. 3 ЗДСл постановява, че минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения и редът за получаването им се определят с
наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство.
Предвид горното и тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство, то при безспорната липса на
изрична уредба в специалните наредби, издадени от министъра на МВР, в
случая субсидиарно приложение намират правилата на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, изводите на БРС
са правилни, а всички изложени възражения от въззивника са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, при сумарно изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143.
Предвид изложените по-горе съображения, въззивният съд намира, че при
липсата в случая на специално правило, което да определя методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, то
наличната нормативна празнота следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Както бе посочено, възприемането на
7
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР
в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение
и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от
КТ и ЗДСл. Ето защо, настоящата инстанция намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения и доводи относно
неприложимост към процесното служебно правоотношение на установения в
нормата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за преизчисление на нощния труд в
дневен.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
1,143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв. Доктрината, както и съдебната
практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по които се
реализира увеличеното заплащане на нощния труд при сумарно отчитане на
работното време – 1) заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен
размер и 2) допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този
смисъл – Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г., IV гр.о.,
Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, В.Мръчков, К.Средкова,
А.Василев, стр.831). Посочените принципи за допълнително заплащане на
нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл.8 и чл.9,
ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при
сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни.
Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./час.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на
претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-
икономическа експертиза, от която се установява, че разликата между
преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и
реално положения труд за процесния период възлиза на 85,23 часа, който не е
отчетен по протоколи за положен труд и стойността на тези часове е в размер
на 739,19 лв. не е начислена, съответно – не е изплатена на ищеца. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и доказан в претендирания размер от
739,19 лв., поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба.
За пълнота, следва да се посочи, че Решение на СЕС от 24.02.2022г. по
дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –
Луковит, не налага различно от направеното от настоящия съд, тълкуване на
8
националноправната уредба. В решението е прието, че чл. 8 и чл. 12, буква
„а“ от Директива 2003/88ЕО не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в
полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния
труд. Именно предвид липсата на предвиден адекватен механизъм за
компенсиране на служителите в МВР, който да не ги поставя в по –
неблагоприятно положение от работниците и служителите, полагащи труд по
общото трудово законодателство, както и отчитайки тежестта, обществената
значимост и правата на служителите в МВР, настоящият състав намира, че
именно прилагането на трудовото законодателство осигурява прилагането в
пълнота на европейското законодателство в рамките на процесната хипотеза.
Водим от горните мотиви, въззивният съд намери, че обжалваното
решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба - оставена без уважение като неоснователна.
Пред въззивния съд искане за разноски заявява всяка една от страните.
Предвид изхода по спора разноски се дължат на въззиваемата страна на
основание чл.78, ал. 3 ГПК. Последните са своевременно поискани, като са
представени доказателства за заплащане на сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56 от 05.08.2022 г. по гр.д.193/2022 г. по
описа на Районен съд Средец.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на
вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да
заплати на К. Д. Т., ЕГН **********, сумата от 300 лв. представляваща
направените във въззивното производство пред БОС съдебни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9