№ 8561
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110175849 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143 във
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от В. Г.
К. срещу *** за признаването за нищожен като противоречащи на закона и на
добрите нрави на договора за паричен заем № *** от 01.02.2024 г., сключен
между В. Г. К. и ***, както и за осъждането на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1559.49 лв., представляваща недължимо платена по нищожен
договора за паричен заем № *** от 01.02.2024 г. В условията на евентуалност
е предявен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД от В. Г. К.
срещу *** за признаването за нищожна като противоречаща на добрите нрави
на договора на клаузата за неустойка по чл. 8 договор за паричен заем № ***
от 20.01.2024 г., сключен между В. Г. К. и ***.
Ищецът В. Г. К. твърди, че на дата 01.02.2024 г. сключил с *** Договор за
паричен заем № ***, по силата на който получил в заем сумата от 2500,00 лева
при месечен лихвен процент по кредита – 3,330 %, ГПР – в размер на 48,103%,
при срок за погасяване – 9 месеца, като общата дължима сума от потребителя
възлиза в размер на 2934,42 лева. Посочва, че съгласно чл. 6 от Договора се
задължил в определен срок /до три дни/ да представи на заемодателя едно от
посочените в исковата молба обезпечения, подробно описани в договора.
Изтъква, че в чл. 8 от Договора за заем е било предвидено, че в случай на
неизпълнение кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер
на 1403,58 лева, която неустойка е включена в погасителния план към
Договора за заем и е дължима заедно с погасителната вноска за главница и
лихва. Поддържа, че общата сума, която ищецът е трябвало да върне за
използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на
2934,42 лева, а значително по – голяма сума, в размер на 4338,00 лева. Твърди,
1
че към момента на депозиране на настоящите искове ищецът е заплатил обща
сума в размер на 4059,49 лева, за което представя и платежни нареждания.
Намира клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне
на обезпечение след сключването на договора за нищожна, тъй като
кредиторът се е опитал да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Счита, че неустойката е договорена, за да генерира допълнителна печалба,
която многократно надвишава размера на възнаграждението за тази дейност,
което от друга страна води до неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.
5 от ЗЗП в договорното съдържание. Заявява, че неустойката излиза извън
нейната обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Също така
счита, че кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо. Заявява, че представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Заявява, че посочената клауза за
неустойка, следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения
размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. Заявява, че процесният
договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, ГПР и
обща сума, дължима от потребителя. Поддържа, че размерите на величините,
посочени в договора, не съответстват на действителните такива съобразно
поетите от потребителя задължения. Счита, че е нарушена разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, тъй като размерът на годишния процент на разходите по
кредита е в пъти над допустимото. Заявява, че договорът за заем е
недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в
него не е посочен действителния годишен процент на разходите. Поддържа, че
посочването на по – нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация с характер на заблуждаваща търговска практика, тъй като
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира и разноски. Пред съда процесуалния представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на
исковата молба. Изразява становище за неоснователност на предявените
искове. Счита, че превишаването на ГПР не представлява основание за
недействителност на целия договор. Заявява, че условието по чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на ГПР по договора за заем е спазено, като дължимите
суми за лихва и неустойка за неосигуряване на обезпечение са ясно посочени
в погасителния план и са включени в размера на месечната погасителна
вноска. Поддържа, че защитата защитата срещу незаконосъобразните клаузи
следва да се осъществи чрез съобразяване на тяхната нищожност, а не чрез
обявяване недействителността на целия договор за кредит заради един
реквизит. Твърди, че липсват причини, поради които неправилното посочване
на ГПР в договора за кредит да се квалифицира, като основание за неговата
нищожност, тъй като представлява нелоялна търговска практика. Намира за
2
неоснователни твърденията, че освен цифровото изражение на ГПР,
договорът следва да съдържа и описание на всички разходи, които го
формират. Намира за неоснователен и доводът за нищожност на договора за
кредит, поради уговарянето на възнаградителна лихва в размер, надвишаващ
трикратния размер на законната лихва. Счита, че предявения иск за обявяване
недействителността на процесния договор за кредит, се явява неоснователен и
като такъв следва да се остави без уважение. Твърди, че ГПР на заема е
фиксиран в размер на 48,103 %, като същия не надвишава пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Поддържа, че процесният
договор напълно съответства на изискванията на чл. 10 от ЗПК. Счита, че не е
налице твърдяната от ищцата недействителност на договора на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Заявява, че неустойката в чл. 8 от Договора за паричен
заем се дължи в пълен размер от момента на възникване на основанието за
начисляването й. Твърди, че размерът на неустойката е предварително точно
определен още в договора за заем, от момент предхождащ нейното
начисление, като страните са действали в рамките на свободата на договаряне.
Поддържа, че процесната неустойка представлява разход, който заемателят
заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно
обезпечение по него. Изтъква, че липсва основание за нищожност на клаузи от
процесния договор, както и на същия в цялост. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалния
представител на страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че между В. Г. К. е сключен договор за паричен заем № ***
от 01.02.2024 г. за сумата от 2500 лв. Горното се установява и от представения
договор за паричен заем № *** от 01.02.2024 г., съгласно който на ищеца е
предоставена сумата от 2500 лв., със срок на връщане от девет месеца, при
месечен лихвен процент по заема 3.330 %, годишен процент на разходите на
заема 48.103 %. Съгласно чл. 6 от договора е предвидено, че договорът за заем
да бъдел обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от
ОУ към договора за заем и с още едно от посочените обезпечение, по избор на
заемателя, а именно: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху
движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга издадена в полза на
заемодателя. В чл. 8 от договора е предвидено, че в случай, че заемателят не
предостави договореното в чл. 6 от настоящият договор в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаряло на условията,
посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора за заем, заемателят
дължал на заемодателя неустойка в размер на 1403.58 лв., с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в погасителни план към настоящия
договор за заем.
По делото е представен погасителен към договор за паричен заем № ***
от 01.02.2024 г., от който е видно, че общия размер на вноските се начислява и
месечна вноска за неустойка в размер на 155.96 лв., поради което месечната
3
вноска е в размер на 482 лв.
По делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит, както и Общи условия в сила от
27.04.2022 г.
От представения разходен касов ордер от 01.02.2024 г. се установява, че
ищеца е получил от ответника сумата от 2500 лв., като за основание е
посочено отпуснат кредит.
Съгласно приходни касови ордери от 26.03.2024 г., 30.04.2024 г.,
31.05.2024 г. и 01.07.2024 г. се установява, че ищецът е заплатила на ответника
сумата в общ размер на 1930 лв., като за основание е посочено вноска кредит.
От удостоверение с изх. № 10209 от 30.07.2024 г. издадено от ответника,
се установява, че по договор за паричен заем № *** от 01.02.2024 г., общата
сума за погасяване била 4338 лв., като била погасена сума в размер на 1930
лв., дължима оставала сумата от 2408 лв., а при предсрочно погасяване до
06.08.2024 г. дължима била сума в размер на 2129.49 лв.
Съгласно представената разписка № ***7 от 30.07.2024 г. се установява,
че ищецът е заплатил на ответника сумата от 2129.49 лв., с основание
предсрочно погасяване на кредит ***.
Настоящият състав намира, че договор за кредит № *** от 01.02.2024 г. е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
/ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/,
и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу
задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума.
Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по
предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че
средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели,
извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният
по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
По делото е несъмнено установено, че на 01.02.2024 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор
за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския
кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.
Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на
който ответното дружество предоставило парична сума от 2500 лв. за срок от
9 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.103 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ 39.96 %. Процесният договор е сключен в писмена форма
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11,
ал. 1 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
4
разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по
арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер
на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност,
съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално
уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и
потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая,
въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа
на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално
уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени
искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от
договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че
оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са
предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е
формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Настоящият състав намира, че предвидената в чл. 8 от договора
неустойка съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно
императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.
4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са
нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“
се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира
определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на
5
Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава
всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други
видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за
кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните
разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-
специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към
това сключването на договор за услугата е задължително условие за
получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е
формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения
погасителен план, включително задължението за неустойка. Плащането на
тази неустойка не е отразено като разход при формирането на оповестения
ГПР от 48.103 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е
нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи
по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при
предлаганите условия включва заплащането на неустойка. Следователно тази
неустойка съставлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и
липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие
с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да
надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора
за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита
не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за
паричен заем № *** от 01.02.2024 г. е в размер на 2500 лева, а неустойка за
непредставяне на обезпечение по договора е в размер на 1403.58 лева, поради
което размерът на ГПР с включена неустойка възлиза на 392.01 %, поради
което ГПР по договора за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави
неустойката. Така уговорената неустойка, която не е включена в оскъпяването
на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което процесния договор се явява нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД за ищецът се позовават на изначална липса на основание на ответника да
получи описаните суми, която е специфичен белег на фактическия състав на
неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Фактическият състав на посочената норма изисква предаване, съответно
получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при
самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за кредит за нищожен. По делото от представените приходни касови
6
ордери и разписка се установява, че ищецът е заплатил на ответника на дати
26.03.2024 г., 30.04.2024 г., 31.05.2024 г., 01.07.2024 г и 30.07.2024 г., сума в
общ размер на 4059.49 лв. В случая сумата от 1559.49 лв., се явява общия сбор
на заплатената сума по процесния договор над дължимата му чиста стойност,
доколкото при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Поради което този иск се явява
основателен за сумата от 1559.49 лв., като така предявеният иск следва да
бъде уважен в пълен размер.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора с оглед основателност на исковата претенция на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 235.89 лв., представляваща платена държавна
такса. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 400 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. При този изход на спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от В. Г. К., ЕГН
********** със съдебен адрес в гр. ***, чрез адв. Д. Г. срещу ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, иск с правно основание чл. 26, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД договор за паричен заем № *** от 20.01.2024 г., сключен
между В. Г. К. и ***, поради противоречието му със закона.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на В. Г. К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ***, чрез адв. Д.
Г., по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от
1559.49 лв., представляваща недължимо платена по нищожен договора за
паричен заем № *** от 01.02.2024 г, сключен между В. Г. К. срещу ***.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на В. Г. К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. ***, чрез адв. Д.
Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 235.89 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на чрез адв. Д. Г., вписан в АК Л. с № ***, с адрес в гр. ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищеца В. Г. К. пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8