№ 18982
гр. С., 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110122796 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу М. П. И., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване на установено, че М. П. И. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните
суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023г. по ч.гр.д. № 44561/2023 г. по описа на
СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г. топлинна енергия в
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, апартамент, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. На
09.10.2024 г. е подал молба, с която поддържа, че по отношение на вземанията, предмет на
делото, е сключил споразумение с ищеца.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с
източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който
ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 1011,19 лв. за периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4.
От представените по делото доказателства се установява, че на 25.09.2024 г. между
„Топлофикация С.“ ЕАД и М. П. И., заедно със съпругата му Н.Д. И.а, е било сключено
споразумение, по силата на което ответникът признава задълженията си, предмет на
настоящото производство и се задължава да заплати на ищеца цялата сума на 36 месечни
вноски, всяка в размер на 104,23 лв., за периода от 25.09.2024 г. до 25.08.2027 г.
Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представения фискален бон се
установява, че на 25.09.2024 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена
сума в размер на 104,23 лв., като изрично е посочено, че със същата се погасяват съдебни
разноски (държавна такса).
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между
страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса
на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице
условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения
погасява обвързва кредитора. В случая във фискалния бон от 25.09.2024 г. изрично е
посочено със сумата в размер на 104,23 лв. кои задължения се погасяват, поради което и
съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с посочената сума от 104,23 лв. са погасени
част от разноските за държавна такса, която спрямо ответника е в общ размер на 200 лв.
Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, незаплатени са
останали следните суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 – лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. – главница,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода
от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на
вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., както и държавна такса в размер на 95,77 лв. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв. за
заповедното производство и 100 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ №
13, вх. „А“, ет. 4, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” №23Б, следните суми: 1011,19 лв. - главница, представляваща
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 08.08.2023 г. до изплащане на вземането; 144,45 лв. – лихва за забава върху
2
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.07.2023 г.; 11,19 лв. –
главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.08.2023 г. до
изплащане на вземането, както и 2,33 лв. – лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 28.07.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.08.2023г. по ч.гр.д. №
44561/2023 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
ОСЪЖДА М. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № 13, вх. „А“, ет. 4, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК ******, гр. С., ул. „Я.” № 23Б, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 245,77 лв. – разноски за неиздължена част от държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3