Р
Е Ш Е Н И Е № 179
Габрово, 24.07.2020
година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела
Килифарева, като изслуша докладваното от съдията т. д. № 80 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена
искова молба от "Дилтекс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. "Дубровник" № 46Б, ап. 13, чрез адв. К. Н.,
против "Димас" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Габрово, бул. "Трети март" № 53.
Ищецът
твърди, че с ответното дружество са били страни по сключен абонаментен договор №
D-15-153/14.07.2015 г., съгласно който ищцовото дружество, в качеството на
изпълнител, е осъществило в полза на възложителя "Димас" АД, услуги по
изграждане на система за наблюдение на подвижни обекти, в това число доставка и
монтаж на устройства и софтуер, както и месечно абонаментно обслужване и
поддържане на системата. Първоначално договорът е сключен за срок от 24 месеца,
като в последствие е удължаван за
следващите периоди и по една година, при същите цени и условия. Съгласно
уговореното в договора, падежите на плащане на издадените от
"Дилтекс" ООД фактури за месечно абонаментно обслужване е 15-то число
на календарния месец, а заплащането на инсталираните, в полза на ответника,
хардуерни устройства е дължимо в деня на
издаване на съответната фактура за извършената доставка и монтаж.
Считано от
месец септември 2017 г. ответното дружество е преустановило изпълнението на
задълженията си за заплащане на доставяните му по договора стоки и услуги, като
в резултат на това към март 2019 г. общият размер на главниците по договора възлизат на 27 247, 28 лв. с
включен ДДС, представляващи сбор от стойностите на 23 отделни фактури.
В средата на
месец април 2019 г. ищцовото дружество едностранно е прекратило действието на
договора и задълженията на ответника са останали неплатени. Съгласно раздел ІV,
чл. 6.1. от договора, при неизпълнение на парично задължение неизправната
страна дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на забавата,
която в конкретния случай за периода от м. 09.2017 г. до март 2019 г. възлиза
на 3 508, 20 лв.
Моли да се
осъди "Димас" АД да заплати в полза на "Дилтекс" ООД, на
основание сключения между страните абонаментен договор№
D-15-153/14.07.2015 г., сумата от: 1) 27 247, 28 лв. представляваща общ размер
на главници на непогасени задължения по 23 бр. фактури издадени в периода
09.2017 г. до 03.2019 г.; 2) 3 508, 20 лв. представляваща общата сума на
обезщетение за забава върху стойността на непогасените главници, в размер на
законната лихва върху стойността на всяка от тях до датата на предявяване на
исковата молба; 3) законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й заплащане. Претендират се и съдебно
деловодните разноски.
В
отговора на исковата молба ответното дружество, представлявано от изпълнителния
си директор Г. Н. – Г., излага, че предявеният иск е с пр. осн. чл. 258 от ЗЗД,
поради което следвало да се установи наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за изработка, както и приемане на извършената работа.
Възразява,
че в процесния период от 09.2017 г. до 03.2019 г. изпълнителят не е достигнал
нивото на предоставяне на услуга за поддържане на GPS*GSM базирани решения за
наблюдение и контрол в реално време на транспортно - машинния парк на
възложителя и частност стандарта по т. 2 и т. 5 за основното производствено
звено - кариера "***" от споразумението за нивото на услугата,
неразделна част от договора. Оспорва по всяка една от фактурите, че включената
лицензионна такса в чл. 1.7. не е договорена между страните, а във всяка
фактура е отразена обща сума за нея. Оспорва броя на въведените в експлоатация
устройства, както и че част от фактурираните услуги са част от гаранционното
обслужване, както и че транспортните разходи не са за сметка на възложителя,
като възразява по всяка конкретна фактура.
Твърди
се, че ищецът не е прекратил едностранно процесния договор, а след 06.04.2019
г. е била налице обективна невъзможност за изпълнение на договора, а именно
броячът на седмиците на по -старите устройства ще се занули и същите ще спрат
да работят от 07.04.2019 г.
Моли,
да се отхвърлят предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани и да
им се присъдят разноските по делото.
В
постъпилата допълнителна искова молба процесуалният представител на ищеца,
оспорва възражението на ответното дружество за "недоговорени видове услуги
и невъведени в експлоатация устройства". Твърди се, че през целия период
на действие на договора, на осн. чл. 7.3., инсталирането и въвеждането в
експлоатация на хардуерни устройства се извършва единствено по искане на
възложителя, като във всеки конкретен случай на приключване на такъв монтаж се
съставя двустранно подписан протокол. Едва след монтиране на устройството и
подписване на съответния протокол, същото се идентифицира и визуализира в
поддържаната от изпълнителя онлайн платформа "***", наричана в
договора "системата". На осн. чл. 3.2., б. "б" от договора,
месечните абонаментни такси за ползване на системата, дължими от страна на
възложителя, се определя на базата на броя на електронните данни и допълнително
удостоверено с горепосочените протоколи. При заявка от страна на възложителя за
спиране и преустановяване на използване на предходно инсталирано устройство,
служителите на изпълнителя извършват
сервизен демонтаж, за което отново се съставяли двустранен протокол,
устройството се заличава от системата, а от там и броят на действащите,
отчитани и фактурирани устройства бива коригиран в следващия отчетен период. В
този смисъл фактурираните от ответника суми за абонаментно обслужване и
поддържане на сървъра, кореспондират с точния брой на монтираните и въведени в
експлоатация устройства.
Относно
начислената "лицензионна такса" се твърди, че действително същата не
е била предмет на договаряне при първоначалното сключване на процесния абонаментен
договор, тъй като същата касае друго правоотношение между страните свързано с
разработване по искане на възложителя софтуерен модул за отчитане и
идентификация на GPS Diltex Oil Sys, внедрен в две бензиностанции на ответника.
Таксата е определена от страните по 50 лв. месечно за обект, ползващ този
допълнителен модул. За първи път тази таксата е начислена във фактура №
6488/18.12.2015 г. и присъства неизменно във всички следващи.
Относно
твърдението на ответното дружество досежно "недостигане нивото на
предоставяната услуга", същото е неоснователно. До този момент
възложителят не е отправял рекламации или оплаквания за изпълнение на
задълженията от страна на изпълнителя под никакво форма. По аргумент на чл.
264, ал. 3 от ЗЗД, въвеждането на подобно възражение в настоящият момент освен
безусловно е и ирелевнтно за производството, като недопустима е и възможността
за обосноваване на същото, чрез събиране на гласни доказателства в процеса.
В депозирания
допълнителен отговор ответното дружество поддържа възраженията, направени с
първоначалния отговор и взема становище по доказателствата.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адв. Н. поддържа
предявената искова молба и допълнителната такава, моли исковете да бъдат
уважени, като претендира да им се присъдят съдебните разноски по делото, за
което представя списък. Процесуалният представител на ответниците не се явява в
съдебно заседание, като в депозирано писмено становище взема становище по проекта
на доклад по делото.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, и
като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
От представен
абонаментен договор № D-15-153/14.07.2015 г., се
установява, че ищцовото дружество, в качеството на изпълнител, е осъществило в
полза на възложителя "Димас" АД услуги по изграждане на
система за наблюдение на подвижни обекти срещу възнаграждение, което
възложителят "Димас" АД се е задължило да плати. Съгласно чл. 1.7 от
договора програмният продукт остава собственост на изпълнителя, а възложителят
се задължава да заплаща лицензионна така за ползването му, съгласно договора.
Договорът е сключен за срок от 24 месеца съгласно чл. 2.2., но съгласно чл.
7.10 е уговорено, че след изтичане на действие на същия, той се удължава
автоматично за срок от 1 година, за всяка следваща година при същите условия.
Страните са уговорили в чл. 3.1, че възложителят заплаща на изпълнителя месечна
абонаментна такса за ползване на
системата по 20 лв. на всяко въведено устройство. Съгласно уговореното в чл.
3.3. от договора, падежите на плащане на издадените от "Дилтекс" ООД
фактури за месечно абонаментно обслужване е 15-то число на календарния месец, а
заплащането на инсталираните в полза на ответника хардуерни устройства е
дължимо в деня на издаване на
съответната фактура за извършената доставка и монтаж. Съгласно чл. 3.5. при
забавено плащане на дължимата сума от страна на възложителя, изпълнителят има
право да спре предоставянето на услугата до пълното й заплащане, като в този
случай възложителят продължава да дължи заплащане на месечната такса за
периода, през който предоставянето на услугата е било спряно. Съгласно чл. 6.1.
от договора, в случай на неизпълнение на парично задължение, неизправната
страна дължи на изправната съответната законна лихва за периода на забавата. Възложителят
е имал право на рекламации и оплаквания за качеството на предоставяните услуги,
което е следвало да се отправя до изпълнителя по реда на чл. 4.1., т.
"г" и "д" от договора. Съгласно раздел V от договора,
изпълнителят се е задължил да обслужва гаранционно устройствата при
представянето на попълнени и валидни гаранционни документи.
От
представените по делото данъчни фактури се установява, че изпълнителят е издал
на възложителя същите, за следните включени такси и дейности без ДДС:
1. №
**********/05.09.2017 г. - такса обслужване сървър на база количество - 39
въведени в експлоатация устройства 780 лв. и месечна такса пренос на данни,
софтуерен лиценз и поддръжка за м. 09.2017 г. за 2 бр. - 100 лв.;
2. №
**********/05.10.2017 г. - такса обслужване сървър на база 39 въведени в
експлоатация устройства 780 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 10.2017 г. за 2 бр. - 100 лв., демонтаж, прегледи
установяване на повреда 1 бр. - 30 лв., горивомерна система - 580 лв. и
транспортни разходи - 219 лв.;
3. №
**********/01.11.2017 г. - такса обслужване сървър е изчислена на база
количество - 39 и месечна такса пренос на данни 780 лв., софтуерен лиценз и поддръжка
за м. 11.2017 г. за 2 бр. - 100 лв.;
4. №
**********/04.12.2017 г. - такса обслужване сървър на база 39 въведени в
експлоатация устройства 780 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 12.2017 г. за 2 бр. - 100 лв.,
5. № **********/11.01.2018 г. - такса
обслужване сървър на база 43 въведени в експлоатация устройства 860лв., депозит
месечен абонамент - 300 лв.; горивомерна система 2 бр. - 1160 лв., монтаж и настройка
на 3 бр. GPS- 270 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз и поддръжка
за м. 01.2018 г. за 2 бр. - 100 лв., транспортни разходи 144, 90 лв.
6. № **********/02.02.2018
г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в експлоатация устройства 860
лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз и поддръжка за м. 02.2018
г. за 2 бр. - 100 лв.
7. №
**********/01.03.2018 г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в
експлоатация устройства 860 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 03.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
8. № **********/12.04.2018
г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в експлоатация устройства 860
лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз и поддръжка за м. 04.2018
г. за 2 бр. - 100 лв.
9. №
**********/15.05.2018 г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в
експлоатация устройства 860 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 05.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
10. №
**********/05.06.2018 г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в
експлоатация устройства 860 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 06.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
11. №
**********/08.06.2018 г. - демонтаж, преглед установяване на повреда за сумите
- 760 лв., 90 лв. и 12 лв., като и транспортни разходи в размер ан 154, 35 лв.
12. №
**********/18.07.2018 г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в
експлоатация устройства 860 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 07.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
13. №
**********/07.08.2018 г. - такса обслужване сървър на база 43 въведени в
експлоатация устройства 860 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 08.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
14. № **********/22.08.2018
г. - извършени дейности по монтаж и демонтаж подробно описани за сумите - 25
лв., 45 лв., 270 лв. 100 лв., 90 лв., 24 лв.; 22 лв. 45 лв. и транспортни разходи
273 лв.;
15. № **********/30.08.2018 г. - дейност по
монтаж - 90 лв. и транспортни разходи 130 лв.;
16. №
**********/11.09.2018 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 09.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
17. №
**********/01.10.2018 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 10.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
18. №
**********/05.11.2018 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 11.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.
19. №
**********/05.11.2018 г. - извършена дейност по демонтаж и преглед на
устройство 30 лв. и транспортни разходи 123, 75 лв.;
20. №
**********/18.12.2018 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 12.2018 г. за 2 бр. - 100 лв.; метална камера - 26, 25 лв.,
филтър гориво 26, 25 лв., маркуч за връзки 66, 75 лв., шнур 13, 50 лв., маркуч
15 лв.
21. №
**********/07.01.2019 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 01.2019 г. за 2 бр. - 100 лв.
22. №
**********/07.02.2019 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 02.2019 г. за 2 бр. - 100 лв.
23. № **********/28.02.2019
г. - демонтаж и преглед устройство 30 лв. и демонтаж устройство 30 лв.
24. №
**********/13.03.2019 г. - такса обслужване сървър на база 45 въведени в
експлоатация устройства 900 лв., месечна такса пренос на данни софтуерен лиценз
и поддръжка за м. 03.2019 г. за 2 бр. - 100 лв.
От
представените по делото протоколи за сервизна работа, двустранно подписани от
представители на страните, се установява, че транспортните разходи, когато са
направени във връзка с извършен преглед, монтаж и демонтаж на устройствата, са
включени протоколите и е отбелязано, че същия се изчислява по 0, 45 ст., както
е отразено и в процесните фактури.
От
представената от ответното дружество кореспонденция с ищеца, се установява, че
при възникнал проблем със системата и устройствата възложителят е уведомявал
изпълнителя за съответния проблем.
От приетото
заключение на допуснатата и приета съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че процесните фактури са на обща стойност с ДДС 27 896, 94 лв, като
след приспадане на плащане от 649, 66 лв. главницата е в размер на 27 247, 28
лв. Вещото лице е установило, че процесните фактури, с изключение на фактура №
10073 от 30.08.2018 г. за сумата от 264, 60 лв., са осчетоводени от ответното
дружество, отразени са в дневниците за покупките и неговата справка -
декларация по ЗДДС за съответните периоди и е ползван данъчен кредит по тях.
Вещото лице е установило, че последното плащане на ответника към ищеца по
процесния договор е на 01.08.2018 г. в размер на 10 000 лв., като част от
сумата в размер на 646, 66 лв. е осчетоводена към процесната фактура № 8782 от
05.09.2017 г. Според счетоводните записвания в двете дружества задължението на
ответника е в общ размер на 27 247, 28 лв., от които 2 800 лв. за лицензионни
такси и 24 967, 28 лв. аз останалите задължения по фактурите. Вещото лице е
изчислило, че размера на обезщетението за забава по чл. 6.1. от договора е в
общ размер на 3 456, 12 лв., от което за лицензионни такси 287, 40 лв. и 3 168,
12 лв. за останалите претендирани задължения. Счетоводствата и на двете дружества са водени редовно съгласно ЗСч.
При така
установеното от фактическа страна съдът намира, че е сезиран с обективно
кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 79 във вр. с чл. 266, ал. 1, и
чл. 86 от ЗЗД - иск за изпълнение на сключен между страните абонаментен договор, като се претендира плащане на
уговорената цена от страна на възложителя за монтиране и поддръжане на система
за наблюдение на подвижни обекти, собственост на ответното дружество, както и
месечната таксата поддръжка за софтуерен модул изработен и монтиран в две
бензиностанции на ответника - услуги предоставени от ищеца в периода месец
септември 2017 г. до месец март 2019 г. по 23 бр. фактури, като се претендира и
обезщетение за забава уговорено в чл. 6.1. от процесния договор, сключен между
страните.
Ответното
дружество навежда възражение по чл. 265 от ЗЗД, а именно, че в процесния период
месец септември 2017 г. до месец март 2019 г. ищецът не е изпълнил качествено
възложеното съобразно уговореното между тях ниво на предоставяната услуга,
съгласно сключеното между тях споразумение неразделна част от договора. Оспорва количеството на устройствата
монтирани по договора за всеки месец, както и че не дължи лицензионна такса на
осн. чл. 1.7. от договора.
Безспорно се
установи по делото, че за процесния период страните по делото са били в
договорни отношения, както по представения абонаментен договор № D-15-153/14.07.2015 г., така и по неформален договор за
изработка и поддържка на софтуера на две от бензиностанциите на ответното
дружество, като и двата договора по същността си са договори за поръчка по смисъла на чл. 258
и сл. По отношение на втория договор, ответното дружество не го оспори, след
като в допълнителната искова молба основанието за претендираните лицензионни
такси беше уточнено от ищцовото дружество
От
установената облигационна връзка между страните следва, че възложителят дължи заплащане на цената така като е
уговорено между страните, на осн. чл. 266 от ГПК. Страните са уговорили в чл.
3.1, че възложителят заплаща на изпълнителя месечна абонаментна такса за ползване на системата по 20 лв. на всяко
въведено устройство. Съгласно уговореното в чл. 3.3. от договора, падежите на
плащане на издадените от "Дилтекс" ООД фактури за месечно абонаментно
обслужване е 15-то число на календарния месец, а заплащането на инсталираните в
полза на ответника хардуерни устройства е дължимо в деня на издаване на съответната фактура за
извършената доставка и монтаж. Видно от представените
доказателства, а именно приложените множество протоколи за сервизна работа, се
установява, че ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си да поддържа
изградената от него системата, така както е уговорено между страните. От
представените писмени доказателства по делото се установява по безспорен начин,
че за извършваните дейности по договора за абонаментно обслужване са съставяни
двустранно подписани протоколи за сервизна дейност, в които са отразявани,
както извършените от изпълнителя дейности и остойностяване на подменените
части, така и изминатите километри, за които е предвидено заплащането от 0,45
лв. на километър, така както е отразено в процесните фактури, т.е. уговорка за
покриване на транспортните разходи между страните е бела постигната, макар че
не е била изрично записана в договора за абонаментно обслужване. В изпълнение
на задължението си по абонаментния договор ищцовото дружество е издавало
съответни фактури.
Неоснователно и
недоказано е наведеното възражение в отговора за това, че ищецът не е изпълнил
качествено възложеното съобразно уговореното между тях ниво на предоставяната
услуга, съгласно сключеното между тях споразумение неразделна част от договора.
От представената кореспонденция се установява, че представител на ответното
дружество възложител е уведомявал изпълнителя за възникнали проблеми със
системата и отделни устройства, но всеки път е искано отстраняване на
повредата, но не е претендирано намаляване на възнаграждението или възложителят
да е развалил договора на осн. чл. 265, ал. 2 от ЗЗД, поради негодността й да бъде ползвана по
предназначение. Неоснователно и
недоказано е и възражението на "Димас" АД, че "Дилтекс" неточно
е отразил количеството поддържани устройства, за които претендира заплащане на
такса по поддръжка по см. на чл. 3.1. от договора.
Между страните
не се установи да са подписвани ежемесечни приемо- предавателни протоколи за
количеството поддържани устройства от изпълнителя. По правната си същност такъв
протокол е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде
преценяван от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по
делото. Протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с
всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда
на чл. 193 от ГПК. С решения № 138/ 17.10.2011 по т.д. № 728/ 2010г. на II ТО
на ВКС, решение № 42/ 15.04.2010г. по т.д. № 593/ 2009г. на II на ВКС, решение
№ 166/ 26.10.2010г. на II ТО на ВКС, решение №№ 65/ 16.07.2012г. по т.д. № 333/
2011г. на II ТО на ВКС и други е прието, че ако възложителят е приел издадена
от изпълнителя фактура, тя е отразена в счетоводните регистри на търговското
дружество- възложител и възложителят е ползвал правото на приспадане на данъчен
кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи
представляват, т.е. налице е недвусмислено признание на задължението.
С оглед
изложеното настоящият състав на съда намира за доказано, въз основа на
представените и неоспорени фактури, че между страните е съществувало, както
правоотношението по абонаментния договор, за количествата подържани устройства
отразени във фактурите ,извършените дейности по поддръжка транспорт, така и неформално договорно
отношение за месечно поддържане и ползване на софтуерен лиценз, който е включен
в процесните фактури, доколкото същите са приети и осчетоводени от дружеството,
и не са оспорени от същото пред изпълнителя. Същите са включени в дневниците за
покупките на възложителя, ползван е данъчен кредит и са отразени като
задължение по отношение на ищеца "Дилтекс" ООД по счетоводна сметка
401 "доставчици4; 602 "разходи услуги; 4531 "ДДС по покупките",
613 "разходи за бъдещи периоди, видно от приетата експертиза.
Предвид гореизложеното
и доколкото ответното дружество "Димас" АД не ангажира доказателства
да е заплатило задълженията си по процесните фактури, то искове за заплащането
им са основателни. По отношение на
размера на вземането по тях съдът приема, че размерът на иска е доказан за
сумата от общо 27 247, 28 лв., от която 2 800 лв. за лицензионни такси по
неформален договор за поръчка и 24 967, 28 лв. за останалите задължения по
фактурите по абонаментния договор от 14.07.2015 г., като тези задължения са
отразени в счетоводствата и на двете дружества, видно от ССчЕ. Основателно се
явява и искането за присъждане на законната лихва върху главното задължение за
периода от предявяване на исковата молба до окончателното плащане на цялото
задължение, която е законна последица от уважаване на иска.
По отношение на
претенцията за начисляване на обезщетение за забава на осн. чл. 6.1. от
сключения между страните договор за абонамент, съдът намира, че същата е
основателна само досежно начисляване на такава върху главницата от 24 967, 28 лв., включваща отразените
задължения по фактурите без лицензионните такси, тъй като за последните не беше
доказано страните да са имали такава уговорка, а претенцията на ищеца се
основава именно на уговореното в договора за абонаментна поддръжка. Предвид
гореизложеното искът в тази му част следва да се уважи за сумата от и 3 168, 12
лв., обезщетение за забава на осн. чл. 6.1. от процесния договор и да се
отхвърли за останалата сума над 3 168 до претендираната от 3 508, 20 лв., като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следва да се присъдят
по съразмерност 2 966, 84 лв. направени разноски по делото, включващи държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар.
Воден от
горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Димас" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, бул. "Трети март" № 53, представлявано от изпълнителния
директор Г.Н. – Г., ДА ЗАПЛАТИ НА "Дилтекс"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
"Дубровник" № 46Б, ап. 13, представлявано от управителя Д. Д., СУМАТА ОТ 27 247, 28 лв. (двадесет и седем хиляди двеста четиридесет
и седем лева и 28 ст.) с ДДС, главницата по незаплатени фактури №
**********/05.09.2017 г., № **********/05.10.2017 г., № **********/01.11.2017
г., № **********/04.12.2017 г., № **********/11.01.2018 г., № **********/02.02.2018
г. № **********/01.03.2018 г., № **********/12.04.2018 г., №
**********/15.05.2018 г., № **********/05.06.2018 г., № **********/08.06.2018
г., № **********/18.07.2018 г., № **********/07.08.2018 г., №
**********/22.08.2018 г., № **********/11.09.2018 г., № **********/01.10.2018
г., № **********/05.11.2018 г., №
**********/05.11.2018 г., № **********/18.12.2018 г., № **********/07.01.2019
г. , № **********/07.02.2019 г. № **********/28.02.2019 г., №
**********/13.03.2019 г., на осн. чл. 79 във
вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 20.09.2019 г. до
окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА "Димас" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. "Трети март" №
53, представлявано от изпълнителния директор Г.Н. – Г., ДА ЗАПЛАТИ НА "Дилтекс" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. "Дубровник" № 46Б, ап. 13,
представлявано от управителя Д. Д., СУМАТА ОТ 3 168, 12 лв. (три хиляди сто
шестдесет и осем лева и 12 ст.), обезщетение за забава на осн. чл. 6.1. от
абонаментен договор № D-15-153/14.07.2015 г.
върху главницата от 24 967, 28 лв., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск
"Дилтекс" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. "Дубровник" № 46Б, ап. 13, представлявано от управителя Д. Д. ПРОТИВ "Димас"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул.
"Трети март" № 53, представлявано от изпълнителния директор Г.Н. – Г.,
за сумата над сумата от 3 168, 12 лв. до претендираната сума от 3 508, 20 лв.- обезщетение за забава на осн.
чл. 6.1. от договор № D-15-153/14.07.2015 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА "Димас" АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, бул. "Трети март" №
53, представлявано от изпълнителния директор Г.Н. – Г., ДА ЗАПЛАТИ НА "Дилтекс" ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. "Дубровник" № 46Б, ап. 13,
представлявано от управителя Д. Д., СУМАТА ОТ общо 2 966, 84 лв. (две
хиляди деветстотин шестдесет и шест лв. и 84 ст.) - разноски по делото, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: