РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Раднево, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на тридесет и първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20255520100226 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ” ЕАД, действащо чрез пълномощника юрисконсулт П., срещу
М. Д. В., с която се предявяват осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 10.01.2023
г. бил сключен договор за паричен заем № **** между „Креди йес“ ООД и
ответницата М. Д. В., с който бил отпуснат заем в размер на 300 лв., при
връщането му на 7 вноски по 81 лв., с падеж на първа вноска 09.02.2023 г.
Твърди, че последната вноска била на 10.08.2023 г., а общата дължима сума по
кредита била в размер на 341,27 лв. Твърди, че ответницата не е погасявала
суми по взетия кредит. Твърди, че с договор за цесия от 12.01.2024 г. „Креди
йес“ ООД прехвърлило на ищеца вземането по договора за кредит срещу
ответницата. Твърди, че ответницата била уведомена за цесията с
препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди, че по договора за кредит
ответницата дължи неустойка в размер на 255,73 лв., включваща неустойка в
размер на 225,73 лв. за непредставено обезпечение по чл. 8 вр. чл. 6 от
договора за кредит и неустойка в размер на 30 лв. за забава в размер на 10%
1
върху остатъчната главница от 300 лв. съгласно чл. 14 от ОУ. Поради тези
съображения иска осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 300 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата
молба, сумата от 41,27 лв. договорна лихва и 255,73 лв. неустойки.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
М. Д. В..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 31.08.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, а на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже валидно
сключен договор за потребителски кредит; предоставената в кредит сума от
300 лв.; уговорената договорна лихва и неустойки с техния размер.
Съдът е указал на страните, че дължи служебно произнасяне по въпроса
за действителността на договора за кредит и неговите клаузи съобразно
правилата за защита на потребителите по ЗЗП, както и съгласно чл. 26 ЗЗД.
Активната процесуално правна и материално правна легитимация на
ищеца следва от сключен договор за цесия 12.01.2024 г., с който „Креди йес“
ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по договор за паричен заем №
**** от 10.01.2023 г. Тази цесия е съобщена на ответницата на 23.12.2024 г.
със съответното уведомление видно от обратната разписка на л. 14 от делото.
По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за
паричен заем № **** от 10.01.2023 г. /л.7-8/, сключен между „Креди йес“ ООД
и ответницата М. Д. В., от който е видно, че страните са сключили договор за
кредит за сумата от 300 лв. /чл. 3.1/, която ответникът е следвало да върне на 7
месечни вноски с краен срок 10.08.2023 г. /чл. 3.10 и виж погасителния план
на л.8, гърба/. Видно е, че в чл. 3.7 е посочен месечен лихвен процент от
фиксирани 3,330%, а в чл. 3.5 е посочено ГПР да е в размер на 48,419%. Също
така в чл. 3.2 е посочено размерът на месечната погасителна вноска да е в
размер на 48,75 лв., а общата сума за плащане е посочена като 341,27 лв.
2
/чл.3.12/. В чл.3.9 е предвидено обезпечение, посочено в чл. 6 /в случая гарант
и издаване на ценна книга/, като в чл.3.11 е посочено, че няма такса за
усвояване на кредита. От погасителния план е видно, че вноските включват
следните компоненти – падеж; вноска без неустойка по чл. 8; вноска за
неустойка по чл. 8; общ размер на погасителна вноска с включена неустойка
по чл. 8. Не е посочен никъде размера на договорната лихва като сума за
месечната вноска, няма и разбивка в погасителния план за месечната
погасителна вноска каква част е главница и каква част е договорна лихва. По
делото са приети общите условия /л.9-12/.
Сключеният договор за паричен заем има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. „Креди йес“
ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята
правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с
изискванията на специалния закон - ЗПК.
За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т.
7 -9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и
да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на
чл. 22 ЗПК.
В договора сключен между страните е посочен размера на заема – 300
лв., изготвен е погасителен план, в който е посочено броя и стойността на
месечните погасителни вноски – 7 месечни вноски по 48,75 лв. всяка, както и
падежа на тези вноски. В настоящия случай в договора е посочен годишния
процент на разходите по кредита – 48,419 %, и месечен лихвен процент от
3,330%, но не е посочен годишен лихвен процент. Изрично е посочено в
договора, че такса за усвояване няма, няма и посочени никакви други такси
или комисионни. Посочено е само наличие на неустойка за недадено
3
обезпечение по чл. 8 вр. чл. 6 от договора, което не се включва в ГПР, чийто
размер е фиксиран на сума от 225,73 лв.
Видно от договора за заем, в чл. 2, т. 7 е посочен лихвеният процент по
кредита, който е 3,330 % и който е фиксиран месечен лихвен процент по
заема. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на
договорната лихва, но това не води до недействителност на договора.
Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се
променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е
необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива
условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за
целия срок на договора. Поради това съдът не констатира нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК.
В случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което прави да
договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съдът намира да са налице
обстоятелства, водещи до недействителност на договора за паричен заем,
свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят
ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка
следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита,
защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
В настоящия случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото
в договора за паричен заем е посочено единствено, че той е във фиксиран
размер от 48,419 %. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент
на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора.
На следващо място в процесния договор действително е записана обща
сума за плащане в размер на 341,27 лв. Така посочената сума обаче не
4
кореспондира със задълженията по изготвения погасителен план, където след
като е включена и неустойката по чл. 8 в размер на 32,25 лв. месечно, общата
сума за заплащане става 567 лв. Отделно от това както съдът посочи по-горе
тази сума за неустойка по чл. 8 от договора не влиза в ГПР, но и да влизаше в
ГПР по никакъв начин не кореспондира крайната сума от 567 лв. с ГПР от
48,419%.
Освен това изрично е посочено в договора, че няма такса за усвояване
/чл.2.11/, нито пък е видно да има други уговорени такси. В тази връзка не е
ясно по какъв начин се формира тази разлика между ГЛП от 39,96% /12 х 3,33
%/ и ГПР от 48,419%. Тази неяснота води до извод за липса на конкретика как
се формира посочения ГПР, а тази информация е изключително важна за
потребителя за вземе информиран избор кой договор за кредит да избере
между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме /Решение от
20.09.2017 г. по дело С-488/2017 г. на СЕС; Решение от 19.12.2019 г. по дело
С-290/2019 г. на СЕС; Решение от 16.07.2020 г. по дело С-868/2019 г. на СЕС/.
Липсата на посочените разходи, които се включват в ГПР, води до извод за
грешно посочен ГПР, което се равнява на липса на посочен ГПР /Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС/, съгласно което отсъстват
задължителни реквизити за разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48,
което води до нищожност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.
22 ЗПК договора е недействителен и се дължи връщане само на чистата сума
съгласно чл. 23 ЗПК, тоест дадената в заем сума.
С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор не отговоря на
изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните
реквизити води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.
22 ЗПК. В този смисъл е и решение № 259/24.07.2024 г. по т.д. №
20245500900015/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, разглеждащ
абсолютно идентичен договор за кредит на „Креди йес“ ООД.
В решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23 се постанови, че, чл.
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват
в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен
процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита
за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
5
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница.
Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 8 вр. чл. 6 от
договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи
служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.
Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се
предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено
вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да
бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с
добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е
настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV
г.о.; Р-88-2010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).
Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл. 21,
ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния
договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна
част от заемната сума за срока на целия договор /около 70% от стойността му/.
6
Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните
вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в
погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това
надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната
функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе
си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна
сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал.
4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
7
неустойка.
Допълнителен аргумент за нищожността на клаузата, с която е
уговорена тази неустойка може да бъде изведен и от Директива 2008/48/ЕО,
доколкото в случая не е спорно, че заемодателят е финансова институция. От
член 8, параграф 1 от Директивата в светлината на съображение 28 става ясно,
че преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това
задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни.
В този смисъл в съображение 26 се посочва, че в условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка
на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които
те не процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора
да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото
цели да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и
неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на Директива
2008/48/ЕО, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. В този смисъл и решение от 27.03.2014 г. по дело C-565/12 на СЕС по
повод преюдициално запитване от френски съд. Предвид това клауза, която
предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на двама поръчители
или банкова гаранция, което задължение става изискуемо след неизпълнение
на договора за кредит, е в пряко противоречие с целта на Директивата. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение
да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се
8
увеличава. Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника,
първо да се поиска обезпечение и след предоставянето му, да се отпусне
кредитът, която практика би съответствала на изискванията на Директивата.
Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл. 16 от Закона
за потребителския кредит. Съдът има задължение да се придържа към
Директивата при тълкуването на националния закон, като той следва да се
тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата. В горния смисъл е
и вече утвърдената съдебна практика – определение № 1054/20.11.2019 г. по
в.ч.г.д. № 1592/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 1/02.01.2020 г. по
в.ч.г.д. № 1684/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 734/30.08.2019 г.
по в.ч.г.д. № 1379/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 585/16.07.2019 г.
по в.ч.г.д. № 1286/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 584/16.07.2019 г.
по в.ч.г.д. № 1290/2019 г. на ОС-Стара Загора, определение № 574/12.07.2019 г.
по в.ч.г.д. № 1282/2019 г. на ОС-Стара Загора.
Отделно от горното в случая е издадена от ответницата запис на заповед
за обезпечаване на кредита съгласно чл. 6, т. 4 от същия, въз основа на която е
била заявена претенция със заявление по чл. 417 ГПК и образувано ЧГД №
**** г. на РС-Раднево, оставено без уважение.
Кумулирането на всички описани по-горе съображения водят до извод за
недействителност на договора за кредит съгласно чл. 22 ЗПК и се дължи
връщане само на чистата сума съгласно чл. 23 ЗПК, тоест дадената в заем
сума.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се изследва въпроса
каква част от чистата сума по кредита е погасена от платените от ответника
вноски и съответно каква част е останала като непогасена.
Ищецът претендира предоставената в заем сума от 300 лв., която се
явява чиста сума по кредита. Няма данни по делото тя да е била върната от
ответницата на ищеца и съответно само за тази сума искът се явява
основателен. За договорната лихва и за неустойката е неоснователна
претенцията и ще се отхвърли по изложените вече съображения.
По разноските:
В мотивите към определение № 366/16.08.2022г. ч.т.д. № 1085/2022г. на
ВКС, І т.о., в какъвто смисъл е и определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. №
9
844/2020 г. на ВКС, I т.о., е прието следното: „Предметът на делото изцяло
попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г.
по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96
от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е
съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на
съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че
искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната
клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по
съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени
принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на
ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми,
чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни
посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по
съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения
СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи“. Идеята е да не се възпрепятства правото на
потребителя до съд, което в случая не е аналогично при иск на финансовата
институция и евентуално бранене от страна на ответника-потребител, чието
право на защита в съдебен процес не се спира чрез института на разноските по
чл. 78 ГПК. Затова разноските следва да се разпределят по правилото на чл.
78 ГПК.
На ищеца се дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно
уважената част от исковете. Сторени са от ищеца разноски в размер на 50 лв.
платена държавна такса общо за заповедното производство и исковото
производство. Съдът определя на ищеца юрисконсултско възнаграждение за
10
исковото производство в размер на 80 лв. съобразно правната и фактическата
сложност на делото /никакво доказване извън писмените доказателства, без
явяване в открито съдебно заседание, ниска правна сложност на множеството
дела по договори за кредит/ и съгласно чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съобразно уважената част от исковете следва на ищеца да се присъдят
разноски в размер на 65,33 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН **********, с адрес с. ******, да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънт” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. **********, действащо
чрез юрисконсулт П., на чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и
чл. 23 ЗПК сумата от 300,00 лв. (триста лева) - главница, представляваща
чиста стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК по договор за паричен заем №
**** от 10.01.2023 г., сключен между „Креди йес“ ООД и М. Д. В., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2025 г. до окончателното
плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 65,33 лв. (шестдесет и пет
лева и 33 ст.), представляваща разноски за производството, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за договорна възнаградителна лихва в размер на
41,27 лв. и за неустойка по чл. 8 вр. чл. 6 от договор за паричен заем № ****
от 10.01.2023 г. в размер на 225,73 лв.
Сумата може да бъде преведена по банкова сметка на „Кредит инкасо
инвестмънт” ЕАД в Обединена Български Банка АД, IBAN: BG**********.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
11