РЕШЕНИЕ
№ 22066
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110140943 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. И. К.
срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Предявени са за разглеждане кумулативно обективно съединени искове против
ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД с правно основание: 1/ по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване на нищожност на договор за кредит №
*********/16.05.2025 г. поради противоречието му със закона, а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК поради накърняване на
добрите нрави и 2/ по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 160 лева, представляваща недължимо платена сума по
недействителен договор за потребителски кредит № *********/16.05.2025 г.
Предявен за разглеждане е и установителен иск против ответника „Кредит
Гаранция“ ЕООД с правно основание по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване на
нищожност на договор за обезпечение от 16.05.2023 г. сключен във връзка с договор за
кредит № *********/16.05.2025 г. поради липса на основание, а в условията на
евентуалност по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.
Ищецът В. И. К. твърди, че на 16.05.2023 г. сключил с ответното дружество „Кеш
Кредит Мобайл“ ЕАД договор за кредит № *********. По силата на договора му била
предоставена сумата от 300,00 лева. Общият размер на сумата, която следвало да върне
по договора възлизала на 313,56 лева, като срокът на погасяване бил уговорен на 2
месечни вноски. Сочи, че във връзка с договора за потребителски кредит, на същата
дата сключил с втория ответник - „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за обезпечение
към договор за кредит *********/16.05.2025 г., по силата на който следвало да заплати
на дружеството сумата от 146,44 лева, представляваща възнаграждение за гаранта,
чието заплащане било разсрочено също на 2 погасителни вноски. Сочи, че двете
дружества са свързани лица.
1
Сочи, че съгласно договора, сключен с „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, следвало да
осигури обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица, които да
отговарят на определени условия; неотменима безусловна банкова гаранция в полза на
кредитора или поръчителство от одобрено от кредитора дружество. Ето защо бил
сключен договорът с ответника „Кредит Гаранция“ ЕООД.
Счита, че договорът за паричен заем е нищожен поради противоречието му с
императивни правни норми. Сочи, че предвиденото възнаграждение за гаранта
представлявала част от ГПР на кредита, което не било включено и така годишният
процент на разходите ставал над максимално допустимия в закона размер. Намира, че
договорът противоречи на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.
12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Развива подробни съображения за нищожност на договора за
паричен заем. Счита, че с оглед предвидените възможности единствената достъпна за
заемателя опция е сключването на договор за поръчителство с избрано от заемодателя
юридическо лице, което е свързано с него, а именно – „Кредит Гаранция“ ЕООД. По
този начин се стигало до заобикаляне на закона и скрита печалба за кредитора. Ето
защо намира и сключеният с втория ответник договор за поръчителство за нищожен
поради липса на основание. Счита, че същият противоречи както на императивни
разпоредби на ЗЗП. Намира в условията на евентуалност, че и двата договора
накърняват добрите нрави.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да
признае за установено в отношенията му с ответниците нищожността на процесните
договори за кредит и поръчителство. Кумулативно предявява и иск за осъждането на
ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД да му заплати сумата от 160,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за кредит.
Претендира разноски.
В срочно постъпили отговори ответниците признават изцяло основателността на
предявените искове, като молят да се постанови решение при признание на исковете.
С молба от 27.11.2025 г. ищецът е направил искане да бъде постановено решение
с оглед направеното от ответниците признание на исковете.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави,
както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая
всички предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като
съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищцовата
страна. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в размер на 150,00 лева, представляваща платена държавна такса, като
ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бъде осъден да му заплати сумата от 100,00
лв., а ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД – сумата от 50,00 лв.
Представен по делото е и договор за правна защита и съдействие за осъществена
безплатна правна помощ на ищеца от адв. М. Д. Д. в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 3 ЗАдв., като претендира да му бъде определено възнаграждение. Съгласно чл.
38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на оказана безплатна правна помощ и съдействие в
хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено
от съда. С определение №319 от 09.07.2019г. по ч.гр.д.№2186/2019г. по описа на ВКС,
Г.К., IV Г.О. е разяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
2
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният
адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1 - 3 на чл.38,
ал.1 ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по
чл. 80 ГПК - той касае разноските, дължими на страните. При безплатно предоставяне
на правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., както е в случая, адвокатът сам, по
собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда
резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила
на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се
определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете и,
че възнаграждението ще се дължи от насрещната страна по правилата на чл.78, ал.1 - 3
ГПК. Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната
правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от
24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101,
§1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба
по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от размерите, разписани в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско
възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно
правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния
представител действия. В случая повдигнатият спор е с ниска правна и фактическа
сложност, като е проведено едно открито съдебно заседание по делото, в което
представителят на ищеца не се е явил, като не са събирани и гласни доказателствени
средства или експертни заключения. Предвид изложеното съдът определя адвокатско
възнаграждение в полза на адв. М. Д. за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца в размер на сумата от 500 лв., като ответникът „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД бъде
осъден да му заплати сумата от 300 лв., а ответникът „Кредит Гаранция“ ЕООД –
сумата от 200 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. К., ЕГН **********
срещу „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК, че договор за кредит № *********/16.05.2025 г. е нищожен поради
поради противоречието му със закона.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. И. К., ЕГН **********
срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* иск по чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, че
договор за обезпечение от 16.05.2023 г. сключен във връзка с договор за кредит №
*********/16.05.2025 г. е нищожен поради липса на основание.
ОСЪЖДА „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на В. И. К.,
ЕГН ********** сумите, както следва:
3
- сумата от 160,00 лева на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, представляваща
недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит №
*********/16.05.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.07.2025
г. до погасяването;
- сумата от 100,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на В. И. К., ЕГН ********** сумата от 50,00 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Д. Д., действащ в Адвокатска
колегия – София, с личен № **********, сума в размер на 300,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца В. И. К..
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. „Кредит
Гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. М. Д. Д., действащ в Адвокатска
колегия – София, с личен № **********, сума в размер на 200,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ищеца В. И. К..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4