Решение по дело №237/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 68 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано е по жалбата на Д. В. Г., [ЕГН] от гр. Панагюрище, [улица], против Заповед № 3286з-357/27.01.2025 г. на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София, с която му е отказано снемането на полицейска регистрация с рег. № 2888/14.08.2023 г. по описа на РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик.

В жалбата се твърди, че административният орган неправилно и незаконосъобразно е приел, че не са налице основания за заличаване на обработваните лични данни по смисъла на чл. 68 от ЗМВР, като не е отчетена настъпилата реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. Сочи се, че оспореният акт е постановен в нарушение на разпоредбата на чл. 4, § 1, б. „в“ и б. „д“ от Директива 2016/680, поради което се иска отмяна на акта. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпила писмена молба вх. № 3897/25.04.2025 г., с която адв. Колибанеков, процесуален представител на жалбоподателя, който поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски по приложен списък.

Ответникът по оспорването – Директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки с писмо вх. № 3957/28.04.2025 г., в които юрк. М. е изложила становище по същество на спора. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е било образувано по подадено от жалбоподателя Д. В. Г. заявление с вх. № 310000-5999/25.07.2024 г., до Началника на РУ – Панагюрище с искане да бъде снета наличната спрямо него полицейска регистрация под рег. № 2888/14.08.2003 г.

Заявлението е разгледано от Директора на ОД на МВР – Пазарджик, който се произнесъл с адресирано до Директора на ГД „НП“ предложение, в което се сочи, че в резултат на извършена проверка по молбата на Д. В. Г. е установено, че на лицето е извършена регистрация по чл. 68 от ЗМВР. Уточнено е, че регистрация под рег. № 2888/14.08.2003 г. по описа на РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик е извършена по преписка ЗМ 111/2003 г. на РУ – Панагюрище, за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК. Производството е приключило с Присъда № 304/26.11.2007 г., постановена по НОХД № 353/2007 г., по описа на Районен съд – Панагюрище за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 69, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от 2 години, като присъдата е влязла в законна сила на 11.12.2007 г. При тези данни е направено предложение да се издаде писмена заповед, с която да се откаже снемането на полицейска регистрация рег. № 2888/14.08.2003 г. по описа на РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик на лицето Д. В. Г., поради липса на основание по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Към предложението е приложена Преписка № 310000-5999/2024 г.

При така изяснените обстоятелства е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3286з-357/27.01.2025 г. на Директора на ГД „Национална полиция“, с която е отказано снемането на осъществената спрямо Д. В. Г. полицейска регистрация под рег. № 2888/14.08.2003 г., по описа РУ – Панагюрище при ОД на МВР – Пазарджик.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, Административен съд – Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Обжалваната заповед е връчена на 17.02.2025 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез административния орган до съда на 06.03.2025 г., тоест в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган – Директор на Главна дирекция „Национална полиция“. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 от ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена – Заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция „Национална полиция“ да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Спазена е предписаната от закона форма със задължителните реквизити – наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя.

При издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Изпълнено е изискването на чл. 19, ал. 4, т. 2 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация, като е изготвено предложение от структурата, извършила полицейската регистрация, с изразени мотиви за отказ за снемане на регистрацията.

Актът е постановен в съответствие с приложимите материално-правни норми. Предпоставките за снемане на полицейска регистрация са регламентирани изчерпателно в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР: регистрацията е извършена в нарушение на закона; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници.

Законът за министерството на вътрешните работи, в чл. 68, ал. 1 определя, че полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Следователно, материалноправните предпоставки за полицейска регистрация са тези по чл. 68, ал. 1 от ЗМВР – такава се извършва по отношение на лице, което е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер. Д. Г. не оспорва, че това обстоятелство към 14.08.2003 г. е било налице и не твърди, че същата е извършена в нарушение на закона. По тези съображения съдът приема, че чл. 68, ал. 6, т. 1 от ЗМВР не може да намери приложение в разглеждания случай. Същото се отнася и до разпоредбата на чл. 68, ал. 6, т. 2 от ЗМВР предвиждаща, че полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, но не и в случаите на чл. 24, ал. 3 от НПК, а именно при постигнато споразумение, което в процесния случай не е налице – с Присъда № 304/26.11.2007 г., постановена по НОХД № 353/2007 г., по описа на Районен съд – Панагюрище, влязла в законна сила на 11.12.2007 г., му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изтърпяване се отлага за срок от 2 години. Възможността по чл. 68, ал. 6, т. 3 от ЗМВР за снемане на полицейската регистрация, когато наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, е неприложима в настоящия случая. Не се касае и за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по смисъла на чл. 68, ал. 6, т. 4 от ЗМВР.

Хипотезите, при които се снема полицейска регистрация, са лимитативно изброени и административният орган действа в условията на обвързана компетентност, бидейки обвързан с установените с чл. 68, ал. 6 от ЗМВР материалноправни предпоставки. Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.

От друга страна, следва да се посочи, че в практиката по приложение на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (напр. Решение по адм. дело № 8352/2016 г. на ВАС и цитираните в него съдебни актове) е възприето разбирането, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Полицейската регистрация, съхраняването и обработването на лични данни, е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от извършване на противоправно деяние. Реабилитация по право или така наречената абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а от НК, в чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и Наредбата за реда и снемане на полицейска регистрация (обн. ДВ. бр. 90 от 31 Октомври 2014 г., изм. ДВ. бр. 57 от 28 юли 2015 г.) не е основание за снемане на полицейската регистрация, респ. за спиране обработването и съхранението на лични данни.

Същността на полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР и без съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР е специална, което обуславя както нейния приоритет пред общите разпоредби, регламентиращи обработката на лични данни, така и невъзможността да бъде извършено снемане на полицейска регистрация на основания, различни от сочените в цитираната норма.

Снемането на полицейската регистрация на някое от основанията по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР съставлява специфичен вид обработване на лични данни на осъждани лица, което се различава от общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР, установени в Раздел VI на ЗМВР. По силата на изрично законова разпоредба снемането на полицейска регистрация е изключено от приложното поле на нормата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, с която се установя срочност за съхраняването на данните в информационните фондове на МВР.

Съгласно чл. 27 от ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 от ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Затова снемането/заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя условия. Действащата законова регламентация за снемане/заличаване на полицейската регистрация по ЗМВР не обуславя прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чиито лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, тъй като това нормативно разрешение отчита баланса между обществените и личните интереси. Предотвратяването и разкриването на престъпления, защитата на националната сигурност и обществения ред са възприети от законодателя като ценности, чието опазване обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, осъдени за умишлени престъпления от общ характер, включително след настъпването на реабилитация, поради което мярката се явява пропорционална и не е в противоречие с правото на зачитане на личния и семейния живот, уредено с чл. 8 на ЕКЗПЧОС. Затова реабилитацията не е сред предвидените в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за снемане на полицейската регистрация.

Правото на Европейския съюз не изключва възможността за обработване на лични данни в хипотезите, обсъдени по-горе. Така в Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, изрично се предвижда, че директивата не възпрепятства държавите членки да определят операции по обработване и процедури за обработване в национални правила за наказателно правните процедури във връзка с обработването на лични данни от съдилища и други съдебни органи, по-специално по отношение на лични данни, съдържащи се в съдебно решение или документация, свързани с наказателни производства, както и че за целите на предотвратяването, разследването и наказателното преследване на престъпленията компетентните органи имат нужда да обработват лични данни, събрани в контекста на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на конкретни престъпления, извън този контекст, за да достигнат до разбиране на престъпните действия и да установят връзки между различни разкрити престъпления.

По изложените съображения съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер на 100 (сто) лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото, които следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. В. Г., [ЕГН] от гр. Панагюрище, [улица], против Заповед № 3286з-357/27.01.2025 г. на Директор на Главна дирекция „Национална полиция“ гр. София, с която му е отказано снемането на полицейска регистрация с рег. № 2888/14.08.2023 г. по описа на РУ – Панагюрище към ОД на МВР гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Д. В. Г., [ЕГН] от гр. Панагюрище, [улица]да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ – Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.